Няколко думи за Нова и Стара Магнаура

Думите “Магнаура” или “Магна Аула”, със своята знаменита в българската историческа литература “аwла”, “агъл” или “онгъл”(1); (на турски: “авлу” или “агъл”) в смисъл на “двор”, “дворец”, “обградено място” или на “кръг”; и още нещо, дори според старотюркската вяра “омагъосан кръг”; води ни до самия древен Рим, а от вечния Рим, несъмнено и до самата славна Римската Империя…
Знае се, че Рим е основан от Тюркско племе и че Италийския полуостров до късно средновековие мерише на тюркско... И че легендата за Ромул и Рем е Тюркска легенда и че тази легенда се разказва от памтивека по Сибир, по Урал, по Алтай, по Тибет, по Средна Азия сред многобройни тюркски племена... Че древни писания посочват за дядо на Ромул и Рем и царя на скитите Таргътай. Онзи Таргътай на Херодод, за когото бащата на историята ни разказва и други легенди … А че Таргътай и скитите, че са тюрци, днес вече никой не се съмнява и днес никой не казва за скитите че не са тюрци...
Изразът “Магнаура” въпреки своя Римски зачатък, води началото си от Византия. Византия обхваща Анадола и се разпростира дълбоко от северните части на Арабския полуостров, чак до Адриатическо море, па и по Средното Подунавие. Когато става дума за византийци; трябва категорично да се знае, че “византийци” в Анадола са християните турци, а по Балканите тюркобългарите християни. По голямата част от тези византийци, от самото начало изповядват православното християнство и на държавно ниво официално, ползват тъй нареченото гръцко писмо и четмо, а при много неофициални случаи четат на тюркски; тоест пишат с тъй наречените гръцки букви на тюркски...
Още трябва ясно да се помни, че в историята “византийците” не са “гърци”. Значи исторически тъй наречените гърци, ако са тъй наречени гърци; то в никакъв случай не са “византийци”. Гръцкото във Византия се отнася само до официалния държавен език и толкова. Официалният език на Византия е мъртвият класически Гръцки език, както официалния език на великата Римска империя е мъртвият класически Латински език. Така че, никой не може да твърди по официалните езици, че гражданите на Римската Империя са латинци, а на Византийската Имприя, че са гърци...
С известяването на великото учение на пророка Мохаммед, както при предишните пророци в Арабския полуостров, голяма част от тези византийски или тюркски древни племена от Анадола, Балканите и Подунавието; постепенно преминават в лоното на Ислямската религия. Правят го това, както са го правели и при преминаването си, от религията на Мойсей, в религията на Исус Христос. Но не преключило напълно това преминаване, сега това население започва да сменя християнството, в което наскоро е преминало, с мюсюлманство. Както се знае, това преминавене от едната в другата религия, продължава векове наред...
Според историческите източници, византийците говорят език, близък на езика на Корана. (2).... Откъсналите се, с преминаването си в Мюсюлманската религия феодали от Византия, първо търсят закрилата на Халифата, където водещи сили са тюрците, после след извисяването на великата Селчукска тюркска държава, започват да се осланят на нея. Двата случая са достатъчни за да възбудят тюркските основи на византийците. Тук всеки трябва да знае и хубаво да помни едно, че не Халифатът и Селчукската държава идват в пределите на бивша Византия, а идва техния авторитет, който предпазва феодалите оцепници, от мъстта на Византия...
След този преходен период продължил векове, прекаран под егидата на тюркския Халифат(3) и великата тюркска Селчукска държава; бившите византийски феодали бързо се окопитват. Почувствували величието си, започват да се обединяват в племето на феодала Осман. Здраво сплотеното динамично племе на Осман, според историците се състои от четири стотин семейства. (4). Имам чувството, че династията на Осман е близка на династиите, пребивавали във византийския дворец...
Днес всеки знае, че легендата за произхода на Османското племе, от племето “Кайъ”, както казват учените е просто ”измислица за легализирането на Османската Държава”. (5). Нито през ХIII, нито през ХIV, нито през ХV век се прави намек, за подобен произод на Османското племе. През това време всичко в Османската държава е в стар унисон с византийството. На никому просто не идва на акъла да отрече византийското си минало... Въпросът тук е тогава защо именно през ХVI век изниква такава необходимост?...
