Re: Питания
Posted by:
Илия Кожухаров (IP Logged)
Date: August 11, 2005 06:25PM
Илия Кожухаров поздравява Инти!
Темата на Инти в този Суб-форум е “Питания”. Но преди Инти да е задала и първия си въпрос, тя вече е дала отговора: “Лошо формулирана тема и неправилно зададен въпрос”. Тогава възниква недоумение: “Инти действително ли има питания?” Тук Илия К. неволно си спомня една брилянтна фраза на Бъртранд Ръсел, която (като че ли?) вече е имал повод да цитира. Тя е изречена по адрес на Тома от Аквино:
“Тома от Аквино не се впуска в дирене, в което резултатът не му е предварително известен. Преди още да е започнал да философства, той вече знае истината – тя е обявена в католическата вяра” (Бъртранд Ръсел, “История на Западната философия”, том 2, София, 1995, с.231).
Илия К. обаче ще приеме, че Инти проявява действителен интерес. И затова задава въпроси. Ето защо Илия К. ще се опита да отговори на Инти доколкото му позволяват силите.
Инти пита: “Колко са ‘мнозина’-та?” (Които “считат, че човек непременно трябва да вярва, за да стори дори и най-дребното нещо в живота си”.)
Илия К. не знае точния брой. Но той приема със сигурност, че "мнозината" са действително мнозина, след като съществува масово разпространение на заръки от рода на:
1. “А без вяра не е възможно да се угоди Богу; защото оня, който дохожда при Бога, трябва да вярва, че Той съществува и награждава ония, които Го търсят” (Послание на св. ап. Павла до Евреите, 11:6).
2. “А който се съмнява, осъден е, ако яде, защото яде не от вяра; а всичко, що не е от вяра, е грях” (Съборно послание на св. ап. Павла до Римляни, 14:23).
3. “Онези, които не вярват в Нашите знамения, ще ги изгаряме в Огъня. Всякога, щом кожата им се опече, я сменяваме с друга кожа, за да вкусят мъчението. Аллах е всемогъщ, премъдър.
(Това знамение съдържа едно от научните чудеса на Корана. В него безупречно се разкрива, че сетивните центрове на човешкото тяло се намират в кожата. Съвременните медицински открития потвърждават това.)
А онези, които вярват и вършат праведни дела, ще въведем в Градините, сред които реки текат и там ще пребивават вечно и завинаги. Ще имат там пречисти съпруги. И ще ги настаним под дебела сянка” (Свещен Коран, Сура “Жените” (Ан-Ниса) Мединска, знамения 56 и 57).
(Кратък коментар. Илия К. допуска, че, след като посочените мисли се съдържат в две изключително широко прокламирани, разпространявани и коментирани книги, то хората, които са се докосвали до тях, както и до твърдения от рода на посочените, са твърде много.)
4. Популярни мисли в мюсюлманските среди: “Възпитанието без вяра е като дворец, построен върху тиня или лед” и “Възпитанието без вяра е като семе, посято на скала или сред тръни, то ще изсъхне и ще умре. Ако най-благородните черти не са мотивирани от вярата, те са като погубени посеви у живия организъм”.
5. Мисли, изказани от млади хора в различни форуми:
• “И въобще, какво ли значи човек, лишен от вяра? Остане ли човек без вяра в себе си – той умира. Остане ли човека без вяра в каквото и да е – личността му се разпада.”
• “Човек без вяра си е чист покойник!”
• “Без вяра в своите фантазии Готлиб Даймлер и Карл Бенц не биха имали сили да жертват голяма част от своя живот в неуморни усилия за превръщането им в реалност.”
• “Но без вяра не може. Без вяра не може!”
• “Човек без вяра най лесно се сломява” (Компютърджия, анонимко).
6. Сестра Валентина Друмева, възпитателка на 150 деца в Калоферския манастир: “Светът е пълен със зло – без вяра тежко се живее, ако разчиташ на себе си, на своите сили. Колко е силата на човека? Докъде ще стигне сам, без Бога?! (...)Без вярата в Бога не си струва да се живее. Тя е по-ценна и от образование, и от имане, тя е най-ценното, което родителите могат да дадат на своите деца.” (Из интервю на А.Невска за "Църковен вестник" под надслов: “Вярата – по-ценна и от образование, и от имане”).
