Здравейте,
Много се зарадвах, когато открих този сайт. До скоро само четях. Все повече ми се иска да се присъединя.
Казвам се Нина Николаева Николова. От 1994г официално се занимавам с преподаване на информатика, или както е популярно компютърна грамотност. Първо в ИМТ Бургас, като хонорован преподавател, после в частни фирми, провеждащи курсове за преквалификация, а от тази година в ПГ по туризъм. Казвам, че от 1994г се занимавам официално, защото преди това съм го правила за колеги и колежки, работейки като икономист на различни нива – от нормировчик, до главен счетоводител.
Имам достатъчен опит и с моите три деца. Не разбирам, защо в програмата на Министерството и в одобрените учебници за средните училища по тази дисциплина, а и в програмата на колежите и институтите в тази област продължават да се залагат архаизми и излишни неща. Бях изумена от учебника, повтарящ неща, които аз съм изучавала преди 30 години в МАТЕМАТИЧЕСКАТА гимназия, първи випуск с изучаване на програмиране и числени методи, както се наричаше тогава. Но през 68- 71 година още нямаше компютри.
Всеки средно грамотен човек сега би трябвало да се справи с Windows, Microsoft Office, в частност Word, Excel и въобще не му е нужно да програмира под DOS или да превръща числа от десетична в двоична бройна система. Още повече, че това е включено в програмата на ВСИЧКИ средни училища, а не в специализираните. Защо деца, които се подготвят за шивачи, готвачи или са в общообразователно средно училище да изучават бази данни, мрежи и т.н. А след завършване на средното училище или института тръгват младежите да търсят курсове, за да се научат на нещо полезно. Защо?
Грамотността има много аспекти. Аз съм седнала да се кахъря за компютърната грамотност на нацията, а може би трябва да се замислим въобще за грамотността. Вижте учебната програма по български език. Децата ни учат всичко друго, не и правопис. За пунктоация – да не говорим. Една от големите заблуди според мен е, че образователната ни система има принос за първите места на децата ни по олимпиади, че създава подготвени кадри. Ужасно е когато при работа с Word курсистите ми пишат „АФТОБИОГРАФИЯ”, „ВИШЕ ОБРАЗУВАНИЕ” и т.н.
Тръгнахме да учим чужди езици, създадоха се паралелки, с изучаване на чужд език от І клас, но как да обясни човек чуждата граматика, когато седящите срещу него не знаят родната...
Може би трябва да се говори по-силно, да се крещи: ДЕЦАТА НИ РАСТАТ НЕГРАМОТНИ! И да се направи нещо!
С уважение Н. Николаева

