Констатация. Текстът на Августин (справка: първата тема в този суб-форум) се оказа аналитично недокоснат на протежение на много месеци.

Първа хипотеза. Възможно е текстът да се е оказал (непосилно) труден за много хора.
Втора хипотеза. Възможно е много хора да проявяват индиферентност към интелектуалните занимания, които са необходими за такъв анализ.

Първи въпрос (в случай, че е вярна първа хипотеза): "Защо?"
Втори въпрос (в случай, че е вярна втора хипотеза): "Защо?"

Първо уточнение. Тук няма да става дума за сина на Кубрат, Аспарух.
Второ уточнение. Тук ще се преследва критически анализ на едно единствено изречение.
Трето уточнение. Аспарух е член на екипа на един "християнски образователен сайт", създаден, за да бъде "в помощ на изучаването на Библията".

Изречението е: "Всеки може да чете фактите, изложени в статиите, защото се основават на документи, и сам, с помощта на Бога, да изгражда своята позиция."

Първа задача: Да се установят всички места, съдържащи някаква форма на некоректност.
Втора задача: Да се обосноват установените некоректности.

Съпътстваща задача: Да се внимава обосновката на некоректностите да не съдържа некоректности.

Според мене, в частта "Всеки може да чете фактите, изложени в статиите, защото се основават на документи", думичката "защото" не е на място. Ами ако не бяха основани на докумети въпросните факти нямаше ли да може да ги чете всеки? Освен това, според него четящите САМИ ще изграждат своята позиция, но с помощта на висшата сила. Ами какво ще стане, ако някой изгради позиция, различна на авторовата? Къде тогава ще е ролята на Бога? Дали авторът на това изречение ще реши, че Бог е против написаното в статиите и документите, на които се позовава, или, че Бог се е отвърнал от четящия.
Г-н Кожухаров дали пък не си говорим само двамата на това място?

Госпожо Николаева,

Няма нищо страшно в това да си говорим само с Вас двамата – стига да изказваме коректни неща. Все пак, има хора, които само четат.

Нека сега изпиша отново предназначеното за анализ изречение, за да стои по-близо пред очите: "Всеки може да чете фактите, изложени в статиите, защото се основават на документи, и сам, с помощта на Бога, да изгражда своята позиция".

Мисля, че едно критическо изследване би следвало да включи следните бележки:
1. "Факти" не могат да се четат. Наистина, може да се допусне, че Аспарух е употребил глагола "чета" в някакъв преносен смисъл (например, както някои казват че "четат пари", вместо "броят пари" или "четат в погледа на някого", вместо "разбират, какво иска да им каже някой само с поглед"). Като се има предвид обаче, че Аспарух е изложил мисълта си във форум, в който текат словесни изявления, подобна преносна интерпретация би следвало да се отхвърли. Може да се помисли и за нещо друго (нека напомня, че сайтът е "в помощ на изучаването на Библията"). Още от малки религиозните хора биват приучвани непременно да виждат един или друг “факт” зад всеки текст, написан или изговорен от авторитетна (според тях) инстанция. Вероятно, все поради тази причина те могат лесно да свързват в мисълта си до степен на еквивалентност някакво изречение с някакъв (само предполагаем за всички други, нерелигиозни, хора) “факт”. Нека тук бъде забелязано и още нещо – обикновено, когато религиозни хора преразказват някакво събитие, за което са прочели, да речем, в Библията, те използват такива глаголни времена, които да внушават (включително и на тях самите), че всички неща, за които става дума, се отнасят до някакви реални факти – толкова реални, че сякаш самите днешни разказвачи и интерпретатори са били свидетели на разказваното. Те например изговарят: “Тогава Христос дойде...”, “Тогава ангели се спуснаха...”, “Тогава Сатаната попита...”. И прочие.
Така или иначе обаче “фактите” не се четат. Може да се чете ЗА тях.
2. Забелязвам, че Вие сякаш сте приела, че "фактите" могат да се четат. Ако обаче и Вие сте допуснала, че Аспарух е искал да каже: "четене ЗА факти", то тогава четенето само по себе си, безспорно, може да се осъществи и без наличието на факти.
3. Бих засегнал въпроса за намесата на онази сила, която Аспарух нарича Бог, от по-друга гледна точка. Самият израз "сам, с помощта на Бога" е един абсурден израз. Ако някой е сам или извършва нещо сам, то това означава, че при него няма никой друг или извършваното деяние не се осъществява при съдействието на никой друг. За да може да бъде изпълнено подобно условие, би следвало да се приеме, че Богът на Аспарух е равнозначен на "нищо", респективно на "никой". Това, обаче, не ми изглежда възможно да бъде прието от Аспарух. Ето защо, парадоксалността на фразата остава.
Не забелязах в активността на онези, които общуват с Аспарух, да се е просмукала дори и идея да му се обърне внимание върху този проблем. Аз, разбира се, имам някакво преполагаемо обяснение. Допускам, че освен твърде силният обществен интелектуален фон на безкритичност тук се е задействала и култивираната в религиозните среди търпимост към парадоксалните мисловни конструкции. Без тях, религиите всъщност рухват.
Именно поради това се полагат неистови усилия тях (парадоксите) никой да не ги забелязва.

