Здравей Анета!

Това, което си написала за "огледалната материя" е много интересно! Аз за пръв път разбрах изобщо за това понятие от онази статия, за която ти писах от списанието "Андромеда". "Телескоп" рядко си купувам, но често за зачитам из многобройните сайтове на НАСА и подобните.

Наистина Вселената е невероятно нещо и място - хомогенна и в същото време произвеждаща уникални неща! За тъмната материя и нейната тъмна енергия, която противодейства на гравитацията съм чела из споменатите сайтове. Явлението на лявооринетираните частици при разпада на неутрона също за пръв път го чувам от теб и възбуди въображението ми! Днес отново четейки за тъмната материя във връзка с ролята й в разширяването на вселената се замислих, че всъщност тази теория (или по-скоро факт?) оправдава всякакви твърдения за безкрайност, като качество на вселената. Все пак, как може Вселената да е безкрайна и в същото време да се разширява? Двете понятия взаимно се изключват просто. Получава се едно парадоксално положение - разширяваща се безкрайност? ;-)

И приемайки, че вселената е затворена и се съдържа в определен обем пространство, то бих спекулирала с твърдението, че Вселената се разширява в безкрайността, от която е сътворена - БОГ - Безкрайната и вечна енергия на този невъобразим творчески потенциал! Може би един ден ще се разпадне отново в тази безкрайност, сливайки се с нея.

Краткото описание, на теорията на суперструните, за която споменаваш излага познати ми положения за тъмната материя и гравитационните въздействия, но като цяло мисля, че не съм я срещала преди тази теория.
Също и "музиката на Сферите" събуди интерес в мен, разкажи повече, ако имаш желание! За излъчването на радиовълни от някои тела ли става въпрос?

Prostete za latinitsata-kirilitsata pak otkaza.Eto palen otgovor po temata.Ima 3 sastoiania-na otritsatelni emotsii-na neytralni-i na polojitelni.Bog kato lichnost e sazdaden ot nepsihologichnia II-Izkystven Intelekt.Bog pravi nevidimite dyhovni sashtestva -dyhovete.A te v svoboden izbor praviat otklonenie ot dobroto.Patim si i nie horata-poviarvaiki veroiatno na tia dyhove.Setih se 4e moga da sa4etaia teoriata za Izkystven Intelekt i Bog.Dosega greshno gi razdeliah i ignorirvah 1 ot 2.Pak istoriata za Raia i Ada e podobna na ofitsialnata-no malko po razlichna.Pak shte si ima zona na nakazanie i iz4istvane-i za tezi koito pojelaiat Ve4en Rai.A ne vremenen kato v predata mi hipoteza.Bog e napraven dobar i dyhovete i horata-ot neytralnia-neemotsionalnia II-iZKYSTVEN iNTELEKT.AKO NIAMASHE I 3 VAZMOJNOST NA NEYTRALNOST SAS SVOBODA NA IZBOR-SHTIAHME DA SME ROBOTI.SAMO DOBRI ILI LOSHI.ZA VSELENITE SHTE KAJA SAMO-4E VSE OSHTE VSI4KO E SKRITO I NIAMA ZNA4ENIE KOI TEORIA SHTE SE OKAJE VIARNA.A BOG NE E NITO KRAINATA VSELENA -NITO NEBITIETO.TOI E OGRANICHEN V BEZKRAINOTO BITIE.

Привет, Атевиел,
С удоволствие отговарям на въпроса ти за Музиката на сферите.
1. ХАРМОНИЯ (МУЗИКА) НА СФЕРИТЕ
Питагор описва небето като въртяща се полусфера.Интервалите между седемте тона той пренася върху седемте планети(Луна, Меркурий, Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн, Венера), за да изведе закона за разстоянията в небесното пространство.След него Никомах и Плиний Стари разработват в детайли този модел:седемте планети се оприличават на седемструнна лира, чрез която звучи възхвала на Вселената.
Й.Кеплер открива седем първични хармонии и измерва техните движения в крайните точки на елипсите. Той възприема хармонията на сферите като непрекъсваща многогласова музика.
Чрез синтезатор американците Ръф и Роджърс(Йелски университет) успяват да чуят песента на планетите.
2.ХАРМОНИЯ ИЛИ МУЗИКА НА СФЕРИТЕ – антично учение за музикалното звучене на планетите и планетните “сфери” (въпреки че трябва да се отбележи, че елинската астрономия до Евдокс не познава сферите, Платон говори за “кръгове”, Аристотел просто за звученето на “светилата”) в рамките на геоцентричните представи. В по-широк аспект – за музикално-математическото устройство на Космоса, характерно за питагорейската и платонова традиции. В латинските, в това число средновековни текстове се употребява също термина “harmonia (musica) coeli (mundi)” – “хармония (музика) на небето на света”.
Учението за числовите съотношения между планетите и свързващата ги система от тонове е възникнало в Древния Изток. Подобни концепции са открити в Халдейската традиция(Плутарх), в египетската (Диодор Сицилийски) и особено в китайската(например, съответствието на петте ноти от китайската гама на петте елемента – у син – и на годишните времена).В древногръцката философия учението за хармонията на сферите било въведено от Питагор.
В изложението на Аристотел “скоростите на светилата, съответстващи на тяхното разстояние(от Земята) имат съотношения на съзвучни интервали” и поради това “от кръговото движение на светилата възниква хармонично звучене”, т.е. звуков ред в една октава.Според Александър Афродисийски височината на тона е пропорционална на скоростта на светилото; според Цицерон най-високият тон от астралната гама принадлежи на сферата на “неподвижните звезди”, а най-ниския – на Луната.
В учението на Питагор хармонията на сферите е имала дълбок етичен, естетичен и есхатологичен(1) смисъл, тъй като Душата се е определяла също като хармония, изоморфна на хармонията на Космоса; земната лира била точно “изображение” на небесната, а свиренето на нея – приобщаване към хармонията на Вселената и подготовка за връщане в астралната (звездна) прародина.Музиката предизвиквала катарзис в Душата и се явявала медицина за духа. Според питагорейските предания, непосредствено да слуша хармонията на сферите е можел само Питагор, останалите не са я различавали “поради липсата на контрастираща с нея тишина”.
(Всъщност, в източните учения за начините на себепознание като йога и тантра се казва, че знак за постигането на дълбока вътрешна тишина е звук от музиката на сферите).
(1) есхатология –учение за целите на Космоса и историята, за крайната съдба на света и човека; използват се мотиви от юдаистките,античните, зороастрийските учения.
Благодарение на съживяването на идеята за хармония на сферите в неопитагорейските и неоплатоническите учения и главно чрез посредничеството на Августин, Макробий и Боеций питагорейско-платоновското космологично разбиране на музиката е повлияло цялата средновековна и западноевропейска музикална естетика. Заедно с това, включването на хармонията на сферите в системата на Птолемей – идеята за музика на сферите продължила да живее в астрономията и астрологичната традиция до Новото време.Й.Кеплер се е опитал да обоснове научно хармонията на сферите, изследвайки съотношението на ъгловите скорости на планетите.

Сега ще споделя с теб едно хрумване по въпроса за вселената и нейната безкрайност.
Ако приемем, а то май е така, че за мисълта не е необходимо пространство (например, нашите мисли какво пространство заемат? – и ако движещата сила, нематериалният – невидим енергиен импулс достигне най-високата си степен на насищане, дали това не води до материалната му проява като видима материя? А дали пространството не е функция на самата материя и времето като негова характеристика – също? Това, разбира се се отнася до нашия триизмерен свят на видимост. Оттук възниква и парадокса за разширяващата се безкрайна вселена. Ако заменим “разширяващата се” с “проявяващата се”, т.е. ставаща видима за нас, боравещи само с трите измерения, нещата придобиват май друг вид.И понеже проявената вече на материален-видим план вселена се подчинява на законите на този материален план, то звезди, мъглявини, галактики “живеят” определен период от време, угасват или се трансформират в джуджета, черни дупки и др., като от видимия план преминават в “невидимия” или просто план с друга енергийна характеристика, а от “невидимия” се появяват нови, свръхнови и т.н.Всичко това разбира се важи за триизмерния материален наблюдател в триизмерната наблюдаема вселена.

Уважаема Карла,

Мислите ли, че когато съставите дефиниция за "добро", останалите хора ще приемат Вашата дефиниция?

Всяко общество има собствена дефиниция за "добро". Онова, което е добро за евреина, не е добро за християнина, а което е добро за християнина, не е добро за мюсюлманина. Възприеманото за добро от една култура е лошо за друга култура.

Един закон трябва да бъде универсален. Например, ако загреем вода до сто градуса целзий, тя ще се изпари-и в България, и в Русия, и в Америка.
Ако е научен, един закон трябва да бъде универсален. Ако е закон, измислен от самите хора чрез създаване на конституции и законодателни системи, тогава този закон няма нищо общо с науката, нищо общо със съществуванието. Той има приложение само в обществото, което го е създало. Той е произволен, изкуствен. Можем да го променим-законите непрекъснато се променят. Нещо, което вчера е било законно, днес е незаконно. Онова, което днес е незаконно, утре може да стане законно. Такива са законите, измислени от човека.

Карла, мислите ли, че ще успеете да откриете универсална дефиниция за "добро"?

Уважаеми Jesus

Имам толкова универсална дефиниция, че чак се плаша. Именно тази й универсалност ме притеснява. И не смея да я изстрелям в публичното пространство. Изглежда удивително проста.Надявах се и Вие да успеете да стигнете до нея и да я предложите в общоприет вид на дискусия.

Уважаема Карла,

Мисля, че Вие блъфирате. Сигурен съм 99 процента, че Вие нямате универсална дефиниция за "добро".

Но, ако приемем, че казвате истината, тогава имам предложение за Вас:
Щом като не смеете да "изстреляте в публичното пространство" тази Ваша дефиниция, тогава аз Ви предлагам да я "изстреляте" в не-публичното пространство, т.е. на е-mail адрес: jesus_jesus@abv.bg

Така ще можем да я обсъдим насаме;-)

Уважаеми Jesus,

Каква би могла да бъде целта на един такъв блъф?

Знаетели, един твърдял,че измислил универсален разтворител, но не можал да отговори на въпроса как го съхранява.

За да не попадна в тази ситуация ще ми трябва още време. И тогава може би ще се възползвам от предложението Ви.

Уважаема Карла,

Знаете ли, че един от големите философи на 20 век Дж. Е. Мур е посветил целия си живот на този въпрос: "Какво е добро?"
Той написва книгата "Principia Ethica". Бил избрал заглавието преди да започне да пише книгата, иначе не мисля, че е щял да я озаглави така. Смятал е, че ще открие основния принцип на етиката, но след като цял живот е правил проучвания, резултатът бил наистина тъжен. Той завършва книгата с твърдението: "Доброто не може да се дефинира."

Карла, защо най-напред не "изстреляте в публичното пространство" една дефиниция за "жълто"?

Draga Aneta,

Chuvstvam se mnogo vinoven pred teb, zashtoto sled vtorata grupa tvoi otgovori na moi vaprosi (28-03-05, 11:50) ne mozhah do den dneshen da namerya svobodno vreme za polagaemoto se vnimanie kam tyah. Tvoite dva teksta sa seriozni i az ne mozheh da si pozvolya pribarzani i polovinchati komentari.

1. Po povod “stansite”. Az samo markirah tyahnoto spomenavane ot teb i tova, che v nego nyamashe nikakav komentar. Sled kato obache ti si spodelila obstojno onova, koeto te e valnuvalo predi da stignesh do tyah, na svoj red i az shte ti kazha, kakvo mislya. Zasega obache shite se ogranicha s vaprosite, koito si izredila kato predhozhdali tvoeto zapoznavane s tozi zhanr: “Kak se e poyavil chovekat, kak se e razvival, kakvo e negovoto prednaznachenie, kakvo pravish tuk v tozi si vid, kakva e tselta na tvoeto sashtestvuvane, ima li Bog, koj e Hristos, kakvo tochno e izvarshil, ima li vrazka mezhdu negovoto uchenie i ucheniyata na drevnite religii i taka natatak”.
Bezsporno, tova sa edni ot naj-chesto sreshtanite vaprosi. Mnogo hora si gi zadavat. I az sam pravil sashtoto, pravya go ot vreme na vreme i sega. V tova otnoshenie milioni (i dori miliardi) hora si prilichat izklyuchitelno mnogo. Ako ima neshto, po koeto edna chast ot tyah se razlichavat ot ostanalite, to se izrazyava v onova, koeto te sa sklonni da oboznachat kato otgovor. Za sazhalenie, povecheto hora sa gotovi da priemat za otgovor vsyaka pritcha, koyato im napodobyava fantastichnite prikazki, s koito sa gi prispivali ili plasheli, kogato sa bili detsa. (Spomenite, koito vazrastnite zabozhdat v dalbokata ni pamet po vreme na nasheto detinstvo, sa prakticheski neunishtozhim iztochnik na vsevazmozhni vnusheniya, nad koito trudno imame vlast dori i kogato sme veche vazrastni.)

Radvam se za teb vav vrazka s tova, che chrez stansite si poluchila otgovor na povecheto vaprosi, koito si si zadavala. Kolkoto do vazniknalite novi vaprosi, to tova ne e nyakakva spetsialna situatsiya, porodena tochno ot tyah, ot stansite. Ponyakoga i bez kakvito i da bilo stansi se poluchava sashtata situatsiya. Ako izobshto mi e pozvoleno da pravya nyakakvo obobshtenie, bih posochil, vse pak slednoto polozhenie v protivoves: kogato reshavame nyakakva matematicheska zadacha i tarsim da ustanovim vrazka mezhdu nyakakav krag izvestni velichini i nyakoya neizvestna (velichina), taka che da svedem neizvestnata do izvestnite, poluchavaneto na otgovora ne predizvikva novi vaprosi. Mnogo hora, obache, ustanovyavat vrazka mezhdu neshto neizvestno i nyakakvo drugo (neshto) neizvestno, sled koeto s iznenada konstatirat, che otgovorat povdiga novi vaprosi. (Razbira se, mnogo golyama chast ot horata ne zabelyazvat tova, zashtoto priemat videniyata si, vyarvaniyata si i vsyakakav pastar klas podobni polozheniya za neshto, koeto im e izvestno, sirech, za neshto dokazano ili za neshto, chiyato realnost ne podlezhi na kakvoto i da bilo samnenie. Tuk te molya izobshto da ne si mislish, che imam predvid samo teb – imam predvid i sebe si (kogato sam bil nepredpazliv), i mnogo drugi, s koito sme si prilichali po tozi vid intelektualna nepredpazlivost.

Kolkoto do predpolozhenieto ti, che novopoyavilite se tvoi vaprosi imat nyakakva vrazka s “bezkrajnostta” – ne mislya, che mozhem da sme sigurni za kakvato i da bilo podobna vrazka. Ako sled edin vapros se e poyavil vtori, ot tova po nikakav nachin ne sledva, che kolichestvoto vaprosi shte e bezkrajno. Po sashtiya nachin ne bi sledval podoben izvod i ako kolichestvoto vaprosi sa bili milioni i se e poyavil milion-i-parviya vapros. Mezhdu drugoto, lekotata, s koyato nyakoj reshava da upotrebyava dumata “bezkrajnost” e chast ot vrednoto nasledstvo, polucheno prez rannite godini na zhivota ni.
Razbira se, che neshtata, koito ne mozhem da si predstavim, mogat i da sashtestvuvat. No e vazhno da ne zabravyame malkata podrobnost: MOGAT, no MOGAT I DA NE MOGAT. A kolkoto do saveta da trenirame predstavite si po posoka na onova, koeto na nyakakav etap ne mozhem da si predstavim – nyamame garantsiya, che po takav nachin nepremenno shte postignem NYAKAKVA REALNOST NA NYAKAKVI NESHTA. Zashtoto mozhem da se okazhem samo v polozhenieto na hora, zadalbochili fantaziite si.