Уважаема госпожо Николаева,

Нека на свой ред и аз да Ви отвърна на любезния жест като Ви кажа, че се зарадвах на Вашето послание във Форума на Кръг “Нова Магнаура”. Благодаря Ви за автобиографичните данни, които сте намерила за необходимо да споделите.
По отношение на първия въпрос, който повдигате, изпитвам известно раздвоение. Нека приемем, че грубо можем да разделим педагогическите модели на две големи категории: от една страна биха били тези, при които се преследва строго специализирана подготовка, а от друга – онези, при които освен нея се търси и едно по-широкоаспектно, по-панорамно, ако щете – по-енциклопедично, обучение. Напълно естествено е първата категория да печели повече симпатизанти, защото втората натоварва обучавания с множество теми, проблеми, идеи и решения от много области, по-голямата част от които изглеждат по време на обучението направо ненужни за бъдещата практика на изграждащия се специалист.
Тук ще си позволя да споделя един факт, който преди няколко години ми направи много силно впечатление. Участвах в семинар, организиран от Министерството на образованието и науката, на който бяха поканени и чуждестранни специалисти, които трябваше да споделят опита си по отношение на изграждането и функционирането на вътрешноуниверситетски системи за обезпечаване на качеството в обучението. Един от тези колеги разказа нещо твърде интригуващо, което е било констатирано от редица висши училища във Великобритания. На това място се чувствам задължен да посоча, че там (както и в много други страни) различните професионални гилдии имат чрез своите организации сериозно влияние върху осъществяването на университетското образование – участват със свои представители при изработването на учебните планове, присъстват при провеждането на държавните изпити на студентите и прочие.
И така, както сподели въпросният колега, преди 15-20 години висшите училища във Великобритания започнали да констатират някои странни желания от страна на различни работодатели – те започнали да искат университетите да им подготвят (дословно си спомням този израз) “просто висшисти”, хора “с аромат на висше образование”. Някои ректори били доста стъписани от подобни мъгляви формулировки. След известно време се разбрало, че много от тези искания на работодателите са продиктувани от следния факт: поради бързото развитие на света, бързите промени, които се осъществяват благодарение на огромния конгломерат от нови технологии, квалификационният капацитет на едни или други тесни специалисти се оказва нещо твърде бързо изчерпващо се. Откъдето се стигнало до откритието, че в подобна обстановка много по-лесно се ориентират, много по-бързо се квалифицират допълнително или дори преквалифицират онези, които имат една по-енциклопедична структура на знанията си – които носят “аромата на висшиста, на интелигента”.
Аз, разбира се, не познавам учебната литература по информатика, не съм специалист в тази област, но си задавам въпроса: "Не би ли било добре, паралелно с култивираната способност да се ползва Windows и Microsoft Office, човек да е запознат малко и с функционирането на един цикъл (думата ми е за циклите в програмирането) или, да речем, със системата за преминаване от десетична към двоична или шестнайсетична числова система?" Много хора си отиват от този свят без дори да подозират, че десетичната числова система далеч не е единствено възможната. И че тя съществува само по силата на един явен или неявен обществен контракт. Такива хора образуват онази благодатна среда, в която се разпространяват всевъзможни непоклатими представи за “единствено правилната теория”, за “единствено правилната идеология”, за “единствено правилната религия”. Мисля си, че точно от такива среди излизат фанатици от всякаква боя.
Накрая, напълно споделям горчивината Ви по отношение на езиковото (и в частност – граматическото) невежество на средния млад българин. Опасявам се, че големи маси хора, които претендират за принадлежност към интелигенцията, всъщност дори не подозират, че са езиково кастрирани. Безспокоя се обаче, че вината (така или иначе) ляга върху нас, по-възрастните, учителите.
И още – безспокоя се и от това, че с “говорене на висок глас”, с “крещене” няма да постигнем нищо. Тези, по адрес на които ще бъде нашият вик, просто няма да го чуят. Казвате: “трябва да се направи нещо”. Въпросът е: “Какво?”
И за да не остана само при въпроса, бих предложил: “Може да се обсъди разработването на проект за закон, който да задължава всеки ръководител на институция да назначава на длъжности, които изискват публично (устно или писмено) боравене с езика, само такива кандидати, които са преминали успешно през съответен специален проверовъчен изпит”.

Като ще очаквам мнението Ви,
Оставам с почит.

Илия Кожухаров

Г-н Кожухаров,
Много благодаря за отговора. Вече си мислех, че това е поредното ми изказване тип "глас в пустиня".
Въобще не съм против изучаването на двоична бройна система и т. н. Страхувам се че това става за сметка на други необходими знания.
Благодарение на децата си имам поглед върху учебниците от 82 година насам. Преди това знам по какви учебници учеше сестра ми, а и аз самата. От година на година учебниците стават все по-шарени, върху по-добра хартия и по-неразбираеми, окастрени от към НАУЧНА стойност, сиреч неизползваеми. Това важи за всеки от учебните предмети. Естествено има деца и младежи, които въпреки това успяват да станат стойностни, образовани хора - но за съжаление не в резултат на образователната реформа, а въпреки нея.
Споделих тези мисли във виртуалното издание на Азъ Буки и получих анонимен отговор, който меко казано ме ужаси като настроение. Прилагам го най-отдолу. Нима така трябва да мислим и да си траем анонимно? С удоволствие бих съдействала колкото мога на всяко начинание.
С уважение
Нина Николаева
От тук следва отговорът, който получих:
Здравейте,

Това не е официален отговор от в-к "Аз Буки".
Отговарям Ви лично, защото смятам, че хората трябва да бъдат
информирани.