Определено не съм допускала, че фактите могат да се четат. Просто "по подразбиране" реших, че става въпрос да четем ЗА фактите. Просто използвах фразеологията на автора. Според мене (струва ми се, че и другаде съм го споделяла) в религиозната литература това е любим метод - да се борави с фактите, глаголното време, фразеологията и пр. така, че да се внушава достоверност. Говоря за факти, които дори в библията доказано съществуват, но тълкуването им е ария от друга опера. Тълкуването обикновено е от сорта: "Такъв брой (конкретно число) хора през еди кой си период (година, две, пет) са починали от рак. 90% от починалите са консумирали краставици. Следователно краставиците предизвикват рак" За религиозните хора примерът е безсмислен. Но методът действа безотказно. Изглежда научен, достоверен и е лесен за възприемане. Другият метод е смесването или по-точно разместването на причината и следствието. Такива примери има много. Третият метод е експлоатиран много от Гьобелс - истина+полуистина+лъжа, повторени многократно се възприемат в крайна сметка като истина.
В същност аз не съм сигурна, дали не завиждам малко (със светла завист) на искрено религиозните хора. Колко по-лесно им е да живеят! Без съмнения, без търсене, смирено да чакат божията воля. Защо обаче смирението не им достига, когато желаят да наложат своята вяра на другите? Когато ги слушат смирено - всичко е добре. Ако им се постави въпрос, дори и най-добронамереният съмняващ се става враг. Бива обвинен в неща, които дори не е помислил. Още от дохристианско време всяка нова религия отрича и порицава предшестващите, подлага на гонения инакомислещите. Може би това е смисълът - всеки различен е враг.
Бих приела всеки да вярва в каквото пожелае. Но да не ми натрапва, че неговата вяра е единствено правилна и вярна.

Здравейте!
... Искам да споделя с вас, че веднага ми се прииска, в духа на иманентната същност на сайта, да изкажа твърдението: "Разглежданото изречение на Аспарух е носител на пълна заблуда, ако изхождаме от вложеното в него съдържание."
Като имам предвид и написаното от вас дотук, за да спася поне част от това, което е искал да каже въпросният автор на изречението, бих го преформулирал по следния начин:
"Не всеки може да чете за "фактите", изложени в статиите, които не винаги се основават на документи, и сам, или с помощта на Бога, да изгражда своята позиция."

Прочетох получилото се твърдение и се запитах: "Ну и что?":-)
Звучи като "банална истина". А може ли, всъщност, истината да е банална? Ето какъв въпрос възникна веднага у мен и отклони вниманието ми от въпросното изречение... Какво да се прави - това, май, е присъщо качество на психиката у повечето хора. (А дали това твърдение е истинно? Достоверно ли е поне в първо приближение?)...
Така постепенно забравих откъде съм тръгнал, но разбрах, че вървя вече в друга посока...;-)
Поздрави!