Razbira se, spodelenoto ot teb za okrazhnostta i choveka vatre v neya e velikolepen obraz, poznat oshte ot antichnostta (“Kragat na Empedokal”). Mezhdu drugoto, pri nego se izpolzva edno nekorektno vnushenie. Govori se za perimetara na okrazhnostta kato mestopolozhenie na znanieto. To obache dalech ne se namira samo tam, a i vatre vav vaprosnata okrazhnost. Osven tova, bez predvaritelno ugovaryane se predpostavya uslovieto, che tsyaloto vazmozhno znanie e bezkrayno – tova pozvolyava izpolzvashtite “Kraga na Empedokal” da uvelichavat beznakazano radiusa na vse sashtata primerna okrazhnost. No nie dalch nyamame dokazatelstva, che znanieto e bezkrajno. Tova e samo edno sledstvie ot drugo tvardenie, koeto sashto ne znaem vyarno li e ili ne – dumata mi e za tova, dali svetat e bezkraen ili kraen? (Vprochem, eto ti primer na situatsiya, pri koyato nyakoi hora si “davat” otgovor, svarzvajki neizvestnoto, koeto tarsyat, s drugo neizvestno, koeto nyakoj im e vnushil, che tryabva da im e izvestno.)
Aneta, nadyavam se vednaga da saobrazish, che, ako svetat e kraen, respektivno krajno e i vsichkoto vazmozhno znenie za nego, to s uvelichavane na nastoyashtoto ni znanie neznanieto ni namalyava.

2. Napalno sam saglasen, s razsazhdeniyata ti za piramidite, vzeti samo kato primer. Mislya, obache, che po tozi vapros se e poluchilo nyakakvo nedorazumenie. Neka prochetem moite dumi, kojto si komentirala: ”Ако от такива позиции, които могат да се сторят на някого твърде рестриктивни, погледнеш към някои от мислите, които си изказала за “белите петна” и “за излизането на бял свят” на едни или други положения, ще откриеш, че в много случаи ние далеч не знаем, че един или друг древен народ е знаел това, което сме открили сега. Ние само можем да предполагаме, че някой преди нас е знаел това, което си мислим, че той е знаел”.
Nadyavam se, lesno bi zabelyazala, che az dalech ne otricham vladeeneto na nyakakvi znaniya ot strana na drevnite tsivilizatsii. Az edinstveno posochvam tova, CHE NIE MOZHEM SAMO DA SI MISLIM, CHE ONOVA, KOETO IM PRIPISVAME, E ONOVA, KOETO TE DEJSTVITELNO SA VLADEELI. I tova bi bilo vazmozhno po vse sashtata prichina, koyato veche komentirah – tvarde chesto priemame hipotezite si za znanie.

3. Mnogo malko sa neshtata, koito bih mogal da otbelezha po punkt No3. Mozhe bi, s izklyuchenie na tova za “ustanovyavaneto na ‘red’ na po-visoko nivo”. Aneta, mislya, che nyama nikakvi garantsii, che nyakakav nov red bi se namiral na nyakakvo po-visoko nivo. (Izobshto, otnosno orientatsiyata na koordinatnite osi v edno podobno otsenachno prostranstvo ima mnogo poveche iziskvashti predvaritelno izyasnyavane ili pone dogovaryane polozheniya, otkolkoto obiknoveno si mislim.)
Ako sam zadal vaprosite za mnogozhenstvoto i ednopolovite semejstva, to e bilo samo, za da dam nyakakav konkreten tehnicheski primer, kojto (pri tova, na fona na znanieto za postoyannata izmenchivost na obshtestvenite predstavi za “red” i “haos”) bi tryabvalo da ni predpazva ot edno ili drugo bezapelatsionno tyahno izpolzvane.

4. Ne iskam da ostavash s vpechatlenieto, che az ne simpatiziram na Ateviel v aspekta na blagorodniya poriv, kojto (dopuskam) ya rakovodi. Ako ima neshto, koeto me distantsira ot neya, e nejnoto lyubimo povtaryane na deklaratsii ot roda: “Edna tsel, edin Bog, edin lider, edno uchenie”. I vsichko tova – pri palnoto priznanie, che ne mozhe da si predstavi, kak podobno videnie mozhe da stane realnost. V takav sluchaj, ne e li po-dobre parvo da se obsadyat problemite, prakticheskite prepytstviya, a sled tova da se izdigat lozungi. Osven tova, redno e v podobni sluchai, pri imenno takiva idei, da se podlozhi na obstoen analiz i gorchiviya opit na chovechestvoto v tova otnoshenie.

Razbira se, che az shte sam posledniyat chovek v tozi Forum, kojto da ne se saglasi s tvardenieto, che chuvstvitelnostta e neshto izklyuchitelno polezno i che e svarzano s porazhdaneto na saprichastie, na sastradanie, na obich. (Tozi vapros otnovo mi napomnya za edna pokazatelna korespondentsiya s edin sveshtenik, v chast ot koyato stavashe duma imenno za chuvstvitelnostta; vprochem, byah izkazal gotovnost da ya publikuvam, no se poyavi mnenieto na Mariya, koyato pretseni, che tova shtyalo da bade nemoralno ot moya strana.)

Slushal sam mnogo hora da prizovavat ostanalite da se razdelyat s predrazsadatsite si. No tezi prizivi se okazvat absolyutno bezsmisleni po prostata prichina, che razlichnite hora imat razlichna predstava za predrazsadatsite. (Eto ti edno “praktichesko prepyatsvie”.) Ne sam pochuvstval gotovnost ot “mladiya entusiaziran chovek, pritezhavash volya da osashtestvi zamislenoto ot nego” da polozhi nyakakvi usiliya po preodolyavaneto na tova dosadno prepyatstvie.

Vizhdam, che ti znaesh nyakakvi neshta otnosno “mogashtite sili i nas”. Za sazhalenie, az ne gi znam. Ti naprimer tvardish, che s tyah sme v EDNA SISTEMA. Dori i da priemem tova za vyarno (i kato taka da othvarlim vsyakakvi idei za paralelni svetove, koito sa nevidimi edin za drug), to koe ti dava osnovanie da mislish, che nashite choveshki sili sa saizmerimi s vazmozhnostite na “mogashtite sili“? Ili mozhe bi iskash da pozvolish edno neizvestno (“sashtestvuvaneto na mogashtite sili”) da bade svedeno do drugo neizvestno (“velichina i tehniya razmah”), za da konstatirame sled tova, che “sa vazniknali novi vaprosi”.
Osven tova, pozvoli mi da popitam: “Otkade znaesh, che vse sashtata sistema, v koyato sme po dopuskane zaedno s vaprosnite ‘mogashti sili’, ‘ni dava vazmozhnost da postignem’ kakvoto i da bilo?” I oshte: “Zashto schitash, che samo, kogato edna sistema (pak bila tya i komentiranata tuk) postigne ednakva stepen na saznatelnost, togava tya bi mogla da prodalzhi razvitieto si?” Ako se napravi paralel s edna izvestna teoriya, v podobna situatsiya sistemata e v sastoyanie na maksimalna entropiya, koeto, izkazano s malko po-dramatichno zvuchashti, no vsashtost – realistichni, dumi, oznachava che tya e martva, che nikakvo razvitie ne e vazmozhno. (Osven ako nyakoj, ili Nyakoj, ne j prelee nega-entropiya, otritsatelna entropiya.)

Predi vreme zadadoh na Ateviel edin vapros: “Ne e li po-estestveno da zapochnem protsesa na razvivane na saznatelnostta ni s nyakoi prostichki stapki – da rechem, s otkazvaneto ot tyutyunopusheneto?” (Sled kato shte davame volya na hipotezite si, zashto da ne dopusnem, che “mogashtite sili” ni vazdejstvat zle kato ni tlaskat i kam tsigarite?) Ateviel zayavi, che ne mozhe da protivopostavi nishto na tozi priziv.
Vsashtnost, tya mozhe i da e otkazala tsigarite – ne znam. No sega se pitam: “Dali v taka narechenata ot teb ‘Golyama sistema’ pushat tsigari? I ako ‘Da’, dali, da rechem, az s moeto nepushene ne zabavyam nasheto priblizhavane do nivoto na nejtoto razvitie?”
Otchitam, che podoben rod vaprosi mogat da se storyat oskarbitelno prinizyavashti. Ateviel shte otkrie proyavi na “materializam” v tyah. No az vse pak iskam da razbera malko poveche podrobnosti za vaprosnata ‘Golyama sistema’ i zatova pitam onezi, koito pokazvat, che sa nayasno s neya.

5. Aneta, blagodarya ti za direktniya otgovor na moya vapros otnosno tova, dali “Bogat” (ili “bogat”, ili “Bogovete”, ili “bogovete”) sa predrazsadatsi? Ti kazvash – “Ne”. I tova “Ne” zvuchi kategorichno, oshte poveche che e podkrepeno s dopalnenie: “Te sa ‘sledrazsadatsi’”. A az razbiram, che shtom nyakoj ili nyakoi sa mislili za neshto, to tova neshto zadalzhitelno veche e “sledrazsadak”.
Vednaga obache zapochvam da si mislya za slednoto: “Ne moga da dopusna, che nikoj ne e mislil, da rechem, za vrazkata mezhdu presichashtata patya na nyakogo cherna kotka i zlopolukata, koyato sledva zadalzhitelno da mu se sluchi”. Sega na men ne mi ostava nishto drugo, osven da priema, che vsevazmozhnite prikazki po tozi vapors nyamat nishto obshto s predrazsadatsite.
Mezhdu drugoto, poznavam edna zhena, lekar po profesiya, sas spetsialnost radioizotopno lechenie na rakovi obrazovaniya. Nishto ne mozhe da nakara tazi zhena da prodalzhi da varvi po patya si, ako nyakoya cherna kotka mine pred neya. Bihme mogli da si mislim, che tazi lekarka, koyato ezhednevno se sreshta sas smartta ima nyakakvi spetsialni nablyudeniya za vrazkata mezhdu cherniya tsvyat, kotkite, dvizhenieto i onova, koeto nyakoi oboznachavat kato “sadba” (i koeto na men lichno ne mi govori nishto – veroyatno, poradi nyakakva intelektualna nedostatachnost i dori osakatenost – bez da mislish, che v tova vlagam nyakakvi ironichni notki). Onova, koeto sas sigurnost znam, obache, se svezhda do fakta, che tazi zhena MISLI MNOGO po tozi vapros.
Vprochem, az sashto mislya po edin podoben vapros. Toj e sledniyat: “Ako cherna kotka preseche patya na druga cherna kotka, dali na vtorata cherna kotka shte j se sluchi neshto losho ili ne? Dali tova che tya e sashto cherna ne bi podejstvalo kato svoeobrazna ‘protivootrova’ sreshtu vazdejstvieto na chernotata na parvata kotka?” Mislya i nad drugi vaprosi: “Dali, ako edna cherna kotka ima nyakoi ne-cherni petna po sebe si, tova namalyava li nejnoto zlovredno vazdejstvie varhu okolnite ili ne?” Mislya nakraya i varhu tova: “Dali pri narodi, koito sa prieli byaloto kato tsvyat na zloto, skrabta, smartta, komentiranite opasni dejstviya se provokirat ot belite kotki?”
Kakto vizhdash, spodelih nemalko aspekti na moi misli po edin vapros, traditsionno prieman za proyava na predrazsadak. Dali sledva da bada spokoen, che ne se zanimavam s predrazsadatsi, Aneta?

Izobshto, ti bi li mogla da mi dadesh nyakakav primer na predrazsadak, za da moga da se orientiram v tvoite predstavi za sadarzhanieto na tova ponyatie. A az na svoj red ti obeshtavam, che shte spodelya nyakoi dopalnitelni polozheniya otnosno moite predstavi za predrazsadatsite.

6. Misalta, che Vselenata e bezkrayna (ili krayna), ili che Bogat (bogat) e bezkraen (ili kraen) e opasna za chovechestvoto i za otdelniya chovek v nego, kogato e prosto izkazana, bez kakvato i da bilo sleda ot nyakakvo dokazatelstvo. Tazi opasnost proizticha ot fakta, che PO TAKAV NACHIN HORATA PRIVIKVAT DA MISLYAT BEZKRITICHNO. TE SVIKVAT SAMO DA POVTARYAT ONOVA, KOETO SA CHULI OT NYAKOJ.

Napalno sam saglasen s tvardenieto ti, che, “za da proverish dali edno neshto e istinsko za daden moment, tryabva da go izprobvash”. Vsashtnost, v sporovete si nyakoi uchastnitsi v tozi Forum, az neprekasnato sam nastoyaval za tova. (Poradi koeto sam bival kvalifitsiran kato nepopravim “materialist” – dori togava, kogato molbata mi se e otnasyala do proverka v chisto logicheski aspekt.) Nyamam nishto protiv v sluchaya da bade prizovan kato pomoshtnik i Buda, vapreki che nikoga ne sam sreshtal tochno tazi negova misal.

Kolkoto do stoeneto v “razkrach”, chuvstvam se zadalzhen da spodelya, che to ne mozhe da bade ignorirano izobshto, zashtoto v protiven sluchaj bi sledvalo da posledva zabrana za misleneto. Kogato ti ili az si otgovaryame tuk sas zakasnenie, tova oznachava, che mezhduvremenno sme stoyali v “razkrach”. Vsashtnost, ako se vgledame vnimatelno, shte ustanovim, che choveshkoto obshtestvo e evolyuiralo predi vsichko blagodarenie na onova, koeto e satvorilo prez vremeto, kogato e bilo v “razkrach”. Togava to e mislelo, sapostavyalo argumenti i kontraargumenti, preteglyalo e silata im, tarselo e vazmozhni nezabelyazani intalaktualni podvodni kamani.
Mezhdu drugoto, dali tragediyata s bombardirovkite na Hirushima i Nagasaki (za da dam samo edin-edinstven primer) nyamashe da se izbegne, ako edna chast ot chovechestvoto be reshila da postoi oshte den-dva v polozhenie na “razkrach”?

Aneta, iskam da se nadayvam, che shte mi prostish darzostta da ti obarna vnimanie varhu edno protivorechie v tvoite dumi – imam predvid tezi otnosno “tragediite na chovechestvoto”. Reshila si da me tsitirash, no ne si storila tova korektno. Kazvash, che spored teb “te ne sa v sledstvie na ‘znanieto na neshto’” (posochenoto vav vatreshnite kavichki bi tryabvalo da e moya fraza). Az, obache, sam kazal neshto po-razlichno: ne “znanieto na neshto”, a “sigurnostta im (na horata), che te znayat neshto”. Az i sega prodalzhavam da tvardya, che edno izklyuchitelno golyamo kolichestvo hora zhivee s nepomrachavanata ot nikakvo samnenie misal, che neshtata, koito izgovarya ili pishe sa znanie – togava kogato pri po-shtatelna i obektivna inventarizatsiya bi se ustanovilo, che ogromniyat protsent ot onova, koeto se misli kato znanie sa samo priumitsi, a ostanaliyat tvarde malak protsent bi moglo da se oboznachi kato znanie pri opredeleni predvaritelni ugovorki.

