Re: Общ коментар по повдигнатите теми
Posted by:
Илия Кожухаров (IP Logged)
Date: February 23, 2005 12:12AM
Драги Никола,
Благодаря Ви за точния отговор.
Абсолютно правилно сте разбрал казаното от мен относно двойката "добро – зло". Въпреки че тя е само един частен повод, за да посоча опасността, която много хора не забелязват – думата ми е за често проявяваната склонност да се екстраполира някаква идея, резултат от изследване или закон извън границите, в които те са били открити и констатирани като валидни. За съжаление, в това отношение учители са ни били и най-великите хора. В радостта си от откритията, които са правели, те обикновено са разпростирали владенията на находките си ни повече, ни по-малко до цялата Вселена. Подобно поведение би било коректно, ако бихме могли да знаем отнякъде, че тя (Вселената) е хомогенна – че се подчинява на едни и същи закони във всички свои части.
Разбира се, такава постановка може да бъде положена като аксиома в една, примерно, астрофизика. Но във всяко едно следващо твърдение на тази наука, всякакви претенции, че нейните закони имат "всемирен характер", би било само условно вярно. И условността би била производна от това: доколко е вярно предусловието, аксиомата, онова което не знаем, но сме решили да го вярваме.
(Тук, не знам дали не обиждам някого, когато казвам тези достатъчно естествени и известни неща?)
Веднъж, все по този повод, ми се наложи да обърна внимание на Атевиел. Бях цитирал две мисли от една книга на Юнг, която тя беше споделила, че чете. В нейния отговор се съдържаше приблизително следното: "Виждам, че си запознат с този труд на Юнг". Отговорих така: "От цитатите, които съм привел, и от коментара, който съм направил, следва единствено това и само това, че съм прочел тези изречения". И за още по-голяма убедителност бях добавил: "И то, ако думите на този постинг не ги е написал някой друг, използвайки моето име и електронен адрес". С тази драстична забележка исках да посоча на Атевиел, че тя няма право на подобни неправомерни обобщения.
Мисля (и мисля, че това е добро), в един такъв аспект да се контролираме, колкото е възможно по-строго. Ако решим да пишем поезия, тогава подобен контрол не би бил необходим.
И за миг не съм си помислял, че, коментирайки проблеми, свързани с поведението на животните, мога да имам някакво предимство пред професионален ветеринарен лекар. Обратно, аз се надявам да науча нещо от него.
Но в случая, имах предвид отново въпроса за границите на нашите обобщения. Наистина, конкретната територия е ветеринарна, но ние я използваме, за да я обхванем с човешките си представи като просто ги налагаме (дали не малко безцеремонно?) върху животинския мир.
Опасността, която мисля, че се крие във всеки подобен случай, има фундаментален характер – свързана е с един стереотип в мисленето ни. Вероятно ние, хората, проявяваме неудържимо желание да се видим по-големи, отколкото сме в действителност. Нали, едно е да се открие закон, на който се подчинява падането на една ябълка, а съвсем друго – ВСЕМИРЕН ЗАКОН ЗА ГРАВИТАЦИЯТА.
Относно посоката, в която побягва кокошката, на която току що е отрязана главата – разбира се, че Вие сте прав. Действително, конкретиката, която съм вкарал ("отдалечавайки се от човека с ножа"), е ненужна. Но аз просто исках да посоча, че обезглавеното животно "побягва", включвайки за последен път рефлекса си: "Опасност – бягай!". (Между другото, не се бяга от нещо, което не е зло!) И доколкото кокошките нямат изработени навици да бягат назад, тя побягва в онази посока, в която е било ориентирано за последен път нейното "напред".
Никола, съгласието Ви "да не поставяме всички животни под един знаменател" е всъщност доказателство, че и двамата проявяваме готовност да не разливаме извън допустимия периметър валидността на една норма. (Това можем да правим с бляновете, с желанията, с вярванията си.)