Вследствие на станалото и ставащите събития, може спокойно да се твърди, че накрая ислямизиралите се поданици на Византия; превръщат тази Византия в Османска държава. При тази метаморфоза гърците, арменците и славяните, поради езикова отдалеченост с носителите на Ислямската религия, остават християни и в резултат на това се оказват малцинство в границите на бившата Византийска, вече Османска държава. Още по-лошо; гърците и арменците се лишават от превилигированото си положение, вследствие преминаването на византийците в Исляма; които поради езиците и писмата на Библията и другите свещенни книги, са ги почитали и им слугували...
Исторически гръцките племена са древна тюркска прислойка еволюирала, поради географското си положение, откъснато от другите тюркски племена. Славяните са довлечени маси в Балканите от самите Тюркски племена през VI в. от нашата ера от Северозападна Европа. Арменците пък са чергарска (кюрдска) тюркска прислойка придобили псевдо етнонима си чрез грегорянската секта, която изповядват от III век насам...
Християнския свят, заедно с останалото в малцинство християни в бивша Византия, почти от 600 години не може да се отърве от шоковото състояние, попаднал при преобразуването на Византия в мюсюлманска (Османска) държава. Именно в това шоково състояние през вековете, Християнския свят подлага на поголовна сеч и безжалостна асимилация мюсюлманските тюркски маси; по Балканите, по Подунавието и по Северното Черноморие …
Чувствувам как ме гризе съвестта, като преписвам това злодеяние на някакво си “шоково състояние”. Безпокои ме съдбата на една раса, която освен себе си, дала на света и много други неща. Безпокои ме съдбата на света, като гледам какво се прави с мюсюлманите по Палестина, Авганистан и по Ирак. Всевишният творец не може да остане безучастен на злодеянията на християните, които нарушават световното равновесие вече 1000 години.
И в Америка, този Християнски свят, през времето на Христофор Колумб, Магелан, Америко Веспучи, до онзи безразсъден американски генерал, който обичал да повтаря че “Добър е само мъртвия индианец!” унищожи седемдесет милиона индианци. Тези тъй наречени сега от нас “индианци”, според Морган (6) и според Конгреса На Американистите проведен през 1912 година в Лондон имат тюркски произход. А според най-новите изследвания са изселилите се от Древните Тюркски Простори преди 45000, 25000, 5000 години преди нашата ера, тюркски племена. И техните езици макар че са се развивали по отделно и откъснати от езиците на по-сетнешните тюркски племена, са запазили до днес забележими тюркски черти...
Винаги съм мислел, че с разнищването на тези исторически истини, би трябвало да се заеме една академия, подобна на Византийската Магнаура. Магнаура, тогава се занимавала и със социалните и политически проблеми на нашия регион…
Защо днес една “Нова Магнаура” да не изследва миналите и настоящи проблеми на нашия регион?!... Нова Магнаура, днес трябва да обедини учени освободили се в името на науката, от всякаква предубеденост и предразсъдъци, от обсега на бивша Византия. Тези учени трябва да бъдат убедени в едно, че истината е свещенна и че тя поддържа равновесието в света, а лъжата е изчадие адово и че то нарушава това тъй необходимо да пребъдем равновесие...
Благодарен съм на кръга Нова Магнаура, че макар по повод, възбуди в мен тези асоциации.
---------------------------------------------------------------------------
(1). Дринов М.С., Съчинения. Т.I. София 1909. стр: 44-46; Бобчев С.С., История на Старобългарското право. София 1910. стр: 222; Проф. В.Н. Златарски., История на първото българско царство. Т. I. София 1918. стр:100; Баласчев Г., Върху държавното и военно устройство на старобългарската държава. Минало. Българо Македонско научно списание. Год. 1. Кн. 1. Стр: 96; Karel Shkoorpil ., Материали към въпроса за съдбата на прабългарите и към въпроса за проижода на днешните българи. Byizantinoslavika. V /31.05.1934. Praha 1933-1934. str: 165. Този списък още може да се продължи
(2). (Аршак Поладъан., Курдъı в VII-X веках по арабским иссточникам. Ереван 1987. с: 90-91).
(3). Халифатът официално никога не се е наричал "Арабски". Имайки изпредвид движещите сили в Халифата; Халифатът е повече тюркски, отколкото Арабски.
(4). П. Ников., Турското завоевание на България и съдбата на последните Шишмановци. Българска Историческа Библиотека. София 1928
(5).M.F.Köprülü. Osmanlı İmparatorluğunun Etnik Menşei Meseleleri. Belleten. Sayı 28. Ankara 1943.; P. Wittek. Von der Byzantinischen zur Turkischen Toponymie. - Byzantion, t. X, 1935, pp. 12-53.; P. Wittek. Deux chapitres de l'histoire des Turcs de Rourn. - Byzantion, t. XI, 1936, pp. 285-302.; Between Two Worlds-The Emergence of the Ottoman State, Berkeley, Los Angeles, Londra, 1995
(6).Morgan L.H., Systems ofConsonguinty and affinity of Human Family. Washington 1871

