Kak pretseniavate koe e dobro i zlo-pravilno i nepravilno?Tova e obsht vapros kam vsi4ki tyk.Kak razbirate-4e e pravilno da ignorirate niakogo naprimer-i da ne go 4etete i da ne mypomagate?Ili moje li da se varshi-"nelogi4no-dobro".A to e da se pomaga dori kogato drygia e bezsilen a spored vas dori-mnogo obarkan-edva li ne lyd.Ne e li redno da ne vlagate vash smisal -a prosto da pomagate vapreki vsi4ko a ne da si tarsite povod za biagstvo.Primerno vi kazvam 4e az sam lyd-ne 4e sam go kazal-no naro4no go kazvam-da lyd sam-neznae6t -no mislia po dryg na4in.Proiava na spravedlivost li shte da me ignorirate -kato vi kazvam v moeto bolestno sastoianie-ne jelaia da vi slysham?Ili na lipsa na dobrota i pravilna pretsenka.Mislia 4e e vtoroto.I poniatie si niamate s kakav 4ovek se zahva6tate i kak si protivore4ite.A i toia chovek vi napisa -da se vidite v o4i -i da si pogovorite -za knigata my i vsi4ko.Tova-ignorirvane li e?Ne e.Zashto chetete ili otgovariate selektivno samo kakto vi e ygodno i nepravilno.Pozdravi-bez loshi 4yvstva i kriti4en dyh.Prosto dobronamerena kritika i izobli4enie.Jiva i zdrava vie i vsi4ki tyk.

Николай,

Нека оставим формалните обръщения, на които толкова държиш и да бъдем откровени един към друг в общуването си.
Причината да ти пиша е този призив, който изразяваш в заглавието на темата си и на още няколко места в постинга ти. А именно "Pomognete na men.".

За да стане това, трябва да се научиш да четеш внимателно всяка дума, следейки смисълът им в развиващото се изречение и цялостният текст.

Ще започна с един въпрос към теб, върху който искам да съсредоточиш отговорът си. Искам да видя твоите собствени мисли в отговора, не преразказаните такива на някой друг. Не се отклонявай от въпросът в излишни разсъждения по странични теми.

Разкажи ми как виждаш себе си. Опиши начинът по който се възприемаш. Опиши себе си, без да прекаляваш с лиричните отклонения.

Vajno e kak me vijda Bog v "zarodishno badeshte".Zashto tochno toia vapros da popitam chestno i otkroveno Ateviel?Ako otgovoria polojitelno-dali niama da prozvychi neskromno i nesavsem palno...Ako otgovora otritsatelno-dali niama da se izpolzva tova protiv men...A ako otgovoria sas smesen otgovor...Ili sas malchanie i...Ili prosto ne otgovoria iztsialo-zashtoto veche pocnah da otgovariam.A ako to otgovoria tolkova ymno che edvam da bada razbran s risk da ne bada razbran...Kakto poniakoga dosega...Ili triabva da ti poiskam dinar-moneta kakto e postapil Isys Hristos...Ili da ti zadam vapros na koito da nastoiavam parvo ti da mi otgovorish.Poneje zasiagah teritoria koiato e malko dosta slojnicka...Ili kato Isys Hristos ili haide ne nego-zashtoto shte kajesh-da ne kopiram...A ti kak vijdash sebe si Ataviel-kak se opredeliash-opishi sebe si.I si pomisli dali pak niakade ne barkash.Badeshteto e po madro ot nastoiasteto-eto taka vijdam sebe si.Dano me razbra-tazi misal kato niakoi tyk sa si moi.Chydno e kak e tolkova nezabelejimo tova.A ti Ataviel -niamash li chyjdi misli -imash.Za men e harakterno-tarsesht-borben-tborcheski-inovatsionen-nestandarten ...dyh.Az davah hipotezi-i ne sam tiah-ne se otajdestviavam s tiah.Eto tova ne be razbrano.Da dopysnem -che sam bez teorii -chist i kristalen kato detentse.Nima shte bada obvinen-kakvoto i da kaja na teoria vinagi moga da bada obvinen.Borets za svoboda i pravda-obich i lubov-za istinata eto tova sam.,Dobar do kolkoto moga-yporitopitvash se da sam chesten...nerazbiran poniakoga-neidealen kato vsiako choveshko sashtestvo.Savarshenstvoto i vsichko hybavo e ot Bog.Ocakvam gi i dvete.Vselenata ne e Bog.Ti ne mi otgovori na moi astrofizichni i filosofski i logichni argymenti Ataviel...V ocakvane na istinata sam-no moje bi veche ia namerih.Zastoto dokato biah obviniavan v mrak-seriozno mislih i sravnih vsichkite si hipotezi i otkrih proboini v poslednata si teoria.I ia smenih -s ochertavastata se po logicna i s po malko problemi i t.n.Yspeh Ataviel.Ima i drygo-no dotyk stava dalgo za men.nikss_bgus@abv.bg