Изчерпателен отговор на този и други подобни въпроси ще
намерите на следния адрес:(сайтът е на английски)
[www.hermes-press.com]

Изпращам Ви като приложение и любителски превод на част от
материала.
Не се подписвам под това писмо по разбираеми причини.
С най-добри пожелания в тези тежки времена...
Целенасоченото унищожаване на образованието в САЩ и какво трябва да се направи по този въпрос

Д-р Норман Д. Ливъргуд

Постепенната деградация на образованието в САЩ и рязкото понижаване на интелигентността на средния гражданин на тази страна не е случайно явление. Обучението в САЩ и крайните резултати от работата на обществените училища се понесе стремглаво надолу от средата на двайсетия век, защото така беше планирано!
Мислещите граждани на САЩ трябва да знаят, че всички процеси, които протичат устойчиво в едно общество, са планирани от ръководния му елит. Той създава точно необходимите социални, психологически, икономически и идеологически условия, които да реализират крайната му цел - извънмерно богатство за членовете на този елит и унищожително, унизително обедняване за всички останали.

Как се изгуби смисълът на думите

Във всяка култура смисълът, който влагат хората в понятията, идеите и уменията, предавани от поколение на поколение чрез образователните институции (училища, академии, манастири, университети) и чрез медиите (вестници, списания, радиопредавания, телевизии, интернет) се определя от малоброен управляващ елит (политици, финансисти, военни, свещеници, учени, корпорации).
В исторически аспект най-често “идеите на управляващите” пораждаха насилие и класова борба. Много малко са примерите от човешката история, когато “идеите” на управляващите са имали за цел подобряване положението на обикновените хора и обществото като цяло. Ерата на Просвещението през 18-ти век е един от редките примери в това отношение. Тогава хората са били окуражавани да развиват всеобхватно своята образованост във всички области на знанието. Групи от високо образовани, интелигентни хора в Европа и Америка се павират пътя на истински демократичния начин на живот, създават конституции и полагат основите на общественото образование.
През периода на Ренесанса се родиха думи и фрази като “свобода”, “независимост”, “естествени права”, “стремеж към щастие”, “обществено съгласие”, “информирано общество” и те за пръв път те бяха възприети от човечеството чрез личен опит.

САЩ бяха тогава като маяк за тези идеали на епохата на Ренесанса - те поддържаха вярата в “силата на знанието и смисъла на самоопределението”.
“Няма съмнение, че Ренесансът подкрепи каузата на свободата пряко и всеобхватно, много по-успешно от вековете преди него. Тогава бе демонстрирана силата на знанието и нуждата от самоопределение, избора и реализацията на човека.
За пръв път в историята се проведе съгласувана атака срещу интересите на управляващия елит, който целенасочено се противопоставя на разпространението на знанието и освобождаването на човешката мисъл.
Като мислители, хората от епохата на Ренесанса бяха осъзнати революционери, наясно с “новата философия”, пораждаща нова вяра в живота, база за нов социален ред.”
Хърбърт Дж. Мюлер (1964 г.), “Свободата на Запад”.

Културата като човешко творение е неутрална - тя може да бъде използвана както за добро, така и за зло. Посредством процеса на привикване към определена културна среда, който започва от ранно детство, хората се научават да възприемат културата на обществото си - възприемат характерни социални норми.
Корпоративните интереси, предполагащи максимална печалба за минимално време, непрекъснато са атакували демократичните традиции на САЩ чрез заговори срещу просветата и свободната мисъл. Методът им на управление не е базиран на “съгласието на управляваните” или на логичната дискусия, а на произволен диктат с чисто фашистки методи на тирания.
Ясно е, че точно тези, които - чрез силата на богатствата си, измервани в милиарди - обличат с власт президентите, сенаторите и депутатите, са изразители на същите корпоративни интереси на ултрабогатите, стремящи се към целенасочено разрушаване на образователната система на САЩ. Семействата на Рокфелер, Форд, Морган, Браун, Хариман, Дю Понт и други от управляващия елит искат послушни работници, а не мислители!

“Ние разполагаме с неограничени ресурси и мечтаем за общество, в което хората ще се подчиняват със съвършено покорство на моделиращата ни ръка. В тези мечти няма място за установените традиции на сегашното образование - освободени от традицията, ние налагаме собствена си воля върху едно благодарно и отзивчиво население. Не трябва в никакъв случай да се опитваме да превръщаме това население и децата им във философи или хора на науката и културата. Нямаме намерение да отглеждаме измежду тях писатели, оратори, поети или грамотни хора с развито светоусещане. Ние няма да търсим наследствено надарените между тях, които биха могли да се превърнат във велики художници, музиканти, актьори. Нито пък ще отглеждаме от техните редици адвокати, лекари, свещеници, политици и държавници: ние и сега разполагаме с достатъчно богат запас от кадри.”
Фредерик Гейтс, Директор на отдела за благотворителност към
Фондацията на Рокфелер, 1913 г.

