Re: Какво да правим с "истината"?
Posted by:
Илия Кожухаров (IP Logged)
Date: September 07, 2005 09:36PM
Уважаеми(а) Robihno-antirobihno.Infinity.,
Една от може би най-убедително звучащите аксиоми на човешката мисловност действително гласи: “От нищо не може да произлезе нещо”. Ако се запитаме обаче, откъде знаем това, ще се наложи да направим известна инвентаризация на идеите си.
Например, бихме могли да решим, че увереността ни по този въпрос се крепи върху факта, че в житейската си практика човечеството е ставало свидетел ЕДИНСТВЕНО на процеси, при които НЕЩО ПРОИЗЛИЗА ОТ ДРУГО НЕЩО. Разбира се, някой може веднага да възрази, че с подобна обосновка всъщност се търси издигането на емпиричната индукция до степен на процедура, доказваща с абсолютна гарантираност твърденията си. Това обаче е непомерна претенция – фактически, ние не знаем, какво количество опити следва да се извършат, за да може да се реши, че едно емпирично обосновано твърдение е абсолютно вярно. (Между другото, ние, хората, проявяваме твърде силна склонност да се поддаваме на самовнушения за емпиричната самодостатъчност. Ето, и аз малко по-горе написах, че “човечеството е ставало свидетел ЕДИНСТВЕНО...” – сякаш знам всичко онова, на което са ставали свидетели всички човеци, откакто съществува човешкият род. Посочената опасност е толкова по-голяма, колкото повече не я забелязваме. А както ми се струва, ние почти поголовно не я забелязваме.)
От друга страна, бихме могли да решим, че самата идея за НИЩОТО е категорично и безусловно противоположна на идеята за НЕЩОТО. Поне дефинитивно едното понятие изключва другото и обратно. В този смисъл, някаква потърсена от такива позиции аргументация на аксиомата: “От нищо не може да произлезе нещо”, би могла да се стори достатъчно убедителна.
За съжаление, както дефинитивната представа за “нищо”, така и дефинитивната представа за “нещо”, са плод отново на все същия човешки опит. А след подобна елементарна констатация и този втори маньовър трябва по необходимост да бъде препратен към емпиричната индукция и нейната невъзможност да предостави (ще повторя тази дума) самодостатъчни стъпки в доказателствен аспект. (Тук не коментирам факта, че със самата идея да се търси доказателство на аксиома всъщност се преминава от научно към мета-научно ниво, при което аксиомата автоматично престава да е аксиома – в най-добрия случай тя може да се окаже изводимо следствие.)
По въпроса за злото (и конкретно за питането Ви: “Можем ли да съдим хищните животни?”) – мисля, че би било по-добре, ако евентуалните разсъждения се насочат към суб-форум №14: “Какъв е произходът на ‘доброто’ и ‘злото’?” Все пак, тук бих си позволил да припомня горещо поддържаната преди време от Атевиел теза, че злото е обвързано единствено с проявите на човека. (Сиреч, извън човека зло не съществува!) Това и сега ми се струва твърде спорна теза. В този смисъл, там (в суб-форум №14) бихме могли да разменим аргументи “за” и “против”. Във всеки случай, по отношение на някои животни (дори не само към обозначаваните като “хищници”) ние така или иначе произнасяме присъди – различни, в това число и смъртни. И дори ги изпълняваме – продаваме ги в робство, затваряме ги в затвори (които за удобство наричаме с други имена), подлагаме ги на експерименти, убиваме ги. Например, какво друго освен изпълнение на присъда е избиването на комари, бълхи, въшки, кърлежи, хлебарки? Или на глисти, тении, бактерии, но и вълци, лисици, зайци, патици... Или слонове, китове... И така нататък. (Все пак, с цел известна наша частична реабилитация, следва да спомена, че някои животни пък убиват нас.)
Вече многократно съм споделял в очертанията на различните теми тук, че лично аз не си позволявам да употребявам думи от рода на “безкрайност” с онази лекота, с която това се прави от други. (Например, аз не знам дали светът е безкраен в пространствено-протяжен аспект.) Но изглежда интригуващо да се обменят аргументи по отношение на това, дали във времево отношение той би могъл да е:
1. без начало и без край,
2. без начало, но с край,
3. с начало, но без край,
4. и с начало, и с край.
Тук се налага предварително да посоча, че самата идея за нееднородно третиране на Вселената: по един начин в пространствено-протяжен аспект, а по друг – във времеви, излъчва нещо смущаващо. Вероятно, защото сме привикнали да мислим, че една система непременно трябва да е вътрешно хармонизирана. (Или че всичките и координатни оси трябва да предлагат еднакви възможности.)
Ако не сме престанали да мислим в очертанията на пълното противопоставяне между НЕЩО и НИЩО, то веднага бихме забелязали, че:
– при хипотезата от пункт №2 се предлага НЕЩО да се превърне в НИЩО (което според възприетото вече положение е невъзможно),
– при хипотезата от пункт №3 се предлага от НИЩО да се появи НЕЩО (което според същото положение е невъзможно),
– при хипотезата от пункт №4 се предлага от НИЩО да се появи НЕЩО, след което появилото се НЕЩО да се превърне в НИЩО – всъщност тази хипотеза сумира в себе си предходните две (нещо което след тяхната невъзможност представлява съма от невъзможности).
