Истината като част от Информацията е четвъртата компонента на Универсума (Космоса).
“Тя ще ви направи свободни” – казва за нея Христос.
Осъзнавайки нейната важност, обществото е създало организации за платено търсене на Истината – Научните институти. Наред с тях има и свободни търсачи – любители и професионалисти, които често достигат там, където платените търсачи са се отказали да търсят.
Кои се интересуват от истината?
Както винаги – богатите и властниците, които искат да имат всичко!
А дали могат да оценят истината? Е, щом ще спечелят НАЙ-МНОГО…
“Истината аз познах в сравнението” – казва Гьоте.
Нека сравним истината с нейната противоположност.
Неистината (Лъжата) е втората част от Информацията.
“Не лъжи” – пише в Библията, но и “Не яжте от забранения плод”, който се отъждествява с науката в наше време…
Съзнавайки голямата полза от лъжливите (неистински) представи, властниците са измислили немалко, добре платени институти за Сътворяване и Разпространяване на неистини.
А какво е положението със самотните изследователи? Да си спомним за изчезването на Р.Дизел – бащата на дизеловите двигатели, за “подпалвачите” на водата и стотици други… Но пък създателят на Уиндоус – Бил Гейтс стана милиардер. Да, но създателят на “мишката” – не стана; не оценил нейното бъдещо приложение!
Как се разпределя печалбата при разпространяването на една истина?
Ако е свързана с производството на предмет, то изобретателят получава най-малко, производителите повече, търговците – нещо, потребителите – най-много.
Ако е обществена идея: нейният създател остава в историята. Последователите му (обикновено от следващите поколения), ако не си загубят главите, оглавяват обществото – поне за известно време.
Кое е това, което поражда нуждата от лъжа?
Колко майки биха обявили, кой е истинският баща на децата им? (А и те самите уверени ли са точно кой е?) Колко хора биха съобщили неудобните истини за своите доходи, престъпления, подлости срещу най-близките си? Колко са тези, които биха се отказали от незаслужено заеманите постове, имоти? Колко биха признали, че желаят да имат НА ВСЯКА ЦЕНА: жената на приятеля си, парите му, колата му, имота му? Колко държави ще обявят, че желаят богатствата на съседите си, да речем – на Кувейт? Колко духовници имат морал поне колкото обикновените вярващи? Колко началници ще признаят, че завиждат на подчинените си, макар и да ги тормозят и унижават?
Колко учители биха признали, че говорят неистини или прикриват истини?
За големите ръководители, съдници и политици е направо смешно да се съпоставят с явно несъвместимото с тях понятие – Истина!
Кое е това, което поражда нуждата от лъжа? Ограниченият човешки живот, различните човешки възможности и вроденият егоизъм! Те са вечните основи на Лъжата.
”Лъжа и робство на тая пуста земя царуват” – бе писал Ботйов…
Че хората не са готови да знаят Истината са прозирали и Леонардо и Нострадамус и са кодирали своите открития.
Опазването на Истината, на личната, фирмената и на държавната тайна е древна практика. Тайнопис, шифроване, криптографиране и съответно – шпиониране и хакерство са дейности, свръхмодерни и днес.
Върви ли светът към истината?
“Да”, но с неголямо желание.
Нараства ли броят на хората, които искат да знаят истината?
Вероятно “да”.
Каква цена са готови да дадат за нея обикновените хора?
Цената на един вестник, може и на нескъпа книга!

Драги (или драга) Anonim1,
Би било по-добре, ако пишете по-ясно. Например, започвате с твърдението: "Истината като част от Информацията е четвъртата компонента на Универсума (Космоса)". Мислите ли, че онзи, който прочете това изречение, ще разбере защо точно Информацията е въпросната компонента №4? Дали той би могъл да знае - или да узнае от написаното - кои са компонентите №№ 1, 2 и 3? Дали има компоненти на Универсума (Космоса) №№ 5, 6 и така нататък? И ако "да" - кои са те? Вие знаете ли нещо по въпроса? В такъв смисъл, знаете ли дали Информацията е "последната" компонента или "пред-последната", пред-пред-последната"? Това може да се окаже важно.
Имам и други въпроси, но нека първо прочета отговорите на тези.

