Здравей Анета,

Няма да коментирам въпросите на Илия към теб, просто нямам желание някак. Достатъчно дълго обсъждахме с него шепа положения по безброй различни начини и така и не намерихме общ език, причината за това е неговият материализъм. Няма да използвам други думи за да не се обиди. Пък и, твоите отговори са достатъчни и аз ги подкрепям.

Относно значенията на различните митологични понятия, които си дала в последният си постинг, прочитайки ги разбрах, че са ми познати - срещала съм обясненията им и преди, но не са ме впечатлили достатъчно за да ги запомня.
Според мен в миналото хората просто все още не са имали достатъчно развит интелект и не са имали всичкото емпирично знание, което ние имаме сега, затова са използвали толкова абстрактни и символични методи описвайки познанието, до което са стигали. Но смятам, че определението за Акаша в днешно време съвсем спокойно можем да го заменим с определението и обяснението на Юнг за Колективното несъзнаванано.
До колкото за "небесните летописци" и кармата ... имам какво да кажа и за тях, но не би могло да се обхване ясно и изцяло в няколко изречения, трябва да го обмисля повече. Общо взето, смятам, че тези представи са плод на неразвитото ни съзнание, което като поведението на децата има нужда да се поставя в ролята на наблюдаваното от строгият родител, който си записва всяка негова крачка за да въздаде съответната награда или наказание. Всъщност, наблюдателят сме самите ние и наградата е вътрешната и външната ни хармония. Които, очевидно, липсват в човечеството. С това в никакъв случай не казвам, че няма Бог, казвам само, че прекалено много го персонифицираме и му придаваме родителски облик. А Бог е нещо много по-различно от представата ни за белобрадия старец който по цял ден зяпа събитията по Земята от трона си в небето и си води бележки.
Наистина мисля, че е време да престанем да виждаме света през подобни отминали нивото ни на развитие схващания. Или поне би трябвало вече да се издигнем по-на горе в разбиранията си.. да има някакво развитие.

Сега искам да ти напиша един материал, на който попаднах онзи ден в списание "Андромеда" в една рубрика "въпроси и отговори". Това, което прочетох просто страхотно ме изненада и впечатли! Става въпрос за това, че все пак науката е стигнала до онази граница между материята и духа, чистата невидима енергия, отвъд физическият свят. Но, разбира се, със научните си методи е неспособна да премине отвъд.
Ето го и въпросът на един читател и отговорът на екипът от списанието, както е написано:

"Какво точно представлява въображаемият атом на ортопозитронния?

Това е най-доброто средство за астрофизиците в тяхната неравна за сега битка да уловят огледалната материя (това понятие за пръв път го прочетох в това списание, не знаех че има такъв научен термин за духовният аспект на Вселената!).
Съществуването на този атом все още само се предполага. Той е съставен от един електрон и един антиелектрон (позитрон), които се въртят един около друг (странното е, че при това положение би трябвало да се анихилират взаимно).
През 1986 г. Нобелова награда по физика получи Шелдън Глашоу, който успя да покаже, че ортопозитронният може да осцилира (което предполагам означава "да преминава") между нашият свят и хипотетичният огледален свят. Въпреки, че неговата продължителност на живот е едва 1/142 милиардна част от секундата!
От тук идва и идеята на руският изследовател Сергей Гниненко: щом узнаем да изчислим точно енергията отеделена при анихилацията на един ортопозтитроний, защо да не се опитаме да измерим дефизита на енергия, предвиден от теорията, дължащ се на разпадането на един от тези странни атоми в огледалният свят?
(когато две частици с противоположни електрически заряди взаимно се погълнат освобождават енергия във вид на фотони с гама лъчение, така съм чела).
Всъщност, атомите, които анихилират в огледалния свят не произвеждат фотони в нашия свят (!), т.е няма енергия, която ние да можем да наблюдаваме.
Десетина изследователи от три световни института - в Цюрих, Анеси и Москва - сериозно са се заели с тази авантюра и очаква по-конкретни резултати до две години."

Страхотно, а? :-) Аз лично останах много ентусиазирана от прочетеното, защото това е границата, където най-финната материя се слива с духовното ... все пак, границите между материалният и нематериалният аспекти на Вселената не са рязко изразени, а постепенно преливат един в друг и тези атоми са точно това - невротранзмитерите между материалното и духовното измерение!