Здравей Николай,

Прочитайки отговорът ти не бих казала, че останах доволна от него, но очаквах да бъде в подобен вид. Радвам се, че отговори все пак.
Преди да ти задам следващият въпрос, върху който да се съсредоточиш, ще отговоря на твоят контра въпрос "A ti kak vijdash sebe si Ataviel-kak se opredeliash-opishi sebe si " - Аз съм човек, жена, която иска да опознае себе си и света и следвам това свое желание по пътят на живота.

Прави ми за пореден път впечатление тази твоя "борба" за добро, за която споменаваш и в този си постинг "Borets za svoboda i pravda-obich i lubov-za istinata eto tova sam.". Въпросът ми е: С какви средства и по какъв начин се бориш за свобода и правда (разбирайки за всеобщата свобода и правда) ?

Zdravei Ateviel.Blagodaria za otgovora-pozdrava-razbiraneto i t.n.Sajaliavam che doniakade sam te razocharoval-vse pak se postarah v sreden format da ti otgovoria.Shte ti otgovoria na tvoia vapros no bih se radval i ti da mi otgovorish na 1 moi-"S kakvi sredstva ti opoznavash sveta i sebe si?"Ako ne zabravia shte dam otgovor na toia vapros za sebe si.Sega na vaprosat ti-"S kakvi sredstva i po kakav nachin se boria za svoboda i pravda?"S niakolko.S ym i intelekt-mnogo chetene na razlichna literatyra i vidove nayki i t.n.S mnogo mislene i sravniavane na vsichki teorii i hipotezi-dori poniakoga si davam svoi lichni takiva-makar i pogreshni.Sas savestta si-tova koeto sam priel za moralno i pravilno.Az vinagi sam si ostaval kreatsionist-dori da sam se "omotaval"vremenno v niakakvi neverni filosofski ili religiozni teorii.Ochakvam i Bog da mi pomogne da razbera palnata istina i svoboda...Eto kak opoznavam sveta i sebe si-s vatreshni i vanshni sredstva.Slyshane na vatreshnia si glas-simvolicno kazano-savestta-dyhat.I sas nablydenie-izsledvane priemane na vazmojno palna informatsia ot tselia okolen sviat...Za da ne stane dalgo-tova e nakratko.A propo za tpva "razshiriavane na saznanieto"za koeto ti mi govori az go razbiram po dryg natchin.Na teoria Bog e s kraen intelekt-licnost no e bezkraen sas neosaznatata si-nesaznatelna avtomatichna bezkraina energia.Ako i da ne moje kato lichnost da obhvane neobhvatnata kato edno svarzano tsialo bezkrainost-to s tia avtomatichni mehanizmi koito se namirat navsiakade Bog moje da bade izvesten -da "da obhvane indirektno bezkrainostta".Toi moje fiziceski da si"razshiriava saznanieto do bezkrai-predpolagam sas skorosti kato-"mignovenno bezkraino yskorenie".A ne smeshno malkata za Vselenskite mashtabi skorost na svetlinata.Ima takiva danni che poslednata ne e granichna skorost i starite teorii za Goliam Vzriv-Za singyliarnost-cherni dypki se srivat.Sashto i teoriata za ptnositelnostta v niakoi neini aspekti.Pisah i tyk za tova.Inache v psihichen aspekt-"razshiriavaneto na saznanieto"oznachava da popadnesh na pravilnata "cestota na priemane i izlachvane"i da si ostanesh na neia.Yspeh Ataviel.