Пределно ясно е, че управниците не само не желаят да създават “философи” от средата на работническата класа: те искат работниците им да бъдат тренирани по такъв начин, че никога да не мислят дори за себе си. Преследвайки тази цел, те целенасочено опустошиха мозъците на гражданите на САЩ чрез:
финансиране на университети и продажни учени, които да провеждат унищожаването на обществената образователна система на САЩ в частност и интелигенцията на страната като цяло;
разработване на стратегии за програмиране (промиване на мозъци), основани главно на ефективното използване на всички видове медии, но най-вече на телевизията;
налагане на лъжеобразователни и промиващи мозъците методи с цел да се унищожи способността на гражданите да мислят самостоятелно;
подчиняване на общественото образование на САЩ на серия провалени по замисъл експерименти - от техниката на четене “погледни и прочети” до тъй наречената “нова математика”;
ново дефиниране на ключови понятия с цел възпитаниците на обществените училища да не разбират вече основните постулати на истински демократичното общество;
превръщане на образованието в обикновено трениране на бъдещи покорни роби.

Истинската демокрация изисква наличие на електорат, който е наясно с истинските процеси в света, независимо от внушенията на притежаваните от управниците медии. Ако гражданите на САЩ получават истинско ефективно образование, то ние ще се научим да се информираме сами и ще съумяваме да разкъсаме гъстата мъгла на пропагандата, да открояваме диктаторските решения и действия, да прозираме бъдещите резултати от антиконституционните деяния на управниците си.
Управляващият елит на САЩ започва да изгражда псевдо-образователна система още в началото на двайсети век - система, произвеждаща хора, неспособни да разбират такива ключови понятия и фактори като “свобода”, “правителство на народа, “критично мислене” и прочие.
Висшето общество - или “Висшият кабал” - иска да разполага с работническа класа, добре тренирана за извършване на определена дейност, но неспособна да прави изводи, да обмисля и разбира социалните и политически проблеми. То създава образователна система, съсредоточена върху тренирането на индивида, а не върху обучението му, на базата на разработките на такива материалисти “психолози” като Вилхелм Вунд (Wilhelm Wundt), Дж. Станли Хол (G. Stanley Hall), Джеймс Макийн Кател (James McKeen Cattell), Е. Л. Торндайк (E. L. Thorndike) и други. Основните идеи и постулати на тази група са следните:
всяко нещо има смисъл и заслужава вниманието ни само ако може да бъде измерено, определено количествено и съществуването му е научно доказано;
следователно, психологията трябва да се занимава изключително с поведението на човека, а не с недоказуеми понятия като “ум”, “душа”, “мисъл” и т.н.;
общественото образование трябва да се ограничи до трениране на децата на работниците с цел превръщането им в немислещи, покорни роби, способни да изпълняват определени задачи и с готовност да приемат и изпълняват безкритично заповедите на началниците си.

Тази наложена от управниците система, усилена от действия без какъвто и да било принос за интелектуалното развитие на индивида - като изучаване на малцинствени групи и културите им - безотказно произвежда необразовани и програмирани хора, които не разбират нищо и не могат да се ориентират в действителната обстановка самостоятелно, извън пропагандата и манипулативната митология на политическия и финансов елит.
“Тайното знание е основата на цялата власт. Информацията, която получавате, зависи от това кой сте и какво положение заемате в обществото. От източника на информация зависи доколко е вярно това, което знаете.”
Стевен Джейкобсън, “Контролът на ума в Съединените Щати”