това е енергията а не духовния свят.Няма безматериална-безпротяжна духовна субстанция.Това са недоказани хипотези.Някога и аз се увличах по тях.Невидимата енергия не е в отделно измерение.Тя е едно с материята.Ум а не самнителни експерименти противоречащи на здравата логика.Юнг не е прав-няма колективно несазнателно нито карми.Има нешо подобно на Световна памет.До скоро.

Уважаеми Jesus.

Ччудесна притча, но трябва да поработите още върху нея.

Моля Ви, разтълкувйте ни твърдението на втората пеперуда "Той изгаря".

Твърдите че "получилият знание се лишава от възможността да говори за него, затова знаещият мълчи, а говорещият не знае", но какво прави втората пеперуда?

Ако сте непредубеден ще забележите, че тя притежава дума за въздействието на пламъка - "изгаря". Тя не казва просто "заболя ме". Очевидно тук има предшестващ опит, знание, което тя съобщава. Изгарянето е класифицирано като различно от например клъвване от врабче.
Тази пеперуда очевидно носи много знание, щом успява да извърши класификация и не се притеснява да го съобщи, което някакси не съответства на направения от Вас или внушен от притчата извод.

Драги Jesus,

Тъй като не мога да съм сигурен, дали случайно не сте самият Jesus, който да се е появил отново на земята, ще ви предложа фрагмент от един фундаментален труд на отец на Църквата (евентуално Вашата Църква), който отдавна е канонизиран като светец от онези, които на земята определят кое е правилно и кое не според каноните на Jesus (евентуално, според Вашите канони). Думата ми е за Августин Блажени и за неговите "Изповеди". Ето какво казва на едно място този човек:
“Когато възрастните назоваваха една вещ с дадена дума и се обръщаха съобразно същата тази дума към нещо, то аз виждах и запомнях, че с тази дума те назовават именно това, което искат да посочат. А това, че го искат, проличаваше от движенията на телата им – този естествен за всички народи език, който в мимиката, изражението на очите, телесния жест или звученето на гласа изразява душевното състояние при желание, притежаване, отхвърляне или избягване на нещо. Така, като чувах многократно едни и същи думи, разположени на собственото им място в различните разсъждения, аз постепенно започнах да разбирам значението им и с послушен език да изразявам чрез тях (като носители на определено значение) желанията си”.

Драги фиктивен или реален Jesus, моля Ви сега да замените в мисълта на Августин думата "нещо" с фразата "умрял човек". Надявам се, ще получите търсения от Вас отговор.

Разкритие. В духа на описанието на Августин, на Вас, Jesus, вероятно не Ви се е случвало често да виждате хора, които да членуват думата "смърт", в резултат на което да се получава формата "смъртта" (с двойно "т").

Привет, Илия
Отговарям на втората част от въпросите ти от 21.03.2005 г.

4.”Тук искам да те попитам в прав текст: “’Богът’ (или ‘богът’, или ‘Боговете’, или ‘боговете’) предразсъдъци ли са?" Според теб”.

Според мен – не са. Ако мога да употребя “следразсъдъци” – поне за човека, който е обожествявал природните сили вследствие на качествата им. За много голяма част от древните народи Боговете, носещи им знания, умения, защита – са били реалност, а не невидимо присъствие. В Египет, Индия, Перу, Мексико, Китай, Полинезия – навсякъде в историята на тези народи има периоди, в които са царували Богове или Божествени династии – и то много дълги в исторически план периоди. Днешната историческа наука ги отнася към митологията на съответните народи.За днешния човек – в зависимост от светогледа му Бог може да е белобрад старец, седящ на трон, някъде там, на седмото небе и грижливо наблюдаващ човешките деяния, за други – висш Разум, за трети – космическа сила или космически закон, Начало на всичко и т.н.

5.“Вгледай се в най-големите трагедии на човечеството и на отделните хора в него – те по принцип са там, където то (или те) са били много сигурни, че знаят нещо. Не представлява проблем в огромната част от подобни случаи да се открие някоя и друга следа в мислите на редовите хора, която е оставена от някоя и друга “глобална истина”.
Мисълта: “Вселената е безкрайна”, е един пример на такава “истина”.
Мисълта: “Безкраен и вечен е само БОГ”, е друг такъв пример.