Николай,

Започвам с въпроса ти:
Света опознавам с всичките си сетива. Задавам си въпроси, търся отговорите. Важно е да подлагаш всичко под съмнение, Илия колкото и да си мисли, че не съм критична не е прав, но критична не означава скептична. Просто не приемай всичко, което четеш за чиста монета. Спомянш ли си веднъж за кутията с пъзела, с която направих аналогия за знанието? В кутията освен парчетата от картината има и много такива, които изобщо не са от нея. Чрез обективно търсене и анализи се отсяват.
Себе си опознавам чрез самонаблюдение. Винаги си задавай въпросът "защо". Защо правя еди-какво-си, защо реагирам еди-как-си, каква е причината.

Ако искаме да променим света, трябва да се обединим всички "борци за правда", както се изразяваш.
Много е важно и да можеш да слушаш. Винаги се вслушвай в мнението на другите, не бързай да отхвърляш, не бързай да заемаш защитна позиция. Особено внимателно се вслушвай в критиката на другите към теб самият.

Атевиел,

Не желая да се намесвам по никакъв начин в диалога ти с Николай. (В същото време най-искрено приветствам вълната на добронамерен тон помежду ви! Радвам ви се!)

Доколкото, обаче, си счела за необходимо в последния си постинг да споменеш и моето име, при това – с нотка на упрек, чувствам се задължен да ти предложа следното: дали би приела, да започна анализ на твои текстове, в които се открива липса на критичност?
Удобно е това да става, да речем, в Суб-форума "Критически анализ на текстове".

Илия,

Нямам против да започнеш "критически анализ" на изложените от мен мнения из Форума, но лично аз нямам никакво намерение да се впусна с теб отново в безкрайни спорове въртящи се около едни и същи неща, казани по различен начин.
Ти държиш да гледаш на света само до там, до където стига физическият ти поглед, а аз простирам моят и отвъд видимото.
Ако решиш да започнеш предложеният от теб анализ аз ще ги чета, но не знам дали ще "се защитавам", вероятно само ще чета.

Усмивка.

Атевиел,

Вероятно без да подозираш, ти ми напомни един показателен случай от времето на студентските ми години.
Пътувайки с рейса от квартал Дървеница към центъра, неволно станах слушател на разговора между две семейни студентки (те говореха достатъчно непринудено и достатъчно силно). Едната се оплакваше от своя съпруг, който предната вечер се прибрал доста късно, тогава когато тя вече била почти заспала. След като легнал до нея, започнал да я закача, очевидно имайки си наум нещо за една креватна партия. "В един момент – каза въпросната студентка – не издържах и му казах, че съм много изморена и че вече почти бях заспала. И знаеш ли, какво ми отговори веднага мъжът ми? – продължи разказа си младата жена. – Каза: 'Няма никакъв проблем, не се безспокой. Ти просто си спи'."

Със или без усмивка, Атевиел, ти предлагаш нещо подобно, с тази добавка, че репликите на закъснялия съпруг са в твоята уста.

Всъщност, ако трябва да ти кажа нещо сериозно, то би било следното: "Опитай се да се вгледаш в многократно заеманата от теб позиция по редица въпроси и си отговори сама: 'Дали в една огромна част от случаите именно ти (която си проявявала болезнена чувствителност към някакво привидяло ти се мое арбитриране) не си се държала като арбитър, който раздава присъди, при дова гарнирани и с някои не най-почтителни фрази? Дали именно ти, която си се дразнела до гняв, че някой приличал на радио, което само предава, но не приема, не си имала точно поведението на радио? Дали именно ти, която си се чувствала уязвена от претенциите за всезнаене на някои участници, не демонстрираш практически същото поведение?' И така нататък."

