Няколко думи за Нова и Стара Магнаура
Posted by:
Ahmet TACEMEN (IP Logged)
Date: January 09, 2005 04:19PM
Няколко думи за Нова и Стара Магнаура
Думите “Магнаура” или “Магна Аула”, със своята знаменита в българската историческа литература “аwла”, “агъл” или “онгъл”(1); (на турски: “авлу” или “агъл”) в смисъл на “двор”, “дворец”, “обградено място” или на “кръг”; и още нещо, дори според старотюркската вяра “омагъосан кръг”; води ни до самия древен Рим, а от вечния Рим, несъмнено и до самата славна Римската Империя…
Знае се, че Рим е основан от Тюркско племе и че Италийския полуостров до късно средновековие мерише на тюркско... И че легендата за Ромул и Рем е Тюркска легенда и че тази легенда се разказва от памтивека по Сибир, по Урал, по Алтай, по Тибет, по Средна Азия сред многобройни тюркски племена... Че древни писания посочват за дядо на Ромул и Рем и царя на скитите Таргътай. Онзи Таргътай на Херодод, за когото бащата на историята ни разказва и други легенди … А че Таргътай и скитите, че са тюрци, днес вече никой не се съмнява и днес никой не казва за скитите че не са тюрци...
Изразът “Магнаура” въпреки своя Римски зачатък, води началото си от Византия. Византия обхваща Анадола и се разпростира дълбоко от северните части на Арабския полуостров, чак до Адриатическо море, па и по Средното Подунавие. Когато става дума за византийци; трябва категорично да се знае, че “византийци” в Анадола са християните турци, а по Балканите тюркобългарите християни. По голямата част от тези византийци, от самото начало изповядват православното християнство и на държавно ниво официално, ползват тъй нареченото гръцко писмо и четмо, а при много неофициални случаи четат на тюркски; тоест пишат с тъй наречените гръцки букви на тюркски...
Още трябва ясно да се помни, че в историята “византийците” не са “гърци”. Значи исторически тъй наречените гърци, ако са тъй наречени гърци; то в никакъв случай не са “византийци”. Гръцкото във Византия се отнася само до официалния държавен език и толкова. Официалният език на Византия е мъртвият класически Гръцки език, както официалния език на великата Римска империя е мъртвият класически Латински език. Така че, никой не може да твърди по официалните езици, че гражданите на Римската Империя са латинци, а на Византийската Имприя, че са гърци...
С известяването на великото учение на пророка Мохаммед, както при предишните пророци в Арабския полуостров, голяма част от тези византийски или тюркски древни племена от Анадола, Балканите и Подунавието; постепенно преминават в лоното на Ислямската религия. Правят го това, както са го правели и при преминаването си, от религията на Мойсей, в религията на Исус Христос. Но не преключило напълно това преминаване, сега това население започва да сменя християнството, в което наскоро е преминало, с мюсюлманство. Както се знае, това преминавене от едната в другата религия, продължава векове наред...
Според историческите източници, византийците говорят език, близък на езика на Корана. (2).... Откъсналите се, с преминаването си в Мюсюлманската религия феодали от Византия, първо търсят закрилата на Халифата, където водещи сили са тюрците, после след извисяването на великата Селчукска тюркска държава, започват да се осланят на нея. Двата случая са достатъчни за да възбудят тюркските основи на византийците. Тук всеки трябва да знае и хубаво да помни едно, че не Халифатът и Селчукската държава идват в пределите на бивша Византия, а идва техния авторитет, който предпазва феодалите оцепници, от мъстта на Византия...
След този преходен период продължил векове, прекаран под егидата на тюркския Халифат(3) и великата тюркска Селчукска държава; бившите византийски феодали бързо се окопитват. Почувствували величието си, започват да се обединяват в племето на феодала Осман. Здраво сплотеното динамично племе на Осман, според историците се състои от четири стотин семейства. (4). Имам чувството, че династията на Осман е близка на династиите, пребивавали във византийския дворец...
Днес всеки знае, че легендата за произхода на Османското племе, от племето “Кайъ”, както казват учените е просто ”измислица за легализирането на Османската Държава”. (5). Нито през ХIII, нито през ХIV, нито през ХV век се прави намек, за подобен произод на Османското племе. През това време всичко в Османската държава е в стар унисон с византийството. На никому просто не идва на акъла да отрече византийското си минало... Въпросът тук е тогава защо именно през ХVI век изниква такава необходимост?...
Вследствие на станалото и ставащите събития, може спокойно да се твърди, че накрая ислямизиралите се поданици на Византия; превръщат тази Византия в Османска държава. При тази метаморфоза гърците, арменците и славяните, поради езикова отдалеченост с носителите на Ислямската религия, остават християни и в резултат на това се оказват малцинство в границите на бившата Византийска, вече Османска държава. Още по-лошо; гърците и арменците се лишават от превилигированото си положение, вследствие преминаването на византийците в Исляма; които поради езиците и писмата на Библията и другите свещенни книги, са ги почитали и им слугували...
