"Мнозина считат, че човек непременно трябва да вярва, за да стори дори и най-дребното нещо в живота си. Немалко спекуланти припечелват добре от тази "истина". Възможно ли е хората да бъдат максимално активни в условията на широк интелектуален скепсис?"

Лошо формулирана тема и неправилно зададен въпрос.
Колко са "мнозина"-та? Ако са наистина много, то не означава ли това, че са прави и практиката им "да се вярва" е успешна? И защо "истина" е в кавички? Някой доказал ли е, че "вярванията" на мнозината са лъжа? Кои са спекулантите, които печелят? В каква област са спекулите им? И доказано ли е че печелят?Къде се шири интелектуалния скепсис? И колко е широк? Щом е интелектуален, значи е в главите на хората, по-точно на интелектуалците, защото има и прагматичен скепсис, творчески скепсис и разни други скепсиси. Ако е в главите им (на интелектуалците), защото май другаде го няма( някой да го е видял как изглежда?),
значи няма причини за тревога - в действителността той не присъства, което значи, че тя не е обременена и скептична, тоест, може да бъде подложена на разни действия от страна на лишените от скепсис. Освен това, какво означава перманентен? Съществуват ли наистина перманентни неща? Ако е наистина перманентен, как ще бъде забелязан? Извън него няма да има друго, така че перманентен като определение ще трябва да отпадне.
И защо хората трябва да бъдат "максимално" активни. Ако са само активни, няма ли да е достатъчно? И в какво трябва да се изразява активността им?

Илия Кожухаров поздравява Инти!

Темата на Инти в този Суб-форум е “Питания”. Но преди Инти да е задала и първия си въпрос, тя вече е дала отговора: “Лошо формулирана тема и неправилно зададен въпрос”. Тогава възниква недоумение: “Инти действително ли има питания?” Тук Илия К. неволно си спомня една брилянтна фраза на Бъртранд Ръсел, която (като че ли?) вече е имал повод да цитира. Тя е изречена по адрес на Тома от Аквино:
“Тома от Аквино не се впуска в дирене, в което резултатът не му е предварително известен. Преди още да е започнал да философства, той вече знае истината – тя е обявена в католическата вяра” (Бъртранд Ръсел, “История на Западната философия”, том 2, София, 1995, с.231).

Илия К. обаче ще приеме, че Инти проявява действителен интерес. И затова задава въпроси. Ето защо Илия К. ще се опита да отговори на Инти доколкото му позволяват силите.

Инти пита: “Колко са ‘мнозина’-та?” (Които “считат, че човек непременно трябва да вярва, за да стори дори и най-дребното нещо в живота си”.)
Илия К. не знае точния брой. Но той приема със сигурност, че "мнозината" са действително мнозина, след като съществува масово разпространение на заръки от рода на:

1. “А без вяра не е възможно да се угоди Богу; защото оня, който дохожда при Бога, трябва да вярва, че Той съществува и награждава ония, които Го търсят” (Послание на св. ап. Павла до Евреите, 11:6).

2. “А който се съмнява, осъден е, ако яде, защото яде не от вяра; а всичко, що не е от вяра, е грях” (Съборно послание на св. ап. Павла до Римляни, 14:23).

3. “Онези, които не вярват в Нашите знамения, ще ги изгаряме в Огъня. Всякога, щом кожата им се опече, я сменяваме с друга кожа, за да вкусят мъчението. Аллах е всемогъщ, премъдър.
(Това знамение съдържа едно от научните чудеса на Корана. В него безупречно се разкрива, че сетивните центрове на човешкото тяло се намират в кожата. Съвременните медицински открития потвърждават това.)
А онези, които вярват и вършат праведни дела, ще въведем в Градините, сред които реки текат и там ще пребивават вечно и завинаги. Ще имат там пречисти съпруги. И ще ги настаним под дебела сянка” (Свещен Коран, Сура “Жените” (Ан-Ниса) Мединска, знамения 56 и 57).

(Кратък коментар. Илия К. допуска, че, след като посочените мисли се съдържат в две изключително широко прокламирани, разпространявани и коментирани книги, то хората, които са се докосвали до тях, както и до твърдения от рода на посочените, са твърде много.)

4. Популярни мисли в мюсюлманските среди: “Възпитанието без вяра е като дворец, построен върху тиня или лед” и “Възпитанието без вяра е като семе, посято на скала или сред тръни, то ще изсъхне и ще умре. Ако най-благородните черти не са мотивирани от вярата, те са като погубени посеви у живия организъм”.

5. Мисли, изказани от млади хора в различни форуми:
• “И въобще, какво ли значи човек, лишен от вяра? Остане ли човек без вяра в себе си – той умира. Остане ли човека без вяра в каквото и да е – личността му се разпада.”
• “Човек без вяра си е чист покойник!”
• “Без вяра в своите фантазии Готлиб Даймлер и Карл Бенц не биха имали сили да жертват голяма част от своя живот в неуморни усилия за превръщането им в реалност.”
• “Но без вяра не може. Без вяра не може!”
• “Човек без вяра най лесно се сломява” (Компютърджия, анонимко).

6. Сестра Валентина Друмева, възпитателка на 150 деца в Калоферския манастир: “Светът е пълен със зло – без вяра тежко се живее, ако разчиташ на себе си, на своите сили. Колко е силата на човека? Докъде ще стигне сам, без Бога?! (...)Без вярата в Бога не си струва да се живее. Тя е по-ценна и от образование, и от имане, тя е най-ценното, което родителите могат да дадат на своите деца.” (Из интервю на А.Невска за "Църковен вестник" под надслов: “Вярата – по-ценна и от образование, и от имане”).

7. Епископ Александър (Милеант): “Човек без вяра е като слепец. Вярата дава на човека духовно зрение, помагащо му да вижда и разбира същината на това, което ни заобикаля: как и защо е сътворено всичко, каква е целта на живота, кое е правилно и кое – не, към какво трябва да се стремим и т. н. ” (Из “Основи на православната вяра”).

8. Разговор с отец Васил Колев под надслов “Душата се лекува с вяра и вино” (вестник “Стандарт” / 13.02.2005):
• Репортер Владимир Симеонов: Кой е Васил Котев? Цар на виното или свещеник?
• Отец Васил Котев: Аз съм първо свещеник и чак след това производител на грозде и вино. (...)
• Репортер ВС: Къде е истината – в Бог или във виното?
• Отец ВК: Истината е, че истината е и в двете. Бог е любов. А виното се прави с много любов. (...)
• Репортер ВС: Само мотика ли иска лозето, отче?
• Отец ВК: Само мотика не е достатъчна, нужна е и молитва. Често влизам в моето лозе и се моля: Господ да дава благодат, дъжд и слънце. Да няма аномалии в природата. Да бъде благословен нашият труд, за да е стократен плодът. Амин. Без вяра в Бога трудно ще успеем. Ето, миналата година киселинен дъжд удари насажденията край Илинденци и унищожи повече от половината реколта.

9. Уилям Крейг, специалист по философия на религията: “Явленията на Христос след Неговата смърт, празният гроб и възникването на християнската вяра са доказателства за действителното Му Възкресение. (...) Без вяра в Иисусовото Възкресение християнството никога нямаше да просъществува. Разпятието щеше да си остане финалната трагедия на злочестия Иисусов живот.”

