Re: що е то право?
Posted by:
Шон (IP Logged)
Date: January 25, 2004 01:14AM
Драга Клое,
Дали бихте позволила да Ви обърна внимание, че именно по презумпция "правораздаването" следва "да раздава право". В противен случай, то не би следвало да се обозначава с името, което има (за)сега. Освен това, ако правото е "нещо, чието наличие или липса само се установява от съответната институция" (допускам, че под "съответна институция" имате предвид "съда"), то би се оказало, че тази "институция" по нищо не би се различавала от някакъв хроникьор на събития и на техните оценки. Тя обаче (сиреч, съдът) има делегирани функции да определя присъди. А това не е нищо друго, освен именно "раздаване на право".
Напълно съм съгласен, че "правната система в едно общество отразява ни повече, ни по-малко конкретните нива на заблуждения", поради което лесно може да се достигне до извода, че "сеенето на заблуди" се оказва едва ли не "перманентно". В подобно твърдение обаче се крие една много дълбоко скрита опасност. (Тя може да не се отнася за Вас, но въпреки това ще си позволя да я посоча.)
И така, тезата Ви гласи: "Правораздаването всмуква в себе си обществените заблуди, поради което, осъществявайки се, то всъщност ги сее - ерго, не гарантира раздаването на право, а като продължава да се нарича правораздаване се оказва в противоречива среда, без която дори не може да съществува". Сравнете, моля Ви, какво казва по подобен повод Карл Попър - неговите разсъждения са насочени по адрес на философията на Георг Вилхелм Фридрих Хегел.
"...науката се развива, като се изхожда от предположението, че противоречията са недопустими и трябва да се отбягват. Ето защо откриването на дадено противоречие кара учения да направи всичко възможно за отстраняването му. Наистина, щом веднъж се признае наличието на противоречие, цялата наука се разрушава. Хегел обаче извлича много по-различна поука (...). Тъй като противоречията са средствата, чрез които науката прогресира, той заключава, че противоречията не само са допустими и неизбежни, но и във висша степен са желателни. Това е (...) доктрина, чиято цел е да разруши не само всеки рационален спор, но и всеки прогрес. Защото, ако противоречията са неизбежни и желателни, тогава няма никаква нужда да ги отстраняваме (...).
Стремежът на Хегел е да оперира свободно с всички противоречия (...). А причината за желанието му да се признаят противоречията е, че иска да спре рационалната дискусия, а с нея и научния и интелектуалния прогрес" [Карл Попър. Отвореното общество и неговите врагове, том ІІ, София, 1995(?), с.48].
Драга Клое,
Нека отново отбележа: не е необходимо да приемате паралела с Попър - Хегел като отнасящ се непременно до Вас. Споделих го "за всеки случай".
Накрая, със сигурност някой (един) е казал, че думата "ако" е най-тъжната дума на този свят. По-важното обаче е, че през хилядолетията някои (много по един) са констатирали, че това е вярно. То е толкова вярно, че спокойно можем да кажем: "Пред цялото човешко знание стои едно константно "ако"; а от това, че някои не го виждат, далеч не следва, че то не е там - отпред".
Дали за начало изреченията дотук са достатъчни?