Исторически гръцките племена са древна тюркска прислойка еволюирала, поради географското си положение, откъснато от другите тюркски племена. Славяните са довлечени маси в Балканите от самите Тюркски племена през VI в. от нашата ера от Северозападна Европа. Арменците пък са чергарска (кюрдска) тюркска прислойка придобили псевдо етнонима си чрез грегорянската секта, която изповядват от III век насам...
Християнския свят, заедно с останалото в малцинство християни в бивша Византия, почти от 600 години не може да се отърве от шоковото състояние, попаднал при преобразуването на Византия в мюсюлманска (Османска) държава. Именно в това шоково състояние през вековете, Християнския свят подлага на поголовна сеч и безжалостна асимилация мюсюлманските тюркски маси; по Балканите, по Подунавието и по Северното Черноморие …
Чувствувам как ме гризе съвестта, като преписвам това злодеяние на някакво си “шоково състояние”. Безпокои ме съдбата на една раса, която освен себе си, дала на света и много други неща. Безпокои ме съдбата на света, като гледам какво се прави с мюсюлманите по Палестина, Авганистан и по Ирак. Всевишният творец не може да остане безучастен на злодеянията на християните, които нарушават световното равновесие вече 1000 години.
И в Америка, този Християнски свят, през времето на Христофор Колумб, Магелан, Америко Веспучи, до онзи безразсъден американски генерал, който обичал да повтаря че “Добър е само мъртвия индианец!” унищожи седемдесет милиона индианци. Тези тъй наречени сега от нас “индианци”, според Морган (6) и според Конгреса На Американистите проведен през 1912 година в Лондон имат тюркски произход. А според най-новите изследвания са изселилите се от Древните Тюркски Простори преди 45000, 25000, 5000 години преди нашата ера, тюркски племена. И техните езици макар че са се развивали по отделно и откъснати от езиците на по-сетнешните тюркски племена, са запазили до днес забележими тюркски черти...
Винаги съм мислел, че с разнищването на тези исторически истини, би трябвало да се заеме една академия, подобна на Византийската Магнаура. Магнаура, тогава се занимавала и със социалните и политически проблеми на нашия регион…
Защо днес една “Нова Магнаура” да не изследва миналите и настоящи проблеми на нашия регион?!... Нова Магнаура, днес трябва да обедини учени освободили се в името на науката, от всякаква предубеденост и предразсъдъци, от обсега на бивша Византия. Тези учени трябва да бъдат убедени в едно, че истината е свещенна и че тя поддържа равновесието в света, а лъжата е изчадие адово и че то нарушава това тъй необходимо да пребъдем равновесие...
Благодарен съм на кръга Нова Магнаура, че макар по повод, възбуди в мен тези асоциации.
---------------------------------------------------------------------------
(1). Дринов М.С., Съчинения. Т.I. София 1909. стр: 44-46; Бобчев С.С., История на Старобългарското право. София 1910. стр: 222; Проф. В.Н. Златарски., История на първото българско царство. Т. I. София 1918. стр:100; Баласчев Г., Върху държавното и военно устройство на старобългарската държава. Минало. Българо Македонско научно списание. Год. 1. Кн. 1. Стр: 96; Karel Shkoorpil ., Материали към въпроса за съдбата на прабългарите и към въпроса за проижода на днешните българи. Byizantinoslavika. V /31.05.1934. Praha 1933-1934. str: 165. Този списък още може да се продължи
(2). (Аршак Поладъан., Курдъı в VII-X веках по арабским иссточникам. Ереван 1987. с: 90-91).
(3). Халифатът официално никога не се е наричал "Арабски". Имайки изпредвид движещите сили в Халифата; Халифатът е повече тюркски, отколкото Арабски.
(4). П. Ников., Турското завоевание на България и съдбата на последните Шишмановци. Българска Историческа Библиотека. София 1928
(5).M.F.Köprülü. Osmanlı İmparatorluğunun Etnik Menşei Meseleleri. Belleten. Sayı 28. Ankara 1943.; P. Wittek. Von der Byzantinischen zur Turkischen Toponymie. - Byzantion, t. X, 1935, pp. 12-53.; P. Wittek. Deux chapitres de l'histoire des Turcs de Rourn. - Byzantion, t. XI, 1936, pp. 285-302.; Between Two Worlds-The Emergence of the Ottoman State, Berkeley, Los Angeles, Londra, 1995
(6).Morgan L.H., Systems ofConsonguinty and affinity of Human Family. Washington 1871