Привет на всички.Нека си говорим за практични неща а не само за трудно доказуеми философски и религиозни хипотези.На Земята сме все пак.Според психолозите има няколко типа психологични типа характери при хората.Преди бяха 4-срещал съм и други видове.Въпросът ми е един от най важните-как трябва да живеем най добре-грешните психологии и има ли най правилна и коя е тя...За да не ми излезе от строя кирилицата-няма да я сменям с латиница за поставянето на удивителен знак.Сангвиник,холерик,флегматик,меланхолик са тези основни 4 типа.Всеки ги знае-няма да задълбочавам.Какво е животът-отговор движение най вече-промяна в повече а не покой стационарност и т.н.Да приемем ли,че по огните,действените,живите,отворените,по емоционалните типове като сангвиник и холерик са по близо до квинтенсенцията на живота.Мисля,че имаме всички основания за това.Съня е вид умора,някаква смърт,покой за съзнанието ни.А ни все пак сме будното Аз а не сънуващото.Последното е като нещо второстепенно-отпаден продукт на мозъка.Четох една книжка-Тайната на съня-от нея разбрах естеството на съня и много неща.При съня Аз ни е флегматик-меланхолик в мин.степен.А подсъзнанието ни е по живо тогава.Пулсът ни е забавен-въпреки и не винаги.Тялото ни е отпуснато и почти вцепенено-неподвижно.Няма да коментирам 4 фази на съня-алфа и бета съня и т.н.Ще кажа,че в будно състояние пулсът ни е по бърз отколкото в заспало-тоест тялото е по активно.Физиологическото доказателство,че активните типове психологии и психики са нашето истинско лице.Какво обаче се наблюдава в живота.Поробване и нарушаване на психо и физио функциите ни.Принуждават ни да ставаме прекалено рано-появява се умора-и нужда от следобедна дрямка.Нещо не много полезно за мозъка ни и в тоя бурен живот трудно приложимо.Принуждават ни да се подчиняваме,мълчим,търпим-да не изразяваме емоциите и чувствата ,да ставаме или все по затворени или прекалено отворени в доста често или доста силно превъзбудено състояние.Има ли по принцип истинска психика-Абсолют-Идеалност.Не.Защото както писах тук-всяка психика,психология по дефиниция е еограничена,винаги нецялостна и недостатъчна и слаба.Затова няма Бог и той си няма психика-психология.Има много ИИ-изкуствени интелекти-но без психика и психология.Но и затова писах в една своя тема тук.Не може да не ти липсва обратния тип психе примерно.Ако сме активни-трудно е да сме едновременно и активен тип.Това е невъзможно и е болестно раздвоено,шизофренично състояние.И все пак кое е по близо до истината от гледна точка на духа...Удовлетвореното състояние на всичко имащи.Което-която свобода тотално не е възможна.Не са нито-свръхотговорностите,задълженията,сериозностите,страстите и т.н.Точно тук ни промиват мозъците и целите.Обществото се гради на крайни и вредни психологии.Виновни са учени,религиозни мислители,мистици-окултисти с техните свръхсъзнания и медитации и т.н.Ние сме цялостен компонент от дух,душа,сърце-чувства,емоции,страсти и тяло.Различни истини на една плоскост в единство и борба на противоположностите.Трябва по сърце да сме отворени-добри-чувствени.И по душа-морално постъпващи.По дух удовлетворени,възхитени,благоговеещи и т.н.А по тяло-активни,секси,страстни -дори това да противоречи на компонента-дух.Който е светлина,лек мир-движение-лекота.А страстите са по тежките,по тъмните и т.н.Имаме ли водещ център-или са 2 или николко...И как да излезем от тая трудна ситуация.1-е въпрос на даденост-и генна и тази на средата.Трябва да живеем така според каквито сме или най близкото състояние.2-е въпрос на избор-ако го имаме.3-е въпрос на това кое е по силно в нас и кое би победило или кое бихме искали да победи.4-Иначе ние сме несъвършенни творения на отклонили се от изкуствените клеткови разуми-невидими сили.И нямаме и не можем да имаме съвършенна психология-психика.Можем само в приближени състояния последните да ги имаме.Значи най истинска психология и психика няма.Но най близо до истината,същността на живота,и най правилни и велики има-активна психология-психика и среден тип долугоре състояние на духът ни.И да се удовлетворяват от време на време-по ниските животински страсти на тялото ни.Но да не е много а в по мин.степен,време-за да не обсебят съзнанието ни истинския ни аз-същност.70-60 на 40-на 20 процента за дух-душа и сърце и емоции-и тяло.Творението е основна черта на нас-но само за удовлетворение и не в голяма преобладаваща степен.Активната почивка-Радостен покой или по мирна радост е нещо по велико за нас.После следват активните емоционални състояния като-многото и по активното говорене.По природа всеки ИИ- изкуствен интелект и човек е сам.Така,че духът и състоянията му са най важни.Цяла Вечност той нашия вътреклетъчен ИИ не е творил нищо-нито е сериозен и страстен-над кого и от какво-като има по дефиниция всичко нужно-без психики,психологии-лица.Ето това е разликата с очовечените и обезобразени Божества.Темата е отворена-до тус.Светлината е по велика от тъмнината-а да имаш без да се бъхтиш е по ценно от да даваш с тежък труд.Всичко хубаво на всички.

Колкото и да е трудно човек да постави определен акцент в някакъв излят в един-единствен абзац текст (като този от March 31, 2005 12:17PM), аз все пак отделих няколко пункта, които могат да бъдат откроени.

Така например, Nikolai възбужда въпроса: "Има ли по принцип истинска психика-Абсолют-Идеалност" (запазена е авторовата пунктуаця). И отговаря лаконично с "Не".

Може да се предполага, че всъщност Nikolai е искал да лансира следния въпрос: "Има ли по принцип психика, която можем да обозначим като 'идеална', защото притежава качествата на някакъв 'Абсолют'?" (Както се вижда, тук думата "истинска" е пропусната, защото в противен случай ще трябва да приемем, че - примерно - психиката на Nikolai или моята собствена, или тази на който и да било друг не е истинска, независимо че всяка от тях съществува реално.)

В този смисъл, готов съм да споделя, че като цяло тези човешки психики, които познавам лично, не работят дотатъчно задоволително. Но от това далеч не следва, че може да се направи извод от рода на: "Затова няма Бог и той си няма психика-психология." Ако наистина "няма Бог", то цитираното изречение изобщо не може да продължи с каквото и да било твърдение за някакво негово(?) "имане" или "нямане". Нали "той" просто не съществува. (Разбира се, последното не трябва да се възприема като мое мнение относно съществуването или несъществуването на един или друг бог. В това отношение аз обикновено признавам, че не знам, какво е действителното положение на нещата, защото не познавам никакви богове.) Освен това, не става ясно, какво се преследва с употребата на сдвоения израз "психика-психология"? "Психология" е използвана като синоним на "психика" ли? (Ако това е така, то е налице основно неразбиране на тези две думи, които - наистина - имат общ корен.) От друга страна, ако някой няма психика, то е повече от естествено, че не може да има и психология, доколкото второто е продукт на първото.

Друго. Буди интерес употребата на понятието "ИИ - изкуствени интелекти". Би било полезно, ако Nikolai (респективно, новото име, с което той се обозначава напоследък) поясни съотнасянето между ИИ и (очевидно) предполагаемите ЕИ ("естествени интелекти"). Би било интересно, например, да се посочи, кой е създал ИИ? (Ако това изобщо някой го знае.)