Доколкото си млад човек, все пак си струва да се позамислиш върху тези въпроси. Изписах горните изречения с най-добро чувство, защото (така или иначе) ми импонира енергията, която се излъчва от твоето (засега, видимо за мен, само в словесния спектър) поведение. (Във връзка с това, защо мислиш, че поместих връзка от настоящия сайт към твоя, от текстовете в който, още от пръв прочит, може да стане ясно какъв е собствено натюрелът ти?)
Осве всичко, не забравяй, все пак, че енергията сама по себе си още нищо не означава.

Колкото до това, докъде позволявам на погледа си да достига (докато той е все още поглед, а не нещо друго), имай предвид, че в едни или други доктрини (в които не се дава простор на фантазиите – и особено на онези, които едни или други хора непременно искат да прелеят някому под формата на "теория" или дори "наука"), това поведение просто се нарича самодисциплина. Естествено, когато някой е все още близко до детските си години и до представите си, формирани от някоя колекция вълшебни приказки, той обикновено още не е познал, какво е това дисциплина. А още по-малко – мисловна дисциплина.

Privet Ataviel.Prochetosh tova koeto si napisala i sam napalno saglasen s nego.Bih si pomislil dori che v niakoi otnoshenia sme kato dve kapki voda.Sravnenie-kritichnost-tsialostnost-mnogo proverki i t.n.Nikoi ne znae nishto sas sigyrnost.Niama dokazatelstvo-imame samo fakti i ym koito da sabira parchetata.Za iztochnite religii az sam skeptichen.Ima i verni i tsenni neshta no kato tsialo e zablyda-karmite-prerajdaniata i t.n.Covek nai veche triabva da misli-a ne da chete vsichko.Az izliazoh ot toia etap-ne sam "intelektyalno prasentse"da poglashtam vsichko.Predi biah-i ot opit se oparih.Sega ne bih chel nikakva Blavatska-zashtoto i sam i cel niakolko knigi i vsiakakvi svarzani pokrai neia.Razbirash li?Ne e bezopasno da se chetat takiva knigi.A i trabva dalgo da chetesh i vsichki knigi svarzani s tiah.Okyltni knigi ne cheta.Predi kato chetoh-pochnaha edni jestoki koshmari-a gi niamah predi i jivota mi be lek.Polychih i mnogo jestoki glavobolia-poiavi se "poltargaista"-koito ostavashe fizicheski "dokazatelstva"za sashtestvyvaneto si-razymni pohlopvania-mestene na predmeti-chetene na misli i t.n.Ne sam lyd-blizkite mi sahto sa gi chyvali mnogo pati.I ne samo te-ima hora koito sa s otritsatelen takav opit sled kontakt s neshto tamno doshlo ot ekstrasensi-vrachove i podobni hora-knigi i t.n.Yspeh.Tyk e vremeto ti da ti se izvinia za loshite dymi-ton-otnoshenie-obidi.Izviniavai.Molia da mi prostish-biah iznerven-neiasen-nerazbran-imam vina no moje bi e i nedorazymenie doniakade.Neka vaprosite i diskysiata ni po taia-"bezkraina"tema priklychat sega.I az se ymoriavam da cheta-pisha-i da se oblachvam i izmachvam da otgovariam.Yspeh za posledno-edin savet ako mi pozvolish-ne cheti vsichko-otkade da znaesh kakvo ima vatre i kakvo moje da izkochi.Krai.

Илия,

Не можах да разбера аналогията, която правиш със отношенията на младите съпрузи в леглото и позицията ми относно желанието ти да правиш критически анализ на мненията ми из форума.
Казах ти, че нямам нищо против да направиш каквото желаеш, все пак сайта си е твой. Аз внимателно ще прочета написаното от теб и, ако има какво да вземам предвид от към критики, ще го взема. Но, нужно ли е да оповестявам бележките, които съм си направила публично?
Както казах, нямам никакво желание да се вкопчвам в спорове с теб, тъй като ги намирам в голяма степен за неплодотворни и буксуващи на едно място - материалните доказателства на които ти толкова държиш за неща като психика, душа ... каква ти материя!

