БЪЛГАРИ ВРАЗУМЕТЕ СЕ
(БЪЛГАРИЯ НА БЪЛГАРИТЕ НО НА КОИ БЪЛГАРИ)

От петнадесет години не съм говорил български, а пиша за първи път.
Не знам как ще изглежда на българите.
След като завърших писаното, дощя ми се да слушам жетварска песен ...
И изведнъж почувствувах носталгията на Ботев и Каравелов, по родната и свята България...

Гражданите на една страна могат да се нарекат "народ", само тогава, когато етническите и социалните им проблеми са третирани научно и правдиво от историците, от социолозите и от политиците и от обществото на страната. В България етническите и социални проблеми на гражданите, умишлено не се третират научно и правдиво; нито от историците, нито от социолозите и нито от политиците; следователно и от обществото на страната. Поради което в България не може да се говори нито за "народ", нито за "нация" изобщо, камо ли за "български народ" и "българска нация"...

Въпреки това, фактът че вие сте говорели и продължавате упорито да говорите за някакъв си "български народ" и за някаква си "българска нация", не означава че диалектическата истина е надмогната от вас... Вие можете да си затваряте очите пред истината, можете да си запушите ушите пред истината. Но ще означава ли това, че диалектиката рано или късно няма да сервира своите истини, колкото нежелани или желани да са те, за вас или за другите...

Тук проблемът е съвсем друг. Истината по етническия произход на гражданите на страната, може само да ги приобщи и да ги сплоти, а не да ги разедини. Тъй като лансирането на истината, като всяка лансирана истина, се отразява положително върху диалектиката на събитията. Тук проблемът е, веднъж нарастващата диалектическа сила, да се насочи в общо корито, в общо русло, за което има историко-диалектическа основа. Тъй че трябва най сетне да се оползотвори тази диалектическа истина. Иначе повтарящите се периодично катострофи поради пренебрегването на тази историко-диалектическа истина води страната към гибел...

Игнорирането на нещата е винаги двустранно; игнорирането на истината, игнорира и статута. По този начин се създава лъже-статут, с който се лъжат само наивните. Истината си е винаги истина и непризнаването на тази истина не означава, че тя не се признава от другите. Или примерно непризнаването на истината официално не означава, че тя не се признава неофициално... От самото начало на създаването на Българската Държава, този опасен пародокс води страната от катастрофа на катострофа и във вътрешната и във външната политика, като причинява безкрайни злини на хората.

Не признаването и не лансирането на самата истина за етническия произход на гражданите на страната представлява непресъхващ извор на раздор, както вътре в страната, така и извън нея. Защото дава възможност за манипулиране на всички заинтересовани държави по свои интереси, освен на българската държава. На българската държава просто ръцете й са вързани по този въпрос и тя не може даже да шавне. Не може да прави друго, освен да коли и беси турците, тоест българите. На нея само това й е позволено...

Следователно българската държава е построена от създателите си на основата на принципа на самоизяждане... Спомнете си за милионите хора, убити в България или изселени в Туция, вследствие на безконечния геноцид, упражняван повече от век върху тях... Спомнете си за хилядите хора (ако българите тюрци според българите славяни са хора), които са убити по време на войните водени от България със шовинистични цели...

Българската Държава, не признавайки официално етническата истина, а неофициално боейки се от нея, се хвърля сляпо в прегръдките на империалистическите сили, с психиката на самоубиец, без да се замисля за положението си утре. С което обрича гражданите си на експлотация, мизерия и робство от империалистическите сили, а страната предоставя на империалистическите сили за военен плацдарм.

Такова е положението на страната, повтарящо се десетки пъти от нейното създаване насам. Ту с русите, ту с англичаните, ту с немците и за в по ново време "ту с американците"... Тук въпросът е, какво са допринесли тези игнорирани статути освен мизерия и несигурност на гражданите, а разкош и богатства на управляващите върхушки, разбира се за сметка на гражданите? Това е безвъзмездно продаване на страна и граждани от империалистическите слуги - русофили, англофили, туркофили и не знам още какви "...фили", все една и съща мръсна предателска пасмина в страната... Истина е, че предателствата винаги се награждават, за сметка на предадените...

Крайно време е България да преодолее страха и да се отърве от проблемите, вложени от нейните създатели в нейните основи. Крайно време е България да погледне истината направо в очите и веднъж завинаги да реши своите етнически проблеми. Крайно време е България да престане да води безплодни и кървави етнически политики, равняващи се на геноцид.

