За Галилей и другите, избора и тиранията
Posted by:
инти (IP Logged)
Date: June 17, 2005 07:04PM
Здравейте!
Позволих си да отворя нова тема:
За Галилей и другите, за избора и тиранията
Намесвам се в разговора между Карла и г-н Кожухаров . Защото усетих провокация и нещо друго.
Цитирам почти цялото писмо на г-н Кожухаров до Карла. На порции.
И давам мои отговори, въпреки, че никой не ме пита.
Цитат 1:
“Сега ми се иска да се върна малко назад към едно Ваше писмо от 06-06-05, 09:42. Още когато написахте, че “мисълта на Рабиндранат Тагор еднозначно отговаря на въпроса ми”, когато казахте, че “примерът на Хус не може да бъде проповядван”, защото “това автоматично означава тирания”, че “всеки в критична ситуация, свързана с неговото оцеляване, трябва да направи своя избор” сам, че “по никакъв начин не можем да проповядваме саможертва в името на каквото и да е било”, защото “животът е свещен и неприкосновен”, останах с известно усещане, че нещо в подобна постановка не е съвсем наред”.
Много си е наред даже. Никой не трябва да налага тип поведение на другите само поради това, че за него това е “правилното” поведение. Пак ще се върна към написаното за Галилей и осъждането. Г-н Кожухаров, колкото и да не иска да “осъжда”, както сам обясни, явно го прави под друга форма. С даване на “положителен” пример. След като примерът на поведение е “положителен”, той трябва да бъде следван. Другите са “отрицателни” – те да се порицаят и заклеймят! Сега да уточня: примерите с Галилей, Бруно, Хус и Палах показват САМОЖЕРТВА В ИМЕТО НА ИДЕЯ , ВЯРА, УБЕЖДЕНИЕ. Има ги достатъчно в историята – от саможертвите на първите християни (тук г-н Кожухаров да не обръща внимание и да не смята, че примера е проява на насилие, защото християните са ФАКТ! Наличието на факти проява на насилие ли е?) до саможертвите по време на войни, които са в името пак на идеи и убеждения, както и тези в мирно време – като Ян Палах – пак идея и убеждения. Всички са резултат на свободен избор. Така са преценили “извършителите” им, така са постъпили. И при Галилей също е свободен избор и негова преценка. Защо е направил така? Не знаем и няма да узнаем. И пак ще кажа – историята е оценила и подвизите и “огъванията” – като това на Галилей. Но защо да е “огъване”? Той просто е продължил да се бори срещу тъмнината на незнанието с изследванията си и приносът му е безспорен. Наричаме го научен прогрес, нали?
Много неудачен е примера с учителката в автобуса с децата в река Лим. Както сам пише г-н Кожухаров – това е проява на инстинкт за самосъхранение. Само че този инстинкт не може да носи “морални наноси” – тогава ще е нещо друго, а не инстинкт. И всеки го има този инстинкт. Значи, да се жертваш в името на друг живот – на дете или на възрастен не е саможертва в името на идея или убеждение. И не е задължително да станеш жертва, може и да се спасиш, след като си спасил другия живот. Ако не се паникьосаш поради силата на инстинкта. Примери – много: пожарникари, полицаи, спасители в планината или на морето – всичките в един момент могат да станат жертви, спасявайки друг живот. Но това са го приели като част от професията си и не се изтъкват, не парадират с поведението си.Дори не смятат, че трябва да са “за пример”. За тях това е работа, която добросъвестно вършат. Страх може и да има, но инстинктите са подчинени и не диктуват поведението им. Ако някой желае да прави същото – да си избере такава професия – има риск, но има и воля, възможност да изградиш себе си като силна личност, да обуздаеш инстинктите и страха си.
