Re: Крио технологии
Posted by:
Илия Кожухаров (IP Logged)
Date: October 02, 2005 03:30PM
Драга Карла,
По силата на все същата „търпимост”, която така настойчиво критикувате като негативна черта в моя характер, ще отговоря на последното Ви писмо. Надявам се, точно в този случай да приемете спокойно тази (иначе непонятна за Вас) моя особеност.
Напълно съм съгласен с Вас, че „агресивността и ругателството трудно могат да предизвикат сипматии”. В този смисъл, Вие очевидно работите усърдно (и както следва да се разбира – съзнателно) по посока на това да култивирате лавини от антипатии към Вас самата, нещо което би могло (тук специално Ви моля да обърнете внимание на условната форма – „би могло”) да има и някоя и друга позитивна страна.
Напълно съм съгласен и с великолепно дефинираното от Вас различие между „черно-бялото мислене” и практиката „черното да се назовава бяло”. По този повод пред мен възникват няколко въпроса.
Първо. Как считате, Вие, с Вашите мисли, към коя от двете категории поведение следва да бъдете причислявана?
Второ. Можете ли конкретно да посочите кое „черно” (респективно, кой „черен”) съм облякъл в „бяло”?
Трето. Ако някой („Х”) е работил по едно и също време и на едно и също място с някой (“Y”), когото Вие сте преценила като „черен”, то следва ли от това, че заради „чернотата” на Y автоматично трябва да се приписва същата окраска и на Х? И ако Вие сте склонна да правите това с лекота, дали именно тази Ви склонност не издава пълна причастност към модела на „черно-бялото” мислене?
Четвърто. Проява на „не-черно-бяло” мислене ли е декларираната от Вас промяна след публикуването на материала за „Референдума”? В края на краищата един референдум (или Референдум, или „Референдум”) е само едно допитване. Защо Вие изпитвате гняв от процедурата на допитването? Освен това, защо мнението Ви за моята „търпимост” не претърпя еволюция, когато (в това число и в частни писма) Ви предложих да напишете материал, излагащ позицията и аргументите на така наричаните (и предпочитани от Вас) „консервативно мислещи” икономисти? И как да приемам отговори, с които признавате, че не се ориентирате много добре в политическите представи за „дясно” и „ляво”, но все пак симпатизирате на „дясно мислещите”? Интересува ме, защо решихте, че имало нещо „гадничко” в продължението на материала за Атомната централа в Козлодуй, а не аплодирахте на „консервативната дясна” идея на Пиа-Ноора Каупи „реактори №№ 3 и 4 да бъдат оставени да работят, за да натрупат постепенно сами парите, които биха били необходими за тяхното затваряне” – вместо за това да се предоставят средства на Европейския съюз? Накрая, ще промените ли мнението си по отношение на все същата моя „търпимост” след като в сайта вече е публикувана нова тема: „Опит за училище по енергетика”, в очертанията на която бихте могла да се включите? (Естествено, при положение, че редуцирате до някакъв поносим минимум склонността си към словесни ексцесии.)
Пето. Ако трябва да приема твърдението Ви, че „Референдумът” за Козлодуй е имал за цел „окончателното сразяване на Костов” (при което моята подкрепа би трябвало да се третира като „участие в същото сразяване”), то бихте ли си дала съгласието да публикувам всичко онова, което сте ми писала за Костов на личния ми електронен адрес? И дали, ако го сторя, ще можете спокойно да продължавате да пишете, че „продължавате да си мислите, че не прилагате различни критерии при присвояване на оценки”? (Между другото, ако се въздържа от въпросното огласяване, ще ме прокълнете ли за отново проявената „всеобхватност на моята търпимост” и ще продължавате ли да твърдите, че „не я разбирате”? И още (както на няколко пъти сте благоволила да се изразявате) – че аз „с готовност поемам чужда вина”?)
Извън номерацията – категорично не мога да разбера мисленето Ви, което се е изляло в изречение, събиращо „участници в Референдума за Козлодуй”, „рогоносци”, „строители на нови ядрени централи”, „Кузмановци”, „свини” и всичко, което не е могло да се излее, защото сте решила „да не продължавате безкрайно”. Нещо повече, трябва да Ви призная, че нищо не разбрах от тази част на посланието Ви, защото изобщо не се досещам нито кой е "рогоносецът", нито кой е поставилият "рога", нито какво общо има този Анонимус с ядрената енергетика на България и с господин Кузманов. Но може би, Вие това и сте преследвала – казаното да си остане само за Вас. (Или тайно сте се надявала на евентуалния ефект от един често срещан при жените похват – да възбудите по някакъв начин нечий интерес, след което да се оттеглите в очакване на задължителното ухажване. По този повод, ще трябва да Ви разочаровам – няма да се втурна да обсаждам крепостта Ви, за да науча онова, което сте решила да криете.)
Накрая, Карла, искам да Ви уверя, че независимо от моя твърде, твърде различен (спрямо Вашия) поглед към нещата от живота, някъде в дълбините на отношението ми към Вас има симпатия. При това, за кой ли път, искам да Ви уверя, че казвам това искрено. Ще се опитам да поясня тази (иначе погледнато парадоксална) ситуация. Мисля, че в едни други дълбини, дълбините на Вашата душа, има нещо много ценно – някаква доза първична и едва ли не неунищожима непримиримост. Тя би могла (тук отново искам да ви помоля да обърнете внимание върху условното наклонение – „би могла”) да бъде източник на изключително позитивни действия. Впрочем, отваряйки дума за непримиримостта, искам да Ви уведомя, че имам намерение да споделя съвсем скоро някои мисли по този въпрос в „Опит за училище”. Държа да знаете, Карла, че този проблем е много по-сложен, отколкото на пръв поглед може да се стори.
Оставайки обаче само за минута още в контекста „Карла – непримиримост” бих искал да кажа, че тайно се надявам Вие да не се занимавате с правосъдие и (особено!) със съдийство. А то иначе току виж някой се оказал зад решетките, защото е имал нещастието да изучава Менделеевата таблица в часовете на човек, който е бил министър от правителството на Жан Виденов.