Моля, дай ми конкретни примери/цитати за моите "не най-почтителни фрази".
Не използвай думи като "гняв", защото чувствата, които съм изпитвала и изпитвам към някои (в множествено число) участници в този форум не бих определила като "гняв", а по скоро възмущение, да кажем.
Не знам дали това за уязвеността (?) не си го написал единствено с цел провокация, но, Илия, ако наистина така си разбрал желанието ми да посоча недостатъците на другите във връзка с претенцийте им, то значи, както е очевидно, ти в голяма степен наистина не разбираш това, което пиша?
Никъде не съм предявила претенций за "всезнаене".

Не държа на връзката от твоят сайт към моят - ако желаеш, я махни.

Виждам, използваш младостта ми като аргумент за някаква моя ограниченост и повърхност, но аз съм разбрала вече, че годините на човек не носят автоматично познание и съзнателност. Това се постига единствено с желание и стремеж от страна на индивида, не е автоматично следствие от някакъв си житейски опит.
Примерите са колкото хората по света!
Ако не ти е приятно да пиша в твоя Кръг, кажи ми - ще престана.

Николай,

Не е нужно да ми се извиняваш. Разбирам те напълно. Аз мога да намеря "общ език" с всеки един човек на Земята, но желанието трябва да е взаимно, иначе не се получава :-) Радвам се, че се стремиш към знание, но също толкова важно е и себепознанието! Наблюдавай себе си.

Не съм чела изцяло нито един труд на Блаватска и предвид репутацията й, не бих си позволила да кажа нещо за нея. А относно този "полтъргайст", за който споменаваш - нека ти помогна, моля! Разкажи ми подробно всичко около тези събития ... стига да не си измисляш, разбира се. Човешкият ум е способен да влияе на заобикалящата го материя директно. Което означава, че е възможно ти самият да си причината за тези "полтъргайстки явления". Разкажи ми повече.

И в моментите на прозрение, когато имаш чувството, че знаеш всичко на света, винаги се "сваляй на земята", като се замисляш за всичко, което не знаеш. А то е повече, от колкото дори можеш да си представиш. С всички е така!

Ateviel.Dali si se interesyvala ot tsnip ili drygite naychni komisii po naychno izsledvane na paranormalnoto?Horata sa gi registrirali s aparatyra tezi iavlenia-a az opredeleno ne si izmisliam.Imam okolo niakolko stotitsi hiliadi takiva prejiviavania s tia-"vanshni nevidimi loshi razymi-poltargaistite".Az ti kazah nai vajnoto no tvoite "barieri"v saznanieto ti prechat da izsledvash tazi tema.Otkade znaesh che si prava po toia vapros?Pozainteresyvai se i shte vidish che sam prav.Osven ako po vishite razymi ne jelaiat ti da razberesh tova.Ima neshto veliko i genialno v pritchite na Jesus.Chovekat pisal savsem skoro.Ot ogromen opit znam che i toi i g-n Kojyharov sa pravi.Za edin tip hora-masovia e prav Jesus a za malka grypa g-n Kojyharov.Az sahto osaznavam edna stranna neveroiatna istina za sveta no i osaznavam che niama da my ia kaja.Neka tia sama my se otkrie-Babrivostta e gibel za madretsa a malchanieto e spasenie za glypaka.Az izbiram i srednia pat i tehnikata koiato e neobhodima dori i kraina.Az ne tvardia che znam vsichko.No moje bi znam istinata-no niamam "materialno"dokazatelstvo.Vinagi sam i na nebeto i nazemiata ednovremenno.