Драги Шон,
Един свободен цитат, чиито смисъл аз приемам е ,че границите на моя свят се определят от моите понятия или моя език.
Изясняването на тези граници, според мен е една от пътечките към Истината за самия мен.
Аз не мога да отговоря на Вашите въпроси, но бих се радвал да науча нещо по темата.
аноним1.

Драги Аноним1,
Значи, Вие не можете да отговорите на моите въпроси.
Един от тях беше: "Защо считате, че 'Истината като част от Информацията е четвъртата компонента на Универсума (Космоса)'"? Сега искате да научите нещо от мен. Но аз не съм показвал, че съм осведомен по случая. Аз само попитах. И след като Вие твърдите нещо за Космическия номер, под който "Истината като част от Информацията" се води в някакъв регистър, Вие би трябвало да отговорите на моето питане. При това, би трябвало да знаете и кои са предходните три компоненти. Иначе, защо въпросната Информация (Истина) ще бъде четвърта? Аз попитах и за тези №№ 1, 2 и 3. И сега отново питам.
Колкото до мисълта, която цитирате свободно - тя принадлежи на Лудвиг Витгенщайн и гласи дословно: “Границите на моя език означават границите на моя свят”. Витгенщайн е написал това в своя "Логико-философски трактат" като мисъл под №5.6.
Впрочем, преди време ми попадна текст, в който се коментираше предположението, че словесният ни език е някакъв досаден филтър, през който се налага да прекарваме иначе далеч по-фино нюансирания си мисловен свят. Поради тази причина той се оказва огрубен в една или друга степен. Това може и да изглежда тривиално, но текстът продължаваше с информация, отнасяща се до работата на неизвестен ми когнитивен психолог от Университета в Питсбърг, д-р Шулър, който се е докоснал до този проблем, провеждайки серия от еднакви експерименти, при които една част от участниците е трябвало да решават някаква поставена задача, изговаряйки на глас всяка мисъл, която им хрумне в хода на решението, а друга част – да работят изцяло наум. По такъв начин първата група е трябвало да облича мислите си в думи, а втората – не. Онова, което се наложило като извод от проведените експерименти, било следното: когато човек трансформира мислите си в думи, той осъществява много повече грешни решения, отколкото ако не се налага да прави това.
Мисля си, че, ако всичко това можеше да бъде чуто от Бъртранд Ръсел или от Лудвиг Витгенщайн, то те сигурно биха се замислили сериозно. Защото и двамата не са приемали, че езикът играе такава роля. Считали са, че в него се извършва самият акт на мисленето. Но пък не са можели да знаят каквото и да било за находчивите експерименти на д-р Шулър.
Вие, Аноним1, дали знаете нещо около тях? И ако "не" - дали не бихте могъл(ла) да проучите въпроса? Допускам, че това би било интересно и за Вас, и за други хора.

Dragi Shon,
Blagodarja za uto4njawanijata za Witgenstain i za Shular. Za eksperimentite na poslednijat ne znaeh i sam o4uden ot rezultata, no bez da sam zapoznat s as sa6tnostta bna eksperimenta ne moga da priema, 4e sa uniwersalni naprawenite na tjahna osnowa izwodi.
Otnosno "kosmi4eskija" nomer, si mislja , 4e toj po-skoro e 4owe6ki.
Za parwite 3 imam pred wid : materija, wreme i prostranstwo.
Nadjawam se, 4e ima i drugi mnenija. S po4it- anonim1.

Преди повече от година тук са се разменили няколко послания. Участниците, Аноним 1 и Шон, са се докоснали за кратко с мислите си и са се разотишли – всеки по пътеките си.

Още в първия си текст Аноним 1 е написал няколко важни неща за истината – повечето с горчив привкус. Защо ли така стоят нещата около нея? И дали би могло да се направи нещо в противовес?