Уважаеми господин Таджемен,

Благодаря Ви за оказаното внимание да удостоите с присъствието си сайта на Кръг "Нова Магнаура" – присъствие осъществило се в очертанията на не малко Ваши теми. Благодаря Ви и за изказаната покана "една 'Нова Магнаура' да изследва миналите и настоящи проблеми на нашия регион". С особено задоволство си отбелязах следните Ваши думи: "Днес 'Нова Магнаура' трябва да обедини учени, освободили се в името на науката, от всякаква предубеденост и предразсъдъци".

Би било изключително вълнуващо това да може да стане – да се съберат хора, които действително са готови да загърбят "всякаква предубеденост и предразсъдъци". Но именно тук, при всичкото ми горещо желание да съдействам според силите си за осъществяването на подобна цел, аз изпитвам известно притеснение. През годините на своя съзнателен живот (а той вече доста понапредна) съм станал свидетел на афиширането на изключително много подобни намерения. Напълно възможно е дори те да са бивали искрени. При по-внимателно вглеждане обаче, съм установявал, че онова, до което са се домогвали техните инициатори, се е свеждало единствено до замяната на едни предразсъдъци с други. В този смисъл, лелеяният дух на стремление към истината се е оказвал просто война между различаващи се системи от предразсъдъци.

Подобни ситуации се наторяват допълнително и от факта, че мнозина употребяват едни и същи думи, но далеч не влагат еднакъв смисъл в тях. Нещо повече, някои дори не проявяват интерес да се ориентират в едни или други тълкувания.
Ето, сега аз вземам своя "Oxford Advanced Learner's Dictionary of Current English" (Oxford University Press, 1989) и прочитам внимателно тълкуванието на един от английските еквиваленти на българската дума "предразсъдък" – "prejudice": "мнение, което не е основано на опита или на аргумента (на здравия разум)". Впрочем, правя това, защото не искам да се окажа в плен на някакъв предразсъдък, когато се опитвам да си изясня понятието "предразсъдък". (А това би могло да се получи сравнително лесно, ако реша, че моята българска представа за въпросното понятие е единствено възможната и поради това – правилната.)

След подобно съпоставяне съм по-спокоен – потвърждава се досегашното ми виждане за предразсъдъците. В същото време се надявам, че Вие бихте приветствал подобни въвеждащи стъпки, защото, ако в порива си към дебатиране без предразсъдъци не сме наясно именно около това: "Що е предразсъдък", то целият ни ентусиазъм би бил напразен. (Аз, разбира се, ще очаквам с интерес Вашето евентуално потвърждение на този опит за дефиниция на коментираното понятие, както и евентуалните Ви бележки или предложения за друга редакция.)

Господин Таджемен, сега искам да Ви попитам следното: "Когато говорите за някакъв 'Всевишен творец, който не може да остане безучастен по отношение на злодеянията на християните, нарушаващи световното равновесие вече 1000 години', това Ваше мнение на какъв 'опит или аргумент (здрав разум)' е основано?" Веднага ще уточня – засега ме интересува "опитът или аргументът" Ви по отношение на съществуването на въпросния "Всевишен творец". (Защото аз, например, нямам никакъв подобен опит, респективно аргумент.) Едва след като изясним това положение, бихме могли да коментираме, защо въпросният (за мен неизвестен) "творец, който не може да остане безучастен" по отношение на нещо-си, все пак се оказва, че е допуснал въпросното нещо-си да се осъществява "1000 години"? Също тогава бихме могли да коментираме и евентуалните Ваши доказателства относно "съществувалото равновесие", за което споменавате. И така нататък.

Допускам, господин Таджемен, че ще приемете с готовност молбата ми за внасяне на известна доза яснота по моето първо питане. Освен това, надявам се, няма да откажете да поговорим по-сериозно и по отношение на представите ни за "опит и доказателство". Мисля, че това би било безусловно необходимо преди да започнем какъвто и да било разговор по конкретните исторически въпроси, които, интерпретирани по начина, по който Вие правите това, изглеждат интригуващи.

Уважаеми господин Таджемен,

Внимателно прочетох голямото количество текстове, които сте публикувал във Форума на Кръг “Нова Магнаура”. Дълго мислих на кой от всичките да отговоря. Накрая реших, че е най-добре да сторя това по повод възбудената от Вас тема относно Старата и Нова Магнаура. В този смисъл заслужават само адмирации думите Ви за възможното обединение на “учени освободили се в името на науката, от всякаква предубеденост и предразсъдъци”.

Държа да знаете, че по образование аз съм историк, специализирал съм и се занимавам с етнология. Понастоящем работя като директор на Етнографски музей в Пловдив и паралелно преподавам “Етнология” в Пловдивския университет.

Преди да споделя с вас едни или други чисто исторически и етноложки въпроси, бих желал да Ви изкажа своето най-искрено съчувствие относно несгодите, които е трябвало да преживеете като български гражданин.