Атевиел,

Ако трябва да отговоря в твой маниер на първото ти изречение (“Не можах да разбера аналогията...”), би трябвало да кажа нещо от рода на: “Нямам намерение да се занимавам с обяснение на очевидни неща”.
Тъй като обаче имам други представи за едно по-изискано общуване между хората, ще поясня за какво иде реч. От позицията, която си заела в по-предишния си постинг, както и от начина, по който си я изразила словесно, се излъчва онзи маниер на поведение, който издава известна доза безпардонност. Разбира се, със сигурност ти няма да се съгласиш с подобна оценка. И аз отчитам, че това далеч няма да е само поради някаква твоя представа за нещата. Вече поне две поколения имат чувствително по-различни виждания по подобни въпроси. Все пак, сигурно би било добре да знаеш, че, ако в определени среди някой се обърне към някого с послание, а другият заяви, че няма да отговаря (защото не му се отговаря или защото счита въпроса за безсмислен), то това ще има едно единствено тълкувание. Ще оставя ти сама да си го изговориш наум.
Между другото, опитай се да си представиш, че си дошла в кабинета ми и докато ми говориш (нещо) аз преглеждам едни или други документи върху бюрото си (като от време на време кимам, просто ей-така, с глава), а, когато свършиш, ти заявя, че, ако открия нещо, което да ми даде повод да помисля, ще си помисля, без да поемам ангажимент да ти съобщя резултата от мисленето си. Е, ако си участник в подобна сценка, с какво чувство би си тръгнала, Атевиел?
Отново между другото, преди да мина нататък, искам да ти посоча, че в твоя израз: "...аналогията, която правиш СЪС отношенията на младите съпрузи в леглото...", съюзът "със" трябва да бъде изписан само като "с".

Питаш, дали е нужно да оповестяваш публично бележките, които си си направила? Веднага бих те попитал на свой ред: “А защо не?” Нали покрай всичко друго в това би се изразил и един елементарно изискуем акт на уважение. Например, забелязала ли си, че във всичкото ми досегашно отношение към теб, аз постоянно съм се придържал към такъв маниер на поведение. Въпреки, че съм имал повод (както и сама си признавала) да “ти тегля една май..”. Как мислиш, Атевиел, защо не съм “ти теглил досега въпросната май..?”

Искаш да ти дам “конкретни примери/цитати” за твоите “не най-почтителни фрази”. Това би ми отнело доста време, ако трябва внимателно да прегледам посланията ти във Форума. Ето защо, бих ти предложил по-къс път (който се препоръчва от някои американски експерти по социална психология) – само бих ти казал, че ми е ставало болно от едни или други твои не напълно премерени реплики от рода на: “Илия, не ставай смешен”.
Атевиел, стремежът към осъзнаване не включва ли поне малко желание за една по-голяма деликатност и финес в демонстрираното отношение към другите.
Между другото, задавала ли си си въпроса: “Защо ти първа правиш предложение да говориш на някого на ‘ти’?” Задавала ли си си и другия въпрос: “Как постъпват в подобна ситуация хората от онези обществата, които спазват определен по-изискан тип протокол (който, много странно, ти непрекъснато наричаш “формалност”)? Знаеш ли, че там далеч не всеки може да предложи на отсрещната страна преминаване към разговор на ‘ти’?” Нека те попитам още и това: “Не ти ли е хрумвало и по този пункт да забележиш известна доза безпардонност?” И още (а то има вероятност да е много по-важно, отколкото би ти се сторило на пръв поглед): “Дали правиш някаква връзка между лекотата, с която преминаваш на ‘ти’, и лекотата, с която решаваш, че някой не разбира нищо от естетика, от красота, от закони на Всемира (‘които и най-малките деца знаят’)?" И така нататък.

Между другото, нека тук оставим настрана конкретния повод, от който е могло или не е могло (на мен лично) да ми става болно. По-важното е друго (и много бих дал да приемеш, че ти казвам това с възможно най-доброто чувство, на което съм способен): струва ми се, Атавиел, че ти много лесно казваш, че “нещо Е”. Разбира се, аз съм ти обръщал внимание върху това и, ако сега се повтарям, то го правя, защото не съм усетил да си размислила върху казаното.

Казваш, че не си “предявявала претенции за всезнаене”. Разбира се, че не си изказвала нещо подобно в прав текст. Впрочем, такива претенции обикновено не се заявяват явно. Но ти постоянно си демонстрирала, че имаш знания, представи и способности, които в твоята оценъчна координатна система априорно се намират в положението на много по-високо стойностни дадености от знанията, които имат други. С това (между редовете) си давала да се разбере в какви селения на примитиви си отпращала въпросните "други". От посланията ти в тези случаи просто се е излъчвало внушението, че ориентацията на ценностните полюси в твоята система Е единствено възможната.