10. Светлана Тилкова Алена: “Всяка религия се крепи на вярата. А вярата според апостол Павел е ‘изпълнение на обещаното и увереност в невидимото’. Ясно, точно и в същото време свободно за тълкуване. От другата страна на равновесната везна на общественото развитие се е наместила НАУКАТА и малко по малко превръща полето на вярата в доказано знание. По тази логика колкото повече е Знанието, толкова по-малко трябва да е Вярата. Но тъй като знанията във Вселената са необятни, от нашата земна логика излиза, че нашите знания като планетарна култура ще станат толкова много, че неизбежно вярата като нещо анахронично ще започне да клони към нула. Лошото е, че там, където няма духовни устои, технологичното съвършенство е поредна стъпка към собственото унищожение. Толкоз, без Вяра не може.”

11. Беинса Дуно (Учителя Дънов), “Утринно Слово, държано на 4 октомври 1936 г., София, Изгрев”: “Без вяра не можеш да угодиш на Господа. Ще вярваш, за да се наредят работите добре. – Защо ми е нужна вяра? – За да живееш. Без вяра няма живот. – Нашите деди и прадеди са вярвали, и ние вярваме. – Оставете вярата на дедите си. Важно е каква е вашата вяра. Може ли да дадете на приятеля си десет хиляди лева на заем без никаква полица? Може ли да повярвате само на неговата честна дума? Ако вярваш без никакво съмнение, твоят приятел ще ти върне парите навреме; усъмниш ли се в него, парите ще закъснеят.
Вярата е Божествен закон. Щом вярваш, ти вярваш на Бога. Той няма да остави да бъде поруган. Ще срещнеш светски хора, които не принадлежат към никаква черква, към никакво религиозно общество, но постъпват благородно. Те са готови на всякакви жертви и услуги. Казвате: Той не е от нашите. – От нашите е, нищо повече. Аз гледам челото, черепа му и намирам, че е от нашите. Щом има една светла мисъл, той е от нашите. Щом има едно добро чувство и една благородна постъпка, от нашите е. Ако не мисли, не чувства и не постъпва добре, не е от нашите. Той е човек с неорганизиран черен дроб. Който не е готов на никаква услуга, той е болен човек, черният му дроб е разстроен. Той няма общение с Бога. Неговият телефон е развален, звънецът му е счупен, не звъни. Той е затворен в стаята си, изолиран от света. Щом се оправи черният дроб, човек влиза в общение с Бога.

12. Мартин Лутер, “Предговор на Послание към римляните” (1546): “О, вярата, тя е толкова жива, творческа, деятелна и силна, че е просто невъзможно, да не върши добрини! Тя и не пита трябва ли да прави нещо, но още и не питайки тя вече ги е направила и непрекъснато ги върши. А който не върши такива дела, то такъв човек е без вяра. Гледа наоколо, опитва се пипнешком да търси вяра и добри дела и не знае, нито кое е вяра, нито кое е добри дела. (...)
Чрез вяра човек става безгрешен и получава желание за Божите заповеди. С нея въздава на Бог заслужената чест и прави за него, това което е длъжен. А на хората служи доброволно, с каквото може, и така изпълнява своя дълг пред хората. Такава праведност не може да роди, нито природата, нито свободната воля, нито собствените сили. Както никой не може да си прибави вяра, така и никой не може да се освободи от неверието. Как тогава може да се избави и от най малкия грях? И така всичко което се прави, без вяра, в неверие, е фалшиво, преструвка и грях...”

13. Из разговор на Президента Петър Стоянов със студенти от Техническия университет, София:
• Студент: Смятате ли, че всичките проблеми, които има днешното българско общество, се дължат на неговата изгубена вяра и какво може да се направи?
• Петър Стоянов: Без вяра път напред няма.

14. Старейшина Адемар Дамиани:
“Пророкът Мормон учи:
‘Ето защо, ако човек има вяра, той трябва да има надежда, защото без вяра не може да има никаква надежда...’”

15. Ангел Величков, “Радост в скърбите” ("Църковен Вестник"): “Разсъжденията на разума без вяра биха довели до отчаяние”.

16. Из разговор на репортер Нели Цонева с Мая Вапцарова (вестник “Сега”):
• Репортер НЦ: Ако днес беше жив Вапцаров, какво би се опитал да ни каже?
• МВ: Аз мисля, че той щеше и днес да ни каже онова, което вече е написал. Смисълът е в думата "вяра". Самото стихотворение "Вяра" за мен е стихотворение, чийто код не е разгадан от нашето съвремие. Като погледнеш цялата негова поезия, ранните стихове в Морското училище във Варна, той всъщност описва срещата си със съдбата. Само на 19 години е, а заклинателно изрича: "Аз ще завърша млад, с куршум в челото." Какъв е този двигател, който го е карал да върви към куршума в челото? Незнайна сила е това.
• Репортер НЦ: Сякаш продължаваш тази мисъл, защото често повтаряш,че "човек без вяра е като сляпо роден". От какво се поддържа това чувство?
• МВ: Вярата е нещо, което движи духа на човека. За някои тя е религия, за други – и морал, за трети – проста житейска мъдрост. Духовен двигател. И никой не знае какво е: чувство ли е, състояние ли е? Виждаш, поетът казва как той – ’човекът би влязъл във взривна ракета, самичък би търсил в простора далечна планета’. Защо? Как изстрелва това чувство чак в Космоса?

17. Харун Яхя, “Еволюционната измама”: “...вярата в Бог е изиграла стимулираща роля за раждането и развитието на съвременната наука. Много голяма част от инициаторите на модерната наука са вярвали в съществуването на Бог и докато са се занимавали с научна дейност, са се стремили да открият вселената, сътворена от Бог, да схванат Неговите закони и детайлите, свързани със сътворението. Астрономи като Леонардо да Винчи, Коперник, Кеплер и Галилей, Кювие – бащата на палеонтологията, Линей – инициаторът на ботаниката и зоологията, и Исак Нютон, който е смятан за 'най-великия учен, който някога е живял', са изучавали науката, вярвайки не само в съществуването на Бог, но и че цялата вселена се е появила в резултат на Неговото сътворение.
Алберт Айнщайн, смятан за най-великия гений на нашето време, е друг учен, който вярва в Бог и заявява следното: 'Аз не мога да си представя гениален учен, който не притежава дълбока вяра. Тази ситуация може да бъде изразена по следния начин: Науката без вяра е неубедителна.'
Един от основателите на съвременната физика, немският физик Макс Планк, е казал, че всеки, който сериозно се занимава с наука, трябва да прочете израза на вратата на храма на науката: 'Имай вяра'. Вярата е важно качество за един учен.”

Тук Илия К. пита Инти: "Тя (той) има ли някакви съмнения, че списъкът с подобни цитати може да бъде продължен още? И дали направеното изброяване е достатъчно, за да се признае правото на употребата на думата 'мнозина' без да се задава повече въпросът: 'Колко?'?"

По-нататък Илия К. ще продължи с отговори на останалите въпроси.