Аноним е задал фундаментални въпроси. На някои е отговорил:
– “Кои се интересуват от истината?”
– ”Както винаги – богатите и властниците, които искат да имат всичко!”
– “А дали могат да оценят истината?”
– “Е, щом ще спечелят НАЙ-МНОГО…”.

Един обаче е останал без отговор:
– “Кое е това, което поражда нуждата от лъжа?”
Дали да не се изпробват и тук отговори? Интересно е да се помисли.

А може и да се добави:
– “Кое позволява на лъжата да вирее?”
И тук не пречи да се изпробват отговори.

И още:
– “Защо авторът на тези въпроси е останал анонимен?”

Prekrasen vapros g-n Kojyharov-no edva li shte vi otgovoriat.Izviniavam se za latinitsata-tia internet klybove ne se naychiha da si kachvat kirilitsa.Ot nishto neshto ne stava i ne idva.Nyjdata ot jaja i ot varshene na zlo iavno e doshla ot niakade.Ne se e poiavila s magia-chydo-takiva ne sashtestvyvat.Otgovorat na vashia vapros e prost -logichen-edinstven.Tia-te si sashtestvyvat vechno-kato chast ot tsialostnosttta na sveta.Zloto si ima i materialno izrajenie-nositeli-primerno hormoni na gneva-agresivnostta-straha i t.n.Registrirani ot ychenite.Mojem li da sadim moralno hishtnite jivotni-ne.No bihme mogli da sadim eventyalnia Bog-Vish Razym ako dopysnem che go ima.Zatova che stradat nevinni hora i jivotni-nespravedlivo.Znachi toia Razym ne e nito spravedliv-nito dobar-a e stranen-protivorichiv-zagadachen-samoten-introverten-nezainteresovan ot sveta.Otkade biha se poiavili tia kachestva-ami te iavno sa bili vinagi v nego-v bezkrainostta-sashtestvyvaneto.Ako ima Bog-to kakvo my prechi i da go niama ednovremenno...Bi mogal da se izklychi i da ne fynktsionira.Ne ot ygrizenia na savestta-a zashtoto niama nikoi nad nego-i ako bi poiskal moje.Zatova OSHO e prav-ima Bog i niama Bog.Fizikata-meditsinata-filosofiata-psihologiata dokazaha taia teoria.Nesavarshenstvata sas savarshenstvata sashtestvyvat zaedno.Bezkrainostta e-vsichkoto i po definitsia sadarja vsichki vazmojni variatsii.Zatova vsicki sme i robi i anti rpbi-svobodiniovtsi.Nie sme religiozni ateisti i ateistichni religioznitsi.Tova e istinskoto ychenie i taina-netaina na sveta.

Уважаеми(а) Robihno-antirobihno.Infinity.,

Една от може би най-убедително звучащите аксиоми на човешката мисловност действително гласи: “От нищо не може да произлезе нещо”. Ако се запитаме обаче, откъде знаем това, ще се наложи да направим известна инвентаризация на идеите си.

Например, бихме могли да решим, че увереността ни по този въпрос се крепи върху факта, че в житейската си практика човечеството е ставало свидетел ЕДИНСТВЕНО на процеси, при които НЕЩО ПРОИЗЛИЗА ОТ ДРУГО НЕЩО. Разбира се, някой може веднага да възрази, че с подобна обосновка всъщност се търси издигането на емпиричната индукция до степен на процедура, доказваща с абсолютна гарантираност твърденията си. Това обаче е непомерна претенция – фактически, ние не знаем, какво количество опити следва да се извършат, за да може да се реши, че едно емпирично обосновано твърдение е абсолютно вярно. (Между другото, ние, хората, проявяваме твърде силна склонност да се поддаваме на самовнушения за емпиричната самодостатъчност. Ето, и аз малко по-горе написах, че “човечеството е ставало свидетел ЕДИНСТВЕНО...” – сякаш знам всичко онова, на което са ставали свидетели всички човеци, откакто съществува човешкият род. Посочената опасност е толкова по-голяма, колкото повече не я забелязваме. А както ми се струва, ние почти поголовно не я забелязваме.)