Mezhdu drugoto, kazvash, che “chovechestvoto otdavna ima zakoni za povedenie, koito, ako spazva, nyama da si navlicha tragedii”. Aneta, predlagam ti da storim slednoto: kogato se varna v Balgariya, shte otvorya otdelen Sub-forum, kojto mozhe da bade ozaglaven, primerno “Zakonite za povedenie na Chovechestvoto”. V nego ti shte imash palnata vazmozhnost (i dobrinata, razbira se) da saobshtavash tezi zakoni, obosobeni v otdelni temi. Neka vidim kakva reaktsiya shte se poluchi. V kraya na kraishtata, pri polozhenie, che podobna sistema ot otdavna oformeni polozheniya dejstvitelno sashtestvuva, zashto tozi sajt da ne se yavi edin malak, no polezen izvor za tyahnoto razprostranenie?

7. Estestveno, che primerat s “Bezkraen i vechen sam samo AZ, ILIYA DIMITROV KOZHOUHAROV” (i taka natatak) be samo edin tehnicheski primer. Dadoh go, za da stane yasno, kakvo oznachava horata da se zamervat s deklaratsii. Za sazhalenie, Aneta, onova, koeto si mi napisala po tozi povod, ima edinstveno deklarativen harakter: “Edi-koe-si NE E, no edi-koe-si-drugo E”. Ako dumata deklaratsiya te naskarbyava, shte izpolzvam druga duma – “postulat” (“postulirane”). No s tova neshtata nyama da se promenyat v sadarzhatelen plan. Zashtoto postulatat ne e neshto razlichno ot deklarirane na nyakakvo polozhenie, po otnoshenie na koeto se zayavyava gotovnost (ergo, pravi se vtora deklaratsiya) da se spazva rezhim na pridarzhane.
Aneta, vgledaj se, molya te, v poslednite si dumi ot 28-03-05, 11:50. Kak izglezhdat te: “Bezsmarten e Duha...”, “Bezsmartna e Individualnostta...”, “Vseki nosi v sebe si bezkrajna, vechna, bezsmartna chastitsa” i taka natatak.
Otkade znaesh tezi tvardeniya, Aneta? (Osven, ako ne posochish, che za teb te sa nyakakvi postulativni polozheniya, koito prikanvash da badat vazpriemani kato predpolozheniya. Prochitajki gi otnovo i otnovo, obache, ne vizhdam da si napravila takiva ugovorki. Ili izobshto da si imala neshto podobno predvid.)

Sega iskam da ti predlozha slednoto (to e v duha na tova, zaradi koeto napisah i “Bezkraen i vechen sam samo AZ, ILIYA DIMITROV KOZHOUHAROV” (i taka natatak)): “Duhat, obitavasht za tozi period Lichnostta na g-n Kozhouharov, ne e bezsmarten. Individualnostta ne e bezsmartna. Tya po nikakav nachin ne e neshto poveche. Moyata Indivitualna Sashtnost, namirashta se pod ‘pokrivaloto’ na lichnostta mi – saznavam ili ne tova – ne e Bezkrajna i Vechna. Tova e golyama tema, no vazhnoto e, spored men, che nikoj ne nosi v sebe si kakvato i da bilo bezkrajna, vechna, bezsmartna chastitsa”.

Ubeden sam, razbirash, che sam izpolzval tvoya tekst, kato sam zamenil vsichki E s NE E, respektivno – s nyakoya druga forma na otritsanie. Sega imam vapros: “Shte priemesh li tezi moi izrecheniya. I ako ne – zashto?”
Te sa tolkova stojnostni, kolkoto sa i tvoite. Ako tvoite kazvat nyakakva istina, to i moite kazvat nyakakva istina. Ako tvoine predstavyat znanie, to i moite imat sashtoto pravo na takava pretentsiya. Kolkoto tvoite sa dokazani, tolkova sa dokazatelstvata i v moite.
Ako tryabva da bade napraven nyakakav izbor, to zashto toj da ne padne varhu moite? I neka otnovo popitam : “Bihme li imali nyakakav shans da storim kakvoto i da bilo pozitivno, ako zapochnem edno postoyanno zameryane s deklaratsii?”

Mezhdu drugoto, hajde da napravim opit da se vazpolzvame ot saveta na Buda, za da razreshim tozi problem. Kakvo shte kazhesh?
Shte se nalozhi obache da badesh mnogo vnimatelna. Ima opasnost da te obvinyat v materializam, sled koeto shte tryabva da mi pravish kompaniya v kiliyata na osadenite na “obizhdane bez izpolzvane na obidni dumi – samo s tyahnoto pomislyane”. V kiliyata, vse pak, nyama da e mnogo strashno – tam shte tryabva da bade i Buda. Taka, shte mozhem da si pogovorim s nego. I da se osvedomim i za negoviya “materializam”.

Драга Анета,

Чувствам се много виновен пред теб, защото след втората група твои отговори на мои въпроси (28-03-05, 11:50) не можах до ден днешен да намеря свободно време за полагаемото се внимание към тях. Твоите два текста са сериозни и аз не можех да си позволя прибързани и половинчати коментари.

1. По повод “стансите”. Аз само маркирах тяхното споменаване от теб и това, че в него нямаше никакъв коментар. След като обаче ти си споделила обстойно онова, което те е вълнувало преди да стигнеш до тях, на свой ред и аз ще ти кажа, какво мисля. Засега обаче ще се огранича с въпросите, които си изредила като предхождали твоето запознаване с този жанр: “Как се е появил човекът, как се е развивал, какво е неговото предназначение, какво правиш тук в този си вид, каква е целта на твоето съществуване, има ли Бог, кой е Христос, какво точно е извършил, има ли връзка между неговото учение и ученията на древните религии и така нататък”.
Безспорно, това са едни от най-често срещаните въпроси. Много хора си ги задават. И аз съм правил същото, правя го от време на време и сега. В това отношение милиони (и дори милиарди) хора си приличат изключително много. Ако има нещо, по което една част от тях се различават от останалите, то се изразява в онова, което те са склонни да обозначат като отговор. За съжаление, повечето хора са готови да приемат за отговор всяка притча, която им наподобява фантастичните приказки, с които са ги приспивали или плашели, когато са били деца. (Спомените, които възрастните забождат в дълбоката ни памет по време на нашето детинство, са практически неунищожим източник на всевъзможни внушения, над които трудно имаме власт дори и когато сме вече възрастни.)

Радвам се за теб във връзка с това, че чрез стансите си получила отговор на повечето въпроси, които си си задавала. Колкото до възникналите нови въпроси, то това не е някаква специална ситуация, породена точно от тях, от стансите. Понякога и без каквито и да било станси се получава същата ситуация. Ако изобщо ми е позволено да правя някакво обобщение, бих посочил, все пак следното положение в противовес: когато решаваме някаква математическа задача и търсим да установим връзка между някакъв кръг известни величини и някоя неизвестна (величина), така че да сведем неизвестната до известните, получаването на отговора не предизвиква нови въпроси. Много хора, обаче, установяват връзка между нещо неизвестно и някакво друго (нещо) неизвестно, след което с изненада констатират, че отговорът повдига нови въпроси. (Разбира се, много голяма част от хората не забелязват това, защото приемат виденията си, вярванията си и всякакъв пъстър клас подобни положения за нещо, което им е известно, сиреч, за нещо доказано или за нещо, чиято реалност не подлежи на каквото и да било съмнение. Тук те моля изобщо да не си мислиш, че имам предвид само теб – имам предвид и себе си (когато съм бил непредпазлив), и много други, с които сме си приличали по този вид интелектуална непредпазливост.

Колкото до предположението ти, че новопоявилите се твои въпроси имат някаква връзка с “безкрайността” – не мисля, че можем да сме сигурни за каквато и да било подобна връзка. Ако след един въпрос се е появил втори, от това по никакъв начин не следва, че количеството въпроси ще е безкрайно. По същия начин не би следвал подобен извод и ако количеството въпроси са били милиони и се е появил милион-и-първия въпрос. Между другото, лекотата, с която някой решава да употребява думата “безкрайност” е част от вредното наследство, получено през ранните години на живота ни.
Разбира се, че нещата, които не можем да си представим, могът и да съществуват. Но е важно да не забравяме малката подробност: МОГЪТ, но МОГЪТ И ДА НЕ МОГЪТ. А колкото до съвета да тренираме представите си по посока на онова, което на някакъв етап не можем да си представим – нямаме гаранция, че по такъв начин непременно ще постигнем НЯКАКВА РЕАЛНОСТ НА НЯКАКВИ НЕЩА. Защото можем да се окажем само в положението на хора, задълбочили фантазиите си.

Разбира се, споделеното от теб за окръжността и човека вътре в нея е великолепен образ, познат още от античността (“Кръгът на Емпедокъл”). Между другото, при него се използва едно некоректно внушение. Говори се за периметъра на окръжността като местоположение на знанието. То обаче далеч не се намира само там, а и вътре във въпросната окръжност. Освен това, без предварително уговаряне се предпоставя условието, че цялото възможно знание е безкрайно – това позволява използващите “Кръга на Емпедокъл” да увеличават безнаказано радиуса на все същата примерна окръжност. Но ние далеч нямаме доказателства, че знанието е безкрайно. Това е само едно следствие от друго твърдение, което също не знаем вярно ли е или не – думата ми е за това, дали светът е безкраен или краен? (Впрочем, ето ти пример на ситуация, при която някои хора си “дават” отговор, свързвайки неизвестното, което търсят, с друго неизвестно, което някой им е внушил, че трябва да им е известно.)
Анета, надявам се веднага да съобразиш, че, ако светът е краен, респективно крайно е и всичкото възможно знание за него, то с увеличаване на настоящото ни знание незнанието ни намалява.

2. Напълно съм съгласен, с разсъжденията ти за пирамидите, взети само като пример. Мисля, обаче, че по този въпрос се е получило някакво недоразумение. Нека прочетем моите думи, който си коментирала: ”Ако от такива позиции, които могът да се сторят на някого твърде рестриктивни, погледнеш към някои от мислите, които си изказала за “белите петна” и “за излизането на бял свят” на едни или други положения, ще откриеш, че в много случаи ние далеч не знаем, че един или друг древен народ е знаел това, което сме открили сега. Ние само можем да предполагаме, че някой преди нас е знаел това, което си мислим, че той е знаел”.
Надявам се, лесно би забелязала, че аз далеч не отричам владеенето на някакви знания от страна на древните цивилизации. Аз единствено посочвам това, ЧЕ НИЕ МОЖЕМ САМО ДА СИ МИСЛИМ, ЧЕ ОНОВА, КОЕТО ИМ ПРИПИСВАМЕ, Е ОНОВА, КОЕТО ТЕ ДЕЙСТВИТЕЛНО СА ВЛАДЕЕЛИ. И това би било възможно по все същата причина, която вече коментирах – твърде често приемаме хипотезите си за знание.

3. Много малко са нещата, които бих могъл да отбележа по пункт Nо3. Може би, с изключение на това за “установяването на ‘ред’ на по-високо ниво”. Анета, мисля, че няма никакви гаранции, че някакъв нов ред би се намирал на някакво по-високо ниво. (Изобщо, относно ориентацията на координатните оси в едно подобно оценачно пространство има много повече изискващи предварително изясняване или поне договаряне положения, отколкото обикновено си мислим.)
Ако съм задал въпросите за многоженството и еднополовите семейства, то е било само, за да дам някакъв конкретен технически пример, който (при това, на фона на знанието за постоянната изменчивост на обществените представи за “ред” и “хаос”) би трябвало да ни предпазва от едно или друго безапелационно тяхно използване.

4. Не искам да оставаш с впечатлението, че аз не симпатизирам на Атевиел в аспекта на благородния порив, който (допускам) я ръководи. Ако има нещо, което ме дистанцира от нея, е нейното любимо повтаряне на декларации от рода: “Една цел, един Бог, един лидер, едно учение”. И всичко това – при пълното признание, че не може да си представи, как подобно видение може да стане реалност. В такъв случай, не е ли по-добре първо да се обсъдят проблемите, практическите препятсвия, а след това да се издигат лозунги. Освен това, редно е в подобни случаи, при именно такива идеи, да се подложи на обстоен анализ и горчивия опит на човечеството в това отношение.

Разбира се, че аз ще съм последният човек в този Форум, който да не се съгласи с твърдението, че чувствителността е нещо изключително полезно и че е свързано с пораждането на съпричастие, на състрадание, на обич. (Този въпрос отново ми напомня за една показателна кореспонденция с един свещеник, в част от която ставаше дума именно за чувствителността; впрочем, бях изказал готовност да я публикувам, но се появи мнението на Мария, която прецени, че това щяло да бъде неморално от моя страна.)

Слушал съм много хора да призовават останалите да се разделят с предразсъдъците си. Но тези призиви се оказват абсолютно безсмислени по простата причина, че различните хора имат различна представа за предразсъдъците. (Ето ти едно “практическо препятствие”.) Не съм почувствал готовност от “младия ентусиазиран човек, притежаващ воля да осъществи замисленото от него” да положи някакви усилия по преодоляването на това досадно препятствие.

Виждам, че ти знаеш някакви неща относно “могъщите сили и нас”. За съжаление, аз не ги знам. Ти например твърдиш, че с тях сме в ЕДНА СИСТЕМА. Дори и да приемем това за вярно (и като така да отхвърлим всякакви идеи за паралелни светове, които са невидими един за друг), то кое ти дава основание да мислиш, че нашите човешки сили са съизмерими с възможностите на “могъщите сили“? Или може би искаш да позволиш едно неизвестно (“съществуването на могъщите сили”) да бъде сведено до друго неизвестно (“величина и техния размах”), за да констатираме след това, че “са възникнали нови въпроси”.
Освен това, позволи ми да попитам: “Откъде знаеш, че все същата система, в която сме по допускане заедно с въпросните ‘могъщи сили’, ‘ни дава възможност да постигнем’ каквото и да било?” И още: “Защо считаш, че само, когато една система (пък била тя и коментираната тук) постигне еднаква степен на съзнателност, тогава тя би могла да продължи развитието си?” Ако се направи паралел с една известна теория, в подобна ситуация системата е в състояние на максимална ентропия, което, изказано с малко по-драматично звучащи, но всъщност – реалистични, думи, означава че тя е мъртва, че никакво развитие не е възможно. (Освен ако някой, или Някой, не й прелее нега-ентропия, отрицателна ентропия.)

Преди време зададох на Атевиел един въпрос: “Не е ли по-естествено да започнем процеса на развиване на съзнателността ни с някои простички стъпки – да речем, с отказването от тютюнопушенето?” (След като ще даваме воля на хипотезите си, защо да не допуснем, че “могъщите сили” ни въздействат зле като ни тласкат и към цигарите?) Атевиел заяви, че не може да противопостави нищо на този призив.
Всъщност, тя може и да е отказала цигарите – не знам. Но сега се питам: “Дали в така наречената от теб ‘Голяма система’ пушат цигари? И ако ‘Да’, дали, да речем, аз с моето непушене не забавям нашето приближаване до нивото на нейното развитие?”
Отчитам, че подобен род въпроси могът да се сторят оскърбително принизяващи. Атевиел ще открие прояви на “материализъм” в тях. Но аз все пак искам да разбера малко повече подробности за въпросната ‘Голяма система’ и затова питам онези, които показват, че са наясно с нея.