Благодаря на г-н Кожухаров за усилията, довели до изброените по-горе примери на вяра. Но все пак, да уточня: "Питанията" ми касаят формулировката на темата на форума. Ако не е ясно поставена няма как да се отговори ясно.
А сега към примерите. Пак има нужда от уточнение - по-голямата част от тях са свързани с вярата в бога. Да, ама друга част касаят просто вярата - в себе си, например, откъдето идва и думата "увереност". И тези две неща се смесват, оттам ще дойде и друга неразбория. Петър Дънов има една вяра, Петър Стоянов говори за друга такава. Хайде, преди да се захващаме да анализираме другите неща - скепсисите и готовността за действие на човека - с вяра или без, с увереност - в себе си, в другите, в условията, подходящи да реализира намеренията си - да уточним нещата. Затова са и "Питанията".

Илия Кожухаров иска да увери Инти, че нито за минута не е забравил за многото цели на нейните (неговите) "Питания". А те са не по-малко от 14! И естествено не може да се отговори на всички едновременно. Сега се прибавят и нови, на които (според Инти), ако не се отговори, ще настъпи "и друга неразбория".

Една част от неразбориите настъпват тогава, когато един пита за едно, а друг отговаря за нещо друго – за което не е питан. Друга част от неразбориите настъпват, когато понятията, с които се оперира, не се йерархизират надлежно.

В случая. В ремарките под темата на Суб-форума "Активност в условията на перманентен скепсис?" (тук Илия К. моли мимоходом Инти да забележи въпросителния знак в титула) се говори за "вяра". Без каквито и да било уточнения – сиреч, за "вярата изобщо". Илия К. допуска, че е сравнително лесно понятието за "вяра" да бъде третирано като множество, което има свои под-множества: религиозна вяра, вяра в себе си, вяра в други хора и прочие.

Между другото, Илия К. имаше намерение в някои следващи текстове да обърне внимание на Инти, че по отношение на понятието "скепсис" тя (той) също пропуска да установи въпросната йерархия: множество, под-множество. Но, за това по-нататък.

Илия К. далеч не е подбирал примерите за "без вяра" по някакво предпочитание. Той иска да увери Инти, че доминирането на текстове от сферата не "религиозното без-верие" не е търсено преднамерено. Илия К. искаше просто да представи отговор на първия въпрос на Инти: "Колко са 'мнозината'?" Все поради същата причина Илия К. попита Инти: "Тя (той) има ли някакви съмнения, че списъкът с подобни цитати може да бъде продължен още? И дали направеното изброяване е достатъчно, за да се признае правото на употребата на думата 'мнозина' без да се задава повече въпросът: 'Колко?'?"

За съжаление, Инти не е отговорила еднозначно именно на този (и всъщност, единствен) въпрос, с което увеличава възможността да се появяват "други неразбории". (Освен, ако Инти не счита, че е отговорила чрез загатнатото от нея (него) за "недостига на примери от извън-религиозните случаи на 'без вяра'".) Ето защо Илия К. повтаря отново същия въпрос. И добавя към молбата си и тази за ясно уточнение: "Иска ли Инти още примери за извън-религиозните случаи на 'без вяра'?" Илия К. счита, че с поетапното отхвърляне на всеки един от поставените въпроси се помага да се избягват неразбориите.

И така, Инти?

Така:
Поред:
1."Мнозина считат, че човек непременно трябва да вярва, за да стори дори и най-дребното нещо в живота си”.
Няма въпросителен знак. Това означава просто твърдение. Лошото е :
“….когато понятията, с които се оперира, не се йерархизират надлежно”.Ето, ако вместо “мнозина” се използва “някои от хората считат…” щеше да се избегне търсенето на достатъчно голям брой цитати на изявления, в които е употребена думата “вяра”, за да се докаже използването на думичката “мнозина”.

2.“Без каквито и да било уточнения – сиреч, за "вярата изобщо".
Да, ама се налага да се уточни, пак поради същата причина –
трябва да е ясно за вяра в какво или в кого става дума, за да протича евентуалната дискусия понятно.
“Илия К. допуска, че е сравнително лесно понятието за "вяра" да бъде третирано като множество, което има свои под-множества: религиозна вяра, вяра в себе си, вяра в други хора и прочие”.
Ами след като има под-вери, т.е. под “вяра “ могат да се разбират различни вери в различни неща, задължително е да се уточнява, защото след това следва другото твърдение, че “Немалко спекуланти припечелват добре от тази "истина". Ясно е, че може да възникне въпрос: “Какво печели спекулантът от това, че даден човек има вяра в собствените си сили, знания, умения?”
И тези качества на хората – да вземем увереността в собствените сили да извършваш нещо, трябва ли да се представя като истина в кавички?

Спирам до тук. Скепсисът във всичките му разновидности също трябва да се определи. И за да не се губи време в изясняване на нещо, което е ясно само за този, който задава въпрос, предлагам следната формулировка на темата:

“Някои хора смятат, че за да предприемат каквото и да е, трябва да са уверени предварително в положителния резултат от действията си.
(Спекулантите ги изпускам поради написаното по-горе)
Възможно ли е човек да бъде подтикнат към действие, ако то не би му гарантирало очаквания резултат?”

А пък разменените писма по уточняване на “Питанията” да влязат в другата тема – “За заблудите, в които ни вкарва езика” – като илюстрация на това, че когато искаш да изразиш ясно нещо, което мислиш, самата мисъл за това нещо трябва да е много точна и да не предизвиква нужда от тълкувания и обяснения.

Инти,

Изпитвам безпокойство от сериозното разминаване помежду ни още преди да сме започнали да говорим по същество. Вероятно, това е данъкът, който трябва да се плаща при всеки стремеж към точност. Ако стремежът, разбира се, е именно този.

1. Когато Ви обърнах внимание върху присъствието на въпросителния знак, то изрично посочих, че става въпрос за ТИТУЛА – безглаголното изречение, изписано с чувствително по-голям кегел и стоящо най-отгоре на тази страница от Форума след поредния №19 ("Активност в условията на перманентен скепсис?")
Сега очаквам да протестирате, защо не съм изяснил веднага думата “чувствително” (в какъв аспект е мислена?) и фразата “по-голям” (колко “по-голям”?). Ето защо, веднага ще поясня: употребил съм думата “чувствително” като словесен инструмент за подсилване на израза “по-голям” – като равностойна на “забележимо” или “отчетливо” (“по-голям”). Все поради тази причина коментираните дума и израз трябва да се третират общо като израз, чието количествено измерение се изразява с числовия интервал 2 – 2,5, получен като съотношение между височините и ширините на буквите на титула и буквите на непосредствено следващия го ред (линейно съотношение), респективно с числовия интервал 4 – 5, получен като съотношение между площите, които заемат тези букви. В случая, визираните числови данни отразяват моята представа за думата “чувствително” и съответно са били моето основание да я употребя.

2. Относно изречението: “Мнозина считат, че човек непременно трябва да вярва, за да стори дори и най-дребното нещо в живота си”, и Вашата констатация, че щом “няма въпросителен знак” в края “това означава просто твърдение”, изпитвам известно затруднение.
Инти, не знам, каква е Вашата представа за “просто” или “не-просто” твърдение, но (доколкото си спомням) присъствието или отсъствието на въпросителен знак може да ни ориентира по отношение на това: дали едно изречение е въпросително или не. А когато не е – по други белези би могло да се установи дали то е съобщително, повелително, пожелателно, възклицателно или ответно. Според тези основни положения в българския език, коментираното изречение е съобщително.
Продължавайки да правя опити да се ориентирам в онова, което сте искала да кажете с израза “просто твърдение”, се питам: “Дали не сте искала да кажете: ‘просто изречение’ (в структурен аспект)?“ Веднага обаче се вижда, че изречението: “Мнозина считат...”, не е просто изречение. То е сложно – съдържа три прости изречения, две от които се явяват подчинени.
Инти, приемам Ви най-чистосърдечно за радетел на ясния изказ, но, както се вижда (поне за мен) в написаното от Вас прозират някои неясноти.