Комунистическия режим разбра това и от 1956 до 1989 година изразходва всичките сили на държавата само за тази цел... Но се опита да реши въпроса антидиалектически, и удари на твърд камък. И то така смъртоносно удари, че помен не остана от него. Както се вижда, сегашния режим не взел никакви поуки от станалото, води сляпо същата политика. Сегашният режим следва политика, абсолютна същата като едновременшния царски режим; като наистина забравя, че и тогава тази политика удари на твърд камък и че накрая, помен не остана и от него.

За да престанат удранията на камък, за да престанат катастрофите, България трябва да реши веднъж завинаги, етническите си проблеми; час по-скоро, уповавайки се на историческите истини. А историческите истини са:

1. Че България е страна на българите и че две мнения не може да има по този въпрос. Тъй както Франция е страна на французите, Англия на англичаните, Германия на германците... и така нататък...

2. Българи са тъй наречените "турци" в България и принудените да се изселят след кървави гонитби в Турция - "турци". Българите, днес наричани "турци" са най-старото население на Балканите. Колкото е древен Балканът, толкова са древни и българите в България... Потеклото на българите, днес наричани "турци", води началото си от скитските племена, населявали от дълбока древност нашите земи. Скитските племена са най-старите племена, които познава историята по Балканите и по Средния Дунав.

3. Днешните тъй наречени и тъй назовани "българи", и по Блазиус Клайнер и по Петър Богдан Бакши и по Паисий Хилендарски са или "славяно българи" или "българо славяни", но не и "българи"! За това, защото има причини да "се срамуват да се нарекат българи"...

4. Славяните са езически племена, довлечени от българите, към края на шестия век от югоизточните части на днешна Германия. Славяните, докарани в Балканите, тук приемат християнството от българите. Това дето днес се разправя за Борис, касае само едно ханство, от мнoгoбройните български ханства по днешна България, па и извън нея.

5. През седми век, българите поради културна близост с носителите на новата религия, бързо преминават в Исляма. Славяните неофити поради чуждата си култура остават в християнската религия. В солидарност с тях, остават в старата си християнска религия и българите, които се намират сред и около славяните, или се заселват във Византия, където основната маса на Византия-византийците, за разлика от гръцкото малцинство са, също местни тюрци - християни
6. При тези условия, в отделни райони на България, започва се на религиозна основа, приобщаването на славяните с остатъците от българи непреминали в исляма. Приобщаването на остатъците на българите на християнска основа със славяните става там, където има условие за това. При тези нови условия християните българи продължават да се наричат "българи", а християните славяни пред българите и другите се наричат само "християни", а само помежду си използуват традиционните си племенни названия. А българите мюсюлмани, по изискванията на ислямската религия, се отказват да назоват етническата си принадлежност и започват да наричат себе си просто "мюсюлмани", а освен това, при наличието на българи християни, считат за кощунство да се наричат българи...

7. За европейските държави, по спомена на християнските български ханства от едно време: християните по българските земи, вече независимо дали са българи или славяни, са само "българи". Що се касае до българите, преминали в исляма, Западът започва да ги нарича, както в историческото минало, с имената на източните тюркски племена: "турци" или "мюсюлмани".

8. Приелите исляма българи, представляват болшинството от българите заселяващи Балканите и Средния Дунав. Османската Империя благодарение на тях, за късо време се разпростира до съвременна Будапща. Османската Империя по време на разширението си по земите на днешна България не среща почти никаква съпротива. Мелодраматичните приказки на славяно-български, са плод на фолклорно въображение, за Шишман и нему подобни и не отразяват историческите истини. Факт е, че всички исторически лица от онова време преминават на високи имперски служби...

9. Преминалите на Османска служба, примерно от валията до последния еничарин са българи, тоест тюрки по произход християни. И дума не може да става за масово еничаризиране на хора от не тюркски произход, по простата причина, че тези части започват традиционното си сформиране на изток сред тюркските християни..

10. Османската Империя не прави нищо за спирането на пославянчването на българите или за тяхното ислямизиране. Примерно компактна маса българи, заобиколена от славянски маси, успяват да запазят своето етническо начало и християнството си до самата Османско - Руска Война 1877-1878... Значи точно цели 13 века остават българи! В Орханийе (Ботевградско) тези истински исторически българи - християни, начело с поповете си посрещат руските войски с хляб и сол, на български, тоест на тюркски език. Тези "българи" по-късно биват заселени по Врачанско...