Атевиел, твърде лоша услуга би си направила, ако започнеш да си мислиш, че бих тръгнал да те провокирам на тема “уязвимост”. Просто съм ти съобщил как изглеждат нещата отстрани, нещо което ти веднага си решила, че е плод на моите плебейски интелектуални способности.
Ако има нещо, към което бих искал да те “провокирам” в действителност, то това е евентуалното култивиране на някаква по-голяма строгост в обсъждането на един или друг въпрос и особено – по отношение на преценката на неговата доказателствена част. Разбира се, аз нямам представа относно твоето разбиране за доказателство. Досега съм останал с впечатлението, че, ако нещо е написано, примерно, от Карл Густав Юнг, то вече е доказано. (Е, с някои дребни изключения около случаите, когато и той те е изненадвал, при което си решавала на минутата, че “е попаднал под някакво влияние”.) Другият вид “доказателство”, което съм констатирал при теб, е всъщност проява на следната формула: “Мисля, че е така, следователно – онова, което мисля, е действително така”.
По този повод, трябва да знаеш, че мнозина (при това твърде известни мислители) са попадали в тази клопка. И най-тъжното е, че впоследствие огромни групи хора не са си изваждали никаква поука.

Нека ми бъде позволено да ти кажа още веднъж: “Изреченията от рода: ‘Еди-кое-си Е’, трябва да се употребяват много пестеливо, Атевиел".
През 1820 година Лаплас е изказал следната знаменателна мисъл: “Строго погледнато, може дори да се каже, че почти всичките ни знания са само вероятни, а в кръга на малкото неща, които можем да опознаем с достоверност – в математическите науки, главните средства за постигане на истината – индукцията и аналогията, се основават на вероятности” [Пиер Лаплас, “Философско есе за вероятностите” – В: Бернули, Лаплас, Колмогоров, “Вероятности”, София, 1982, с.37].
Питам се: “И Лаплас ли ще причислиш към смешниците?” (Всъщност, защо не? Той би пратил и твоя Бог, и колективното несъзнавано на Юнг, и какво ли не още при вероятното, а не при сигурното знание.)

Атевиел, изстреляла си набързо едно: “Не държа на връзката от твоят сайт към мояТ – ако желаеш, я махни”. (Между другото, определението “моят” не се отнася до подлог и поради това не следва да се членува с пълен член.)
Защо обаче, когато инсталирах въпросната връзка, не ме предупреди, че “ти не държиш на нея”? Защо бе нужно по онова време да ми пишеш някакви фрази относно “благородството на моята душа” (цитирам по памет и се надявам тя поне да не ме лъже много)? Трябва ли сега с горчивина да си припомням думите на Шекспир: “Жена, твоето име е непостоянство!” (Или: “Непостоянство, твоето име е жена!”)
Или трябва за кой ли път да си помисля за склонността на Атевиел да прибързва в изводите си?

Между другото, в текстовете си тук, в този Форум, ти неколкократно си съветвала да се правят справки с публикациите ти в собствения ти сайт. Когато, обаче, съм откривал, че (примерно) по въпросите на “красотата” си намерила за необходимо да се изкажеш в типичния ти декларативен (и просто само декларативен) стил и когато съм ти обръщал внимание върху този недостатък, когато съм се опитвал да ти подскажа, че по толкова труден за изучаване въпрос (отново взет само като пример) човек трябва предварително да поработи, при това, по-обстоятелствено – каква е била твоята реакция?
Тя стои в сайта, Атевиел. И всеки може да направи справка.

Идвам до последния фрагмент в посланието ти, в който заявяваш, че третирам “твоята младост” като аргумент за някаква проява на “ограниченост” или “повърхностно отношение”.
Нямам намерение да се занимавам с някакво фалшиво дипломатическо увъртане и затова ще ти кажа в прав текст: “Да, младостта (разгледана статистически усреднено) е и по-ограничена, и по-повърхностна от старостта (също статистически усреднено)”. И в това няма нищо неестествено. В края на краищата, бебетата знаят по-малко от първокласниците, а първокласниците – по-малко от студентите-първокурсници.