Препоръчани книги и статии по темата:
- Джон М. Бари: “Амбиция и власт” (Barry, John M., “The Ambition and the Power”)
- Бевърли Икмън: “Клонирането на американския ум” (Eakman, Beverly, “The Cloning of the American Mind”)
- Джон Тейлър Като: “Неизвестната история на образованието в САЩ” (Gatto, John Taylor, “The Underground History of American Education”)
- И. Д. Хирш: “Училищата, от които се нуждаем” (Hirsch, E.D., “The Schools We Need”)
- Шарлот Айзърбит: “Целенасоченото опростяване на гражданите на САЩ” (Iserbyt, Charlotte, “The Deliberate Dumbing Down of America”)
- Кенет Дж. Джоунс: “Вътрешния враг” (Jones, Kenneth J., The Enemy Within)
- “Унищожаване/покваряване на образованието в САЩ”
“The Subversion of Education in America” [www.pushhamburger.com]
- “Десните фанатици атакуват образованието”
“The Rabid Right Attacks Education” [www.pfaw.org]
- “Дрогирането на децата в училищата на САЩ”
“The Drugging of School Children in America” [brasscheck.com]
- “Ваучери и правителствен контрол”
“Vouchers and Government Control” [www.lewrockwell.com]
“US Supreme Court authorizes school vouchers: a simultaneous assault on freedom of thought and public education” [www.wsws.org]
- Как Нийл Буш смята да спечели милиони от новата образователна програма на брат си (Дж. Буш)
“How Neil Bush Hopes To Make Millions of His Brother's Education Program” [www.motherjones.com]

Уважаема госпожо Николаева,

Вероятно изпратеното от Вас послание ще заинтригува немалко хора. Благодаря Ви.
Във включения материал на анонимния автор от виртуалното издание на "Азъ Буки" има много положения, които отдавна се коментират от хора с различен интелектуален и емоционален натюрел. Както в много други подобни случаи, и в тези коментари има нещо тъжно. И то се свежда до това, че по-голямата част от констатациите (или догадките) на подобни хора не среща необходимия отзвук, защото за това е нужно някакво култивирано критическо мислене, а то на свой ред:
1. изисква усилия, които уморяват, и
2. носи тъга (в това число и в отношенията между хората).
Изпитвам известно притеснение от онази част в текста от превода, в която се коментира позицията на "материалистите 'психолози' като Вилхелм Вунд (Wilhelm Wundt), Дж. Станли Хол (G. Stanley Hall), Джеймс МакКийн Кател (James McKeen Cattell), Е. Л. Торндайк (E. L. Thorndike) и други". Аз, разбира се, не съм психолог, но определено мисля, че позицията, цитирана във въпросния текст като първи постулат на посочените учени ("всяко нещо има смисъл и заслужава вниманието ни само, ако може да бъде измерено, определено количествено и съществуването му е научно доказано") е нещо, заслужаващо висока степен на адмирация. То е в практически унисон с моето лично разбиране, че количествената интерпретация на едно качествено понятие е всъщност акт на неговото прецизиране, уточнение и, по такъв начин, привеждане в по-надежден режим на работа. В тази позиция долавям и определен отзвук от представите за наука на позитивизма, на членовете на Виенския кръг, както и на немалко техни следовници. Аз симпатизирам на тези проявили кураж и научна доблест мислители, които не са се уплашили да демаскират публично някои опити, придобили характера на школи за жонглиране с неопределеността и противоречивостта на качествените понятия. Между другото, може би, защото (отново трябва да повторя) не съм психолог, трудно мога да си представя с какво друго би трябвало да се занимава психологията, освен с "поведението на човека".
Разбира се, в историята на науката има примери на много научни открития, които са били интерпретирани във вреда на човечеството. Напълно възможно е някой да е успял да използва определени постижения в работата на визираните учени, щото да може "общественото образование да се ограничи до трениране на децата на работниците с цел превръщането им в немислещи, покорни роби, способни да изпълняват определени задачи и с готовност да приемат и изпълняват безкритично заповедите на началниците си". Но във вековете назад това се е правело и без Вунд, и без Торндайк. Правело се е винаги. С някой друг Вундт или Торндайк.

Уважаема госпожо Николаева,
Още веднъж Ви засвидетелствам признателността си за Вашето послание.

Много ми се четат тези текстове, но белите ситни букви на тъмен фон ме убиват...

Драги ne@gre.bg,

На два пъти направих опит да Ви изпратя кратък въпрос на посочения от Вас е-адрес, но и двата пъти писмата ми бяха връщани. Може би ne@gre.bg не съществува.
А аз просто исках (при положение, че посланието Ви не е само някаква шеговита закачка) да ми посочите кои текстове от сайта на Кръга бихте желали да четете, за да Ви ги изпратя като прикачени файлове.