Във визирания Ваш материал за Новата и Стара Магнаура сте засегнал множество теми. Някои ги представяте като дискусионни, без в действителност те да носят дори и най-малък спорен елемент. Например, казвате: “Още трябва ясно да се помни, че в историята ‘византийците’ не са ‘гърци’”. Държа да споделя с Вас, че това е азбучна истина за всеки, който познава дори само бегло историята на Византия, както и историята на другите големи империи. В такъв смисъл твърдението Ви, че “исторически тъй наречените гърци (...) в никакъв случай не са ‘византийци’”, се изпразва от смисъл. Понятието “византиец” по никакъв начин не обозначава етнос, а единствено поданството на жителите на империята – в случая Византийската.

От друга страна подемате теми или излагате тези, които предизвикват въпроси.

Първо. Считате ли, че широкото разпространение на една легенда (визирам легендата за Ромул и Рем) може да бъде основание за твърдението Ви, че Рим е основан от тюркско племе. Човечеството отдавна знае, че всякакъв род митове, сказания, притчи и прочие са мигрирали непрекъснато и са били твърде свободно заимствани, просто защото едни или други човешки общности са откривали в тях привлекателна символика или поука.

Второ. Твърдите, че “според историческите източници, византийците говорят език, близък на езика на Корана” и правите препратка единствено към труда на Аршак Поладъан (дали е правилен правописа на името на този автор?). Господин Таджемен, искам да Ви попитам следното: “Единствено въпросният труд ли представлява ‘историческите източници’ (в множествено число)?” И да Ви помоля, ако това не Ви затруднява, да процитирате малко по-обстоятелствен пасаж от коментираните “Исторически източници”, засягащ въпроса.
Освен това, доколкото съм осведомен, Коранът в своя оригинал е бил написан на арабски език. Нещо повече, и досега изисканите преводни версии по света показват задължително оригиналните страници на арабски език във факсимиле. В такъв случай, дали мисълта Ви относно византийския език не би следвало да се тълкува така: “Според историческите източници, официалният език на Византия (сиреч гръцкият) след VІ век е близък до арабския?” А като се има предвид, че арабският език е семитски език, би ли следвало да се извърви и естествената крачка и да се прокламира идеята, че гръцкият език е някаква разновидност на семитския?
Между другото, казвате, че “официалният език на Византия е мъртвият класически Гръцки език, както официалният език на великата Римска империя е мъртвият класически Латински език”, но те са станали “мъртви” постепенно. Допускам, знаете, че дори и през много по-късни векове научните трудове са се пишели на латински, учените са общували на латински, който е бил и ефициалният език на редица кралски дворове. Например, Екатерина Велика е кореспондирала с Волтер на латински. А основният език в Старата Магнаурска школа е бил гръцкият.

Трето. Оставам с впечатлението, че изказвате идеята за сравнително плавната трансформация на Византийската империя в Османска. Това се подкрепя от Вашето “чувство”. Дословно пишете: “Имам чувството, че династията на Осман е близка на династиите, пребивавали във византийския дворец...”. Не допускам, че като учен приемате сериозно чувствата (на когото и да било) като някакъв аргумент изобщо. И се питам: “Дали не воден от аналогични ‘чувства’ сте приел, че гърците, арменците и индианците са тюркски племена? Дали не от все същите ‘чувства’ сте разпрострял историята на тюрките до времена, отдалечени на 45 000 години назад в праисторията?”
Впрочем, бихте ли споделил някои други доказателства за това, извън споменатия L.H.Morgan?

Завършвайки, бих желал да изкажа предположението си, че въпросите ми могат да дадат начало на един толерантен диалог. Още повече, че като български историк, често съм мислил, че нашето племе носи (едва ли не генетично) една устойчива склонност към толерантност – вероятно, защото има в кръвта си гените на различни племена, които са живяли заедно по земите ни. Надявам се и на още нещо – че Вие не отъждествявате един или друг етнос с неговите политици.
Освен това, държа да споделя, че съзнателно не коментирам засега едни или други Ваши твърдения по адрес на българите – старите и сегашните.

Накрая, най-искрено искам да споделя с Вас един въпрос, който ме занимава от много години: “Какъв може да е действителният мотив в активността на едни или други хора, които се опитват да доказват, че коренът на целия свят се намира в тяхната градина?”

Уважаеми господин Таджемен,

Преди близо два месеца отправих един въпрос и една молба към Вас. Те имаха предварителен уточняващ характер.До този момент не сте споделил нищо по този повод.

Бих Ви бил благодарен, ако уточните дали имате желание да сторите това, за което Ви помолих. Вашата позиция ще е важна за мен, защото ще ми помогне да се ориентирам относно действителното Ви желание за обективно и непредубедено търсене на дадена конкретна историческа истина.

В противен случай (безспокоя се) публикациите Ви в този форум могат да се възприемат единствено като опит за реклама на някаква идея с всички придружаващи негативни усещания, които рекламната индустрия по света вече е успяла да формира (поне) у интелигентните хора.