Уважаеми г-н Кожухаров,

Като държа да отбележа, че Вие се връщате към темата "Памуков", която се опитах да приключим, искам да кажа, че споделеното съвпадение на позиците ни с г-на по "Белене" ми напомня термина "замразяване" от началото на прехода. С него обозначаваха временното отделяне на някое партийно величие от партийната му принадлежност при заемане на държавен пост. Така ще да е действал и Вашия Памуков по горната тема, временно е замразил неодобрението си, подкрепяйки правителството взело решение за възобновяване на строителството. В по-далечно време казваха "Имам мнение, но не съм съгласен с него"

Но да беше само той. Тук, очевидно крио технологиите, представени евфемистично като толерантност са на особена почит.

Един демократ "замразил" демократичността си и заличил ей така по навик 40 недемократични години в разказа си, друг, пак демократ, замразил за 4 години заявените си намерения за борба със заблудите и се превърнал в активен заблудител, а един друг демократ замразил обвиненията си към Костов в "партиен слугинаж" и води академични дискусии с един от тези на които Костов е служил, според собствените му твърдения, за възкресяване на миналото.

Господин Кожухаров,

Ако не е прекалено нахално, Ви моля да възприемате проявената от мен тук "агресивност" като една временно замразена толерантност.


Надявам се молбата ми да бъде удолетворена.

С уважение

Карла

Карла,

Изобщо не си правете труда да отправяте по какъвто и да било повод каквито и да било молби от рода на последно заявената, които при това, кокетно, да очаквате да бъдат "удовлетворявани". Това е нещо напълно излишно – нали и без някой да Ви е засвидетелствал каквато и да било търпимост по отношение на Вашата агресивност (без кавички) и ругателствата Ви Вие си ги осъществявате.

Ерго, чувствайте се свободна да се чувствате толкова свободна, колкото сте си определила, че можете да бъдете свободна. (Независимо от това, каква дефиниция бихте си сглобила за тази цел.)

Уважаеми господин Кожухаров,

Веднага искам да заявя, че приемам с разбиране последната Ви реакция.

Агресивността и ругателството трудно могат да предизвикат сипматии.

Но ако не мога да не се присъединя към отричане на черно бялото мислене, не мога да имам същото отношение към наричането на черното бяло.

Може би са основателни обвиненията Ви към мен в хаотичност, но продължавам да си мисля, че не прилагам различни критерии при присвояване на оценки.

Продължавам да не разбирам всеобхватността на Вашата търпимост.

Позволявам си да отбележа, че не коментирах материала за АЕЦ до появаването на "Референдума" в този сайт. Това вече ми дойде в повече. До тогава той можеше да се възприема просто като едно мнение, но след присъединяването Ви към "Референдума" това вече си беше последователност и позиция и си мисля, че единственото, което видимо Ви свърза с отдавна компрометираните му организатори е една от целите на Референдума - окончателното сразяване на Костов.

Съжалявам, но не мога да поставя г-н Кузманов към уважаванете от мен люде. Достатъчно е участието му в екипа на Жан Виденов. И не виждам причина да прикривам това си отношение. Трудно ми е до повярвам в неговата добронамереност, след като не е преоценил съучастието си в най-крупното ограбване на страната след 1989 . Тук въпросът е защо Вие можете да забравите това обстоятелство.
"Във всеки престъпник има нещо човешко"? Така е. Но ние не се занимаваме с това, а се опитваме да оневиним престъплението.

Господин Кожухаров,

Няколко пъти се опитвах да Ви обърна внимание, че поемате чужди грехове.

Вижте само колко странно се получава.

Един от цитираните от Кузманов автори, основна фигура в Референдума е един от първите сложили рога на един наш общ познат и Ваш подзащитен в този форум и известен в Пловдив като най-готиния рогоносец.

Това разбира се щеше да бъде "обикновено нещо", ако не беше изпълнено по един особено грозен начин. Ореолът на този сваляч, беше продуциран от същите тези "кузмановци", които сега напират да строят ядрени мощности и на които по някаква неясна за мен причина съдействате.

И за да не продължавам безкрайно, как бихте определили човек, който е забравил, че има майка?

Аз го наричам свиня. Не е много красиво, но по-красиво ли е да си пиеш ракията с подобна личност?

Драга Карла,

По силата на все същата „търпимост”, която така настойчиво критикувате като негативна черта в моя характер, ще отговоря на последното Ви писмо. Надявам се, точно в този случай да приемете спокойно тази (иначе непонятна за Вас) моя особеност.

Напълно съм съгласен с Вас, че „агресивността и ругателството трудно могат да предизвикат сипматии”. В този смисъл, Вие очевидно работите усърдно (и както следва да се разбира – съзнателно) по посока на това да култивирате лавини от антипатии към Вас самата, нещо което би могло (тук специално Ви моля да обърнете внимание на условната форма – „би могло”) да има и някоя и друга позитивна страна.

Напълно съм съгласен и с великолепно дефинираното от Вас различие между „черно-бялото мислене” и практиката „черното да се назовава бяло”. По този повод пред мен възникват няколко въпроса.