Разбира се, че съм напълно съгласен с теб относно това, че “годините на човека не носят автоматично познание и съзнателност”. И това е така, защото немалко хора остават интелектуални младенци и на зрели години. Една част от тези хора (без това непременно да се отнася до всички) са и онези, които в достатъчно млада възраст са се оказали завладяни от магнетичното въздействие на една единствена теория или просто само идея, при което до края на живота си не са могли да се откъснат от нейното гравитационно поле. Още от най-стари времена тази опасност е била виждана и именно поради това е съществувал принцип: младите хора да бъдат обучавани с палитра от най-различни науки, за да могат да постигнат по-панорамни ориентири. Тези ориентири е трябвало да ги предпазват от едностранни увлечения.

Последната ти мисъл е: “Ако не ти е приятно да пиша в твоя Кръг, кажи ми – ще престана”. Ще я свържа с едно от първите ти изречения: “Както казах, нямам никакво желание да се вкопчвам в спорове с теб, тъй като ги намирам в голяма степен за неплодотворни и буксуващи на едно място...” Атевиел, репликата “нямам никакво желание” не може да е породена от някакво приятно чувство. В такъв смисъл, ако има някой, на когото нещо (или някой друг) му е неприятен, това си ти, а въпросният “някой друг” съм аз. Аз обаче не съм заявявал, че ми е “неприятно да водя диалози с теб”. Освен това, можеш да бъдеш сигурна, че като казвам това съм максимално искрен – най-малкото поради факта, че в твое лице имам срещу себе си човек, който притежава възможности за виждане в аванс на неща, които остават скрити за другите.
И тук обаче се питам: "Защо ти трябваше до сравнително скоро да ме титулуваш като 'вълнуващ събеседник'?" Дали и тук не се проявила (пак трябва да ти обърна внимание върху това) твоята склонност към прибързаност в преценките? И ако това е нещо, което може да бъде мислено като стил на поведение, то дали пък сега не прибързваш с преценката си за “буксуването”? И за отсъствието на “плодотворност”? Между другото, Атевиел, дали по силата на същите представи не би могло да се открие буксуване и в твоите лайтмотивни послания за съзнателността, придружавани остинатно от признанието, че не знаеш как да се постигне тази цел в глобални измерения.

Тук обаче има важна добавка. Отваряш въпрос за “материалните доказателства за неща като психика, душа...” (пропуснала си “Бог”), на които аз “толкова съм държал”. (Възкликнала си дори: “Каква ти материя!” И това възклицание, придружено от удивителната, която си поставила, би трябвало да изиграе ролята на унищожаващо всяка помисъл за материална интерпретация на “психиката”, на “душата” доказателство.)
Атевиел, много е опасно, човек да забрави кои неща са “истини” и кои само е решил да нарече “истини”. ПО ДОПУСКАНЕ. Между тези две понятия има принципно различие. И едно дисциплинирано съзнание постоянно помни за това различие.

Между другото, ти очевидно смесваш моето засилено желание към доказателственост с представата за материализъм. И това е друга твоя грешка, която в думите ти, които коментирам, вече е проличала по недвусмислен начин.
Ако с теб решаваме някаква математическа задача и аз поискам на мястото на някакви декларативни твърдения да предложиш доказателства, и това ли ще бъде проява на някакъв мой материализъм, Атевиел?
Впрочем, искаш ли да направим едно уточнение – да се договорим, какво да разбираме под “декларативно твърдение” и какво под “изведено (доказано) твърдение”. След което да вземем произволен твой постинг и да определим кои твърдения в него са от единия и кои, респективно – от другия тип. После можем да направим това с втори твой постинг, с трети... Дали би могла да си представиш предварително измеренията на находката? (Ако желаеш, можем да направим това и с текстовете от сайта ти.)

Разбира се, за мен не е никак трудно да си представя как и на това мое предложение би погледнала като на някакъв материалистично огрубяващ изследователски инструмент. След което, в най-добрия случай, би махнала с ръка и благосклонно би позволила: “Ако някой има желание, нека се занимава с подобни анализи на моето творчество”.

(Накрая, Атевиел, последна граматическа бележка. Забелязвам, че често, когато изписваш в множествено число думи от женски род, окончаващи на "-ия" (да речем, "претенция"), употребяваш като окончание "-ий" (например, "претенций", вместо "претенции".)