11. Религиозната толерантност на Османската Империя проличава и в запазването на християните българи сред самите компактни мюсюлмански маси по Добруджа и Делиорман. Тук българите запазили християнската вяра се наричат "гагаузи". Това е прозвище, дадено им, поради тяхната упоритост да останат в старата си религия. Смисъла на самото прозвище, означава че "на опитите да се убедят да преминат в Исляма те отговарят несмислено ("гаг-гуг"). От там следвало, казват, и самото наименование "гагауз". Това е самата истина. И по езиково и по културно отношение гагаузите са българи от къпчашките, а не от огузките тюркски племена.

12. По развоя на историческите етнически истини: приравнени към днешните норми на разбиране по въпроса, в България съществуват два етнически компонента. Това са българите турци и славяните българи. Това е самата истина. Всички исторически, етнологически и археологически данни посочват, че деветдесет процента от днешните тъй наречени "турци" в България са едновремешните тюркобългари. А името "славяни българи" е пуснато в употреба за това, че отразява самата историческа истина по въпроса, още на времето си от Блазиус Клайнер, Петър Богдан Бакши и Паисий Хилендарски.

13. Фактът, че в основите на двата етнически компонента стои българският елемент, улеснява подхода на държавата по решаването на етническия въпрос за страната. Без да се игнорира историческата истина, трябва да се установят общите и специфичните особености на двете етнически основи. За тази работа съществува богат материал, събран от катедрите Българска и Турска филологии при Софийския Университет Климент Охридски и отделите по история и етнография при Българската Академия на Науките, даже и по различните архиви на бившия режим.

14. Самоизяждането на България може да се преустанови само с признаването на двете етнически основи на страната, въз основа на което е възможно създаването на "български народ". Именно сега трябва да влезне в ход знаменитият лозунг или девиз "Съединението прави силата". В първите години на комунистическия режим до изгонването на част от тях от страната през 1950 година, тюркобългарите доказаха, че са за справедливото съединение.

15. Създаването на "български народ" еднакво е трудно и за тюркобългарите и за славянобългарите. Но тук, трябва да надделее разумът... Странно е, че след триста години и на мен ми се провиква ... "О неразумни и...!" ... Повтарям: трябва да надделее разумът! В противен случай, изчезването на България от историческата сцена е въпрос само на едно хрумване. Толкова е просто. Това знаят много добре министър председателите и министрите на външните работи на България, имали срещи с първите хора на империалистическите сили. При проява на знак и на най-малко неподчинение от българска страна, първата им дума е заканата, че утре България може да я няма! Тази закана е повтаряна и от русите и от англичаните и от германците, сега и от американците...

Българи, вразумете се!...

Уважаеми господин Таджемен,

Нека ми бъде позволено със следващите няколко изречения да начена диалога с Вас във Форума на нашия сайт.
Естествено, най-напред искам да Ви благодаря за включването Ви с внушителното обилие от Ваши текстове, в които открих много интригуващи съобщения, размисли и идеи. Няма да скрия предположението си, че въпросното обилие може да създаде известни технически затруднения. Така например, опитвам се да си представя, как би могъл да протече разговор по така много засегнати въпроси, които са се появявили буквално в един миг. Ето защо, поне аз (не знам, какво ще бъде поведението на другите евентуални участници) ще постъпя по следния начин – ще започна един коментарен прочит на публикациите Ви тук по реда на тяхното постъпване. Освен това, мисля че ще е проява на разумност да не огласявам изведнъж всички въпроси или мнения, до които съм достигнал, защото от това само би се достигнало до появата на втора словесна лавина. Бих Ви предложил (ако сте съгласен, разбира се), да дозираме проблемните положения така, че да можем да разглеждаме всяко едно от тях възможно най-пълноценно. И още, искам да Ви помоля да не се поддавате на едно или друго евентуално локално оформящо се усещане за "тотален негативизъм" в отношението ми към текстовете Ви, ако, да речем, се случи така, че в някое мое послание има само критични бележки.

И така, в духа на предложеното се обръщам към Вас със следните въпроси:

1. Мислите ли, че в сферата на етнологията (в която по необходимост се преплитат въпроси от историческо, митологическо, фолклорно, религиозно, филологическо и прочие естество) съществуват надеждни познавателни инструменти, които дават възможности за прокарване на ясни демаркационни линии в изследваната материя?