7. Епископ Александър (Милеант): “Човек без вяра е като слепец. Вярата дава на човека духовно зрение, помагащо му да вижда и разбира същината на това, което ни заобикаля: как и защо е сътворено всичко, каква е целта на живота, кое е правилно и кое – не, към какво трябва да се стремим и т. н. ” (Из “Основи на православната вяра”).
8. Разговор с отец Васил Колев под надслов “Душата се лекува с вяра и вино” (вестник “Стандарт” / 13.02.2005):
• Репортер Владимир Симеонов: Кой е Васил Котев? Цар на виното или свещеник?
• Отец Васил Котев: Аз съм първо свещеник и чак след това производител на грозде и вино. (...)
• Репортер ВС: Къде е истината – в Бог или във виното?
• Отец ВК: Истината е, че истината е и в двете. Бог е любов. А виното се прави с много любов. (...)
• Репортер ВС: Само мотика ли иска лозето, отче?
• Отец ВК: Само мотика не е достатъчна, нужна е и молитва. Често влизам в моето лозе и се моля: Господ да дава благодат, дъжд и слънце. Да няма аномалии в природата. Да бъде благословен нашият труд, за да е стократен плодът. Амин. Без вяра в Бога трудно ще успеем. Ето, миналата година киселинен дъжд удари насажденията край Илинденци и унищожи повече от половината реколта.
9. Уилям Крейг, специалист по философия на религията: “Явленията на Христос след Неговата смърт, празният гроб и възникването на християнската вяра са доказателства за действителното Му Възкресение. (...) Без вяра в Иисусовото Възкресение християнството никога нямаше да просъществува. Разпятието щеше да си остане финалната трагедия на злочестия Иисусов живот.”
10. Светлана Тилкова Алена: “Всяка религия се крепи на вярата. А вярата според апостол Павел е ‘изпълнение на обещаното и увереност в невидимото’. Ясно, точно и в същото време свободно за тълкуване. От другата страна на равновесната везна на общественото развитие се е наместила НАУКАТА и малко по малко превръща полето на вярата в доказано знание. По тази логика колкото повече е Знанието, толкова по-малко трябва да е Вярата. Но тъй като знанията във Вселената са необятни, от нашата земна логика излиза, че нашите знания като планетарна култура ще станат толкова много, че неизбежно вярата като нещо анахронично ще започне да клони към нула. Лошото е, че там, където няма духовни устои, технологичното съвършенство е поредна стъпка към собственото унищожение. Толкоз, без Вяра не може.”
11. Беинса Дуно (Учителя Дънов), “Утринно Слово, държано на 4 октомври 1936 г., София, Изгрев”: “Без вяра не можеш да угодиш на Господа. Ще вярваш, за да се наредят работите добре. – Защо ми е нужна вяра? – За да живееш. Без вяра няма живот. – Нашите деди и прадеди са вярвали, и ние вярваме. – Оставете вярата на дедите си. Важно е каква е вашата вяра. Може ли да дадете на приятеля си десет хиляди лева на заем без никаква полица? Може ли да повярвате само на неговата честна дума? Ако вярваш без никакво съмнение, твоят приятел ще ти върне парите навреме; усъмниш ли се в него, парите ще закъснеят.
Вярата е Божествен закон. Щом вярваш, ти вярваш на Бога. Той няма да остави да бъде поруган. Ще срещнеш светски хора, които не принадлежат към никаква черква, към никакво религиозно общество, но постъпват благородно. Те са готови на всякакви жертви и услуги. Казвате: Той не е от нашите. – От нашите е, нищо повече. Аз гледам челото, черепа му и намирам, че е от нашите. Щом има една светла мисъл, той е от нашите. Щом има едно добро чувство и една благородна постъпка, от нашите е. Ако не мисли, не чувства и не постъпва добре, не е от нашите. Той е човек с неорганизиран черен дроб. Който не е готов на никаква услуга, той е болен човек, черният му дроб е разстроен. Той няма общение с Бога. Неговият телефон е развален, звънецът му е счупен, не звъни. Той е затворен в стаята си, изолиран от света. Щом се оправи черният дроб, човек влиза в общение с Бога.
12. Мартин Лутер, “Предговор на Послание към римляните” (1546): “О, вярата, тя е толкова жива, творческа, деятелна и силна, че е просто невъзможно, да не върши добрини! Тя и не пита трябва ли да прави нещо, но още и не питайки тя вече ги е направила и непрекъснато ги върши. А който не върши такива дела, то такъв човек е без вяра. Гледа наоколо, опитва се пипнешком да търси вяра и добри дела и не знае, нито кое е вяра, нито кое е добри дела. (...)