3. Относно думата “мнозина” – не мисля, че е необходима каквато и да било нейна замяна, още по-малко пък с “някои (хора)”. Може би Вие считате, че "мнозина" е синоним на “мнозинство”, но поне аз не мисля, че това е така. “Мнозина” е достатъчно точен (за случая) индикатор относно това, че става въпрос за “забележимо”, “отчетливо” или “чувствително” голяма група хора.
Впрочем, според моите представи, тези хора, които “считат, че човек непременно трябва да вярва, за да стори дори и най-дребното нещо в живота си”, СА И МНОЗИНСТВО, една по-голяма част. Въпреки всичко, реших да посоча с примерите, които дадох (и които мога да продължа да давам), че е редно да покажа положения, които предопределят формирането на “забележимо голяма група хора”. Все поради тази причина са включени религиозните хора, защото дори и само те са достатъчни, за да се постигне “отчетливост” в открояването на въпросната група (сиреч, “мнозината”). В противовес, изразът “някои хора” е толкова неопределен, че може да се тълкува като заключен между "двама души" (заради необходимостта да се получи множествено число) и "цялото население на земята минус един" (за да не се припокрие с израза “всички хора”). Нещо повече, ако трябва да се възползвам от съвета Ви и ако трябва да го изпълня в неговия мултиплициран вид, то оттук нататък би трябвало да пиша (особено, в случаите, когато предварително ще знам, че има вероятност написаното да бъде прочетено и от Вас) в ето този маниер: “Някои хора, направиха нещо, което други някои изтълкуваха по някакъв начин, поради което се стигна до нещо, което би могло да се представи някак си”. А в добавка, Инти, и вие ще трябва да следвате подобен маниер, най-малкото – за да сте в синхрон със съвета си.
Завършвайки коментара си за думата “мнозина”, не мога да не отбележа, че за съжаление Вие за втори път не сте отговорила на простичкия ми въпрос: “Достатъчни ли са Ви изредените примери около употребата на изрази от рода на “без вяра”, за да мога да мина към другите Ви въпроси без да се притеснявам, че в някакъв момент бихте могла отново да ме питате: 'Колко са мнозината?'?" Ако и след настоящата моя трета молба, Инти, Вие не кажете своето “да” или “не”, аз ще съм в правото си да отхвърля този Ваш първи въпрос като нещо, по което Вие нямате интерес да получите отговор. (Откъдето ще остане, разбира се, недоумението: “Защо в такъв случай сте го поставила?”)

4. Относно фразата: “Без каквито и да било уточнения – сиреч, за ‘вярата изобщо’”, и Вашата претенция, Инти, за наложителните уточнения, искам да Ви уверя, че ще предприема уточнения, когато дойде моментът. Едва ли обаче това следва (и едва ли може) да се направи още в лаконичното описание на заглавието на един Суб-форум.
Инти, сега наблизо до мен е една книга на Пол Елюар, “Мисли за изкуството”. Дали бихте могла да предвидите, как би ви погледнал Елюар, ако бихте му посочила, че от заглавието “не се долавя яснота, за какви мисли става въпрос: дали това са мисли на специалисти или на дилетанти, на млади или зрели хора, на покойници или съвременници, на европейци, или азиатци, африканци и така нататък”. Какво бихте му приготвила, ако той Ви отговори, че просто е събрал “мисли”, “мисли изобщо”. Между другото, Пол Елюар, е превел Ботевите стихове на френски. Опитвам се да си представя, как някоя френска Инти, поглеждайки заглавието на “На прощаване”, би го заляла с въпроси от рода: “Какво прощаване: на кого с кого..., нужно е уточнение”. На меката корица (уточнявам – върху сгънатата част отзад, под снимката на самия Пол Елюар) стои поместен текст на Пабло Неруда. Ето началото му: “Пол Елюар беше като голяма пчела (представям си, как веднага питате Неруда: ‘Колко голяма?’) в светлината (‘Каква светлина? Червена, зелена, синя, жълта... или комплексна бяла? А може би ултравиолетова? Или инфрачервена? Нужно е уточнение!’): той отиваше (‘Къде? Уточнение!’) и се връщаше (‘Откъде? Уточнение’) с мъдрост (?) и цветен прашец (?)...”
Инти, под ръка ми е и една друга книга – на Карл Густав Юнг, “Архетиповете и колективното несъзнавано”. Да започнем ли и тук да питаме още от заглавието: “Какви архетипове – има много видове? Нужно е...!”
Казвате, че “трябва да е ясно за вяра в какво или в кого става дума, за да протича евентуалната дискусия понятно”. Едва ли това е необходимо. А ако се окаже, че ТО Е НЕПРЕМЕННО НЕОБХОДИМО, то много лесно ще се оформят вътре в Суб-форума различни теми. Впрочем, когато подготвях текста “Вярата като синоним на незнанието” (с който не знам дали сте се запознала), аз също имах предвид “вярата изобщо”.
Инти, не искам да оставате с усещането, че на всяка цена желая срещу всяко Ваше изречение, претенция, критична бележка или пожелание да изрека едно непреклонно "Не!". Отчитам, че бихте могла да ми възразите на току що дадените примери в смисъл, че те са примери на вече написани книги, че там човек може да надникне в съдържанието и да види какво се крие зад заглавието, докато в случая със Суб-форума картината е съвършено друга – книгата е празна и ще трябва тепърва да се пише. Готов съм да приема подобни възражения. Ето защо, веднага ще споделя с Вас, че отчитам като ПРОПУСК ОТ МОЯ СТРАНА това, че с отварянето на Суб-форума не включих един встъпителен текст. (А не успях, защото не ми стигна времето.) Ще се опитам да сторя това, колкото е възможно по-скоро. Но, ето че от друга страна трябва да подготвя отговори за Вашите останали въпроси. (А пиша и други текстове.) Така че – надявам се да имате добрината да изчакате било на едното, било на другото място.

5. Разбира се, че и думата “спекуланти” е употребена в обобщен план, покривайки множеството на “спекулантите изобщо”. И на тяхното конкретизиране ще бъде обърнато внимание (ако това се окаже необходимо) – въпреки, че според мен спекулантите (независимо в кой бранш се подвизават) имат много общи черти.

6. Все в духа на същия подход на допълнителни уточнения и поетапни отговори на Вашите въпроси Ви обещавам да прокоментирам и въпросите за “вярата в собствените сили и нейното изпозване от спекулантите”, и за истината в кавички, и за скепсиса.

