Здравейте,Г-н Кожухаров,този път се обръщам към Вас с конкретен въпрос,защото ми се ще да чуя вашата гледна точка по един казус свързан с преподавателската работа.В момента живея във Велико Търново и се изявявам като хорист в хор "Кантилена"с диригент Анета Павлова.Споменавам тези факти,защото си давам сметка,че има вероятност да познавате въпросната Г-жа Павлова и работата и (честно казано не знам как се пише ударение на клавиатурата) със споменатия хор.Та в хора пее едно момче,което не е завършило богословие(доколкото знам),но въпреки това без много вглеждане се вижда,че е дълбоко религиозно.По стечение на обстоятелствата съм разговарял с него относно религията и тези неща в цялата нейна философия,които аз смятам че вкарват хората в рамки.А освен това съм изтъквал пред него,че религиозните хора гледат доста едностранчиво на нещата.Нещо което аз като учител искам да променя,поне в учениците които ще прекарат даден брой часове с мен.Веднъж,в поредния наш разговор той започна със следното изречение "-Ако мога да променя нещо в държавата,бих променил армията и църквата".Ще Ви поясня че той имаше предвид,да възтанови армията и да даде по-голяма власт на църквата.Промяната на тези две институций,той смята за разковничето,което да промени значително ситуацията в България.При тези думи в мен възникнаха някой мисли около това,как по-точно тези две институций може да действат в една посока(ако въобще могат).Но оставяйки този въпрос настрана аз мигновено го попитах "-А образованието",при което той отговори,че то не е най-важното в днешно време.Аз естествено няма как да се съглася с такова твърдение и започнах да излагам някои мои доводи,че именно образованието е в основата на много социални проблеми.Може би по-точно бих се изразил като включа наред с образованието и възпитанието.И след като нашият разговор пое в такава посока,в един момент стигнахме до това,как по-точно трябва да провежда часа си един учител-дали да засяга единствено проблеми,които са в пряка връзка с дисциплината,която преподава,или е нормално той да изказва своето мнение по-въпроси свързани с дисциплини които не преподава,но си е изградил някакво мнение,обусловено от житейският му опит.Аз твърдо подкрепих тезата,че ако един учител не споделя собственото си мнение,получено от житейсия си опит,без да го налага разбира се,то той би бил така да се каже,непълноценен в работата си.С тези мои думи бях обвинен в това,че по този начин бих вкарал някого в заблуда,тъй като мога да засегна някаква тема по която не съм компетентен.В слячая въпросната тема се оказа религията.Та аз,тогава попитах дали не е заблуда за учаштите се,да слушат учителя в час по Религия,който вероятно като всеки религиозен човек би разглеждал поставените му въпроси,както казах,едностранчиво.Защо,когато същите ученици дойдат в час по музика,респективно при мен,аз да не им кажа някаква друга гледна точка относно Бога(Вие вече знаете моите виждания по въпроса и това че те не се покриват с тези на един богослов,например),та тези деца сами да изберат коя философия да следват.За мен това е едно ограничение на тези,които са дошли да учат,защото смятам че единствено от няколко различни гледни точки,те могат да изберат тази която да подкрепят.А да не говорим за това,че когато на човек се предлага само една гледна точка,той престава да мисли,а аз не искам да имам НЕмислещи ученици.Също така казах на опонента си,че за мен няма да представлява проблем,че някой е избрал да следва философията на религията,за мен проблема е когато този човек "избира" това,защото не е имал възможност да чуе друга философия по същите въпроси.
Осъзнавам,че бях многословен за да Ви задам един единствен въпрос Г-н Кожухаров,но като че ли така ще придобиете по-точна представа за разговора от който се роди този казус.
Много бих се радвал да чуя вашето мнение по въпроса-Дали е добре един учител да спомене своето мнение по въпроси извън преподаваната от него материя или не.
Позволих си да напиша въпроса още веднъж,за да бъде максимално близо съдържанието на това писмо,до неговото заглавие.

Между другото,тъй като опонента ми винаги твърди,че Християнството е религия на религиите,аз го запитах-"-Защо тогава ученика да не се запознае с мисюлманството,например,след като той така или иначе би се обърнал отново към религията на религиите".Получих "отговор",но по него бих си извадил заключение,че съм задал коренно различен въпрос.