5. Анета, благодаря ти за директния отговор на моя въпрос относно това, дали “Богът” (или “богът”, или “Боговете”, или “боговете”) са предразсъдъци? Ти казваш – “Не”. И това “Не” звучи категорично, още повече че е подкрепено с допълнение: “Те са ‘следразсъдъци’”. А аз разбирам, че щом някой или някои са мислили за нещо, то това нещо задължително вече е “следразсъдък”.
Веднага обаче започвам да си мисля за следното: “Не мога да допусна, че никой не е мислил, да речем, за връзката между пресичащата пътя на някого черна котка и злополуката, която следва задължително да му се случи”. Сега на мен не ми остава нищо друго, освен да приема, че всевъзможните приказки по този въпрос нямат нищо общо с предразсъдъците.
Между другото, познавам една жена, лекар по професия, със специалност радиоизотопно лечение на ракови образования. Нищо не може да накара тази жена да продължи да върви по пътя си, ако някоя черна котка мине пред нея. Бихме могли да си мислим, че тази лекарка, която ежедневно се среща сас смъртта има някакви специални наблюдения за връзката между черния цвят, котките, движението и онова, което някои обозначават като “съдба” (и което на мен лично не ми говори нищо – вероятно, поради някаква интелектуална недостатъчност и дори осъкатеност – без да мислиш, че в това влагам някакви иронични нотки). Онова, което със сигурност знам, обаче, се свежда до факта, че тази жена МИСЛИ МНОГО по този въпрос.
Впрочем, аз също мисля по един подобен въпрос. Той е следният: “Ако черна котка пресече пътя на друга черна котка, дали на втората черна котка ще й се случи нещо лошо или не? Дали това че тя е също черна не би подействало като своеобразна ‘противоотрова’ срещу въздействието на чернотата на първата котка?” Мисля и над други въпроси: “Дали, ако една черна котка има някои не-черни петна по себе си, това намалява ли нейното зловредно въздействие върху околните или не?” Мисля накрая и върху това: “Дали при народи, които са приели бялото като цвят на злото, скръбта, смъртта, коментираните опасни действия се провокират от белите котки?”
Както виждаш, споделих немалко аспекти на мои мисли по един въпрос, традиционно приеман за проява на предразсъдък. Дали следва да бъда спокоен, че не се занимавам с предразсъдъци, Анета?

Изобщо, ти би ли могла да ми дадеш някакъв пример на предразсъдък, за да мога да се ориентирам в твоите представи за съдържанието на това понятие. А аз на свой ред ти обещавам, че ще споделя някои допълнителни положения относно моите представи за предразсъдъците.

6. Мисълта, че Вселената е безкрайна (или крайна), или че Богът (богът) е безкраен (или краен) е опасна за човечеството и за отделния човек в него, когато е просто изказана, без каквато и да било следа от някакво доказателство. Тази опасност произтича от факта, че ПО ТАКЪВ НАЧИН ХОРАТА ПРИВИКВАТ ДА МИСЛЯТ БЕЗКРИТИЧНО. ТЕ СВИКВАТ САМО ДА ПОВТАРЯТ ОНОВА, КОЕТО СА ЧУЛИ ОТ НЯКОЙ.

Напълно съм съгласен с твърдението ти, че, “за да провериш дали едно нещо е истинско за даден момент, трябва да го изпробваш”. Всъщност, в споровете си някои участници в този Форум, аз непрекъснато съм настоявал за това. (Поради което съм бивал квалифициран като непоправим “материалист” – дори тогава, когато молбата ми се е отнасяла до проверка в чисто логически аспект.) Нямам нищо против в случая да бъде призован като помощник и Буда, въпреки че никога не съм срещал точно тази негова мисъл.

Колкото до стоенето в “разкрач”, чувствам се задължен да споделя, че то не може да бъде игнорирано изобщо, защото в противен случай би следвало да последва забрана за мисленето. Когато ти или аз си отговаряме тук със закъснение, това означава, че междувременно сме стояли в “разкрач”. Всъщност, ако се вгледаме внимателно, ще установим, че човешкото общество е еволюирало преди всичко благодарение на онова, което е сътворило през времето, когато е било в “разкрач”. Тогава то е мислело, съпоставяло аргументи и контрааргументи, претегляло е силата им, търсело е възможни незабелязани интелектуални подводни камъни.
Между другото, дали трагедията с бомбардировките над Хирушима и Нагасаки (за да дам само един-единствен пример) нямаше да се избегне, ако една част от човечеството бе решила да постои още ден-два в положение на “разкрач”?

Анета, искам да се надявам, че ще ми простиш дързостта да ти обърна внимание върху едно противоречие в твоите думи – имам предвид тези относно “трагедиите на човечеството”. Решила си да ме цитираш, но не си сторила това коректно. Казваш, че според теб “те не са в следствие на ‘знанието на нещо’” (посоченото във вътрешните кавички би трябвало да е моя фраза). Аз, обаче, съм казал нещо по-различно: не “знанието на нещо”, а “сигурността им (на хората), че те знаят нещо”. Аз и сега продължавам да твърдя, че едно изключително голямо количество хора живее с непомрачаваната от никакво съмнение мисъл, че нещата, които изговаря или пише са знание – тогава когато при по-щателна и обективна инвентаризация би се установило, че огромният процент от онова, което се мисли като знание са само приумици, а останалият твърде малък процент би могло да се обозначи като знание при определени предварителни уговорки.

Между другото, казваш, че “човечеството отдавна има закони за поведение, които, ако спазва, няма да си навлича трагедии”. Анета, предлагам ти да сторим следното: когато се върна в България, ще отворя отделен Суб-форум, който може да бъде озаглавен, примерно “Законите за поведение на Човечеството”. В него ти ще имаш пълната възможност (и добрината, разбира се) да съобщаваш тези закони, обособени в отделни теми. Нека видим каква реакция ще се получи. В края на краищата, при положение, че подобна система от отдавна оформени положения действително съществува, защо този сайт да не се яви един малък, но полезен извор за тяхното разпространение?

7. Естествено, че примерът с “Безкраен и вечен съм само АЗ, ИЛИЯ ДИМИТРОВ КОЖОУХАРОВ” (и така нататък) бе само един технически пример. Дадох го, за да стане ясно, какво означава хората да се замерват с декларации. За съжаление, Анета, онова, което си ми написала по този повод, има единствено декларативен характер: “Еди-кое-си НЕ Е, но еди-кое-си-друго Е”. Ако думата декларация те наскърбява, ще използвам друга дума – “постулат” (“постулиране”). Но с това нещата няма да се променят в съдържателен план. Защото постулатът не е нещо различно от деклариране на някакво положение, по отношение на което се заявява готовност (ерго, прави се втора декларация) да се спазва режим на придържане.
Анета, вгледай се, моля те, в последните си думи от 28-03-05, 11:50. Как изглеждат те: “Безсмъртен е Духа...”, “Безсмъртна е Индивидуалността...”, “Всеки носи в себе си безкрайна, вечна, безсмъртна частица” и така нататък.
Откъде знаеш тези твърдения, Анета? (Освен, ако не посочиш, че за теб те са някакви постулативни положения, които приканваш да бъдат възприемани като предположения. Прочитайки ги отново и отново, обаче, не виждам да си направила такива уговорки. Или изобщо да си имала нещо подобно предвид.)

Сега искам да ти предложа следното (то е в духа на това, заради което написах и “Безкраен и вечен съм само АЗ, ИЛИЯ ДИМИТРОВ КОЖОУХАРОВ” (и така нататък)): “Духът, обитаващ за този период Личността на г-н Кожоухаров, не е безсмъртен. Индивидуалността не е безсмъртна. Тя по никакъв начин не е нещо повече. Моята Индивитуална Същност, намираща се под ‘покривалото’ на личността ми – съзнавам или не това – не е Безкрайна и Вечна. Това е голяма тема, но важното е, според мен, че никой не носи в себе си каквато и да било безкрайна, вечна, безсмъртна частица”.

Убеден съм, разбираш, че съм използвал твоя текст, като съм заменил всички Е с НЕ Е, респективно – с някоя друга форма на отрицание. Сега имам въпрос: “Ще приемеш ли тези мои изречения. И ако не – защо?”
Те са толкова стойностни, колкото са и твоите. Ако твоите казват някаква истина, то и моите казват някаква истина. Ако твоите представят знание, то и моите имат същото право на такава претенция. Колкото твоите са доказани, толкова са доказателствата и в моите.
Ако трябва да бъде направен някакъв избор, то защо той да не падне върху моите? И нека отново попитам : “Бихме ли имали някакъв шанс да сторим каквото и да било позитивно, ако започнем едно постоянно замеряне с декларации?”

Между другото, хайде да направим опит да се възползваме от съвета на Буда, за да разрешим този проблем. Какво ще кажеш?
Ще се наложи обаче да бъдеш много внимателна. Има опасност да те обвинят в материализъм, след което ще трябва да ми правиш компания в килията на осъдените на “обиждане без използване на обидни думи – само с тяхното помисляне”. В килията, все пак, няма да е много страшно – там ще трябва да бъде и Буда. Така, ще можем да си поговорим с него. И да се осведомим и за неговия “материализъм”.



(Кирилизация--Jesus)