7. Колкото до предложението Ви за преформулирането на краткото насочващо описание на темата (а не на самата тема, както сте приела за подходящо да се изразите) – благодаря Ви за проявеното усилие. (При това, моля Ви да не приемате благодарността ми само като някакъв протоколен акт – ще се връщам отново и отново, за да препрочитам дефинираните от Вас пояснителни бележки.) За съжаление, засега ще Ви помоля да се съгласите те да останат във вида, в който са, като само попътно бих искал да Ви обърна внимание върху това, че в духа на собствения Ви маниер на разсъждение могат да бъдат поставени абсолютно същите ремарки, които сте направила и Вие самата. Например, предлагате следния текст: “Възможно ли е човек да бъде подтикнат към действие...”. И аз веднага се питам: “Какво действие? Има различни видове действия. Нужно е уточнение. Освен това – защо само действие? Не може ли да се постига един или друг ефект и с бездействие?” И така нататък, и така нататък.

8. Инти, напълно съм съгласен с предложението Ви да прехвърлим останалата част от диалога в Суб-форум № 15а: “Заблудите, в които ни вкарва езикът”. Не по-малко от Вас съм съгласен, че трябва да се говори ясно и, ако с Вас си подадем ръце, вероятно ще можем да свършим някаква добра работа.

Накрая, искам да Ви помоля за следното – подскажете ми, как да съгласувам по род Вашето име (или, вероятно, псевдоним)?

Г-н Кожухаров,

Недейте да се безпокоите. Нищо лошо няма в разминаването. За “говорене по същество” може да става дума когато “съществото” е достатъчно ясно за участващите в “говоренето”. Самият Вие нееднократно в този форум сте призовавали за ясност на изказа и почти винаги искате от споделящия мнението си да уточни максимално какво е имал предвид.

Аз в случая изпитвам недоумение от многословието, с което отговаряте на тези елементарни въпроси. Не смятам, че използването на много думи прави нещата по-ясни, по-скоро обратното. Както и да е. Въпрос на мислене.Което пък от своя страна е любопитно – дали така многословно мислите, г-н Кожухаров?

А аз имах предвид, че първото изречение след заглавието на темата не завършва с въпросителен знак, което според мен просто е твърдение, а не въпрос. И връзката на твърдението е с думата “мнозина”. Която дума Вие подкрепихте с редица примери. А смятате, както сам пишете, че според Вас “…са мнозинство”. Ами защо тогава не сте го формулирали по този начин? И е по-ясно, а се вижда, че това е Ваше мнение. Не виждам как “забележимо”, “отчетливо” и “чувствително” се отнасят към неопределен брой хора. Би могло да се каже “забележимо множество”, “отчетливо мнозинство” и “чувствително мнозинство”, но мнозинството вече е определена част. На негово място би могло да бъде и малцинство. Същото се получава и с “мнозина”. “Мнозина” от някаква група, ОТ ВЕЧЕ ОПРЕДЕЛЕН БРОЙ ХОРА. Мнозина от тях вярват, а останалите малцина – не. Или обратното. Така го разбирам аз, затова така го и написах. Не се мъчете с допълнителен брой примери. Можеше и да ги няма, ако изразът беше друг. На мен не са ми необходими примери, моето виждане по въпроса е, че повечето от хората вярват в нещо – т.е. според вас “имат вяра въобще”.Ясно е, че заради следващото изречение “вярата трябва да е въобще”, а не конкретно, за да може да се употреби думата “истина” в кавички, а след нея и спекулантите. Защото “вярата въобще” може да бъде атакувана, а вярата в конкретни неща, които посочих – едва ли. А и спекулантите ще изчезнат.

Неудачен пример с Елюар. Щом книгата е негова, то никакъв въпрос не възниква – или е споделил своите мисли за изкуството или е събрал мисли за изкуството от различни хора. Отваряш книгата и си наясно.

А това, което е написал Неруда е чудесно. Само че у мен не възникват въпроси – аз си представям това, което чета и се възхищавам на сравнението. По-скоро Вие бихте задал изброените въпроси, както сте ги задавал досега във форума, а и в писмата си до Я.Симеонов – онова дете със светилника и изчезналата светлина, е пример за Вашите въпроси, нали? И след като досега Вие сте демонстрирал постоянството си в този форум да питате и да изяснявате за себе си неща,повечето от които за другите са били ясни, защо не приемате да сте на мястото на отговарящия по същите правила, а не на винаги питащия? Струва ми се, че долавям известно раздразнение в отговорите Ви, затова може би и въпросите за Елюар, Неруда и Юнг са неудачни. А би трябвало да е ясно, че щом ратувате за словесна дисциплина, трябва Вие да давате пример, нали?

По отношение на заменената дума “активност” с думата “действие”, въпросите, които бихте задали по отношение на последната, би трябвало да зададете и към първата, а именно: “каква активност?”, “активност в какво?” , “щом може с активност, не може ли с пасивност?” и т.н. Впрочем, активност означава дейност, действие, не сте ли съгласен?

А “инти” се съгласува с “то” – ср.р.,ед.ч.
Бъдете здрав!

Драго Инти,

Преди да продължим с нашия разговор, бихте ли споделило на колко години е "то"-то у Вас?
И още, дали бихте се възползвало от предложената в "Чат"-а възможност за инсталиране на програмата Skype, след което, разбира се, да споделите Skype-името си?

А какво значение има възрастта му? Да не би във форума да има възрастови ограничения? Ако е така, пишете какви са.
И какво е Skypa? Без него(нея) не може ли да се пише във форума?

Ако във Форума имаше възрастови ограничения, те щяха да бъдат конкретно посочени. От това не следва, че не може да се пита за възраст?
Вие, Инти, сте могло да отговорите или да откажете отговор. Сега следвайки Вашия стил, аз ще Ви попитам: "А за Вас има ли някакво значение дали в този Форум ще се знае възрастта на "то"-то у Вас или не?"

Колкото до последните Ви два въпроса, на тях бихте могло вече да сте си отговорило, ако бяхте влезли в "Чат"-а на сайта и бяхте решило да се възползвате от предложените там възможности.

Инти е поласкано от проявения интерес към възрастта му. Май доколкото е запознато с разните писания из форума, не към всеки е било отправено такова питане. Интересно му е какво ли означава интерсът точно към неговата възраст. Но не е много любопитно. Както е отбелязано - няма възрастови ограничения за пишещите във форума. За Инти няма никакво значение на каква възраст са пишещите. Важното е какво пишат.
Инти се запозна с предложеното в "Чата", но не прояви интерес.

"Интерсът" (както е написало Инти) на Илия К. към неговата възраст имаше действително специален смисъл. Въпросният "интерс" засега е еднократен, доколкото до този момент тук никой не се е самоидентифицирал с "то". Преди време Илия К. имаше повод да зададе подобен въпрос относно граматическия род на Карла, която понякога говореше за себе си като мъж.

Сега Илия К. би прибавил и друг въпрос към Инти, питайки го, дали то има положително отношение към математиката? И този, както и предишният, въпрос (за възрастта) имат за Илия К. смисъла на източник за допълнителна информация относно Инти: Илия К. иска да се ориентира по-добре в неговия натюрел, за да може (доколкото му позволяват силите) да използва съответно и по-близък до Инти език. Илия К. споменава сега математиката, защото му направи обезпокоително впечатление, че Инти бе подминало някои разсъждения във връзка с коментирания въпрос около думата "мнозина" – там той бе намесил съвсем леко математическата Теория на множествата.