Цитат 2:
“Карла, може би Вие не сте доловила, че аз по-скоро (си) задавам въпроса: “Кой пример е подходящо да бъде следван – този на Хус и Бруно или другият, на Галилей?” (Разбира се, напълно възможно е моят въпрос да е неправилно зададен. Но ние често се питаме по такъв начин.) От това, че предлагате всеки сам да решава подобни въпроси, Вие все едно казвате: “Считайте се предварително оправдани пред лицето на някаква съвест”. Казвате (все едно) още и това: “В училище, в къщи не трябва да се споменават и коментират въпроси, свързани с една или друга саможертва, защото дори и само един подобен акт може да се долови като опит за тирания”. (Нещо като тиранията на религиозните поздрави, огласявани демонстративно по Коледа или Великден, и отправяни практически с насилие и към атеисти, и към не-християни.)”
Ама защо трябва да се следва нечий пример? Всеки от нас многократно е бил поставян от житейски ситуации пред избор и е правил този избор. Дали се е ръководил от примери? Да не стигаме далеч, а да вземем само примера на родителите ни. Дали го следваме или постъпваме по своему? И защо трябва “да се считаме за оправдани пред лицето на някаква съвест”? Какво престъпление сме извършили, че да се оправдаваме? И чия е съвестта? Всеки има своята, нали? Кой ще определя каква е например моята съвест? Чиста или нечиста? И с какво право? Кой знае обстоятелствата, които са ме накарали да действам по един или друг начин? Отговорността от действията си нося аз.
Моля да не се стига до примери от типа Хитлер, Ленин, Сталин – нещата там са други.
За примерите в училище и в къщи. Нека децата знаят историята. Но нека да ги накараме да мислят и да разсъждават, а не да им даваме готови примери за подражание. Как да им обясним защо точно на тях трябва да подражават, а не на други? Въобще подтикването към подражание е друг вид тирания – недей да мислиш, следвай примера на еди кой си и бъди сигурен, че това е добрия начин. Освен тирания е и маймунджулък! И натрапването на мнение по въпроса само от позицията на по-възрастен – разбирай по-умен – е също вид тирания и то по-лоша, защото е на по-фино ниво – на ниво насилие над мисълта. Защо трябва да се вкарват децата в рамките на чуждото мислене и разсъждение? С какво нашето – на възрастни - е по-добро от тяхното? Нека мислят, нека си представят ситуацията и действията си в нея. Нека обяснят защо избират едно, а не друго поведение. Нека се опитат да го мотивират . Това ни дава възможност да ги опознаем, да ги разберем. Друг въпрос е как ще ги накараме да се почувстват като Галилей, Хус или Палах. То ние не можем – аз за себе си казвам, може г-н Кожухаров да “влиза лесно в кожата” на всеки един от тях и да е наясно с всичко, което е породило избора им? Та живота ще даде на децата достатъчно възможности за избор на поведение и действия в различни ситуации. Така ще придобият опит. Ще грешат. Като всички нас. Но ще се учат от собствените си грешки, без подражателство и “рамкиране”. Ще имат право на свободен избор. Ще бъдат осъждани може би или порицавани, а може би и насърчавани и хвалени. Това ще бъде техния живот! Нямаме право да го поставяме в рамки от примери, задължителни за следване! Това е насилието и ограничението, а не (пак да ме извини г-н Кожухаров) – поздрава по повод на празник – в неговия случай – християнски. Може би г-н Кожухаров се страхува от друго – че като го поздравят с празник, който той не приема , автоматично го слагат в кюпа, в който за нищо на света не иска да бъде? И го причисляват, слагат му нещо като знак за принадлежност към общност, която той мрази или не приема.
Никой зорлем няма да направи другиго християнин или мюсюлманин, защото това въпрос на вяра. Вярата или я имаш или не. Е, можеш да се представяш за такъв, какъвто не си, но това е друго.
Цитат 3:
“В този смисъл, опитвам се да си представя, ако съм учител и ако трябва да коментирам живота (и особено смъртта) на Хус или Бруно, би ли следвало да я обознача като героична, като подвиг? И, ако сторя това, тогава как да определя огъването на Галилей? Дали пък да не обознача неговото лавиране като подвиг? (Все пак, пред всяващата ужас Инквизиция е успял да спаси цял един живот(!), макар и своя собствен.)