Чрез вяра човек става безгрешен и получава желание за Божите заповеди. С нея въздава на Бог заслужената чест и прави за него, това което е длъжен. А на хората служи доброволно, с каквото може, и така изпълнява своя дълг пред хората. Такава праведност не може да роди, нито природата, нито свободната воля, нито собствените сили. Както никой не може да си прибави вяра, така и никой не може да се освободи от неверието. Как тогава може да се избави и от най малкия грях? И така всичко което се прави, без вяра, в неверие, е фалшиво, преструвка и грях...”
13. Из разговор на Президента Петър Стоянов със студенти от Техническия университет, София:
• Студент: Смятате ли, че всичките проблеми, които има днешното българско общество, се дължат на неговата изгубена вяра и какво може да се направи?
• Петър Стоянов: Без вяра път напред няма.
14. Старейшина Адемар Дамиани:
“Пророкът Мормон учи:
‘Ето защо, ако човек има вяра, той трябва да има надежда, защото без вяра не може да има никаква надежда...’”
15. Ангел Величков, “Радост в скърбите” ("Църковен Вестник"): “Разсъжденията на разума без вяра биха довели до отчаяние”.
16. Из разговор на репортер Нели Цонева с Мая Вапцарова (вестник “Сега”):
• Репортер НЦ: Ако днес беше жив Вапцаров, какво би се опитал да ни каже?
• МВ: Аз мисля, че той щеше и днес да ни каже онова, което вече е написал. Смисълът е в думата "вяра". Самото стихотворение "Вяра" за мен е стихотворение, чийто код не е разгадан от нашето съвремие. Като погледнеш цялата негова поезия, ранните стихове в Морското училище във Варна, той всъщност описва срещата си със съдбата. Само на 19 години е, а заклинателно изрича: "Аз ще завърша млад, с куршум в челото." Какъв е този двигател, който го е карал да върви към куршума в челото? Незнайна сила е това.
• Репортер НЦ: Сякаш продължаваш тази мисъл, защото често повтаряш,че "човек без вяра е като сляпо роден". От какво се поддържа това чувство?
• МВ: Вярата е нещо, което движи духа на човека. За някои тя е религия, за други – и морал, за трети – проста житейска мъдрост. Духовен двигател. И никой не знае какво е: чувство ли е, състояние ли е? Виждаш, поетът казва как той – ’човекът би влязъл във взривна ракета, самичък би търсил в простора далечна планета’. Защо? Как изстрелва това чувство чак в Космоса?
17. Харун Яхя, “Еволюционната измама”: “...вярата в Бог е изиграла стимулираща роля за раждането и развитието на съвременната наука. Много голяма част от инициаторите на модерната наука са вярвали в съществуването на Бог и докато са се занимавали с научна дейност, са се стремили да открият вселената, сътворена от Бог, да схванат Неговите закони и детайлите, свързани със сътворението. Астрономи като Леонардо да Винчи, Коперник, Кеплер и Галилей, Кювие – бащата на палеонтологията, Линей – инициаторът на ботаниката и зоологията, и Исак Нютон, който е смятан за 'най-великия учен, който някога е живял', са изучавали науката, вярвайки не само в съществуването на Бог, но и че цялата вселена се е появила в резултат на Неговото сътворение.
Алберт Айнщайн, смятан за най-великия гений на нашето време, е друг учен, който вярва в Бог и заявява следното: 'Аз не мога да си представя гениален учен, който не притежава дълбока вяра. Тази ситуация може да бъде изразена по следния начин: Науката без вяра е неубедителна.'
Един от основателите на съвременната физика, немският физик Макс Планк, е казал, че всеки, който сериозно се занимава с наука, трябва да прочете израза на вратата на храма на науката: 'Имай вяра'. Вярата е важно качество за един учен.”
Тук Илия К. пита Инти: "Тя (той) има ли някакви съмнения, че списъкът с подобни цитати може да бъде продължен още? И дали направеното изброяване е достатъчно, за да се признае правото на употребата на думата 'мнозина' без да се задава повече въпросът: 'Колко?'?"
По-нататък Илия К. ще продължи с отговори на останалите въпроси.