Здравейте всички!
Благодаря на г-н Кожухаров за бързите действия, довели до откриването на този подфорум. Мисля, че ще е полезно за всички, които пишат тук, тъй като се борят срещу заблудите или поне се опитват да го правят, да се предпазят и от заблудите, привнасяни неволно чрез неточно употребени думи и понятия. А освен това, мисля, че ние все повече забравяме собствения си език, използвайки внедрени в ежедневието чуждици, които не винаги обаче изразяват точния смисъл.
С една дума - ако имаме определено мнение по даден въпрос, би трябвало да мислим ясно и да се изразяваме точно. Съгласни ли сте?
Поздрави!
Инти

Здравейте Инти!

Въпросът, който повдигате относно “неточната употреба на думите”, е безусловно важен. Но, за да има каквато и да било възможност за ориентация, някъде трябва да стоят еталони за “точната употреба на думите”. По всеобщо мнение това са речниците. Случва се, обаче, речниците да казват различни неща за едно и също нещо. (Или поне за нещо, което се обозначава с една и съща дума.) Какво да се прави в такъв случай? Може би трябва да има някакъв мега-еталон (или мета-еталон) – “еталон за еталоните”? Къде ли би се намирал той? Вероятно в някакъв МЕГА- (или МЕТА-) еталонен речник? Дали някъде го има?
Тук ще спра с тази серия от въпроси. Но всеки може да ги продължи сам. (И да се вгледа по-внимателно в далечината, питайки се, дали само му се привижда, че там стои нещо скептическо като дизайн.)

Във връзка със “заблудите, в които ни вкарва езикът” (поне пред мен) стои един важен въпрос: “Ние директно ли мислим с езиковите си категории или езикът като инструмент за комуникация има много по-малки ресурсни възможности от тези на мислите ни, поради което се налага да осъществяваме някакъв техен превод, когато ги излагаме езиково?”
Вие какво мислите, Инти? Познавате ли теории, доказващи правотата на едната или другата половина на въпроса?