2. Не Ви ли се струва, че възгласът: "Българи, опомнете се!", изведен като заглавие на Вашия иницииращ материал, излъчва претенция, която не малко хора биха квалифицирали като непомерна? Впрочем, дори да бъде допуснато, че точно Вие сте онзи единствен човек, който знае това, което няколко милиона не знаят (в историята на човечеството има достатъчно много подобни примери), то решението Ви именно по този начин да се обърнете към предполагаемо незнаещите определено не би могло да помогне да влезете успешно в ролята на техен учител. По такъв начин, един текст, който е напълно възможно да съдържа постановки, заслужаващи сериозен размисъл, се оказва под угрозата да бъде квалифициран като не много умел опит за пропаганда (при това, още от самото начало афиширана недвусмислено именно с това си качество – неумелост).

3. Вторият Ви абзац ("Гражданите на една страна могат да се нарекат 'народ', само тогава, когато...") е издържан в руслото на следната сравнително известна логическа структура на едно умозаключение: "А" може да се оцени като "В" само тогава, когато е налице факторът "Х"; факторът "Х" не е налице, следователно "А" не може да се оцени като "В". Погледнато с критериите на формалната логика, изказаното от Вас съждение е правилно. И то ще остане правилно, ако думите "България" и "български(а)" се заменят с която и да било произволна друга подобна двойка, например: "Турция" и "турски(а)". В този смисъл, от съдържателна (а не от формална) гледна точка се поражда следната група въпроси:
– Кое Ви дава основание да мислите, че "гражданите на една страна могат да се нарекат 'народ', само тогава, когато етническите и социалните им проблеми са третирани научно и правдиво от историците, от социолозите и от политиците и от обществото на страната?"
– Изобщо, представяте ли си като възможно някакво такова "научно и правдиво", но в същото време и единодушно, третиране на етническите въпроси на едно общество от страна на "историците, социолозите и особено политиците", едва при осъществяването на което въпросното общество би получило право да се нарече народ? (Защото, нали ако все същото "научно и правдиво третиране" не е единодушно, то едни ще имат основание да се нарекат "народ 1", други "народ 2", трети "народ 3" – всичко това в съответствие с количеството различни "научни и правдиви трактовки"?)
– Колко възможно е в някакво "научно и правдиво третиране" да бъдат споменавани и планините от социални въпроси, които сте решил за целесъобразно да включите?
– Моля Ви, проанализирайте коментираното Ваше изречение и от следната гледна точка: има ли някакъв смисъл да изреждате "историците, социолозите и особено политиците", след като веднага добавяте "и от обществото на страната"? Дали първите три гилдии са извън обществото на страната?
– Дали ще се намери дори само едно общество, което (с изпълнени в ръка Ваши предусловия) някога е получавало правото да се нарича народ?
– Какво би следвало да се прави с онези (в съответствие с тезата Ви) очевидно самозвано обозначавали се с титула "народ" общности, които са правели това без да са имали пред себе си каквото и да било "научно и правдиво третиране на етническите и социалните им проблеми". (Един пример. Преди около 217 години се появява Конституцията на Съединените американски щати. Тя започва със знаменитата фраза: "We the People of the United States...", сиреч: "Ние, народът на Съединените щати...". Как мислите, на какво ниво на "научност и правдивост в третирането" са били решени по онова време етническите и социалните проблеми на новосъздадената държава?)
– Ако коментираното "научно и правдиво третиране" би довело до резултати, които са непонятни за част от обществото (просто защото тази част не се е обучила достатъчно в научно отношение), то тя би ли имала възможност (и дори само право) да се включва в евентуалния бъдещ "народ"? Между другото, след като подобна част, все пак, е съставка от неполучилото още право да се нарича "народ" общество, как, бидейки негова съставна част, ще участва в "научното и правдиво третиране" на себе си?

Уважаеми господин Таджемен,
Много бих дал да приемете горните мои въпроси, както и онези, които ще последват, единствено като опит (фигуративно казано) да си подадем ръце в търсенето на истината без предпоставянето на каквито и да било предразсъдъци.

Прочетох материалите на г-н Таджемен в няколко други форума, където откликът беше негативен. Ясно ми е по същество, че нараненият човек не всякога е обективен, не всякога знае къде и как да сподели разсъжденията си. Ясна ми е и реакцията в другите форуми. Обществото ни все още боледува. С много от съжденията му не съм съгласна, но има и зрънца, над които си струва да се замисли човек. Радвам се, че той откри форума на Кръга и се надявам опитът на г-н Кожухаров в полемиката да успокои топката на г-н Таджемен. Така ще се получи интересен дебат, стига и Вие, г-н Таджемен да не приемате на нож всички послания. Тук сме не винаги мислещи еднакво, но с еднаква крайна цел - вижте мотото на Кръга. Ще ми бъде интересно да чета, а като ми се поизбистрят мислите по въпроса, възможно е и да се включа в разговора.