Привет, Илия!
Зарадвах се на отговора ти. Моля те, не се чувствай виновен, няма за какво.
Ще се опитам да дам отговори и да обясня как разбирам нещата, за които пишеш. Пак ще го направя на части, тъй като писмото ти е дълго, а и аз не искам да давам прибързани отговори. Първо цитирам част от писмото ти, след това отговарям. И така:
1.“Ако има нещо, по което една част от тях се различават от останалите, то се изразява в онова, което те са склонни да обозначат като отговор. За съжаление, повечето хора са готови да приемат за отговор всяка притча, която им наподобява фантастичните приказки, с които са ги приспивали или плашели, когато са били деца. (Спомените, които възрастните забождат в дълбоката ни памет по време на нашето детинство, са практически неунищожим източник на всевъзможни внушения, над които трудно имаме власт дори и когато сме вече възрастни.)”
Не знам как стоят нещата при другите, но не разбирам защо трябва да има склонност към избор на притча, приказка, фантазия или пък спомен (чий, на родителите ли?) вместо просто и ясно споделяне на информация по дадения въпрос. Мен никой в детството ми не ме е лъгал по отношение на това, което ме е интересувало. А когато не са могли да ми отговорят (и възрастните не винаги знаят отговорите на всички въпроси), са ме насочвали към книгите – да прочета и ако не разбера, пак да питам. До внушения не се е стигало. Карали са ме да разсъждавам, да мисля на глас, за да мога сама да стигна до обяснение или отговор. Това за мен е начинът, който използвам и до днес, ако някой ме пита нещо. Когато се интересува от източника ми на знание(информация), съм го посочвала. Но как ще се възприеме знанието или по-точно информацията за него – зависи от самия човек, който се интересува – от питащия и търсещия. Дали ще го приеме безрезервно, дали ще се усъмни, дали няма да повярва въобще и ще го отхвърли – от него зависи, от вече натрупаните му познания, от начина му на мислене. От вътрешния му “индикатор за истинност”, от интуицията и т.н.
2.“Радвам се за теб във връзка с това, че чрез стансите си получила отговор на повечето въпроси, които си си задавала. Колкото до възникналите нови въпроси, то това не е някаква специална ситуация, породена точно от тях, от стансите”.
В случая със Стансите е. Защото те касаят Космогенезиса, Антропогенезиса, езотеричното знание, възникването на религиите – с една дума, развитието на света и човека в него. Няма начин да не се породят нови въпроси, на които разбира се има отговори, но до тях се стига по-бавно – трябва да се осмислят много неща, да се “излезе от рамката” на общоприети твърдения на съвременната наука, да се погледне от друг ъгъл и т.н. Много е интересно и увлекателно – ако някой се интересува.
3.“Много хора, обаче, установяват връзка между нещо неизвестно и някакво друго (нещо) неизвестно, след което с изненада констатират, че отговорът повдига нови въпроси. (Разбира се, много голяма част от хората не забелязват това, защото приемат виденията си, вярванията си и всякакъв пъстър клас подобни положения за нещо, което им е известно, сиреч, за нещо доказано или за нещо, чиято реалност не подлежи на каквото и да било съмнение. Тук те моля изобщо да не си мислиш, че имам предвид само теб – имам предвид и себе си (когато съм бил непредпазлив), и много други, с които сме си приличали по този вид интелектуална непредпазливост”.
Тук не съм наясно – как може да се установи връзка между две неизвестни неща? Щом са неизвестни, значи не съществуват в полето на възприятие, за тях няма определения, а и тях самите ги няма (на нас не са известни) тогава как да се свържат помежду си?
Ако става въпрос за видения и фантазии – то те са известни – човек ги преживява, те са творение на въображението му, на мисловната му дейност – и по силата на това са реални – за него, разбира се. Те са негов така да се каже “продукт”. Реалността им за преживяващия ги е неоспорима. Не знам защо те трябва да бъдат доказвани. Да докажеш, че можеш да фантазираш и да изграждаш образи чрез въображението си или да мислиш по даден въпрос и да стигнеш до някакъв извод? Кой ще се наеме да докаже, че аз не мога да фантазирам, не мога да градя образи, да мисля? Друг е въпросът, ако искам да наложа моите “фантазии” на някой друг и да поискам той да ги приеме като нещо , което би трябвало да съществува щом аз съм го “видяла” някъде в моето въображение. То си остава реалност само за мен, както за другия – неговите фантазии. Но когато става въпрос за всеобщодостъпна информация по дадени въпроси –тук човек се изправя първо пред осмислянето на тази информация, след това може да й даде оценка, НО ЗА СЕБЕ СИ и накрая да я приеме или отхвърли. Не съм сигурна, че ако я приеме, това ще бъде белег на “интелектуална непредпазливост”.Ако иска да напредва в някаква област на знание, с времето ще се установи дали е грешал или не. Никой не е застрахован от допускане на грешки, особено ако се е заел да открие стойностни неща.
4.“А колкото до съвета да тренираме представите си по посока на онова, което на някакъв етап не можем да си представим – нямаме гаранция, че по такъв начин непременно ще постигнем НЯКАКВА РЕАЛНОСТ НА НЯКАКВИ НЕЩА. Защото можем да се окажем само в положението на хора, задълбочили фантазиите си”.
Не знам как да разбирам тук “реалност”. Значи, съществува нещо, което е реално поради самия факт на съществуването си. Но ние не знаем, че то съществува, не сме го виждали или “детектирали” по някакъв начин, то не се е обозначило чрез органите ни на възприятие, които далеч не са съвършени, за да разчитаме на тях изцяло – значи то е нереално за нас, за възприемащите. Но от това неговата реалност не изчезва. То си стои там и не се интересува, че ние не можем да го видим, усетим и т.н. Ако човек непрекъснато се ограничава в представите си, въображението, фантазията, не мислиш ли, че сам се осакатява? Та нали това е творчеството? И ако се спираме от страх, че няма да стигнем реалността, то по-добре да не се развиваме – ако си стоим на място познато ни и ограничено само от способностите ни в момента, няма опасност да се окажем фантазьори. Не ми се иска да давам хрестоматийни примери за откритията, направени от човека благодарение на способността му да развива въображението, представите си и фантазията си. Това, което за дядовците ни е било “празни приказки, безмислици и фантазии на хора, нямащи с какво друго да се занимават” се намира в домовете ни, на улиците и дори в Космоса.
5.”Надявам се, лесно би забелязала, че аз далеч не отричам владеенето на някакви знания от страна на древните цивилизации. Аз единствено посочвам това, ЧЕ НИЕ МОЖЕМ САМО ДА СИ МИСЛИМ, ЧЕ ОНОВА, КОЕТО ИМ ПРИПИСВАМЕ, Е ОНОВА, КОЕТО ТЕ ДЕЙСТВИТЕЛНО СА ВЛАДЕЕЛИ. И това би било възможно по все същата причина, която вече коментирах – твърде често приемаме хипотезите си за знание”.
Това, което исках да кажа с примера за пирамидите беше, че едва когато човек придобие знание за нещо може да “припише” това знание на друг, чийто продукт на дейност не е могъл да обясни докато не е достигнал до това знание. Мисля, че в това отношение ни предстои да “откриваме” още знания, които древните са притежавали, а ние тепърва ще “добием”. Което само по себе си е достатъчно интригуващо.
6……”за “установяването на ‘ред’ на по-високо ниво”. ……. мисля, че няма никакви гаранции, че някакъв нов ред би се намирал на някакво по-високо ниво”.
Значи ли това, че сме в деволюция? Че деградираме, вместо да еволюираме? И защо? Ако имаш отговор, разбира се.
7. “Виждам, че ти знаеш някакви неща относно “могъщите сили и нас”. За съжаление, аз не ги знам. Ти например твърдиш, че с тях сме в ЕДНА СИСТЕМА. Дори и да приемем това за вярно (и като така да отхвърлим всякакви идеи за паралелни светове, които са невидими един за друг), то кое ти дава основание да мислиш, че нашите човешки сили са съизмерими с възможностите на “могъщите сили“?”
Ами “могъщите сили”, които имам предвид, това е Вселената с нейните закони на развитие, в която нашата планета заедно с човечеството си попада. Дали искаме или не, това май е факт, а? Както и че сме зависими от законите на Земята, респективно Слънчевата система и Галактиката. Не сме самостойни в това отношение. Част сме от тази “система на ред и законност”, дори и да не си даваме сметка за това. И ако приемем, че не деволюираме, а напротив, то лесно можем да открием посоката на развитие на човешкия род – до осъзнаване на съизмеримостта, независимо от мащаба. “Каквото е горе, това е и долу” – според един от принципите на Хермес Трисмегист. Древните не са оспорвали учението му. Защо ние бихме го направили?
8.“Защо считаш, че само, когато една система (пък била тя и коментираната тук) постигне еднаква степен на съзнателност, тогава тя би могла да продължи развитието си?” Ако се направи паралел с една известна теория, в подобна ситуация системата е в състояние на максимална ентропия, което, изказано с малко по-драматично звучащи, но всъщност – реалистични, думи, означава че тя е мъртва, че никакво развитие не е възможно. (Освен ако някой, или Някой, не й прелее нега-ентропия, отрицателна ентропия.)”
Защото е достигнала степента на определен “ред”, след който следва импулс на “хаос” или внасяне на нещо ново, което служи за “сигнал” за пренареждането й на ново, по-високо ниво или така разбираното спирално развитие. Интересна ми е теорията, която споменаваш и за която не знам нищо, според която максималната ентропия или хаос се свързва с ниво на съзнателност или ред. Освен това не мога да схвана как хаосът е белег за нещо мъртво. Нали ентропията – това е хаос? По-скоро редът би трябвало да е нещо “мъртво” – в смисъл “застинало”, “в покой” и “в равновесие”. Идва ми за сравнение “времето на застой” в недалечното ни минало. Не намираш ли паралел? Освен това, как може да има положителна и отрицателна ентропия, след като самата ентропия по отношение на реда е отрицателна? Какво би представлявала “положителната ентропия”?
9.”….дали “Богът” (или “богът”, или “Боговете”, или “боговете”) са предразсъдъци? Ти казваш – “Не”. И това “Не” звучи категорично, още повече че е подкрепено с допълнение: “Те са ‘следразсъдъци’”. А аз разбирам, че щом някой или някои са мислили за нещо, то това нещо задължително вече е “следразсъдък”.
Сам казваш, “щом някой е мислил за нещо…”. Разбира се, точно това имах предвид със следразсъдъците. Трябва да има нещо, което да те накара да мислиш – първо е явлението, след това е разсъждението за него. Първо древните са наблюдавали явленията, след това са ги определяли като “могъщи сили”, “богове” и т.н. Затова те са “следразсъдъци”. Бог или Боговете като определения не са предшествали явленията, те са се появили след самото явление, носещо признак на “божествена сила” или “божествено умение”.
10.“Не мога да допусна, че никой не е мислил, да речем, за връзката между пресичащата пътя на някого черна котка и злополуката, която следва задължително да му се случи”. Сега на мен не ми остава нищо друго, освен да приема, че всевъзможните приказки по този въпрос нямат нищо общо с предразсъдъците.”
Не е толкова страшно – в смисъл на задължителна злополука. Всяко нещо според мен идва отнякъде и може да се проследи “следата”. В това число и така наречените суеверия и предразсъдъци. Така е и с черната котка. Котката в древен Египет е олицетворявала богинята Баст и е била символ на радостта и веселието. Освен това, същите тези египтяни са смятали (предполагам с основание), че котката има много развита чувствителност по отношение на явления от така наречения “астрален” свят или света на невидимите форми и енергии. Поради тези причини, тя е била уважавано животно с определена роля в храмовете. От онези вярвания до днешно време се е загубила истинската информация за явленията, свързани с котката и то с черната – като предвестник на събития, свързани с невидими за човека прояви на енергия – не е задължително да са лоши – но трябва да се отчитат и човек да е внимателен. Черният цвят не е носител на нищо лошо – при масоните е бил цвят на посвещението, при алхимиците – първи цвят на преобразуването на нещата.
“Изобщо, ти би ли могла да ми дадеш някакъв пример на предразсъдък, за да мога да се ориентирам в твоите представи за съдържанието на това понятие”.
За мен предразсъдък е извод от предварително разсъждение по даден въпрос или явление БЕЗ НАЛИЧИЕТО ВЪОБЩЕ ИЛИ ПЪК НА ДОСТАТЪЧНО ИНФОРМАЦИЯ, СВЪРЗАНА С ВЪПРОСА И ЯВЛЕНИЕТО. Поради това изводът не отразява пълнотата на “нещото”, обект на разсъждение.
10. “Мисълта, че Вселената е безкрайна (или крайна), или че Богът (богът) е безкраен (или краен) е опасна за човечеството и за отделния човек в него, когато е просто изказана, без каквато и да било следа от някакво доказателство. Тази опасност произтича от факта, че ПО ТАКЪВ НАЧИН ХОРАТА ПРИВИКВАТ ДА МИСЛЯТ БЕЗКРИТИЧНО. ТЕ СВИКВАТ САМО ДА ПОВТАРЯТ ОНОВА, КОЕТО СА ЧУЛИ ОТ НЯКОЙ”.
По тези въпроси Илия, както сам знаеш, в ролята на НЯКОЙ е науката с гласа на нейните специалисти. Тази тема не се обсъжда нашироко в кварталните градинки, а пък ако е обект на разговор, то тези, които защитават тезата за “крайност” или “безкрайност” се позовават точно на науката с последните й хипотези и открития. Така че, ако ще критикуваме някого, то това ще са представителите на теоретичната физика и астрономия. Човек е свободен да вярва на този или онзи научен авторитет в дадената област. Не знам как един неспециалист би могъл обосновано да разкритикува специалист в тази област. Не съм за сляпо доверие, но според мен преди да се започне с критика, трябва да има разсъждения, подкрепени с теоретични или практически доказателства. Няма пак да припомням как върху едно научно предположение без доказателства се градят теории в съвременната наука. Между впрочем, без да искам съм “познала” по отношение на Айнщайн и теорията за относителността. Ето какво прочетох преди седмица под заглавие “Променливата константа” (много забавно ми прозвуча, но нещата заслужават внимание): “УЧЕНИ ОБОРВАТ ТЕОРИЯТА НА АЙНЩАЙН
Група английски учени твърдят, че Айнщайн е сгрешил и теорията му за относителността не е вярна. Според тях скоростта на светлината се променя с времето. Ако хипотезите им бъдат доказани, могат да доведат до революция в съвременната физика. Според изследователите скоростта на светлината се променя постепенно и много бавно. През последните 100 години физиката изхожда от постулата, че скоростта на светлината е постоянна. Твърдим нещо необичайно наистина – споделя астрономът Майкъл Мърфи. Той разкрива, че има по-различен начин на взаимодействие между светлината и материята, което сочи погрешност в теорията на Айнщайн. Неточността на великия учен обаче е залегнала в много съвременни теории на физиката.Британският екип е направил откритието си докато подлагал на анализ светлината, идваща от квазарите. Техните избухвания помагат да се разкрият детайли около възрастта на Вселената”.
11. “Колкото до стоенето в “разкрач”, чувствам се задължен да споделя, че то не може да бъде игнорирано изобщо, защото в противен случай би следвало да последва забрана за мисленето”.
Имах предвид не мисленето, а съмнението. Според мен, когато човек се отдава на така наречения мисловен процес, би могъл да изпадне в позиция на “разкрач”, но тя няма да трае вечно – в края на краищата процесът ще завърши с някакъв извод – верен или грешен. Въпросът е в това да оповестиш извода – такъв, какъвто е за теб, без да стоиш в “разкрач” от опасение дали ще бъде правилно разбран, дали въобще е правилен и т.н. За мен тази позиция се характеризира с колебания и съмнения, които до никъде не водят. По-скоро бих приела метода на “проба – грешка”.
12. “Между другото, казваш, че “човечеството отдавна има закони за поведение, които, ако спазва, няма да си навлича трагедии”.
Да, отдавна, и са всеизвестни. Десетте божи заповеди. И нещо, което всеки знае, но рядко спазва: “Не прави на друг нещо, което не искаш да правят на теб”. Освен това – “обичайте се!” Какво още му трябва на човек за да живее в мир със себе си и себеподобните си?
13.”….вгледай се, моля те, в последните си думи от 28-03-05, 11:50. Как изглеждат те: “Безсмъртен е Духа...”, “Безсмъртна е Индивидуалността...”, “Всеки носи в себе си безкрайна, вечна, безсмъртна частица” и така нататък.
Откъде знаеш тези твърдения?”
Мога ли да отговоря с въпрос на въпроса? Има ли значение източникът? Трябва ли да разбирам, че по-важен е източника на информация, отколкото самата информация? Не съм сигурна, но от досегашните ти писма започвам да оставам с впечатление, че всичко, за което се пише във форума трябва да е подкрепено със солидни доказателства, но какви са те не става ясно. Тоест, на какви доказателства ти би се доверил, ако въобще можеш да се довериш на доказателства без проверка? Сега отговарям: източникът на тази информация са книги на Шри Ауробиндо, Е.Блаватска, Е.Рьорих, Н.Рьорих, Ошо, Ем.Сведенборг, Кастанеда и др. Освен тези писмени източници на информация, другият източник съм самата аз – т.е. моите преживявания. Не знам дали това би могло да бъде прието за достоверно, но е факт.
14. “Убеден съм, разбираш, че съм използвал твоя текст, като съм заменил всички Е с НЕ Е, респективно – с някоя друга форма на отрицание. Сега имам въпрос: “Ще приемеш ли тези мои изречения. И ако не – защо?”
Те са толкова стойностни, колкото са и твоите. Ако твоите казват някаква истина, то и моите казват някаква истина”.
Въпросът не е там, Илия. Естествено, че ще ги приема – те са твой избор, зад който заставаш. Въпросът е какво те смущава в моите. Дали това, че не ги подкрепям с някакво неоспоримо доказателство? Неоспоримо обаче за кого? Тук всичко е субективно. Ти си избрал да се съмняваш във всичко, което не е доказано, но не разбирам от кого трябва да е доказано и какъв авторитет трябва да има въпросния доказващ, за да му се вярва. Аз избирам да вярвам в онова, което съм намерила като отговори в резултат на продължителни търсения и част от които отговори впоследствие са се потвърдили от моята практика. Не ги натрапвам на никого, още повече, че знам – всеки има свой път, по който открива своите истини в подходящото за него време. Но знам и друго – за да ги открие, и той самият трябва да е открит, а не барикадиран зад всички възможни съмнения. Вместо съмнения бих препоръчала практика. И точно това е съдържанието на думите на Буда, че “истината е тази, която работи”. Това само практиката може да го докаже. Ако е истинско, човек ще го разбере с цялото си същество. Такъв е моят опит. Нищо повече.
Успях да отговоря на всичките ти въпроси. Поздрави!

Драга Анета,

Благодарен съм ти за проявите на търпение и отзивчивост. Благодарен съм ти конкретно и за това, че все още не си решила да обявиш досадата си от едни или други заемани от мен позиции или изказани становища.
Сега на свой ред ще се опитам да прокоментирам текста ти от 26-04-05, 16:37. Ще го сторя на части, защото иначе отговорът ми ще се забави много, а и постингът може да се окаже твърде дълъг.

1. Вероятно ти си твърде щастлив човек след като си имала за родители хора, които “не са те лъгали”. Но (забележи!) – както сама си пояснила, не са те лъгали “по отношение на това, което те е интересувало”.
А как са стояли нещата по отношение на онова, което НЕ ТЕ Е ИНТЕРЕСУВАЛО? (Да речем, защото, бидейки малка, не си знаела, че трябва да те интересува.)
Казваш, че не разбираш “защо трябва да има склонност към избор на притча, приказка, фантазия...”. (Пропускам “спомените”, защото, употребявайки тази дума, съм имал предвид именно притчите, приказките и фантазиите, които възрастните внушават на децата и по такъв начин ги снабдяват с трайни и едва ли не неунищожими спомени, които за мнозина пораснали впоследствие са най-съдържателното нещо, което имат и което по никакъв начин не искат да загубят.)

И аз, Анета, не разбирам защо трябва да има склонност към притчи. (При това – имам предвид не само онези притчи, които с иносказателния си текст провокират необходимостта да бъдат тълкувани, без гаранция, че това ще бъде сторено адекватно. Имам предвид особено онази практика с притчите, при която те се предават и втълпяват в нечии съзнания като някаква гарантирано доказана действителност.)
Но, какво мисля аз (респективно, ти) по този въпрос е едно, а каква е практиката, при това – завещаваната и предавана от поколение на поколение ПОГОЛОВНА ПРАКТИКА, това е съвършено друго.

Впрочем, дали ти в детските си години си била някакво изключение по отношение на залъгването, примерно, с Дядо Коледа? Или съществуването му ти е било внушавано, защото въпросът за неговата истинност или неистинност просто не е стоял на дневен ред пред съзнанието ти? Което пък на свой ред е освобождавало родителите ти от каквато и да било отговорност.

Между другото, в последния ден от пребиваването ми в Букурещ, чух следното становище от една 25-годишна студентка, магистър по музикална педагогика в Националния университет по музика: “Моята интуиция ми подсказва, нещо повече – АЗ ЗНАМ, че е имало Дядо Коледа (Santa Klaus), че той е обикалял по света и е раздавал подаръци на децата, а след като е починал неговата дейност е поета от специална организация. Знам за това, защото съм писала писма на Дядо Коледа и съм получавала отговори от него. Знам и къде е живял...” И така нататък. Когато попитах тази студентка какво знае (или какво чува от интуицията си) относно преминаването на възпълния стар мъж през комини и ключалки, последва усмивка и повторение на изречението: “Аз знам, че е било така!”
Сега се питам: “Дали подобно становище има някаква връзка с едни или други внушения?”

