Кои твърдения от приведения текст на Августин са не(достатъчно) обосновани?
Posted by:
Илия Кожухаров (IP Logged)
Date: February 08, 2004 09:16PM
Ако знанието е някъде, а то не може да е другаде освен в това, което живее, и ако знанието съществува винаги, а това, в което нещо е винаги съществуващо, не може да е невечно, то вечно живо е онова, в което е знанието. Ако разсъждаваме ние, сиреч нашата душа, и ако тя не може да разсъждава правилно без знание, а пък без знание може да съществува само тази, в която не е налице такова, то в човешката душа има знание. Но знанието е налице някъде: понеже то съществува, а това, което съществува, не може да не съществува някъде. От друга страна, знанието не може да съществува другаде освен в онова, което живее. Защото, това, което не живее, не научава нищо. Следователно, знанието съществува винаги. Защото съществуващото, и то непроменливо съществуващото, по необходимост съществува вечно. А че знанието съществува, това никой не отрича. И всеки би признал, че няма как прокараната през центъра на кръга линия да не е по-голяма от всички останали прави, прокарани не точно през центъра, и че това е елемент на някакво знание; а и не би отрекъл, че това е непроменливо знание. При това, нищо, в което е налице нещо вечно, не може да не съществува вечно. И тъй, когато разсъждаваме, това прави душата ни. Наистина, това прави само онзи, който мисли: а мисли не тялото, нито пък душата мисли с помощта на тялото; защото, когато иска да разбере нещо, тя се отвръща от тялото. Понеже мислимото е винаги едно и също; а нищо телесно не е винаги едно и също; следователно тялото не е в състояние да помага на душата в стремежа й към разбиране, ами достатъчно е да не й пречи. И тъй, никой не разсъждава правилно без знание. Защото правилното разсъждаване е размисъл, който се стреми да достигне чрез сигурните неща до несигурните, а пък няма нищо сигурно в душата, която не знае нищо. А всичко, което душата знае, го има в себе си; и в науката не се съдържа нищо друго освен онова, до което се докосва знанието. Защото науката е знание за всички неща. Следователно, човешката душа живее вечно.
Аврелий Августин. Из "За безсмъртието на душата" (превод от латински: Евелина Митева). - В: "Архив за средновековна философия и култура", свитък VІІ, издателство ЛИК, София, 2001, с.53-72 (цитираният откъс е разположен на с.53-54).
Забележка: В приведения текст съм направил следните корекции спрямо печатното издание:
1. в първото изречение съм добавил пропуснатия глагол "е" в подчиненото изречение: "...в което нещо е винаги съществуващо" (за да бъде доловен смисълът на корекцията, нека всеки се опита да прочете цялото първо изречение без добавеното "е");
2. в третото изречение от края, съм съгласувал по род съществителното "размисъл" с местоимението "който" (в печатния текст се открива: "...размисъл, която се стреми");
3. поставих някои запетайки след изрази като: "И тъй", "При това" и прочие, приемайки, че по такъв начин определени сегменти от текста се артикулират по-ясно.