Не мога да схвана с какво мисълта за безкрайността на Вселената или Бога заплашва човечеството.Според мен, за да провериш дали едно нещо е истинско за даден момент, трябва да го изпробваш.Както е казал Буда: “Истината е тази, която работи”. Ако стоиш в “разкрач” и се чудиш дали да предприемеш нещо или не поради съмненията ти, че може и да не истинско, така можеш и да си останеш без да разбереш. Що се отнася до трагедиите на човечеството, според мен те не са в следствие на “знанието на нещо”, пък било то и “погрешно знание”, а в липсата на знание или пренебрегване на определени знания поради чисто човешко самомнение и безразсъдство. Защото човечеството отдавна има закони за поведение, които ако спазва, няма да си навлича трагедии. Но това е друга обширна тема.

6. “Между другото, ако аз кажа: “Безкраен и вечен съм само АЗ, ИЛИЯ ДИМИТРОВ КОЖУХАРОВ”,

Ще отговоря, че се заблуждаваш по отношение на Илия Димитров Кожухаров. Това е твоята личност в дадения период от време, който за теб е твоят живот сега (както и за нас – под други имена – нашия). Безсмъртен е Духа, обитаващ за този период от време Личността г-н Кожухаров. Безсмъртна е Индивидуалността. Която е нещо повече.Безкрайна и Вечна е твоята Индивидуална Същност, която съществува – осъзнаваш ли го или не - под “покривалото” на личността ти.И това е голяма тема, но важното е, според мен, че всеки носи в себе си безкрайна, вечна, безсмъртна частица.

Привет, Атевиел!
Благодаря за информацията относно “огледалната” материя!
Скоро не съм чела “Андромеда”, чета “Телескоп”, който е седмичен. И много често в него се засяга темата за “тъмната материя”. Реших да потърся нещо за “огледалната” такава и попаднах на статия, от която цитирам само най-важното. Оказа се, че няма разлика, едното може да замести другото.Обърни внимание на “теорията за суперструните”! На мен ми изглежда много красива! Освен това, можем да я свържем с музиката на Сферите. А защо не и с моста или по-скоро нишката, свързваща видимото с невидимото, невротрансмитера? Остава да проследим и експеримента на ЦЕРН за потвърждение на теорията за “огледалната” материя.


“Хипотезата за “огледалната” или по определение “невидима” материя възниква във връзка с откритие на неголяма, но принципно важна асиметрия на физическите явления на микроскопично ниво. Още през 1950-те години било установено, че разпада на тежката, неутрална ядрена частица (неутрон) поражда електрони и неутрино, асиметрично разпределени в пространството: ако се отрази това разпределение в огледало, то ще се отличава от реалното. По-нататъшното изучаване на феномена показало, че той е обусловен от асиметрията на онези сили, които предизвикват разпада на неутрона или така наречените сили на слабите взаимодействия. Електроните и неутриното, които възникват при разпада се оказват “лявоориентирани” (за наблюдателя, към когото летят тези частици, те ще изглеждат като въртящи се по часовата стрелка). Такава асиметрия изглежда за физиците изкривена: защо трябва да съществуват само “лявоориентирани” неутрино? Най-простият отговор е: съществуват и “дясноориентирани”, но те принадлежат на свят, който се явява огледално отражение на нашия. В огледалния сват силите на слабите взаимодействия също са асиметрични, но тяхната асиметрия е противоположна на нашата. Взети заедно, нашият свят и огледалният, образуват напълно симетрична Вселена – идеална ситуация за физика.
През последните години хипотезата за огледалния свят получи допълнително потвърждение в така наречената теория за суперструните. Тази теория представлява грандиозен опит да се обясни цялото разнообразие от съществуващи в природата микрочастици и силите на взаимодействие между тях с това, че микрочастиците представляват различни възбудени състояния на още по-елементарни същности – свръхмикроскопични струни, в състояние на свръхобтегнатост. По думите на един от създателите на тази теория – Майкъл Грийн “в теорията на струните възниква възможност да се твърди, че във вселената съществува своеобразен вид материя, който ние не можем пряко да видим и който се открива само при гравитационните въздействия върху обикновената материя”. Грийн и колегите му нарекли този вид материя “сенчеста” или
“тъмна”, поради това, че тя не излъчва видима в нашия свят светлина (затова всъщност е невидима). Но в действителност, това е същата огледална материя с обратна на нашия свят асиметрия на силите и частиците”.