Впрочем, споменавайки отново думата "мнозина", Илия К. иска да предложи на Инти да сподели мисли по отношение на следното изречение, намерено в един от бележниците на Леонардо да Винчи: "Мнозина са търгували със заблуди и лъжливи чудеса, заблуждавайки глупавите тълпи".

Илия К. не е забравил, че по същество (привсе и индиректно) Инти му е заявило, че изредените примери на заблуди са достатъчни. Ето защо, щом си изясни отношението на Инти към математиката, Илия К. ще продължи със серията от отговори.

Инти е много доволно от неволната правописна грешка, която е причина за хубавата дума, която се е пръкнала в резултат: интерс! Много експресивно! Грешките имат и хубава страна. Оттук нататък Инти ще използва новата дума.
Инти няма отношение към математиката. Нито положително, нито отрицателно. Независимо, че математиката може би има отношение към него. Сигурно скрито и потайно, защото явно такова Инти не забелязва. Но може да не забелязва от разсеяност.
Странно е желанието на г-н Кожухаров да нагажда езика си към натюрела на събеседниците във форума. От прочетените материали Инти не остава с впечатление, че такова усилие от страна на г-н Кожухаров е било полагано досега. Но никога не е късно, както се знае. Инти също ще се постарае да разбере натюрела си, защото ще е срамно някой друг да се съобразява с нещо, неизвестно на притежателя му. Инти се извинява за отново причиненото безпокойство у г-н Кожухаров относно подминаването на разсъжденията за думата “мнозина”. Инти се осмелява да отбележи, че е написало достатъчно за думата “мнозина”. Естествено, като количество думи то е нищожно в сравнение с онова, което е написал г-н Кожухаров и което би написал по въпроса, опирайки се върху всякакви теории. Но такова е разбирането на Инти.

По въпроса за изречението на Леонардо, Инти би казало, че Леонардо прави някаква констатация, вследствие на известни нему факти.

А сега Инти има въпрос:
Как така стана, че изброените примери за “мнозина вярващи” се превърнаха в “примери на заблуди”? Или г-н Кожухаров просто избързва без да иска и индиректно обяснява защо “истина” в изречението за спекулантите е в кавички? Тоест, целта на формулирания по този начин въпрос във форума е ясна – пак ще стане въпрос колко голяма заблуда е вярата. “Въобще” и “Изобщо”. Затова ли г-н Кожухаров не приема друга формулировка със същия смисъл? Защото в нея няма повод да се стигне до “заблуда”?
Ако това е целта, Инти пита: Защо г-н Кожухаров не формулира в едно ясно изречение собственото си мнение по въпроса, например:
“Вярата като най-голяма заблуда за човека в неговото историческо развитие” и да помоли всички, които мислят по друг начин да изложат мнението си по въпроса? А и онези, които го подкрепят, също ще имат така да се каже трибуна.Там би могло да се обсъжда и неговото произведение поместено в друг раздел. Ще има поле за широкомащабна дискусия между привържениците и противниците на това мнение. Демократично, нали?

След вълничката на самодоволство от “пръкването” на новата дума, плод на правописна грешка, Инти ще трябва да поясни какво според него ИЗРАЗЯВА (от латинското “expresio” – “изражение”, или “еxpressus” – “изразителен”, “нагледен”, “ясен”, “явен”) “много експресивното” (= “много изразителното”) (!?) негово откритие. Това е толкова по-наложително, след като то възнамерява “оттук нататък да използва новата дума”.

Хипотезата за “незабелязване поради разсеяност” дава на Илия К. много важна информация за предполагаеми естествени склонности при Инти.

Вероятно, все поради същата разсеяност Инти не е забелязало, че няма (и не може да има) нищо странно в желанието на Илия К. да “нагажда езика си към натюрела на събеседниците във Форума”, защото просто такова желание не съществува. Той и не го прави. (Към събеседниците в множествено число.) Илия К. е изпълнен засега с подобно желание в единствено число. И то е по адрес на Инти. Защото единствено то се е самоопределило като “то”. Ако някой ден на Илия К. му се отдаде възможност да погали Инти по главицата (да речем, за някоя правилно решена задача), от това Инти не би следвало да си мисли, че той ще тръгне да гали по главите всички участници във Форума. С тях Илия К. ще подбере друг начин за изразяване на възторга си.

Инти може и да е написало много думи за думата “мнозина”. Но, вероятно, преди това не е прочело (или не е разбрало) написаното от Илия К. (в това число и отнасящото се до някои елементарни понятия от Теория на множествата). Инти е продължило да преплита “мнозина” с “мнозинство”. Илия К. обаче няма да се впуска в нови обяснения, защото иска да се нагоди към дистанцираността на Инти от математиката. (Тук Илия К. трябва все пак да отбележи с голямо съжаление, че отдалечеността от математиката, нерядко (как ли ще разбере Инти думата “нерядко”?) се съчетава и с отдалеченост от точното мислене.)

Илия К. си отбелязва, че Инти е готово да приложи при оценката на мисълта на Леонардо гледна точка, която е чувствително (как ли ще разбере Инти думата “чувствително”?) по-различна от онази, която то използва спрямо насочващите изречения под титула на този Суб-форум. (Илия К. допуска, че и тук може да се е проявила някаква разсеяност.)

Обяснимо защо (и в потвърждение за вредата от отсъстващата дисциплина в мисленето) Инти пита “как е станало така, че изброените примери за ‘мнозина вярващи’ са се превърнали в ‘примери за заблуди’?”
Илия К. не може да отговори на такъв въпрос, защото той съдържа някакво несъществуващо предположение, измислено от Инти (вероятно в порива на друга негова шармантна грешка). Илия К. изреди определен кръг примери (и поясни това неколкократно), единствено воден от желанието си да посочи основания за употребената от него дума “мнозина”. Тези примери заемат мястото на предположените от Инти “известни на Леонардо факти” във връзка с неговото право да употреби същата дума.

Илия К. изобщо не избързва с обяснението на кавичките около думата “истина”. Напротив, както изрично е посочил на Инти, той ще дойде след време и до тези кавички. А това, че Инти си мисли, че нещо около целта на въпроса в Суб-форума му е ясно, е част единствено от неговите собствени фантазии. Те се разпростират и върху думите “въобще” и “изобщо”, обяснението на които (за поредно съжаление) е свързано с представи, използващи понятията “множество” и “под-множество”.

Инти е дало и още едно поредно доказателство за некоректно мислене, дефинирайки следния въпрос: “Затова ли г-н Кожухаров не приема друга формулировка със същия смисъл? Защото в нея няма повод да се стигне до ’заблуда’?”
Илия К. трябва да направи анализ на тези два въпроса, за да се разбере, защо пред него е блокирана каквато и да било възможност за отговор.
И така, съществуват две формулировки на нещо: формулировка “Ил” и формулировка “Ин”. Инти, което е дало формулировката “Ин”, подозира, че формулировката “Ил” е предложена, за да може нейният автор, Илия К., да достигне до понятието “заблуда”. Според това подозрение на Инти въпросното качество на формулировката “Ил” следва да е неин много важен отличителен белег. (Иначе, защо ли ще му е на Илия К. такава формулировка?) Формулировката “Ин” обаче не притежава това качество. Инти заявява, че с нея Илия К. няма да може да стигне до заветното си понятие “заблуда”. (Нека приемем, че това е така.)
Но в такъв случай, колко вярно е твърдението на Инти, че неговата формулировка ("Ин") е “със същия смисъл” (като този на формулировката "Ил")?
Инти само е доказало, че му се привижда равенство там, където има неравенство. (Колко фатално – отново се налага да се мисли с термини от математиката!)