Ваш, Илия Кожухаров

Здравейте!
Аз съм възпитаничка на Строителен техникум - Пловдив и УАСГ-София и с мъка на сърцето мога да кажа, че съм неграмотна. В СТ получих много добро специално образование, но не и общо. В УАСГ просто се научих да взимам изпити, тъй като няма време да се осмисли информацията. Не знам кой може да стане инженер за 4 години?!
Между другото, в института забравих и малкото граматика, която знаех, защото там се бърза за всичко и никой не държи на българския език. Имаше една единствена професорка по математическа геодезия, която ни поправяше грешките в писмените работи и се възмущаваше от нашата неграмотност. Представете си колко изречения има в една писмена работа по математическа геодезия.

Нина, мисля че е нужно да се учи DOS в малките класове, защото това е един вид основа. Детето в 5 клас не знае дали ще стане инженер или художник. Аз разбира се изхождам от собствения си опит. Когато попаднах в УАСГ, не бях учила висша математика и програмиране в СТ, защото това не е нужно на един техник, а аз тогава не знаех, че ще ставам инженер. Станах инженер, но така и не се научих да програмирам, нито пък разбрах нещо от висшата математика. Това се случи с всички мои колеги, които бяха дошли от техникуми. Колкото и да ни мъчеха с програмирането, нямаше резултат, то ни беше чуждо, изобщо не разбирахме логиката му. На изпита всички преписвахме, нямаше устен ...
Мисля, че в образованието трябва да има някакъв ред. Не може да започнеш да учиш детето направо да чете, а то да не знае азбуката. Как да учиш компютри, а да нямаш представа от DOS, нали това е "душата" на компютъра. Поне така са ми казвали.
Много от предметите в училище се изучават повърхностно и не "отначало", много от нещата се пропускат, гонят се срокове, нормативи. Това образование ли е? Според мен най - важно е да се положи основата, след това всеки може да се развива според желанието и способностите си. Бях учителка известно време. Преподавах геодезия и чертане. В часовете по геодезия съм преподавала и геометрия, въпреки, че това не е моя работа. Как да обясняваш геодезчески задачи, като учениците не правят разлика между еднакви и подобни триъгълници. Реших, че е по-важно да попълня "дупките" им по геометрия, отколкото да "градя кули" върху "паянтови основи". По чертане сме говорили за правопис, а по чертане с графични програми започнах от включването на компютъра. Според мен не е нормално да отворя прозореца на AutoCAD и да започна да ги уча на чертожни команди, въпреки че в разпределението на часовете от министерството беше точно така. Аз естествено промених всичко и на следващата година, колегите бяха озадачени, че учениците могат да чертаят на компютър в техните часове. Започнаха да ме четкат, че съм си свършила работата и т.н. , но никой не ме попита как съм го постигнала и то с най- лошия клас. Май не ги и интересуваше. По - лесно е да сложиш етикет "лоши" на учениците и да не се занимаваш повече. Вината е в учителите, не в децата! Видях го с очите си!
Възмутена съм и от шофьорските курсове. Сядаш да караш, а не знаеш нищо за колата. Моя инструктор беше озадачен, когато го попитах какво става под капака, когато превключвам скоростите или като натискам съединителя. Белите по улиците стават и от незнание.

Драга Анастасия,

Нещата, които сте казала са изключително точни. За съжаление обаче, има далеч не малко хора – и учители, и ученици, които не биха пожелали да се задълбочават в каквито и да било подобни проблеми. А в добавка – тези учители и ученици са мнозинството. Това е тъжно. Дори – много тъжно. Защото именно те формират онова обществено мнение, според което е достатъчно човек да се задоволява с видимото на повърхността.
Признавате, че не сте изучила граматиката. Затова пък на първо време можете да сторите нещо сравнително лесно. Опитайте във всяко изречение да откривате: 1. кой е подлогът, и 2. ако има вмъкнато изречение, коя е неговата първа и коя – последна дума. При първите находки поставяйте пълен член, а около вторите – обграждащи запетайки.

Бихте могла да си купите и една граматика на българския език, след което да започнете да я изучавате. Страница по страница. (Всъщност, това, май, трябва да бъде предложено на всички участници в този форум.)