Та ето още един въпрос,на който не намирам отговор.
"Защо,хора споделящи някаква религиозна философия,отговарят на някакъв въпрос така,сякаш отговарят на съвсем друг въпрос.Още по-страшно е,че слушателите като че ли не забелязват това.Казвам това,защото разговорите с това момче сме водили пред няколко слушателя,които винаги твърдяха,че моите въпроси са получили точните си отговори.


Ще се надявам на най-скорошния Ви отговор.

С уважение:Делян Пенчев

Тъй като виждам,че не получавам отговор от Г-н Кожухаров,каня всеки,който има мнение по въпроса да го сподели.Бих се радвал да чуя повече гледни точки.



Делян Пенчев

Драги Деляне,

Периодично пред Форума на „Нова Магнаура” изникват някакви проблеми, поради което се е случвало за много месеци и дори години той да не функционира. Ще положа усилия, това да остане в историята, но… държа да знаете, че не всичко зависи само от мен. Например, сега, когато Ви пиша този отговор, имам усещането, че преди няколко месеца Ви отговорих. За съжаление, днес не виждам никаква следа от това, поради което се заемам повторно да споделя онова, което мисля във връзка с повдигнатите от Вас въпроси.

Първо. За съжаление, не познавам колежката Анета Павлова, нито работата й като диригент на хор „Кантилена”.

Второ – относно представата Ви, че религията, с „цялата нейна философия”, вкарва „хората в рамки”. От мои позиции, това е безусловно така. В същото време, не трябва да се забравя, че всяка една система от ценности, всеки мироглед, също представляват „рамки”, приети съзнателно и доброволно от отделния индивид или инфилтрирани в съзнанието му тогава, когато той е бил достатъчно неустойчив, за да подложи на критичен анализ всичко, което му се внушава или разпорежда. В такъв смисъл, големият въпрос за „рамките” се свежда до това: доколко те са широки или тесни и какви са конкретните ограничения, които поставят?

Трето – относно твърдението Ви, че „религиозните хора гледат доста едностранчиво на нещата”. Отново съм съгласен с Вас. Но… заедно с това – ако Вие все още изповядвате тази своя теза – трябва да знаете, че религиозните хора биха отправили абсолютно същият упрек към нерелигиозните. В такъв случай какво се получава: от двете противникови страни се изговарят еднакви словесни конструкции, които са напълно неефективни. Ерго, би трябвало твърдението Ви да се придружи с някакви конкретни аргументи. Може би Вие имате готовност за това. Ето защо, ще очаквам да ги чуя.

Четвърто. Изключително похвално е желанието Ви да полагате усилия, щото Вашите ученици да се окажат далеч от традиционната едностранчивост, която твърде често се култивира у тях. И тук, бих проявил интерес по отношение на конкретните Ви опити в това отношение.

Пето. Идеята на Вашия колега по хор за предоставяне на някакви по-големи правомощия на армията и църквата е буквално безумна. В същото време, тя издава определен модел на архаично мислене, при който властва физическата сила. (Тук, безспорно, имам предвид и онези исторически времена на симбиоза, по време на които църквата е имала всичката власт да налага брутално – по армейски – своите виждания за начина, по който хората трябва да живеят.) Напълно естествено е, при такива умонастроения, образованието (естествено, има се предвид образованието в един либерален дух) да бъде неглижирано.

Шесто. Разбира се, че сте напълно прав да пледирате по посока на идеята ученикът (и изобщо – младият обучаван и възпитаван човек) да може да избира измежду различни гледни точки, измежду различни философии. Но… това е бивало винаги твърде неизгодно за онези, които са искали да имат пълната власт да вкарват милиони човешки съзнания в своеобразно идейно Прокрустово ложе. В този смисъл, именно оттук произтича и отговорът на последния Ваш въпрос: „Защо хора, споделящи някаква религиозна философия, отговарят на някакъв въпрос така, сякаш отговарят на съвсем друг въпрос?” Тук единствената неподходяща дума е думата „сякаш”. Няма СЯКАШ, Деляне! Подобен род хора твърде често отговарят именно „на някакъв друг въпрос”, защото техните учения не дават отговор на въпросите, които им се задават.

Поздрави!
Илия Кожухаров