От друга страна, бихме могли да решим, че самата идея за НИЩОТО е категорично и безусловно противоположна на идеята за НЕЩОТО. Поне дефинитивно едното понятие изключва другото и обратно. В този смисъл, някаква потърсена от такива позиции аргументация на аксиомата: “От нищо не може да произлезе нещо”, би могла да се стори достатъчно убедителна.

За съжаление, както дефинитивната представа за “нищо”, така и дефинитивната представа за “нещо”, са плод отново на все същия човешки опит. А след подобна елементарна констатация и този втори маньовър трябва по необходимост да бъде препратен към емпиричната индукция и нейната невъзможност да предостави (ще повторя тази дума) самодостатъчни стъпки в доказателствен аспект. (Тук не коментирам факта, че със самата идея да се търси доказателство на аксиома всъщност се преминава от научно към мета-научно ниво, при което аксиомата автоматично престава да е аксиома – в най-добрия случай тя може да се окаже изводимо следствие.)

По въпроса за злото (и конкретно за питането Ви: “Можем ли да съдим хищните животни?”) – мисля, че би било по-добре, ако евентуалните разсъждения се насочат към суб-форум №14: “Какъв е произходът на ‘доброто’ и ‘злото’?” Все пак, тук бих си позволил да припомня горещо поддържаната преди време от Атевиел теза, че злото е обвързано единствено с проявите на човека. (Сиреч, извън човека зло не съществува!) Това и сега ми се струва твърде спорна теза. В този смисъл, там (в суб-форум №14) бихме могли да разменим аргументи “за” и “против”. Във всеки случай, по отношение на някои животни (дори не само към обозначаваните като “хищници”) ние така или иначе произнасяме присъди – различни, в това число и смъртни. И дори ги изпълняваме – продаваме ги в робство, затваряме ги в затвори (които за удобство наричаме с други имена), подлагаме ги на експерименти, убиваме ги. Например, какво друго освен изпълнение на присъда е избиването на комари, бълхи, въшки, кърлежи, хлебарки? Или на глисти, тении, бактерии, но и вълци, лисици, зайци, патици... Или слонове, китове... И така нататък. (Все пак, с цел известна наша частична реабилитация, следва да спомена, че някои животни пък убиват нас.)

Вече многократно съм споделял в очертанията на различните теми тук, че лично аз не си позволявам да употребявам думи от рода на “безкрайност” с онази лекота, с която това се прави от други. (Например, аз не знам дали светът е безкраен в пространствено-протяжен аспект.) Но изглежда интригуващо да се обменят аргументи по отношение на това, дали във времево отношение той би могъл да е:
1. без начало и без край,
2. без начало, но с край,
3. с начало, но без край,
4. и с начало, и с край.

Тук се налага предварително да посоча, че самата идея за нееднородно третиране на Вселената: по един начин в пространствено-протяжен аспект, а по друг – във времеви, излъчва нещо смущаващо. Вероятно, защото сме привикнали да мислим, че една система непременно трябва да е вътрешно хармонизирана. (Или че всичките и координатни оси трябва да предлагат еднакви възможности.)
Ако не сме престанали да мислим в очертанията на пълното противопоставяне между НЕЩО и НИЩО, то веднага бихме забелязали, че:
– при хипотезата от пункт №2 се предлага НЕЩО да се превърне в НИЩО (което според възприетото вече положение е невъзможно),
– при хипотезата от пункт №3 се предлага от НИЩО да се появи НЕЩО (което според същото положение е невъзможно),
– при хипотезата от пункт №4 се предлага от НИЩО да се появи НЕЩО, след което появилото се НЕЩО да се превърне в НИЩО – всъщност тази хипотеза сумира в себе си предходните две (нещо което след тяхната невъзможност представлява съма от невъзможности).

По такъв начин се оформя като единствено приемлива идеята за Вселена без начало и без край във времево отношение. (Но все пак, нека ми бъде позволено да напомня, че този извод е валиден в условията на аксиомата (или евентуалната теорема): “От нищо не може да произлезе нещо”.)