Уважаеми/а/ ЕЛЕЙЛА,

Господин Кожухаров сякаш стъписа всички и въпросите Ви останаха да висят.

Ще си позволя да продължа с въпрос.

Казвате: "Ако животът е лишен от смисъл, а е случаен, то как, по-скоро ЗАЩО тогава би се приспособявал, борил?"
Въпросът Ви противопоставя приспособяването на случайното възникване на живота. Защо? Защо според Вас те се изключват?

И ако примем, че животът е възникнал неслучайно, то трябва ли това обезателно да означава, че животът има смисъл?

Като начало, понеже Вие започвате тази тема, Ви предлагам да дефинирате Вашето разбиране за категорията "живот".

Уважаема Карла,

Втората пеперуда не може да каже просто "заболя ме", защото тя изобщо не се е докосвала до огъня.
Когато тя казва, че "огънят изгаря", тя има в предвид това, че един пламък се превръща в пушек, дим,(т.е. изгаря), а на негово място се появява друг пламък, който също се превръща в дим. Този процес продължава докато свещта изгори напълно.
Затова когато запалим една свещ вечерта, мислиш ли, че на сутринта ще изгасим същата свещ? Това е невъзможно, защото от вечерта до сутринта много пламъци са изгорели и на тяхно място са се появили други. Ерго, тази свещ няма да е същата свещ която сме запалили вечерта. Просто, това е невъзможно.
Втората пеперуда не притежава знание за това, че огънят може да изгори и нея. Това, че огънят изгаря сам по себе си, това означава ли, че задължително ще изгори и нея?
Втората пеперуда може единствено да ВЯРВА , че огънят ще изгори и нея, но третата пеперуда не е искала да се ангажирва с никаква вяра. Тя е искала да ЗНАЕ. Затова е трябвало да изгори. Трябвало е да преживее това знание.
Ако другите две пеперуди са били свидетели на това, че третата пеперуда е изгоряла в огъня, как биха могли да бъдат АБСОЛЮТНО сигурни, че и те ще изгорят, ако се пъхнат в огъня? Те могат само да предполагат, но не и да знаят със сигурност това.
Ако допуснем, че третата пеперуда е продължила своя живот, под някаква друга форма, и си спомня своя предишен живот, то тогава тя ще знае, че огънят я е изгорил, но не може да бъде сигурна, че с всички останали пеперуди ще се случи същото, когато те се пъхнат в пламъка на някоя свещ. Спрямо всички останали пеперуди, тя може само да вярва.

Карла,

Аз съм бил в Индия и съм видял с очите си как един индийски факир минава през огън и остава не докоснат от него.
Мога ли от това си наблюдение да си извадя извода, че ВСИЧКИ хора, които минат през същият огън ще оцелеят?
Ти би ли пробвала?

Уважаеми Jesus,

Готова съм да преразгледам твърденията си от предния постинг, може би не ми достига езикова подготовка. За огънят знам да се разпалва, да гори, да искри, да свети, да загасва, но да изгаря в смисълът, в който Вие го употребявате не знам. Мислих си, че ако някой изгаря това е свещта, а не огънят. Пък и не очаквах такива заложби от една пеперуда. Първата пеперуда прави своя извод благодарение на сетивата си, предполага се зрението, а втората проследява трансформациите на огъня, демонстрирайки доста развит интелект. Но щом така казвате, така да бъде.

Тук правите едно необходимо уточнение - " Ако допуснем, че третата пеперуда е продължила своя живот, под някаква друга форма, и си спомня своя предишен живот, то тогава тя ще знае, че огънят я е изгорил..." Но защо сте го спестили в първият постинг? Не е ли това опит за манипулация?

А Вашият факир доказва единствено, че при определени условия през огъня може да се премине без последствия.