По такъв начин се оформя като единствено приемлива идеята за Вселена без начало и без край във времево отношение. (Но все пак, нека ми бъде позволено да напомня, че този извод е валиден в условията на аксиомата (или евентуалната теорема): “От нищо не може да произлезе нещо”.)
След горните разсъждения е много трудно, Robihno-antirobihno.Infinity., да се приеме Вашето твърдение: “Ако има Бог, то какво му пречи и да го няма едновременно”. Между другото, проблемът, изпълващ фразата: “е и в същото време не е”, не е проблем, откриващ се само във връзка с хипотетичния обект, наричан “Бог”. Това е проблем, съдържащ се в изказването на подобни твърдения за който и да било обект от Всемира.
Аз си давам сметка колко лесно могат да се потърсят аналози-обструкции от сферата на квантовата физика, като се направят някакви алюзии с частиците, които не са напълно частици, и вълните, които не са напълно вълни. Не съм ядрен физик, не съм изобщо физик. Ето защо ми е позволено да сбъркам. Но, ако все пак в случая бих могъл да си позволя лукса да изкажа някакво мнение, то бих посочил, че физиците са стигнали до подобни парадоксални твърдения (нещо повече – те са свикнали сравнително спокойно да пребивават в тях), благодарение на известна доза некоректност в дефинирането на известен кръг основни понятия.
Отчитам и още една възможност за обструкция – като се посочат примери от паранепротиворечивите логики, при които са възможни класификации на едно твърдение в три посоки: то да е вярно, да е невярно, и да е едновременно вярно и невярно. Обаче, внимателното вглеждане в твърденията, които се подлагат на такава паранепротиворечива интерпретация, показва, че по принцип при тях става въпрос за изказвания, в които има някаква доза хипотетичност, ерго – някаква доза незнание.
Ако се върнем към Вашата идея за “Бога”, който “би могъл да се изключи и да не функционира”, ако това е Вашето основание за твърдението, че “Богът го има и ЕДНОВРЕМЕННО с това го няма”, то веднага ще се забележи, че в предложението Ви за поетапно включване и изключване отсъства именно едновременността. Впрочем, във визираната от Вас схема на “поетапно включване и изключване на Бога” ще се появи проблем и с дефиниционните очертания на въпросния предполагаем Вселенски обект (“Бога”). Така например, ако в представата Ви за “Бог” влиза като фундаментално важна характеристика неговата активност, то тогава, когато той се самоизключи, всъщност ще престане да съществува (като “Бог”). Но оттук следва, че е налице редуване на “Бог” с “Не-Бог”, което отново потвърждава, че я няма едновременността на “Бога” с “Не-Бога”. В контекста на тези положения, нито Ошо, нито който и да било като Ошо, не може да бъде прав. Впрочем, Хегел отдавна е изпробвал този тип мисловност. За съжаление, на мен не ми се струва, че с това той е успял да изведе човешкия интелект на някакви висоти. Освен, ако не се приеме за едва ли не узаконена възможността на хората да изказват объркани мисли, представяни за висша мъдрост. (Употребявам думата "узаконена", защото нали все той говори за “закони на диалектиката”, които поне аз приемам като “закони на бъркотията”.)
Между другото, именно приемането на подобни модели на мисловно поведение като нормални (откъдето следва и успокоението: "нека си ги позволяваме, колкото ни е угодно"), та... приемането на подобни модели на мисловно поведение стои в основата на твърдения от рода на: “Ние сме роби и едновременно с това анти-роби, ние сме религиозни и едновременно с това анти-религиозни”. Защо в такъв случай, уважаеми(а) Robihno-antirobihno.Infinity., да не кажем: “Всяко нещо на този свят е всичко-което-можем-да-си-помислим и заедно с това АНТИ-всичко-което-можем-да-си-помислим” – след което да обявим, че ВСЪЩНОСТ НЯМА НИЩО ДРУГО, КОЕТО ИЗОБЩО МОЖЕ ДА СЕ КАЖЕ.
И да постановим край на мисленето и говоренето?
Накрая, Robihno-antirobihno.Infinity., мога ли да Ви помоля за малко повече внимание, когато пишете и изпращате текст в този Форум? Например, какво може да означава “jaja”? Как да се чете: като “жажа”, “джаджа”, “яя”...? Или да се предположи, че бързащите Ви ръце са натиснали първото “j” вместо “l”, при което “jaja” трябва да се чете като "laja", “лъжа”. Мога ли да Ви помоля още и за поне еднократно препрочитане на текста преди да натиснете бутона “Публикувай”. Впрочем, дали няма техническа грешка и в “Robihno-antirobihno”?
А и защо е това ново име, когато се знаем от преди под друго име?