Споделяш, че, когато някой се е интересувал от източника ти на знание или информация, винаги си го посочвала”. Това е безусловно коректно и е винаги за предпочитане пред реплики (примерно) от рода: “В Корана се казва...” – при което след многократни молби да се посочи точното място в Корана, където се намира въпросният текст, се оказва, че много сигурният в източника на знанието или информацията си човек не е съвсем сигурен дали мястото е в Корана, дали е някъде другаде и дали изобщо го има.

Моето често питане за източника на нечие знание или информация (питане, което очевидно предизвиква главоболие и досада у много хора) има по-скоро следния смисъл: да подтиква всеки запитан да прави колкото е възможно по-редовно ИНВЕНТАРИЗАЦИЯ НА ОСНОВАНИЯТА НА ИЗКАЗВАНИТЕ ОТ НЕГО МИСЛИ. А това, както лесно би могло да се забележи, постепенно култивира по-висока (само)взискателност и подобрение на мисленето изобщо.

Анета, ние с теб разменихме вече някои мисли по отношение на въвеждането и използването на понятието “безкрайност”. Ти изказа известно учудване относно някои мои притеснения във връзка с неговата употреба. Как мислиш, дали въвеждането му в твоето съзнание не е станало с някакво внушение?
Казваш: “Но как ще се възприеме знанието или по-точно информацията за него – зависи от самия човек, който се интересува – от питащия и търсещия. Дали ще го приеме безрезервно, дали ще се усъмни, дали няма да повярва въобще и ще го отхвърли – от него зависи, от вече натрупаните му познания, от начина му на мислене”. (Междувременно, аплодирам уточнението ти – в зависимост “от вече натрупаните му познания, от начина му на мислене”. Всъщност, ако ние спорим сериозно за нещо тук – нямам предвид само теб – истината е, че спорим за начини на мислене и за основания на мислене.)

Между другото, с визираните твои мисли ти потвърждаваш на практика застъпената от мен теза – а именно, че “мнозина са склонни да приемат нещо като отговор”, защото у тях е изработен рефлексът на преклонение пред авторитета. (До това се свежда и начинът им на мислене, до това се свеждат и основанията им.)

Апропо, да се осланяме на “вътрешния си индикатор за истина” или на “интуицията” си означава да въведем толкова нискоефективен критерий за оценка, че просто не би си струвало времето да говорим и пишем тези думи. В подобна среда, всеки разговор просто би се превърнал в някакво надприказване, в което или ще “победи” по-издръжливият, респективно – по-силно говорещият, или за кой ли пореден път в човешката история двама души ще открият своето попадане в мрежите на РЕЛАТИВНОСТТА. Големият въпрос обаче се свежда до това: дали можем да се измъкнем от тези мрежи, дали можем да обединим усилия в анализа на основанията и технологията на произвеждане на заключения или ще останем при констатацията на субективната относителност? С което на практика бихме признали това, което вече посочих – не много високата смисленост на нашите разговори изобщо.
Например, дали ти можеш да ми предложиш подход, с помощта на който да оценявам нещата, за които говориш според ТВОЯ “вътрешен индикатор за истина” или според ТВОЯТА “интуиция”? Как би могло да стане това, ако не предизвикаме една редукция назад (или, ако така е по удобно за представите ти – надолу) в твоето мислене, за да достигнем до онези ТВОИ първични основания, от които се оттласкваш (дори и тогава, когато не отчиташ това)? Как би могло да се достигне до някакъв полезен контакт, ако не сторим същото и с моите мисли, за да екстрахираме МОИТЕ аналогични първични основания, след което да направим някои сравнения? Или ти би предложила някакъв друг сценарий?

2. Като посочваш, че Стансите “касаят Космогенезиса, Антропогенезиса, езотеричното знание, възникването на религиите – с една дума, развитието на света и човека в него” и че поради това не може да не се достига до момент, в който “да не се породят нови въпроси”, с това ти фактически признаваш, че отговорите на някакви предишни въпроси са били незадоволителни. (Нещо, което собствено съм написал и аз.) До подобна ситуация обикновено се достига, когато поставеният въпрос е от такова глобално естество или предполага толкова невъзможни за експериментална проверка ситуации (примерно, засяга Космогенезиса), че предложеният отговор всъщност не е отговор, не е знание, а само някаква хипотеза.

Ето, и в подобни случаи, Анета, една по-строга систематика, едно по-строго каталогизиране на мислите, които изказваме, би помогнало много. Например, чудесно би било, ако спазвахме някаква дисциплина, при която пред всяко свое изречение да поставяме (дори и само за вътрешна, своя употреба) сигнатури от рода: “аксиома (постулат)”, “допускане”, “конвенция”, “желание” (или “силно желание”, или дори “много силно желание, граничещо с привиждане, с интелектуален мираж”), “вярване”, “извод (следствие)” и така нататък.

3. По повод извеждането на едно неизвестно от друго неизвестно. Твоето удивление е напълно разбираемо. Питаш: “Как може да се установи връзка между две неизвестни неща?” И аз питам същото.
Но колко голям смисъл би имало питането ни (или питането ми), когато онзи, който свързва едно неизвестно с друго неизвестно изобщо не забелязва, че прави именно това. А не забелязва стореното от него, защото се е научил да приема много неща като известни. Забележи, моля те, някои считат, че като знаят къде е написана дадена мисъл, то това я превръща в известна величина. Сякаш хартията (за да бъде посочен само един вид носител на информация) е критерий за истинноста на съдържанието, което е изписано върху нея.

Относно “виденията и фантазиите” – изобщо не възразявам, че те биха могли да бъдат някаква “реалност” за съзнанието, което ги е произвело. Но това далеч не им създава статут на изобщо известни величини. Тук отново ще те помоля – забележи, ако обичаш, в колко много изказани и в този форум мисли авторите на видения и фантазии така говорят за своите мисловни продукти, сякаш те са продукти и на отсрещното съзнание, сякаш са изобщо известни величини. И отгоре на всичко се дразнят и получават някой и друг пореден пристъп на досада, когато някой започне да ги разпитва за извора на фантазиите им.

Все в този дух си спомням за силното усещане за научна почтеност, което съм долавял в онези работи на Зигмунд Фройд, с които съм имал възможността да се запозная – да речем, сборника “Психология на религията”. Въпросната научна почтеност обикновено е бивала засвидетелствана със следната езикова конструкция: (Фройд) “Тук мисля, че истината се намира в еди-кое-си твърдение, но за съжаление отчитам, че нямам силни аргументи в това отношение”. В противовес, спомни си, Анета, колко често пъти (в това число и в коментирания от теб мой текст) съм поставял въпроса за правото да казваме, че НЕЩО (НЕ) Е. Много хора изобщо не съзнават каква голяма отговорност поемат с подобни изказвания.

Относно “интелектуалната непредпазливост” – няма никакво значение дали тя е свързана с приемането (или отхвърлянето) на нечии, в това число и собствени, мисли. Тази непредпазливост се изразява в мисленето без аргументация. Във връзка с това, би ли приела да запретнем ръкави и да потърсим аргументацията в произволни постинги от Форума на този сайт? Да си направим едно здравословно интелектуално лабораторно упражнение. За наша и за обща полза.

4. Цитирала си следния фрагмент от мои разсъждения: “А колкото до съвета да тренираме представите си по посока на онова, което на някакъв етап не можем да си представим – нямаме гаранция, че по такъв начин непременно ще постигнем НЯКАКВА РЕАЛНОСТ НА НЯКАКВИ НЕЩА. Защото можем да се окажем само в положението на хора, задълбочили фантазиите си”.
След което питаш: “Не знам, как да разбирам тук ‘реалност’?”, и правиш определени разсъждения, с които достигаш до извода, че, АКО ние “не знаем че нещо съществува, ако не сме го ‘детектирали’ по някакъв начин, ако то не се е обозначило чрез органите ни на възприятие, които далеч не са съвършени, за да разчитаме на тях изцяло”, то от това би следвало единствено, че “то е нереално за нас, за възприемащите”, без “от това неговата реалност да изчезва”.

Съгласен съм с почти всичко от това, което си написала. Има само един пункт, по който мисля, че се налага уточнение.
Когато човек постави някъде в началото на свое съждение едно общо АКО, след което продължи с пространни разсъждения за онова, което е последвало след АКО-то, но без да напомня за неговото изначално положение, то и той самият, а и четящите и слушащите го могат да забравят за АКО-условието и да започнат да си мислят, че “нещо наистина съществува”, че “то си стои там и не се интересува, че ние не можем да го видим, усетим и така нататък”. Така, едно АКО-НЕЩО се превръща в “нещото”, едно АКО-СЪЩЕСТВУВАНЕ се превръща в “съществуването”, една АКО-РЕАЛНОСТ се превръща в “реалността”. И така нататък. Това е утъпканият път на самовнушенията и точно по този повод съм посочил, че от самия факт, че ние ще се насилваме да “тренираме представите си по посока на онова, което на някакъв етап не можем да си представим – нямаме гаранция, че по такъв начин непременно ще постигнем НЯКАКВА РЕАЛНОСТ НА НЯКАКВИ НЕЩА”. А и как би могло да бъде друго след като в непосредствено предходното изречение сме заявили, че “нещото” е само АКО-НЕЩО.

Приписала си ми някакво “спиране от страх, че няма да стигнем реалността”, след което си направила заключението (очевидно лежащо на приписаното ми мнение), че в такъв случай е “по-добре да не се развиваме”. Държа да знаеш, че никога не съм изказвал подобно нещо. А и не съм си го помислял. По всяка вероятност си възприела погрешно един друг мой страх – страха ми от това, че на много хора им се привиждат реалности там, където има само техни фантазии, някакви АКО-НЕЩА. В това отношение не би следвало да се надяваме, че ще се развием, ако приемаме с детинско лековерие АКО-НЕЩАТА за “неща”.

За съжаление, примерите ти с онези положения, които някога са стояли единствено във фантазиите на едни или други хора, а днес се “намират в домовете ни, на улиците и дори в Космоса”, не могат да бъдат приети като аргумент в полза на изказаната от теб теза, просто защото няма никаква доказана причинно-следствена връзка между откритието на нещо и присъствието на това нещо в нечии фантазии в някакъв по-ранен момент. Впрочем, в една или друга твоя теоретична система би могло да има заложен постулат, по силата на който да се предлага да се приеме, че: “Всяко нещо, което е фантазирано от някого, съществува в реалността. И е само въпрос на време то да бъде ‘детектирано’.” Дали да разбирам, Анета, че си готова да застанеш зад такова основно твърдение? Защото в противен случай аз пък бих могъл да ти посоча, че ред неща, които “за дядовците ни са били ‘празни приказки, безмислици и фантазии на хора, нямащи с какво друго да се занимават’” и сега продължават да са с непроменения статут на “празните приказки, безмислици и фантазии”. И точно поради това далеч не “се намират в домовете ни, на улиците и дори в Космоса”. Впрочем, колкото до Космоса, аз не бих се произнасял с такава лекота за неговото съдържание, защото (все пак) налага се да призная, че не познавам Космоса, поради което и нямам списък на намиращото се или не-намиращото се в него.

Тук, във връзка с коментирания въпрос неволно си спомням за случката, приписана от Диоген Лаерций на неговия съименник Диоген Циника, който, поканен да приеме като доказателство за съществуването и могъществото на бог Посейдон изрисуваните в някакъв храм ликове на хора, спасили се в бурно море след молитва към него, отвърнал: “Чудесно щеше да бъде, ако тук бяха изрисувани и ликовете на онези нещастници, които след молитвите си към Посейдон не са успяли да се спасят”.
А колкото до “христоматийните примери за откритията, направени от човека благодарение на способността му да развива въображението, представите и фантазията си”, те действително не са никак малко. Но те са само примери – при това, в едно от двете възможни положения на нещата. И вероятно не би било по-малко христоматийно полезно, ако до тях бъдат поставени и онези други примери, при които “никакви открития не са направени от човека благодарение на способността му да развива въображението, представите и фантазията си”. За съжаление обаче, тях обикновено никой не ги регистрира.

Анета, по никакъв начин не бих искал думите ми да се схващат превратно. Аз ще бъда последният човек, който да отрича полезността от въображението и фантазията при човека и още по-малко пък неговото право на това. Аз поставям единствения акцент върху това, че когато човек фантазира или си въобразява, трябва да е наясно с това, че именно фантазира и си въобразява. И да не смесва виденията си с реалностите. Защото мнозина го правят непрекъснато. Те просто живеят във фантазен свят и в някаква минута изживяват трагедии от краха на фантазиите си.

5. Напълно съм съгласен с теб по отношение на това, че “едва когато човек придобие знание за нещо може да ‘припише’ това знание на друг, чийто продукт на дейност не е могъл да обясни, докато не е достигнал до това знание”. Ако има фраза в това твое изречение, която бих обозначил като най-важна, защото ми изглежда най-точна, то това е фразата “да припише”. Да, наистина, ние можем ДА ПРИПИШЕМ (при това без кавички) някакво постигнато наше знание на някакви хора, живяли преди нас. От такива позиции твърдението ти, че “в това отношение ни предстои да ‘откриваме’ още знания, които древните са притежавали”, не представлява коректно заключение от твоите собствени предходни изречения. Една по-точна формулировка би била следната: “В това отношение ни предстои да ‘откриваме’ още знания, които МОЖЕМ ДА ПРИПИСВАМЕ НА ДРЕВНИТЕ така, сякаш те са ги притежавали”. Убеден съм, че разликата е доловима.
Накрая, съгласен съм, че всяко едно подобно ПРИПИСВАНЕ може да бъде само по себе си “достатъчно интригуващо”.

6. Цитирала си ме с изречението: “...мисля, че няма никакви гаранции, че някакъв нов ред би се намирал на някакво по-високо ниво”. И си задала веднага въпроса: “Значи ли това, че сме в деволюция? Че деградираме...”.

Естествено, че не значи. “Някакъв нов ред” не означава “някакъв СЕГАШЕН нов ред”. И изобщо, изказал съм тази мисъл по принцип. Както мисля, че по принцип е изказана и съответната твоя мисъл. Фашизмът и национал-социализмът са били прояви на “някакъв нов ред”. Трябва ли единствено поради това, че в някакъв момент са били “нови” да не ги маркираме като “деградация”. Допускам, че по този въпрос ти имаш отговор. И имаш и други примери.

7. Анета, благодаря ти за примерите, които си посочила като примери на “могъщи сили”. Всъщност, съзнавам, че с моя въпрос по този пункт аз съм поставил на особено изпитание твоето търпение. Но ще се съгласиш, че, когато имам срещу себе си човек, който с лекота говори някакви неща за някакъв Бог (по-нататък ще стане дума и за богове), аз не мога да не поискам някакво уточнение относно съдържанието на изрази като “могъщи сили”.

