ВЪЗРОДИТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС - ДРУГОТО ИМЕ НА ОБЕЗБЪЛГАРЯВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ
БЪЛГАРИЯ НА БЪЛГАРИТЕ НО НА КОИ БЪЛГАРИ

Древните тюркски племена от северното черноморие, заволжието и приуралието, след съдбоносното им падане под руско робство (ХVII в.), от време на време, са изразявали незадоволство и от прикачения им от руските поробители псевдоетноним "татар".
През седемдесетте години на миналия век недоволството от прикаченото им име "татар", сред поробеното тюркско население, все по-вече нараства. Все по-настойчиво Тюркската интелегенция под руско робство, започва да настоява пред съветските власти, за смяната на псевдоетнонима "татар" с етнонима "българин", който етноним са носели техните славни деди.
Това искане за възвръщането на етнонима "българин", е в разрез с наследената от Царска Русия политка и Съветската държава, въпреки все още съществуващите си дрипави и фалшиви комунистически скрупули, не може да се отрече от нея. Защото така или иначе, признаването на факта, че наречените от тях "татари", са българи; означава, че русите населяват българска земя и че "българите" в България, не са българи...
Абсурдността на признаването на истината, относно българите, хвърля в безразсъдна паника съветските, тоест руските власти. В Съветски "Татаристан", тогава започват, първите издевателства над тюркски гробища, по онуй време. Булдозери изравняват древни български гробници в древни български гробища и с ярост се трошат вехти надгробни камъни и ги застилват за чакъл по колхозните пътища...
Съветската власт споделя тези си грижи, не за първи път, с "българските" власти. Изселването на истинските българите от България, през петдесетте години, е работа на руското министерство на външните работи. През седемдесетте години същата руска ярост към истинските българи се предава наново и на "българското" правителство на Тодор Живков. Русите настояват за бързи и ефективни действия, преди осъзнаването на тъй нареченото турско население от България като българи; по примера на тъй нареченото татарско население в Русия.
Съветските власти с всичките си сили ръководят и подкрепят като своя инициатива "възродителния процец" в България. Когато българската държава изразява боязън от своеглави турски генерали; Съветския Съюз изпраща части на червената армия в България. Ешалони носещи тези съветски части преминават със забавяне, полу демонстративно по линията от Русе до Димитровград, като по пътя всячески напомнят на населението за своето идване. С напомнянето за идването си, те окуражават кървавите злодеяния на лъжебългарите, над тъй наречените "турци" в България, както през войната 1877-78...
Ето подразделение от ешалона за Подкова слиза на гара Кърджали посред бял ден и в конвой от коли продължава към Момчилград. Този конвой само с марша си, окуражава и поощрява издевателствата над тамошното тюркско население... Тези съветски части в граничните зони с Гърция и Турция, се преобличат в български униформи.
И започва "възродителния процес". Това което се прави, по време на възродителния процес, е в разрез с лансираното разбиране за "възродителния процес". Защото това което се прави, по време на възродителния процес, не се прави в името на някакво си възраждане. Хора превърнали се в изроди, неограничено безчинстват. С това, с което се прави, по време на тъй наречения възродителен процес, лъжебългарите казват на тъй наречените турци, тоест на истинските българи "Бягайте в Турция, че всички ще ви изтребим!" и лъжебългарите изродили се; изтребват, изтребват...
И стотици хиляди бежанци хукват към турската граница. Лично лидерът на Съветския Съюз, тоест на Русия, знаменитият руснак Михаил Горбачов ръководи, изселването на истинските българи от България, посредством с още по-знаменития потурнак Тодор Живков и Руският посланик Чернишев в Анкара, в името на... славянството...
Ето ви една статия, която разказва, как се възраждаха тъй наречените турци в България, по време на Възродителния процес:

Вестник Демокрация. 28 Януари 1992 г. Брой 23 (599)
С л е д с е д е м г о д и н и в и н о в н и н я м а