О Т Г О В О Р

Пред коледния прът стои свинско с кисело зеле... и паница вкиснало червено вино... и хлебец наш насущний... Отрязох наквасилото се в паницата вино, ръкав на ризата си, барабар със златната закопчалка и го хвърлих на гладните под балкона, за да си дадат пир... Иначе няма да имам мир. Знам си го от дядо…
Омръзна ми да топя ръкава на ризата си в паницата с вкиснало до отврата вино, да го направя на биберон... и да го смуча до самозабрава...
Когато ще ви пиша, започвам, да се търся... И да си призная; трудно, много трудно се намирам... И щом се найда, питам се дали, това съм си язе. И сега за да ви пиша, позатърсих се и се намерих в това си състояние. Ща неща, щом съм го потърсил, трябва да го изтрая, докато довърша писмото. После ще го потуля в гардероба...
Реквизитът в гардероба е стар, от години няма никаква промяна! И няма да има! Всичко тук ще остане така, както си беше преди “Голямата екскурзия"... От “Голямата екскурзия” връщане назад, няма! Много ми е мъчно, че връщане назад няма, та чак ми се реве!... Що за екскурзия е това, когато връщане назад, няма!?... Страшна екскурзия, като екскурзия в гроб!...
За да ви пиша, се ровя в своите бивши образи от преди Голямата екскурзия. Намирам образи всякакви… Да ровя тук в реквизита, разбира се не е здравословно. Но аз мога да общувам с вас, само като възседна някакъв образ от реквизитния инвентар! Друг начин няма, защото нямам нищо общо с вашето настояще, а инвентара от реквизита все пак ни е общ познат…
Значи да се откъсна от света; чужд на коледния прът, свинското с кисело зеле и виното; е съвсем невъзможно. И аз, за да ме почувствувате, трябва да вникна, в един от образите си, от гардероба. За това изразходвам неумоверни адски усилия... По това още нещо госпожо Нина; за да ви пиша, трябва да открадна от времето на изселник... А вие знаете ли, как криво гледат тук изселника?...
После след всички тези изпитания, трябва да настроя мозъка си на българска раздумка, което ми коствува двойно по вече усилия!.. Значи и усилия да се отърва от нея, иначе ще да хортувам на аудиторията на чужд език... пази боже! Така че моето известяване пред вас, е ехо – отзвук, от един наистина смотан свят.
Още нещо; към всичко това, трябва да се прибави и скоростта на кънтежа, която е: 2004 минус 1989 равно на 15... Значи 15 години са равни на една кънтежна година от моя, изкаран от релсите си свят. Така че не ми връзвайте кусур; ако зашеметения ми глас достигне до вас със закъснение или на пресекулки... Или изобщо не достигне, ако ми омръзне, да се надена в бившите си мутри...
А вие като мислите че общувате с мен от настоящето си, по това че продължавате да ядете свинско с кисело зеле и пиете гъсто маврудийско вино пред коледен прът; знаете ли, че се лъжете?! Ако твърдите обратното ми кажете тогава; къде са вашите петдесет години (1944 – 1990); това ли са вашите 14 години (1990-2004); дека са вашите 30 години (1914-1944); къде са вашите 35 години (1878-1913)?!... Нали имате навика периодично, в името на не знам какво си, да им теглите по една черта... на годините, на миналото!..
Натрупаните общи години от дедите ни ги няма. Теглили сте им по една, извинете майна и те са се разпилели. Ха иди сега, че ги събирай!... Сега няма ги онези години на дедите ни и не може да ги има! В състояние ли са дедите ни, да ни разберат?!...
После коя е тази сила, която ни раздели, и в кръв ни удави и ни погубва ден след ден, все повече и все по-вече?... И защо?!... Нали всички идваме на света по своему да поживеем?! Лошо ли е човек да живее по своему?!...
Накрая, що се отнася, че сте срещали статиите ми по различни форуми хулени и недохулени; съдбата им е такава, споделят истини!…
Не чакайте да полемизирам. Аз ви поднасям истини, как ще ги посрещате; като хора, или не хора; казано простому, си е ваша работа…

Ваш : Ахмет