Пред мен няма никакво затруднение да приема Вселената като пример на “могъща сила”, в това число и с нейните закони, една част от които мисля, че сме познали. Не изпитвам никакво затруднение да приема, че в някои отношения човечеството се оказва под действието на Вселенските закони. Нещо повече, НЕ Е ИЗКЛЮЧЕНО ЧОВЕЧЕСТВОТО ИЗОБЩО ДА СЕ НАМИРА В ПОЛОЖЕНИЕ НА УПРАВЛЯВАНО ОТ ВСЕЛЕНСКИТЕ ЗАКОНИ във всеки акт от поведението на всеки негов член. Например, посягането ми тук към клавишите, с които изписвам думите на това последно за момента изречение, може да е в резултат от действието на някакъв непознат ми Вселенски закон. Като не ми е познат обаче, как да мисля, че изобщо го има и дори че гласи еди-какво-си? Ето защо (поне засега) изглежда по-разумно да поставям на подобни положения сигнатури от рода на: “хипотези”, “фантазии”, “вярвания” и каквото друго подобно си пожелая от сравнително богатия инвентар на човешкия словник в това отношение.

Анета, не мога да разбера обаче какъв смисъл влагаш в твърдението си, че “посоката на развитие на човешкия род” се изразява в “осъзнаването на съизмеримостта”. За съжаление, не ми помага много и препратката ти към визирания от теб принцип на Хермес Трисмегист (Хермес Триждивелики): “Каквото е горе, това е и долу”. (Както и изобщо намесването на неговото име с добавката, че “древните не са оспорвали учението му”.)
Ще поясня.

Първо. Доколкото си спомням, визираният от теб принцип на Хермес Трисмегист е вторият от неговите седем принципа, върху които строи своята религиозно-философска доктрина. И пълният му текст гласи: “Каквото е горе, това е и долу и каквото е долу, това е и горе”. На пръв поглед, пропуснатата от теб част като че ли не внася никакъв нов момент. Това обаче е дълбоко измамно. (И между другото, на мен лично ми се струва, че Триждивеликия Хермес е допуснал много сериозна грешка с тази втора част на твърдението си. Разбира се, тя му е била необходима, за да направи опит да обоснове парадоксалното си твърдение: “Богът е невидим и в същото време е в най-висока степен явен” (това е заглавието на Пета глава, или Пета книга, от неговия “Корпус Херметикус”). Но от това далеч не следва, че отношението към него – думата ми е за твърдението – би следвало да е безкритично. И само като един акт на благосклонност би могло да се допусне, че то (все същото твърдение) е било изказано, когато Хермес е бил само “Дваждивелик” или дори просто “Велик”, а може би и направо “Не-велик”. И това ще поясня.

Този принцип би могъл да се обозначи накратко като “принцип на идентитета”. За да предадем в съкратен запис неговото съдържание, бихме могли да си послужим и със съответния знак в математиката, “≡”:
(Г ≡ Д) & (Д ≡ Г),
където “Г” означава “горе”, “Д” – “долу”, а “&” – логическия съюз за конюнкция “и”.
Необходимо уточнение. Не знам, дали като си споменала думата “съизмеримост” не си имала предвид “идентичност”. Ти, вероятно, ще ми отговориш. Във всички случаи обаче, “съизмеримост” и “идентитет” са различни понятия.

И така, ако се съгласим да приемем този принцип на Хермес Трижди..., то ние веднага бихме открили, че по необходимост всичко онова, което се среща ДОЛУ, би трябвало да има своите идентични прояви и ГОРЕ. Тогава възниква естественият въпрос: “За какво ‘развитие на човешкия род’ и за каква ‘посока на това развитие’ може да става дума, след като принципът говори за ИДЕНТИТЕТ?” 100% не могат да тръгнат да се развиват към 100%, освен ако в прилив на вдъхновение не решим да обозначаваме един ръстът от 0% като развитие. Така, твоят призив за придвижване по посока на “осъзнаването” се оказва без каквато и да било възможност да се реализира – каквото е “осъзнато долу”, това автоматично съществува като “осъзнато и горе”.

Второ. Ако за момент си представим, че Хермес Трижди... беше тук сред нас и ние можехме да го попитаме дали той познава целия Всемир (синоним на неговото “долу”), той би имал два възможни отговора: “Да” или “Не”. Наистина, не би било изключено да чуем отговор: “Да”. (В края на краищата, той е мислел, че в аспекта на познанието има подкрепата на най-могъщата възможна сила.) При такъв сценарий, ние (имам предвид цялото човечество, което се е трудило да открива през вековете след неговата смърт различни неща) би следвало да го наричаме не Триждивелик, а да речем Трижди-человеко-не-любив, заради това, че при всичката догма за ограничения в разпространението на знанието той не е споделил с един-двама посветени нещо за ядрените оръжия или за СПИН-а. Нали, все пак, знанието би следвало да се използва от някого, пък бил той и един.
Ако обаче бихме чули Хермес Трижди... да отговаря с: “Не”, тогава веднага бихме могли да съобразим, че ще сработи често споменаваният от мен в този сайт “Парадокс на Нелсън”: “Аз не познавам целия Всемир, но знам, че целият Всемир (моето “долу”) е идентичен (идентично) с “горе”.

Трето. Съществува възможност коментираният Втори принцип да бъде третиран заедно с останалите шест принципа като система от аксиоматични твърдения. Тогава към тях не би следвало да се предявява искане за доказана истинност. Те МОГАТ ДА БЪДАТ И сравнително произволни. А това на свой ред отваря възможността за съществуването и на някаква друга система, построена върху друг пакет аксиоми. Ерго, ние не трябва да се впечатляваме много от гръмките фрази, с които Хермес Три... е намерил за необходимо да изпълни своя “Корпус Херметикус”, някои от които е извел като заглавия на отделните негови книги. Например Книга Седма е озаглавена така: “За това, че най-голямото зло за хората е непознаването на Бога”. А в нея можем да съзрем заплашително размахания над нас пръст по следния начин:

“1. Накъде бягате вие, пияни хора? Вие изпихте до дъно чашата с неразреденото вино на невежеството и не можете да го смелите, на вас още ви се повдига от него. Изтрезнейте, отворете очите на сърцето си, ако не всички, то в краен случай – тези, които могат. Защото потопът на невежеството е залял земята, развращава душите, заточени в телата и им пречи да влязат в спасителното пристанище.
2. Не позволявайте на течението да ви отнесе. Върнете се, ако можете, в пристанището на спасението! Намерете водача, който би ви довел до вратата на Знанието, където блести ярко Светлината, чиста от тъмнина, където никой не се опиянява, където всички са трезви и обръщат очи към Този, който желае да бъде съзерцаван – неповторим, неизразим, невидим за очите, но видим за ума и сърцето.
Преди всичко е необходимо да бъде разкъсано това одеяние, което ти носиш, тези дрипи на тъмнината, източник на коварството, веригата на разврата, пелената на мрака, живата смърт, осезаващия труп, гроба, който ти носиш със себе си, домашния крадец, врага (...).
3. Такова е вражеското облекло, в което ти си се преоблякъл. То те влече надолу, към себе си, от страх да не би видът на Истината и Благото да не те подтикне да възненавидиш злобата, да разобличиш интригите, в които то те поставя, закривайки за теб онова, което на нас ни се струва ясно, опитвайки се да те задуши под материята, опиянявайки те със срамни удоволствия, за да не можеш да чуеш онова, което ти е нужно да чуеш, да видиш онова, което ти е нужно да видиш”.

Анета, позволих си този по-пространен цитат (в мой превод), за да може да се долови апологетичният дух на коментираното съчинение. И независимо, че дори и в апологетични творения може да се открие тук или там по някоя интересна мисъл, поне мен в подобни случаи не ме напуска усещането, че някой ме залива с един античен прототип на най-тривиална и оскърбително елементарна реклама.

Четвърто. Ако сме възприели идеята да третираме частично цитираното от теб твърдение на Хермес Т... (“Каквото е горе, това е и долу...”) като елемент от един аксиоматичен комплекс, то тогава изглежда естествено да предявим към този комплекс системата от изисквания към аксиомите. Тези изисквания са три и се отнасят до: изискването за непротиворечивост, изискването за пълнота и изискването за независимост. Изискването за непротиворечивост се свежда до следното: в теорията да не се оказва възможно едновременното доказване на едно твърдение и на неговото отрицание. (На това изискване най-напред трябва да отговарят самите аксиоми. Абсурдно би било, ако една от тях твърди нещо, което е противоположно на съдържанието на някоя друга.) Изискването за пълнота повелява следното: всички изводими твърдения в теорията да се явяват необходимо следствие от аксиомите или някои доказани върху тяхна основа последващи твърдения, откъдето по никакъв начин да не се допуска ползването на основни твърдения, които не са предварително декларирани и изследвани за непротиворечивост, пълнота и независимост спрямо другите декларирани такива твърдения. Изискването за независимост разпорежда: Нито една аксиома или нейна част да не се явява изводима от някоя друга аксиома.

Нека сега първо прочетем, а после и да подложим на частичен анализ седемте аксиоматични твърдения (принципи) на Хермес Т..., така както те най-често се предлагат на публиката:
1. Принцип на менталността: “Вселената е ментална”.
2. Принцип на съответствието: “Каквото е горе, това е и долу и каквото е долу, това е и горе”.
3. Принцип на вибрацията: “Нищо не е в покой, всичко се движи, всичко вибрира”.
4. Принцип на полярността: “Всичко е двойнствено, всяко нещо притежава два полюса. Противоположностите са еднакви по своята природа, но са различни по степента на вибрацията си”.
5. Принцип на ритъма: “Всичко има своите приливи и отливи”.
6. Принцип на причината и следствието: “Всяка причина има своето следствие и всяко следствие си има своята причина. Случайността не е нищо друго, освен името на закона, който не е познат”.
7. Принцип на пола: “Всяко нещо притежава своята мъжка и женска същност”.

По-горе предложих анализът на седемте аксиоми на Хермес Т... да бъде само частичен. Надявам се това да бъде лесно разбрано – ако трябва да се осъществи някакво пространно изследване, може да се наложи да се напише отделен самостоятелен труд. Освен това, за да се установи чистотата на теорията на Хермес Т..., би трябвало всяко негово изречение да се проанализира по отношение, да речем, на неговата непротиворечивост спрямо аксиомите и всички други изказани от него мисли.

И така, нека първо сравним третата и четвъртата аксиома (“Нищо не е в покой, всичко се движи...” и “Всичко е двойнствено, всяко нещо притежава два полюса...”). Между тези две фундаментални твърдения има противоречие: ако е вярно, че “нищо не е в покой” (аксиома №3), то тогава “покоят” не съществува, а от това следва, че “движението” няма своя противоположен полюс – ерго, НЕ “всичко е двойнствено” (аксиома №4); ако е вярно, че “всяко нещо притежава два полюса” (аксиома №4), то тогава би следвало да съществува противоположен полюс и на “движението”, сиреч “покоят”, но оттук автоматично следва, че не може да се твърди, че “всичко се движи” (аксиома №3). Дори само това е достатъчно, за да се обяви теорията на Хермес Т... за невалидна. Или просто – за поезия.

За да не се остане обаче с впечатление, че прокоментираният парадокс е някакво изолирано явление, може да бъде посочен и още един пример. Така, аксиома №6 гласи: “Всяка причина има своето следствие и всяко следствие си има своята причина...”. От това постулирано положение следва, че в Универсума не би могъл да съществува нито едно нещо без то да се явява следствие на друго нещо, както и това, че не би могло да съществува нещо, което да не се яви причина на друго нещо. В такъв случай, се налага Богът на Хермес Т... да се окаже не само върховна причина на всички останали неща, но самият той да бъде следствие от някаква причина. Тогава се пита: “Може ли подобно следствие да бъде считано за първоинстанционно, след като е следствие на нещо, което по отношение на него се явява първоинстанционно?” Отчитам, Анета, че ти веднага ще посочиш, че закономерно необходимата причина за появата на бога на Хермес Т... изисква на свой ред причина, която да е предизвикала нейната поява, вследствие на което ние се оказваме впримчени в известната от най-стари времена верига на кръговото задаване на еднотипни въпроси, последвани от еднотипни отговори, на свой ред водещи до повтарянето на цикъла. Ние можем да се въртим в подобна ментална схема така, както някое непораснало коте се върти гонейки си опашката.

Можем да решим да пресечем тази очевидно безперспективна поредица като обявим, че има Някакво-Безпричинно-Следствие-Което-Се-Явява-Причина-На-Всички-Останали-Предизвикани-От-Него-Следствия. Това бихме могли да го положим като аксиоматично твърдение в някаква теория (впрочем, това е сторено от повечето религии), но с подобен акт ние само бихме обозначили, че аксиома №6 на Триждивеликия Хермес всъщност е невалидна. (И то заради някакво елементарно недоглеждане от негова страна – не е забелязал, че не трябва да казва: “...всяко следствие си има своята причина”.)

Струва си да се погледне съотнасянето на аксиоми №№ 3 и 4 (“Нищо не е в покой...” и “Всичко е двойнствено...”) с аксиома №5 (“Всичко има своите приливи и отливи”). Мисля, че не е невъзможно да лесно да се схване, че така нареченият “Принцип на ритъма” (аксиома №5) далеч не е базисно твърдение, защото се явява изводимо от аксиоми №№ 3 и 4. Ерго, то не покрива изискването за независимост от другите фундаментални твърдения. (Впрочем, тук не трябва да се заблуждаваме – изводимостта му би могла да се осъществи единствено, ако преди това е уреден конфликтът между самите аксиоми №№ 3 и 4.)

В не по-малка степен си струва да се погледне и съотнасянето на аксиома №4 с аксиома №7 (“Всяко нещо притежава своята мъжка и женска същност”), а защо не в определени аспекти и с вече коментираната аксиома №6.

Пето. Не е невъзможно да бъде забелязано и следното противоречие, свързано изобщо със съществуването и мигрирането на самия “Корпус Херметикус”. И така, знанието, съдържащо се върху неговите страници, трябва да бъде достъпно само за твърде ограничен кръг избрани хора. Защо тогава Богът на Хермес Т... му диктува това знание и не спира ръката му за го запише, с което всъщност се отваря директна възможност за безконтролното негово разпространение. (Както се и случва, откъдето “Корпус Херметикус” се превръща в “Корпус А-Херметикус”.) Нима Богът на Хермес Т... не е знаел от каква порода е създаденият от него човек? При което – ако не е знаел, то следва да се попита: “Какъв бог е?”, а ако е знаел, следва да се попита: “Защо е позволил разхерметизиране на знанието?”, което е някаква форма на конкретизация на въпроса: “Какъв бог е?”
Накрая, толкова ли този всеможещ бог не е могъл да подбере онези неколцина мъже, които би трябвало да знаят тайното му знание и директно да им изпрати послание, съдържащо волята му, вижданията му, плановете му и реквизити?
Мисля, че тези питания далеч не са за пренебрегване, както обикновено са склонни да постъпват религиозните хора, за които (питам се) не би ли могъл да се отнася възгласът: “Накъде бягате вие, пияни хора?” (Ако някому това се стори грубо, то моля да си спомни, че думите на Хермес Т..., които току що припомних, всъщност са отправени към такива като мен и доколкото представляват голословни апологетични декларации-призиви дават пълното право за ответна идентична реакция. Нали трябва да бъде спазен принципът за “прилива и отлива”.)