Уважаема Карла,

Приемам Вашата забележка, че изразът "свеща изгаря" е по-удачен от "огънят изгаря". Но, това не променя факта, че втората пеперуда ще знае само, че "свеща изгаря" и че "огънят свети", но няма да знае, дали е възможно и тя да изгори, пъхвайки се в пламъка на свеща. За да разбере това, тя ще трябва да влезе в огъня.

Казвате: "Пък и не очаквах такива заложби от една пеперуда".
В такъв случай Вие лесно можете да замените "пеперудите" с "хора", както и "свеща" с "огън". Но, така или иначе смисълът си остава същият.

Карла, аз не се опитвам да манипулирам никого. Не мога още с първият си постинг да уточня всичко, по простата причина, че аз не съм безгрешен. Ако има нещо, което смятате, че трябва да се уточни, ми кажете и аз ще се опитам да го уточня.

Всъшност, моят факир не доказва нищо, защото Вие не сте свидетел на това. Ще трябва да видите това със собствените си очи, за да бъдете сигурна, че то е възможно. Така, че аз не Ви давам доказателство за каквото и да било, а само Ви каня да изследвате.

Уважаеми Jesus,

Опитайте се да дадете друг пример, илюстриращ долното твърдение. По възможност в него да няма смъртоносна трансформация. Иначе може да се стигне до отъждествяване на знание и смърт.

"Получилият знание се лишава от възможността да говори за него, затова знаещият мълчи, а говорещият не знае."

Уважаема Карла,

Защо не използвате собствената си глава, а искате да използвате моята?
Нима когато сте гладна, аз трябва да ям заради Вас?

Аз само съм изказал едно твърдение, което всеки може да изследва.

Между другото, какво според Вас е тишината?

Уважема Карла,

Как човек, който знае какво е тишината (мълчанието), може да говори за нея (него)?

Уважаеми Jesus,

Опитвам се да разбера доколко сте се мистифицирал. Май е безнадеждно.

Уважаема Карла,

Винаги има надежда да се променя. Така, че продължавайте с въпросите си. Те са съвсем на място.

A ако понякога Ви звуча малко грубо, можете просто да ми теглете една ма...

Уважаема Карла,

Представете си, че аз съм едно малко, извънземно, зелено човече, чиято родна планета е Марс.
Срещаме се съвсем случайно с Вас на Земята, и започваме да разговаряме(да речем телепатично).
В процеса на нашия разговор Вие споменавате думата "любов". Тогава Аз Ви питам: "Карла, а какво е "любовта"?

Какво ще последва като Ваш отговор?

Уважаеми Jesus,

Притеснявам се за Вас. Прекомерното използване на притчи води до ....Вознесение.

Уважаема Карла,

Това определено ми хареса!

Дали някой се е сетил преди 2000 години да каже на Исус:
"Исусе, прекомерното използване на притчи води до ....Вознесение(?)"

Или винаги ги е имало макар и в непроявен вид-неактуално а в потенция в зародиш.Ето това е много важен въпрос.Струва ми се ,че доста участници в тоя суб-форум се отклоняват от темата.Аз мисля,че е така-от средна неутралност се появяват д и з и те винаги са били съществуващи заедно в непроявена потенция-зародиш.Данни за това имам от електромагнетизмът,физиката,логиката,дори математиката.Особено биологията и науката за мозъка.Отрицателните и положителните емоции,както и неутралните такива или липсата на д и з-си имат материално проявление на вещества в главния мозък.Всичко си има протяжност,маса,материално проявление-изражение.Засичани са и са регистрирани с уреди-тези прояви на добро,неутралност и зло.Другото съм го казвал как точно и откъде е дошло злото.Успех на всички.

Уважаеми Jesus,

Благодаря за оценката. Но да приложа Вашият подход, защото Вие споменавате "любов", какво е тя според Вас. Ще Ви помоля ,все пак да се придържаме към темата на този под форум. Може да продължите да бъдете малко, зелено човече.

Уважаема Карла,

Така и така съм Jesus ще взема да Ви разкажа още една притча, която е свързана с темата на този под форум.


Веднъж костенурката отстъпила на молбите на скорпиона да го качи на гърба си и да го пренесе до другия бряг на реката. Скорпионът седял мирно през повечето път, но току пред другия бряг не се удържал и ужилил костенурката. Костенурката се възмутила:
-Моята природа е такава, че аз се стремя да помогна на всеки. Затова помогнах и на теб. Как можа да ме ужилиш!?
-Приятелко-отвърнал скорпионът-твоята природа е да помагаш, а моята-да жиля. И сега какво, ти се опитваш да превърнеш твоята природа в добродетел, а моята наричаш подлост?