След горните разсъждения е много трудно, Robihno-antirobihno.Infinity., да се приеме Вашето твърдение: “Ако има Бог, то какво му пречи и да го няма едновременно”. Между другото, проблемът, изпълващ фразата: “е и в същото време не е”, не е проблем, откриващ се само във връзка с хипотетичния обект, наричан “Бог”. Това е проблем, съдържащ се в изказването на подобни твърдения за който и да било обект от Всемира.
Аз си давам сметка колко лесно могат да се потърсят аналози-обструкции от сферата на квантовата физика, като се направят някакви алюзии с частиците, които не са напълно частици, и вълните, които не са напълно вълни. Не съм ядрен физик, не съм изобщо физик. Ето защо ми е позволено да сбъркам. Но, ако все пак в случая бих могъл да си позволя лукса да изкажа някакво мнение, то бих посочил, че физиците са стигнали до подобни парадоксални твърдения (нещо повече – те са свикнали сравнително спокойно да пребивават в тях), благодарение на известна доза некоректност в дефинирането на известен кръг основни понятия.
Отчитам и още една възможност за обструкция – като се посочат примери от паранепротиворечивите логики, при които са възможни класификации на едно твърдение в три посоки: то да е вярно, да е невярно, и да е едновременно вярно и невярно. Обаче, внимателното вглеждане в твърденията, които се подлагат на такава паранепротиворечива интерпретация, показва, че по принцип при тях става въпрос за изказвания, в които има някаква доза хипотетичност, ерго – някаква доза незнание.

Ако се върнем към Вашата идея за “Бога”, който “би могъл да се изключи и да не функционира”, ако това е Вашето основание за твърдението, че “Богът го има и ЕДНОВРЕМЕННО с това го няма”, то веднага ще се забележи, че в предложението Ви за поетапно включване и изключване отсъства именно едновременността. Впрочем, във визираната от Вас схема на “поетапно включване и изключване на Бога” ще се появи проблем и с дефиниционните очертания на въпросния предполагаем Вселенски обект (“Бога”). Така например, ако в представата Ви за “Бог” влиза като фундаментално важна характеристика неговата активност, то тогава, когато той се самоизключи, всъщност ще престане да съществува (като “Бог”). Но оттук следва, че е налице редуване на “Бог” с “Не-Бог”, което отново потвърждава, че я няма едновременността на “Бога” с “Не-Бога”. В контекста на тези положения, нито Ошо, нито който и да било като Ошо, не може да бъде прав. Впрочем, Хегел отдавна е изпробвал този тип мисловност. За съжаление, на мен не ми се струва, че с това той е успял да изведе човешкия интелект на някакви висоти. Освен, ако не се приеме за едва ли не узаконена възможността на хората да изказват объркани мисли, представяни за висша мъдрост. (Употребявам думата "узаконена", защото нали все той говори за “закони на диалектиката”, които поне аз приемам като “закони на бъркотията”.)

Между другото, именно приемането на подобни модели на мисловно поведение като нормални (откъдето следва и успокоението: "нека си ги позволяваме, колкото ни е угодно"), та... приемането на подобни модели на мисловно поведение стои в основата на твърдения от рода на: “Ние сме роби и едновременно с това анти-роби, ние сме религиозни и едновременно с това анти-религиозни”. Защо в такъв случай, уважаеми(а) Robihno-antirobihno.Infinity., да не кажем: “Всяко нещо на този свят е всичко-което-можем-да-си-помислим и заедно с това АНТИ-всичко-което-можем-да-си-помислим” – след което да обявим, че ВСЪЩНОСТ НЯМА НИЩО ДРУГО, КОЕТО ИЗОБЩО МОЖЕ ДА СЕ КАЖЕ.
И да постановим край на мисленето и говоренето?