Първо. Как считате, Вие, с Вашите мисли, към коя от двете категории поведение следва да бъдете причислявана?

Второ. Можете ли конкретно да посочите кое „черно” (респективно, кой „черен”) съм облякъл в „бяло”?

Трето. Ако някой („Х”) е работил по едно и също време и на едно и също място с някой (“Y”), когото Вие сте преценила като „черен”, то следва ли от това, че заради „чернотата” на Y автоматично трябва да се приписва същата окраска и на Х? И ако Вие сте склонна да правите това с лекота, дали именно тази Ви склонност не издава пълна причастност към модела на „черно-бялото” мислене?

Четвърто. Проява на „не-черно-бяло” мислене ли е декларираната от Вас промяна след публикуването на материала за „Референдума”? В края на краищата един референдум (или Референдум, или „Референдум”) е само едно допитване. Защо Вие изпитвате гняв от процедурата на допитването? Освен това, защо мнението Ви за моята „търпимост” не претърпя еволюция, когато (в това число и в частни писма) Ви предложих да напишете материал, излагащ позицията и аргументите на така наричаните (и предпочитани от Вас) „консервативно мислещи” икономисти? И как да приемам отговори, с които признавате, че не се ориентирате много добре в политическите представи за „дясно” и „ляво”, но все пак симпатизирате на „дясно мислещите”? Интересува ме, защо решихте, че имало нещо „гадничко” в продължението на материала за Атомната централа в Козлодуй, а не аплодирахте на „консервативната дясна” идея на Пиа-Ноора Каупи „реактори №№ 3 и 4 да бъдат оставени да работят, за да натрупат постепенно сами парите, които биха били необходими за тяхното затваряне” – вместо за това да се предоставят средства на Европейския съюз? Накрая, ще промените ли мнението си по отношение на все същата моя „търпимост” след като в сайта вече е публикувана нова тема: „Опит за училище по енергетика”, в очертанията на която бихте могла да се включите? (Естествено, при положение, че редуцирате до някакъв поносим минимум склонността си към словесни ексцесии.)

Пето. Ако трябва да приема твърдението Ви, че „Референдумът” за Козлодуй е имал за цел „окончателното сразяване на Костов” (при което моята подкрепа би трябвало да се третира като „участие в същото сразяване”), то бихте ли си дала съгласието да публикувам всичко онова, което сте ми писала за Костов на личния ми електронен адрес? И дали, ако го сторя, ще можете спокойно да продължавате да пишете, че „продължавате да си мислите, че не прилагате различни критерии при присвояване на оценки”? (Между другото, ако се въздържа от въпросното огласяване, ще ме прокълнете ли за отново проявената „всеобхватност на моята търпимост” и ще продължавате ли да твърдите, че „не я разбирате”? И още (както на няколко пъти сте благоволила да се изразявате) – че аз „с готовност поемам чужда вина”?)

Извън номерацията – категорично не мога да разбера мисленето Ви, което се е изляло в изречение, събиращо „участници в Референдума за Козлодуй”, „рогоносци”, „строители на нови ядрени централи”, „Кузмановци”, „свини” и всичко, което не е могло да се излее, защото сте решила „да не продължавате безкрайно”. Нещо повече, трябва да Ви призная, че нищо не разбрах от тази част на посланието Ви, защото изобщо не се досещам нито кой е "рогоносецът", нито кой е поставилият "рога", нито какво общо има този Анонимус с ядрената енергетика на България и с господин Кузманов. Но може би, Вие това и сте преследвала – казаното да си остане само за Вас. (Или тайно сте се надявала на евентуалния ефект от един често срещан при жените похват – да възбудите по някакъв начин нечий интерес, след което да се оттеглите в очакване на задължителното ухажване. По този повод, ще трябва да Ви разочаровам – няма да се втурна да обсаждам крепостта Ви, за да науча онова, което сте решила да криете.)

Накрая, Карла, искам да Ви уверя, че независимо от моя твърде, твърде различен (спрямо Вашия) поглед към нещата от живота, някъде в дълбините на отношението ми към Вас има симпатия. При това, за кой ли път, искам да Ви уверя, че казвам това искрено. Ще се опитам да поясня тази (иначе погледнато парадоксална) ситуация. Мисля, че в едни други дълбини, дълбините на Вашата душа, има нещо много ценно – някаква доза първична и едва ли не неунищожима непримиримост. Тя би могла (тук отново искам да ви помоля да обърнете внимание върху условното наклонение – „би могла”) да бъде източник на изключително позитивни действия. Впрочем, отваряйки дума за непримиримостта, искам да Ви уведомя, че имам намерение да споделя съвсем скоро някои мисли по този въпрос в „Опит за училище”. Държа да знаете, Карла, че този проблем е много по-сложен, отколкото на пръв поглед може да се стори.

Оставайки обаче само за минута още в контекста „Карла – непримиримост” бих искал да кажа, че тайно се надявам Вие да не се занимавате с правосъдие и (особено!) със съдийство. А то иначе току виж някой се оказал зад решетките, защото е имал нещастието да изучава Менделеевата таблица в часовете на човек, който е бил министър от правителството на Жан Виденов.