Уважаеми Jesus,

Този път разказът Ви е по- правдив. Но все пак внушава изначална предопределеност на доброто и злото. Наистина ли го мислите?

Уважаема Карла,

А Вие наистина ли си мислите, че тази притча внушава нещо?

Уважаеми Jesus,


Да така мисля, а Вие упорито отказвате да разсъждавате по същество.

Уважаема Карла,

А защо Вие не се опитате да поразсъждавате по същество?

Толкова ли много държите на моите разсъждения? Мислите ли, че моите разсъждения биха могли да Ви разкрият нещо?

Вие бихте ли могли да кажете какво е "добро"? Имате ли някаква дефиниция за "добро"?

Драги Jesus,

Аз това се опитвам да правя, а в отговор получавам притчи, които просто затварят диалога.

Уважаема Карла,

Хайде тогава да "отворим" диалога. Според Вас какъв е произходът на доброто?

О Jesus !

Така ще се лутаме безкрай.

Въпросът е некоректен. Няма такъв въпрос.

Вие вече правилно попитахте - "Имате ли някаква дефиниция за "добро"?".

Оцених поредната Ви притча като сравнително правдива, защото в нея доброто и злото са оценени като алтернативи, като избор. Липсата на избор обезмисля категориите добро и зло.

Дефиниция за "добро" ? Опитвам се да стигна до нея, чрез понятието живот. Бихте ли помислили върху въпросите на Елейла в този под форум и моите въпроси към нея/него/.

Атевиел,

В текста си от 17-03-05, 12:24, казваш:
“И нека не забравяме, че мракът и светлината имат един източник – Бог, първичното небитие”. Във връзка с това изречение искам да ти предложа да поразсъждаваме върху някои следващи въпроси.

Ти неколкократно си споделяла, че религиите са най-силният източник на заблуди за човека. В същото време, не е необходима някаква специална религиозна ерудиция, за да бъде забелязано, че твърдението за сътворяването и владеенето на светлината и мрака от онази инстанция, която някои наричат “Бог”, се изповядва от различни религии. Ето примери:
1. “Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина. Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината” [Първа книга Моисеева “Битие”, 1:3-4].
2. “Те приличат на човек, запалил огън, но щом наоколо се озари, Аллах отнася техния светлик и ги оставя в тъмнини, да не виждат” [Коран, Сура 2, “Кравата”, знамение 17].
3. “Слава на Аллах, Който сътвори небесата и земята, и стори тъмнините и светлината!” [Коран, Сура 6, “Добитъкът”, знамение 1].

Оказва се, че (поне) по този пункт твоите представи и тези на (поне) две от традиционните религии съвпадат. Допускам, обаче, че има аспекти, по които твоята религия се различава от другите религии. Би ли дала някои примери на такова различие? (За ориентация.)

И още един въпрос: “Откъде знаеш това, което твърдиш за 'източника на светлината и мрака', и което (очевидно!) считаш, че знаеш?” (Защото, засега то е само една декларация, която може да бъде контрапунктирана толкова спокойно с някоя противоположна, колкото спокойно ти си произнесла своята. Например: "И нека не забравяме, че мракът и светлината НЯМАТ един източник". )
И още един въпрос: "Коментираният 'източник на светлината и мрака' непрестанно ли е в състояние на 'небитие' или от време на време модулира от 'небитийност' към 'битийност' и обратно?"
И още два въпроса: "Ако Богът на твоята религия е постоянно в състояние на 'небитийност' (сиреч, на НЕсъществуване), то как, НЕсъществувайки, се оказва, че не само съществува, но и осъществява дела ('поражда от себе си светлина и тъмнина')? Ако пък той само от време на време НЕсъществува, то от какъв източник е силата, която причинява неговото поне еднократно появяваване?"

Атевиел, дали би приела молбата ми да придружиш отговорите си на последните три въпроса с пояснение за произхода на знанието ти? (Освен, ако не си ги извела по начин, подобен на този, който се прилага при доказването на някоя теорема.)