Накрая, Илия К. ще се опита да обясни на Инти, че то е затънало в голямо самозаблуждение, когато е решило, че “целта на формулирания по този начин въпрос във Форума е ясна", че Илия К. отново ще докара нещата дотам, че да се види "колко голяма заблуда е вярата”.
Илия К. нито е казал някъде, нито има намерение да каже подобно нещо. За да докаже това положение, Илия К. ще посочи какво е написано отдавна в сайта (“Области на активност” :: “Обозначения, дефиниции...”), вероятно много преди Инти да е влезла за първи път в него:
“Под вяра се предлага да се разбира всеки психически акт, с който се приемат за истинни твърдения, които нямат необходимите доказателства.
Забележка 1. В определени случаи ‘вярата’ не е изолирана проява на психиката, а трайно нейно състояние.
Забележка 2. Често проявяваща се важна съпътстваща характеристика на ‘вярата’ представлява непоклатимата сигурност, че тя (вярата) предоставя на своя собственик ‘истина’ и дори ‘знание’, нещо което предизвиква удовлетворение. По това ‘вярата’ се отличава от ‘аксиомата’ или ‘постулата’, но се родее (в някои случаи – до степен на синонимия) с ‘предразсъдъка’.
Наложителен извод. По необходимост, ‘вярата’ се явява синоним на ‘незнанието’."
Илия К. съжалява дълбоко за това, че и тук присъстват няколко понятия от математиката, които за Инти ще са нов повод за проява на заявената му индиферентност. Но тези текстове са писани преди да се е знаело от когото и да било, че Инти ще се появи в този сайт.

За да приключи, Илия К. ще посочи, че един човек може да вярва в каквото си пожелае, но лично той (Илия К.) никога няма да назове “вярата като най-голяма заблуда за човека в неговото историческо развитие”, както фриволно си е позволило да прави това Инти (и то приписвайки някакави погрешни свои фантазии на Илия К.). Ако онзи, който вярва, е разбрал какво представлява вярата, той всъщност е имунизиран срещу каквито и да било заблуди, свързани (не представляващи, а свързани) с нея.
Инти сигурно ще остане потресено, ако научи в колко много неща вярва Илия К.

Илия К. ще прехвърли оттук нататък диалога с Инти в Суб-форум №15а: "Заблудите, в които ни вкарва езикът".

Инти изгуби доста време, разхождайки се из обилието от думи, използвано от г-н Кожухаров в отговор на поредното му писмо. Отбелязвайки за пореден път (за себе си), че многословието не винаги означава яснота, а по-скоро обратното, то реши да цитира точно написаното от г-н Кожухаров, преди да му отговори. Инти продължава да се чуди на разминаването между “точното мислене”, което г-н Кожухаров смята, че притежава и неясното изразяване на въпросните “точни” мисли. И понеже Инти не е телепат, за да разбере наистина ли са точни мислите, остава да съди за тях по изказа на г-н Кожухаров. Обяснението на Инти засега е, че едно е да мислиш, че мислиш точно и друго е да даваш точен израз на мисълта си.

В това писмо Инти за разлика от предишните пъти ще е многословно. Ще се опита за последен път да обясни какво е казало. За последен, защото Инти предполага, че г-н Кожухаров е съвсем наясно с нещата, които Инти е написало и с написаното и от други участници във форума. Само че те не са изразени така, както той смята че трябва да бъдат, за да се избегне опасността от заблуда. И самозаблуда.
И затова се пише за едно и също нещо по няколко пъти. На Инти това му прилича на действие, изразено със следната поговорка на руски език, която е също много изразителна : “Толочь воду в ступе”. Практиката е показала, че това действие не води до никакъв резултат, така че е нецелесъобразно.

И един протоколен въпрос: Могат ли да се обсъждат неща във форума без да се прибягва до “Теорията на множествата” и “(Не) възможността за дефиниция”? Инти разбира, че това са любимите теми на г-н Кожухаров, но е елементарно да се предположи, че разговор може да се води и без свеждането на почти всички мнения (освен неговото) до горните теми. Или не може?

Та по писмото:
Цитат 1:
“След вълничката на самодоволство от “пръкването” на новата дума, плод на правописна грешка, Инти ще трябва да поясни какво според него ИЗРАЗЯВА (от латинското “expresio” – “изражение”, или “еxpressus” – “изразителен”, “нагледен”, “ясен”, “явен”) “много експресивното” (= “много изразителното”) (!?) негово откритие. Това е толкова по-наложително, след като то възнамерява “оттук нататък да използва новата дума”.

Инти не знае въз основа на какво г-н Кожухаров смята, че то е изпитало “самодоволство от пръкването на….”. Сигурно г-н Кожухаров притежава скрити заложби да отгатва състоянието на хората и да знае какво те изпитват в различни моменти. В случая обаче греши. Инти изпита радост от изразителността(експресивността) на думата “интерс”. За да разбере защо, г-н Кожухаров спокойно може да остави речниците настрана и да произнесе на глас (дано този акт не доведе до някои нежелателни последици, например да бъде причислен към група хора, които си говорят на глас и т.н.) последователно двете думи – “интерес” и “интерс”. Някои думи са по-изразителни от други и това може да се разбере по звученето им. За Инти е така. Затова то се и зарадва. За г-н Кожухаров може би това е израз на нахалство от страна на Инти – вместо културно да се извини за допуснатата грешка, то си позволява да й се радва, че има и намерение в бъдеще да я използва, без да дава обяснения защо. Дори не вижда причините за “наложително”. Но ще я използва там, където това няма да предизвиква суматоха. Обещава!
Впрочем, “пръкване” също е много експресивна (изразителна) дума според Инти.

Цитат 2.
“Илия К. си отбелязва, че Инти е готово да приложи при оценката на мисълта на Леонардо гледна точка, която е чувствително (как ли ще разбере Инти думата “чувствително”?) по-различна от онази, която то използва спрямо насочващите изречения под титула на този Суб-форум.”

Естествено, че гледната точка е различна. Много по-различна. Дори чувствително – за тези, които биха почувствали.
Както бе написано от Инти:
“ Инти би казало, че Леонардо прави някаква констатация, вследствие на известни нему факти.”
В “насочващите изречения под заглавието на Суб-форума” г-н Кожухаров като Леонардо прави констатация вследствие на известни нему факти.
Поради явната невъзможност да попита Леонардо въз основа на какви факти е направил горната констатация, (но Инти предполага, че сигурно ги е посочил на онези, които са се интересували от тях, а може първо да е посочил фактите, а после да е направил констатацията), Инти не би искало да изпусне възможността да попита г-н Кожухаров за фактите, довели го до неговата констатация.
В отговор “Илия К. изреди определен кръг примери (и поясни това неколкократно), единствено воден от желанието си да посочи основания за употребената от него дума “мнозина”.
След това определи същите примери от мнения като: “ изредените примери на заблуди”.
Инти смята, че г-н Кожухаров трябва да спазва собствения си призив за коректност. “Мнозина”-та от примерите, посочени от него не касаят “мнозина”, които ходят на баня или посещават нощни клубове или гласуват на поредни избори. Мнозината са:
“Мнозина считат, че човек непременно трябва да вярва, за да стори дори и най-дребното нещо в живота си”.
И примерите са свързани с вярата на отделните упоменати в тях личности. Тогава изводът е, че:
“Кръг от примери за мнозина вярващи” е идентичен с “изредени примери за заблуди”. Или: мнозината вярващи от примерите са мнозина, изпаднали в заблуда.