Накрая, Robihno-antirobihno.Infinity., мога ли да Ви помоля за малко повече внимание, когато пишете и изпращате текст в този Форум? Например, какво може да означава “jaja”? Как да се чете: като “жажа”, “джаджа”, “яя”...? Или да се предположи, че бързащите Ви ръце са натиснали първото “j” вместо “l”, при което “jaja” трябва да се чете като "laja", “лъжа”. Мога ли да Ви помоля още и за поне еднократно препрочитане на текста преди да натиснете бутона “Публикувай”. Впрочем, дали няма техническа грешка и в “Robihno-antirobihno”?
А и защо е това ново име, когато се знаем от преди под друго име?

Yvajaemi g-n Kojyharov.Blagodaria za otgovorat vi.Kolkoto za razlichnite mi imena to te sami prosto hobi i otraziavat saotvetnite psihologichni harecteristiki koito se kriat zad tiah.Primer Neo ne se svarzva bykvalno s geroia ot filma a oznachava novia,Chelsea e sinonim na tiho-poslyshno more-na poslyshnost i t.n.Mislite vi za Sveta kato bez nachalo i bez krai sa verni.A ako priemem obratnata hipoteza che ot nishto moje da stane neshto-shte srinem ne samo yma,logikata no i vsichko.I togava shte izleze che vsiakakvi absyrdi,fantastiki,chydesa sa vazmojni.I togava shte izleze che vsichko e niakak si nishto.A moje sveta da se samoiztriva i samogenerira...Govorih za neytralnostta kato vatreshnata nevidima ,nyleva po znak realnost ot koiato proizliza vsichko.No vijdam che tam niamam otgovor.Tova imam predvid pod podobni izkazvania-"Che Bog bil ednovremenno Bog i neBog".Inache vie i tyk ste prav.V slychaia netochno izkazvane ot moia strana.Temata shte ia prodalja na saotvetnite mesta-sub forymi.Tyk samo shte kaja-che ima 3 varianta na vaprosa kakvo da pravim s istinata.1-E da ne ia vidim i razberem.2-Tia da ni"napravi na neshto".Vijdashti ia,priemashti ia,razbirashtia i obratnoto.3-Nie da ia napravim na niakoi neshta.Podobie na sebe si,na oslepiavane ot neia,na podobie na neia samata.I dali niama i 4-"Da ia nevijdame,nerazbirame intelektyalno ,no da ia yseshtame sas saznanieto dyha si-i nishto da ne mojem da napravim s neia.Az mislia che 4 variant e nai blizo do sashtnostta zashtoto az viziram istinskata istina-realnost koiato pravi drygite"istini,realnosti"takiva.I to samo kato izkystveni vremenni istini-neshto kato da pravi sanishtata i halytsinatsiite da izglejdat realni i istinni.I sami po sebe si sravneni te sa sashtestvyvashti vav vreme-prostranstvoto.No s poddarjashto sashtestvyvane ot istinskata-neytralna realnost-energiata koiato se krie v "nylevia po znak vakyym".Neshtata sa prepleteni i fizicheski i psihiceski ne mogat da se otdeliat.No nie gi vazpriemame taka-vijdame vidimite realnosti bez da vijdame che te sa sanishta,halytsinatsii i miraji na nevidimata realnost.Poglednato v tsialost obache nashia sviat se okazva-laja,zablyda i antiistinska realnost.Istinata e chisto energiino pole koeto pravi ot sebe si-psevdorealnosti-i to vinagi vremenni yslojneni i protivorechivi.Saznanieto pravi fokysi i yma pravi neshtata da izglejdat takiva.Zatova i toia vidim sviat shte svarshi.Istinata e i nevidimost,prozrachnost,svobodna neopredelenost-neytralnost na vsichko.Tia savpada sas sebe si , no i izliza van ot sebe si-i proiaviava dvoistvenite harektiristiki na istina-neistina.Neshto kato nyla koiato kloni okolo plus-minys nyla.Imaginernost i neimaginernost.Do tyk s taia tema tyk.Bezraboten sam i bezparicen a se nalaga da si plashtam po klybovete za da pisha za istinata.Zatova i vse barzam.