Та... ако обознача неговото лавиране като подвиг, то какво да мисля за избора на Хус и Бруно? Дали е било просто глупост?” Между другото, учениците обичат да питат. Те искат отговори. Какво да им кажа в подобна ситуация, Карла? Дали това, което предлагате – че всеки от тях трябва сам да взима решение? Ами ако са малки? Ако аз трябва да ги науча как да взимат решение? И ако се окаже, че трябва да похваля и решението “Бруно-Хус”, и решението “Галилей” – какво ще отнесат моите ученици от мен?”
Не е необходимо г-н Кожухаров да обозначавате нищо. Още повече, че не влиза в задачите на учителя да категоризира - както се вижда - и на него непонятни действия.Откъде идва това ваше желание да слагате на всичко някакъв етикет? И вместо да се мъчите с непосилни задачи, по-добре – ако сте учител – да дадете повече информация на учениците за епохата, в която са живели въпросните личности, както писах по-горе – да им “дадете картина”, ако можете на тогавашната действителност и да ги оставите да мислят и дадат своите оценки. Ако искат, да се опитат да се поставят на мястото им, да “се вживеят в ролята” и да кажат собственото си мнение.
Естествено, че всеки сам трябва да взема решения. По принцип и въобще. Мисля, че добре го знаем това. Нито един от въпросните ученици няма да съгласи да вземете решение вместо него! Може да го посъветвате, да му дадете различни примери, но – решението трябва да е негово, отговорността – също. Как да ги научите да вземат решения? Това е смешно – те ги вземат непрекъснато, без да питат възрастните. Може да се опитате да ги научите как да вземат повече верни решения – да обмислят нещата, да виждат последствията от решенията си и да са готови да ги приемат. Ако са малки – не знам за колко малки ученици говорите – те просто няма да се интересуват от горните неща. Ако са големи, то сами могат да преценят какво биха направили в ситуацията с Галилей и другите– нали разбирате, че това е игра? Да се поставиш на мястото на такава личност и да направиш избор! И не е нужно също да хвалите ничие решение. Пак от същата позиция, за която писах в началото – не знаете обстоятелствата, не познавате личностите, как ще ги хвалите или порицавате? Споделете с учениците Вашият евентуален избор – ако сте Галилей или Бруно или Хус – какво Вие бихте направили? И се обосновете. За да стане ясно защо така, а не иначе. Ще покажете на учениците, че имате позиция, но тя си е ваша, не им я натрапвайте, защото може да е грешна. Почти на 100 процента. Тъй като не сте никой от гореизброените.
Цитат 4:
“Преди години студентът Ян Палах се самозапали. В знак на протест срещу комунистическия режим. И умря. В знак на протест срещу комунистическия режим. Ако сега много хора слагат цветя на гроба или паметника му, цветята не са ли проповед, Карла? Те, цветята, не са ли тирания? Ако Вие имате деца и те Ви попитат, дали Ян Палах е постъпил правилно, какво ще им отговорите?”
За какво да са проповед цветята? Или тирания? Ами те са просто – в случая – знак на почит или уважение или жалост към човека, разделил се толкова рано с живота си в името на протест срещу режима. Никой от полагащите на гроба или паметника му цветя – според мен – не би искал това да се случва въобще. Но се е случило. Факт. Може само да ти е тъжно. Едва ли това е знак към другите да следват примера му – още повече в наши дни, при друга ситуация. А дали е постъпил правилно – на кантара е сложен човешки живот срещу диктатура. Цената е много висока, но е платена. От това режимът, диктатурата не падат. Но става ясно, че са нежелани до такава степен, че човек избира смъртта пред живота с такава власт. Това е знак за другите, които остават да живеят.
Инти