Леонардо да Винчи е написал: "Мнозина са търгували със заблуди и лъжливи чудеса, заблуждавайки глупавите тълпи".

а Ил.Кожухаров: “Мнозина считат, че човек непременно трябва да вярва, за да стори дори и най-дребното нещо в живота си”.

Има ли разлика между двете твърдения? Ако има, значи гледната точка към тях ще е различна. Ако няма, г-н Кожухаров би могъл да сложи написаното от Леонардо на мястото на неговата тема за обсъждане във форума.

Цитат 3:
“Инти е дало и още едно поредно доказателство за некоректно мислене, дефинирайки следния въпрос: “Затова ли г-н Кожухаров не приема друга формулировка със същия смисъл? Защото в нея няма повод да се стигне до ’заблуда’?”
Илия К. трябва да направи анализ на тези два въпроса, за да се разбере, защо пред него е блокирана каквато и да било възможност за отговор.”

Г-н Кожухаров пак се проявява като скрит телепат. Откъде накъде формулираният въпрос на Инти ще е доказателство за некоректно мислене? Некоректно конкретно към г-н Кожухаров или некоректно въобще?
Щом има въпрос, има възможност и за отговор, стига г-н Кожухаров да иска да го даде.Наистина, защо пък да не иска да го даде? Тук Инти вече изказа предположения (за разлика от “подозренията” , които измъчват г-н Кожухаров, Инти не подозира никого в нищо, а само предполага). Предположенията му могат и да са фантазии, но до време. В повечето случаи са се оказвали правилни и подкрепени от съответните факти.

И последно:
Препоръки към г-н Кожухаров.
Ако наистина иска да води диалог във форума, би могъл да направи малко усилие и да се опита да разбере гледната точка, мнението, разбирането на съответния събеседник.
Да се постарае за точността на изказа си, тъй като е носител според самия него на “точен мисловен процес”.
Да ограничи по възможност обема на справочната информация, с която засипва същия този събеседник, отговаряйки било на някакъв въпрос или изяснявайки на автора на мислите собствените му мисли, правейки подробни граматични и стилистични разбори, свеждайки по този начин започващия разговор до монолог, демонстриращ определено ниво на ерудиция.
За да има диалог, участникът в него трябва да чува другия, а не да слуша само собствените си думи, да е готов да приеме мнението на другия, без да се старае непременно да го обори.
Да приеме, че има различен начин на мислене и възприемане, който само поради това, че е различен, не може да се обявява за погрешен.
Препоръките са приятелски. Имат за цел “повишаването на нивото на диалогичност” както се изразяват някои.

А сега Инти се оттегля. Предстои му почивка и няма да има възможност да участва във форума. Дано след като се върне намери и други участници в него.

Илия К. е напълно съгласен, че “едно е да мислиш, че мислиш точно, и друго – да даваш точен израз на мисълта си”. При това, резултатът (или “резултатът”) винаги зависи от мисловните качества на преценяващия. Колкото до упрека за “обилието от думи”, то този псевдо-аргумент обикновено се използва от хора, които живеят с представата, че лаконично оформените мисли са непременно ясни.

Илия К. приветства Инти за неговото пробно многословие, откъдето не следва (в съответствие със собствените му твърдения), че това е довело до нещо, което да не ухае на вътрешни противоречия. Впрочем, за да може Инти да разбере, колко наложително е да се пояснява (с което текстовете стават по необходимост дълги), нека на Илия К. бъде позволено да попита: “След като Инти е споделило, че ‘практиката е показала...’ (нещо), защо не си е направило труда да поясни ‘за коя практика’ всъщност говори?” ("НУЖНО Е ПОЯСНЕНИЕ!" – почти извикваше Инти в началото. Защо сега обаче то не е сторило това, което иначе с охота търси у другите? Дали не, за да бъде дори и многословният му текст неясен?)

Относно поставения въпрос за възможността или невъзможността “да се обсъждат неща във Форума без да се прибягва до ‘Теорията на множествата’ и ‘(Не)възможността на дефиницията’” – отговорът е много лесен: “Може”.
Но Инти (и тук!) не е пояснило какъв вид обсъждане го вълнува. За някои видове – може. В края на подобни обсъждания обаче, обикновено се вижда, че нищо не е било обсъдено, защото не са били използвани от всички участници общи инструменти за въвеждане на разговора в единно русло. Ако Инти случайно би си направило труда да прочете някои фрагменти от текстовете, които е обозначило като “любимите теми на г-н Кожухаров”, ще открие с изненада, че преди те да станат такива, са били любими на много други мислители, които са имали почти същите проблеми с едни или други прото-модели на Инти.

Тук Илия К. иска да каже на Инти в прав текст следното: "Когато се изказват мисли, е много важно техните отделни елементи да са СИСТЕМАтизирани в съзнанието на говорещия. Това е, безусловно, трудно, то се учи с много усилие и с много внимание. За съжаление, не идва непременно с възрастта, а още по-малко – с припряни демонстрации на безпардонност, която пречи на приносителите си да забележат, че се произнасят по въпроси, по които са неосведомени. СИСТЕМАТИКАТА е трудна област. И тя не може да мине без (поне бегли) представи за дефиниции и множества". (За справка, целият живот на Сократ е протекъл в разговори за дефиниции и множества.)

По повод разсъжденията на Инти около “Цитат 1”.
Когато Илия К. е употребил думата “самодоволно”, не е било нужно да се проявява като телепат, а просто да прочете написаното от самото Инти. А то е: “Инти е много доволно от неволната правописна грешка...”.
Инти, написало сте: “ДОВОЛНО”. И доколкото грешката си е Ваша, то възниква въпросът: “ОТ КАКВО Е БИЛО ДОВОЛНО ИНТИ?” От онова, което САМО Е СТОРИЛО. На това се казва САМОДОВОЛСТВО. (За съжаление обаче, Инти не си е направило труда да прочете собствените си думи, а е решило да хвърли прах в нечии очи като обяви, че то “просто е изпитало радост”. И в порива на сменената си емоция е решило да раздава съвети (“Г-н Кожухаров спокойно може да остави речниците настрана...”). Защо г-н Кожухаров да прави това? Защото просто Инти е водено от някакъв каприз, защото не му се занимава с речници? Или защото в подобна среда на фриволно хвърляни думи всяка "разсеяност на Инти", всяка "негова поредна грешка", незнание и какво ли не още, ще трябва да извиква бурни аплаузи? И вълни на САМОДОВОЛСТВО? Пред приливите
Този Форум, обаче, е предназначен за дискусия със съждения.

На свой ред Илия К. също ще спре с излагането на каквито и да било аргументи, защото преценява, че в случая те са безполезни. Ако някой ден Инти реши, че се нуждае от мнението му, той ще сподели вижданията си по останалите неразгледани въпроси.

Приятна почивка, Инти! Починете си, колкото е възможно, повече и по-добре!