Из технологията на възродителния процец
Случайно ли престъпната комунистическа власт избра като време за своята "историческа акция" срещу българските турци зимата на 1985 г.? Може да се спори, но близо е до ума, че властниците разчитат на зимата като съюзник в стремежа да реализират по-лесно зловещия си сценарий. Снегът и студът ще свършат онова, което не могат кучетата и танковете.
През януари 1985 г. температурите достигат минус 15-20 градуса. Важен елемент в технологията на насилието е неведението относно предстоящата смяна на имената, в което властите в Сливен и Котел държат потърпевшите. Ето защо в Герловските села на запад от Сливен хиляди хора мръзнат нощем насред площадите въпреки запалените огнъове. Друг елемент в сплашването е продължителното обграждане на населеното място от войска и милиция (с. Новачево Сливенско) с цел психологически да се сломи съпротивата на хората. Друг начин е внезапното нахлуване с танкове, бронотранспортъори, обучени кучета, пожарни и др. (с.Ябланово. Котленско). Моменталната разправа с тръгналите срещу танковете хора с изтрели във въздуха и надвиснали отгоре хеликоптери довежда до шоково състояние. В Ябланово се вдига такъв вой и трясък, че чак в Омуртаг потреперали - сякаш е война или иде потопът.
Влизат в действие и традиционните елементи на насилието като палките и пестниците. В село Новачево за палки били използвани предизвикващите люта болка уплътнителите от бъчви. Със съвсем друг вид спецялна палка си е служел специялно изпратеният от София полицай садист Тодор Сайков, който буквално отлепвал кожата от гърбовете на своите жертви. Смразяващ ефект предизвикват и добре обучените специални кучета на МВР, които погват хората в Ябланово с несдържана ярост. Като вижда срещу себе си озъбено куче, пет годишното дете на Ахмед Хасанов от с. Новачево избелва очи. Седем години подир събитията детето още заеква.
Друг елемент в технологията на насилието са специално докараните за случая биячи в червени анцузи с прилаганите от тях чудеса на бойните изкуства, които придавали атрактивен характер на провежданото "мероприятие". Но всъщност специалната "атракция в Ябланово и Новачево са пожарните коли, които по заповед на зам. районниийа прокурор в Сливен Стоян Стоянов превръщат в ледени призраци мъже, жени и деца. Хюсеин Мехмедов от с. Градско бива прегазен и умира от уплаха след 15-20 дни. Седнала до огъня жена с кърмаче се превръща в ледена статуя. В село Филаретово бронетранспортъор прегазва местен жител, а Мустафа Хасанов от Новачево тъй пребит, че лежи дни наред в овчи кожи.
Десетки и стотици жители на Новачево, Ябланово и други селища биват бити или минават през ада на сливенската милиция. За издевателствата над тях мнозина още мълчат - едни от страх, други от свян. Арестуваните били принуждавани да стоят с часове с опрян в стената един пръст, а минаващи старшини или следователи ги налагали както си искат.
Прийомите на биенето са най-разнообразни - от традиционното измъчване чрез жажда (с поставена в килията тенекия сирене, но без вода) до "нещо сложено в храната" - както разказва Федаил Мустафов от с. Ябланово и от което те напушва безпричинен смях. Псувни и ритане през краката, юмруци по тила и гаври с майчино име - ден и нощ. И до днес имената на следователи инквизитори като Ганев, Грънчев и др. предизвикват ужас в Ябланово.
По време на самата акция в Ябланово в действие влиза и психически тормоз чрез кръстостващи селските улици танкове, пеенето на войнишки маршове и патриотарски крясъци по мегафоните.
Пишещият тези редове съзнателно избягва аналогията с нацицките и сталинските изстъпления. Те са тъй видими и познати, че не се нуждаят от класификации и коментар. Но вижте последствията. Само за две години подир акцията в наброяващото 5 хиляди души Ябланово настъпва незапомнена смъртност. Умират над 330 души - повечето от сърдечни удари или инсулт. Додето Исмаил Мустафов е в затвора, жена му умира от инфаркт и брат ма Садък и синът на Садък - Исмаил...
Шест години след акцията ужасът още броди из Новачево и Герловските Балкани. Хората виждат, че нито един от техните мъчители не е наказан. Нито ген Ганев - шеф тогава на О У на МВР, нито първият сливенски партиец Величко Петров. Бившият председател на Сливенския окръжен съд Божидар Сукнаров направи кариера във върховния съд и дори председателстваше делото "Чернобил". В осъждането или изпращането в Белене на десетки хора му пригласяше окръжният прокурор в Сливен Дина Желязкова, но и тя си е още на поста. Бившият заместник районен прокурор Стоян Стоянов дори бе депутат във Великото народно събрание. Шеф на сливенската трудова борса е друг герой от "възродителния процес" - Гочо Стоев... А от архивите на МВР са изчезнали редица документи от онова време и дори НОХД Но 171/85 с осъждането на турците от Ябланово.
Виновни няма и никакъв "възродителен процец" не е имало.
ГЕОРГИ ВЛ. ПОПОВ
************
22.10.2000
Ahmet TACEMEN
www.cephe.com.tr.tc