Шесто. Относно твърдението ти, Анета, че “древните не са оспорвали учението на Хермес Т...”, и последвалия твой въпрос: “Защо ние бихме го направили?”, бих казал следното.
Не знам представителите от кои епохи имаш предвид, когато казваш “древните”, но, ако сред тях включваш и мислителите от античния гръцки и римски свят, то те по-скоро като че ли не са обърнали внимание на идеите, приписвани на Хермес Т... (и появили се като писания няколко века след началото на новото летоброене). Възможно е въпросните идеи да не са били достатъчно атрактивни, доколкото едни или други техни първообрази и дори развити доктрини вече да са били широко известни. Възможно е те да са били до такава степен асимилирани в някои философски школи, че както тяхното отстояване, така и тяхната критика просто да са били свързвани с други имена.

Ще ти предложа примери.
Нямам спомени Платон или Аристотел да споменават някъде Хермес Трисмегист. Но тъй като това може да е единствено мой недостатък (“нямам спомен”), аз бих бил благодарен, ако някой ме поправи. Така или иначе, концепция на Платон се свежда до това, че извън човешкия свят има някакво висше в своята първичност духовно начало, което предопределя всичко в целия останал свят. Почти директно Платон ни казва: представете си някаква пещера, в която живеят хора (и вие сред тях), представете си, че никой от тях не може да излезе и да види какво има пред входа на пещерата, представете си накрая, че погледите на тези хора могат да бъдат насочени към стената, намираща се срещу входа на пещерата (нека си мислим, че въпросните човешки същества са приковани с вериги така, че да могат да гледат само в една посока) – е, при такива обстоятелства те ще виждат само сенките на събитията, които се разиграват пред входа на пещерата, сиреч, там където е светът на идеите, светът на Демиурга. (Разбира се, ако Платон беше малко по-силен в математиката, щеше да разбере, че тази негова представа не е нищо повече от една аксиома.)
Мисля, че лесно може да се направи връзка с аксиоми №№ 1 и 2 на Хермес Т... (“Вселената е ментална” и “Каквото е горе, това е и долу и каквото е долу, това е и горе”). Но тук също има и една лесно забележима подробност – Платон не настоява за идентитет между “горния” и “долния” свят. Той е многократно по-внимателен и въздържан в предположенията си. Все пак говори за сенки, вероятно твърде бледи (а поради грапавостта на стените в пещерата – и разкривени) сенки.

В своя трактат “За живота, ученията и мислите на знаменитите философи” Диоген Лаерций (живял през втората половина на ІІ век и първите десетилетия на ІІІ век от новото летоброене), на когото често се позовават чувствително по-късни философи (като Хегел, да речем, в неговата “История на философията”), изобщо не споменава Хермес Трисмегист – нито като автор на трудове, нито дори като име на известен човек. (И всичко това, независимо, че в тази изпълнена с много подробности книга, в която са споменати около 1 000 имена, човек може да научи как се казва нечия владетелска дъщеря или какво е било прозвището на юношата, който е поднасял чашата с вино на най-мъдрия от седемте мъдреци на античността.)

И Секст Емпирик, живял през ІІІ век от новото летоброене, не споменава Хермес Трисмегист в своите “11 книги против учените” и “Три книги на Пироновите положения” (ако не смятаме еднократното споменаване на името Хермес във връзка с разпространената представа за крадливия бог, както и споменаването на римския еквивалент на Хермес, Меркурий, но този път употребен като име на планетата Меркурий).

Доколкото ми е известно ранните отци на църквата споменават името на Хермес Трисмегист преди всичко във връзка с критиката на Августин Блажени по негов адрес.

Бъртранд Ръсел в своята “История на западната философия” казва следното: “Гърците не са били привърженици на умереността нито в теорията, нито в практиката си. Хераклит е твърдял, че ВСИЧКО се променя, Парменид е заявявал, че НИЩО не се променя” (София, 1994, том І, с.91). Защо припомням това положение? Защото при такава постановка, която в немалка степен мисля, че е валидна и за наследниците на гърците, римляните, очевидно е съществувала следната естествена нагласа: ВСЯКА ЕДНА ПОЗИЦИЯ ДА СЕ ПОДЛАГА НА КРИТИЧЕСКА, ДИАЛЕКТИЧЕСКА АТАКА. (Разбира се, под “диалектика” разбирам единствено онази “bene disputandi scientia”, която е била основата на основите във философската и теологична практика на нашите антични предшественици.) В такъв случай, изобщо не мога да си представя (дори и само като хипотетично възможно) някакво “неоспорване от стара на ‘древните’ на учението на Хермес Т...”.

Естествено, независимо от моите последни разсъждения, не е изключено някъде да допускам грешка. И точно това ми предположение усилва интереса ми (а вероятно и интереса на другите участници във Форума) към онова, което си имала предвид при споменаването на “древните”.

Впрочем, дори и да предположим, че редица “древни” са се прекланяли пред интелектуалния гений на Хермес Т..., веднага трябва да си дадем сметка, че това далеч не може да бъде аргумент в полза на представата, че ние не можем да се отнасяме с критическа мисъл към твърденията му. Иначе има опасност да се окажем в положението на Солон, знаменития законодател на Атина и един от споменатите вече седмина мъдреци на античния свят, който дал на атиняните “Закон за неосъждането”, по силата на който се разрешавало на всеки родител да убива собствените си деца – всичко това заради едното съответствие с митологичните данни, които черно на бяло "сочели", че и Бог Кронос в някакъв момент е взел решение да унищожи своите деца. (Впрочем, ето още един пример на съответствие между онова, което е “горе” и онова, което е “долу”.)

Спирам засега. Ще продължа нататък с ентропията, която засягаш във фрагмент №8 от твоето послание.

Здравей, Илия
Започвам да отговарям последователно на възникващите от постинга ти или пряко зададени там въпроси. Доколко ще успея да отговоря на всички в един постинг не знам, но ако не успея, ще следва продължение.
И така:

1.”А как са стояли нещата по отношение на онова, което НЕ ТЕ Е ИНТЕРЕСУВАЛО? (Да речем, защото, бидейки малка, не си знаела, че трябва да те интересува.)”
Много просто – което не ме интересуваше не пораждаше и въпроси. А нещата, които смятаха, че трябва да знам, бяха наистина съобразени с възрастта ми и не са ме обременявали. В училище трябваше да уча много повече “излишни” - както ги определях тогава - неща. За повечето от тях впоследствие се оказах права – излишни са били.
Колкото за Дядо Коледа – по мое време той беше Дядо Мраз – нещо съвсем реално – човек с червена мантия и бяла брада, носещ подаръци за Нова година. Знаех, че той се облича по този начин за тържественото раздаване на подаръците – в детската градина например, а иначе е съвсем обикновен човек. Нямах нищо против подаръците, нито против Дядо Мраз. В семейството ми не се спазваха кой знае колко стриктно религиозните традиции и всичко, което ме е интересувало по отношение на религията съм го научила от книгите. Мога да кажа с признателност, че съм расла в атмосфера на свобода на разбиранията, където се поощряваше търсенето и не се налагаха рамки и ограничения по отношение на каквато и да била информация за нещата и явленията.
2.”….. въвеждането и използването на понятието “безкрайност”. Ти изказа известно учудване относно някои мои притеснения във връзка с неговата употреба. Как мислиш, дали въвеждането му в твоето съзнание не е станало с някакво внушение?”
Въвеждането му стана пак с книгите. Отначало с научно-фантастичните романи, после с научно-популярните списания с тематика, касаеща Космоса, астрономията и физиката, накрая с произведенията на авторите, които ти посочих като източници на моята информация. Никога не ме е притеснявало, независимо, че трудно бих могла да го обясня като го свързвам с една от характеристиките на Вселената. Не мислиш ли, че за да се разберем с някого – например със събеседник, с който водим увлекателен разговор – трябва да имаме поне 80% уеднаквен понятиен апарат? Тоест, когато аз спомена в разговора “Дух” или “Душа” или “Съзнание”, от това да не възниква тутакси въпроса “какво разбираш под тези понятия?”, а събеседникът да е наясно какво смислово значение влагам в тях? Иначе ще загубим сума ти време да уточняваме какво сме искали да кажем и защо точно с тези думи. Но това от своя страна предполага и еднакви източници на информация, защото темата, върху която изказваме вижданията си е обсъждана от куп философи в продължение на много дълго време и всеки един от тях е влагал различен смисъл в даденото понятие… Трудна работа, но не и невъзможна.
3. “Апропо, да се осланяме на “вътрешния си индикатор за истина” или на “интуицията” си означава да въведем толкова нискоефективен критерий за оценка, че просто не би си струвало времето да говорим и пишем тези думи”.
Уточнявам – “индикаторът за истина” няма нищо общо с “интуицията”.
Както пишеш по-долу :
” Например, дали ти можеш да ми предложиш подход, с помощта на който да оценявам нещата, за които говориш според ТВОЯ “вътрешен индикатор за истина” или според ТВОЯТА “интуиция”?”
Как би могло да стане това, ако не предизвикаме една редукция назад (или, ако така е по удобно за представите ти – надолу) в твоето мислене, за да достигнем до онези ТВОИ първични основания, от които се оттласкваш (дори и тогава, когато не отчиташ това)?”
А интуицията няма нищо общо с мисленето. Колкото и надолу да стигаме в пластовете на моето мислене, там няма да се открие нищо, освен може би примери за добре или зле работила интуиция. Можеш да оцениш нещата само ако моята интуиция работи добре и даде обект за оценка. Ако не работи добре, няма да има какво да оценяваш. Един човек може да е много добре мислещ, но да не притежава интуиция и обратното. А може и да мисли добре и да има достатъчно добре развита интуиция. Но това не е “индикатор на истината”. Него мога да го нарека и по друг начин – чувствознание.
5.” Като посочваш, че Стансите “касаят Космогенезиса, Антропогенезиса, езотеричното знание, възникването на религиите – с една дума, развитието на света и човека в него” и че поради това не може да не се достига до момент, в който “да не се породят нови въпроси”, с това ти фактически признаваш, че отговорите на някакви предишни въпроси са били незадоволителни.
Съвсем не, просто отговора носи в себе си за мен нов въпрос. Чийто отговор откривам по-нататък, и така…. (няма да повтарям думичката “безкрай”).
“че предложеният отговор всъщност не е отговор, не е знание, а само някаква хипотеза”.
Предложеният отговор е знание, много старо знание, известно на определен кръг от хора, както ти би ги нарекъл “избрани” или “посветени”, които са дали началото на кастата на жреците вече в по-нови времена. Това е така нареченото езотерично знание.
6.”След което питаш: “Не знам, как да разбирам тук ‘реалност’?”, и правиш определени разсъждения, с които достигаш до извода, че, АКО ние “не знаем че нещо съществува, ако не сме го ‘детектирали’ по някакъв начин, ако то не се е обозначило чрез органите ни на възприятие, които далеч не са съвършени, за да разчитаме на тях изцяло”, то от това би следвало единствено, че “то е нереално за нас, за възприемащите”, без “от това неговата реалност да изчезва”.
“……Има само един пункт, по който мисля, че се налага уточнение.Когато човек постави някъде в началото на свое съждение едно общо АКО, след което продължи с пространни разсъждения за онова, което е последвало след АКО-то, но без да напомня за неговото изначално положение, ……”.
Грешката или недоглеждането е моя(мое). “АКО”-то касае нас, а не “Нещо”-то. За по-ясно, замени в моя текст всички “АКО” с “ЩОМ” и ще получиш смисъла, който съм искала да вложа.
7. “По всяка вероятност си възприела погрешно един друг мой страх – страха ми от това, че на много хора им се привиждат реалности там, където има само техни фантазии, някакви АКО-НЕЩА. В това отношение не би следвало да се надяваме, че ще се развием, ако приемаме с детинско лековерие АКО-НЕЩАТА за “неща”.
Ако действаме така, както действат децата, според мен бихме постигнали доста успехи – детето не познава нещото, но непознаването не прави “нещото” недействително за детето – то го изследва, за да разбере какво е. И ако го е приемало за “нещо”, а то се е оказало “нещо друго”, то с “нещо друго-то” детето е попълнило знанието си за “нещо” и за “нещо друго”. А ние, поради “поназнайването” ни за разни “неща” ще си останем при тях, ако не решим да разберем какво представляват “другите неща”, но без предварително да ги слагаме в категории, да им закачаме етикети, да ги определяме преди да сме ги познали – да действаме спрямо тях с механизма на предразсъдъка. Просто трябва да приемем съществуването им и да ги изследваме. Е, ако кажем, че ги няма, то няма да има и какво да изследваме.
8. “За съжаление, примерите ти с онези положения, които някога са стояли единствено във фантазиите на едни или други хора, а днес се “намират в домовете ни, на улиците и дори в Космоса”, не могат да бъдат приети като аргумент в полза на изказаната от теб теза, просто защото няма никаква доказана причинно-следствена връзка между откритието на нещо и присъствието на това нещо в нечии фантазии в някакъв по-ранен момент”.
Напротив Илия, има. Спомни си за Леонардо, за Жул Верн и т.н. Ето ти и един поетичен отговор, ако го приемеш, разбира се:
“Все, что существует на свете, когда-то было мечтой”.
Карл Сендберг
А това, което е в Космоса не е толкова тайнствено – просто това са спътниците, орбиталните станции, сондите, телескопите… Преди сто години те са били нечии мечти, някои са ги определяли като фантазии , но днес те са реалност. Да прибягвам ли до примерите с радиото и телевизията? Мисля, че не е нужно.
А що се отнася до твоята забележка, че: “… вероятно не би било по-малко христоматийно полезно, ако до тях бъдат поставени и онези други примери, при които “никакви открития не са направени от човека благодарение на способността му да развива въображението, представите и фантазията си”. За съжаление обаче, тях обикновено никой не ги регистрира”,
бих казала, че явно не ги развива достатъчно добре, щом няма резултат. Но според мен не е така – има достатъчно, а и не може да се иска от всяка мечта да се ражда откритие – звучи несериозно. Линията, пак според мен е следната – мечта – творческо въображение – идея – претворяване на идеята. Всичко това е съпътствано с ред необходими условия за осъществяването си, но работи.
9.” Да, наистина, ние можем ДА ПРИПИШЕМ (при това без кавички) някакво постигнато наше знание на някакви хора, живяли преди нас. От такива позиции твърдението ти, че “в това отношение ни предстои да ‘откриваме’ още знания, които древните са притежавали”, не представлява коректно заключение от твоите собствени предходни изречения. Една по-точна формулировка би била следната: “В това отношение ни предстои да ‘откриваме’ още знания, които МОЖЕМ ДА ПРИПИСВАМЕ НА ДРЕВНИТЕ така, сякаш те са ги притежавали”. Убеден съм, че разликата е доловима.”
Моето “припишем” точно затова е в кавички. Свалянето им води до съвсем друг смисъл, към който клони твоето разсъждение. Съвсем определено искам да кажа, че едва когато достигнем до определени знания, ОТКРИВАМЕ ПРИЛОЖЕНИЕТО на тези знания там, където преди това не сме го забелязвали поради това, че не сме разполагали със самите знания.

Жалко, че Анета си е "отишла" от този Форум...

АНЕТА напусна този форум завинаги.

Сбогом отново.

Уважаема slavena_4,

И тук (както и в "Продължава ли животът след смъртта") искам да Ви попитам: Вие лично ли познавахте "Анета", с която действително преди много време разменихме няколко писма? Знаете ли, кога е посегнала на живота си?

Уважаеми Илия,
Познавах Анета от 20 години.Имахме много планове и мечти.На 20 август 2008 тя посегна на живота си.Благодаря Ви за мисълта за нея.