Привет, Анастасия!
Нямам нищо против да се изучава и ДОС и програмиране и числени методи - различни бройни системи и т.н. Лошото е, че се получава също като при граматиката. Сега децата учат що е морфема, в темите по български трябва да доказват, че са изгризкали речника на литературните термини и този за чуждите думи в българския език, но тъй и не успяват да осъзнаят що е пълен член, да не говорим за такива досадни "подробности" като причастие, деепричастие и прочие. С риск да звуча като мърмореща баба ще кажа, че от моето поколение (завършила съм осми клас през 1968г) и най слабите ученици се справяха по-добре от доста сегашни отличници. Не знам защо - дали, защото имахме късмет повечето ни преподаватели да са УЧИТЕЛИ ПО ПРИЗВАНИЕ, а не случайно попаднали в професията хора, или заради образователната система. Погледнете учебниците - и трите ми деца използуваха (най-малката е в седми клас и продължава да ги ползва) моите стари учебници.
Известно време преподавах в ИМТ - сега колеж по туризъм в Бургас. Когато трябваше да показвам в текстов редактор подреждане на текста, установих, че масово децата не знаят нито едно стихотворение или текст на песен. Стигаше се до комичната ситуация да диктувам едновременно "Бяла спретната къщурка", "Аз съм българче" и "Тих бял дунав"...
Вдигаме знамето в българските училища - а колко българи знаят текста на българския химн.... Такива примери много.
Поздравявам Ви, че сте успяли да научите на нещо Вашите ученици. Би трябвало не отделните преподаватели да заобикалят програмата, за да научат все пак децата нещо. Темата май е безкрайна и я приемам много болезнено.

Уважаема госпожо Николаева,

Волю или неволю, и Вие сте се докоснала до граматиката.
Мисля си, че мнозина от днешните млади хора приемат граматиката като нещо досадно, като нещо излишно. Всъщност, те направо виждат, че в живота си могат спокойно да минат без нея. В същото време, не успяват да достигнат до откритието, че тя учи на системност – дори и в условията на нарушенията, с която е изпълнена. Не успяват да забележат и това, че тя култивира и аналитични качества. (Все по същата причина препоръчах на Анастасия да изпробва да открива два различни граматични елемента – подлозите в едно изречение и границите на евентуалните вмъкнати в него подчинени изречения. Моля се, дано да не се е докачила от това мое пожелание.)
Вие обаче споменавате и нещо друго, което е изключително важно. Говорите за "късмета повечето Ви преподаватели да са били УЧИТЕЛИ ПО ПРИЗВАНИЕ". Аз също мога да кажа, че съм имал подобен късмет. (И само за сравнение – преди известно време една моя студентка сподели, че искрено се изумявала всеки път, когато на свой ред аз съм реагирал болезнено на нечия студентска неграмотност: "Какво толкова страшно имало в това!?")
Много пъти съм си мислил, че една дума, МИСИОНЕРСТВО, е напълно неоснователно узурпирана от религиозните активисти и от дипломатите. Мисля, че на практика тя първо се полага като определител на гилдията на учителите и на гилдията на лекарите. Всички други "мисионери" трябва да застанат на опашката далеч зад тях. Но точно тук възниква въпросът: "А знаят ли учителите и лекарите, че всъщност те са мисионери?" Едва ли. Поне по-голямата част от тях дори не подозират, че – искат или не искат – това е тяхната роля.
Защо не го знаят? Защото и техните учители не са го знаели. Или са го забравили. Което е практически същото.

Дали да не основем в нашия Кръг "Клуб на учителите-мисионери"?

Здравей, Шон!
Правиш ми голяма услуга с простичката си препоръка! Купила съм си граматика преди доста време, още като бях учителка, но не съм я прочела дори и до половината. Не го казвам за извинение, а като факт. Не смятам да оставя нещата в това положение, но за всичко се иска време, а домакинската работа няма край. Това писане в интернет е за сметка на яденето, което трябваше да сготвя за довечера, за това смятам, че ученическите години са най-подходящи да се усвояват тези знания и се ядосвам на бездействието на учителите!
Малко съм объркана за твоята самоличност, Шон. Да не би ти и Илия Кожухаров да сте един исъщ човек?

Здравей, Нина!
Абсолютно съм съгласна с теб! Просто болката ни е еднаква!
Вчера гледах някакъв репортаж на Деивид от "Господари на ефира" за една учителка, която 10 минути след като бие званеца, заключва вратата на класната стая и закъснелите не могат да влизат в час. Там беше и Юлияна Дончева, която пледираше за правата на децата. Не ми е ясно как не й мина през ума на Юлияна, че именно тъпите училищни правилници, карат учителите да се оправят кой както може. Ако наказанията в училище не бяха просто формални, нямаше изобщо да има закъснели. Не че оправдавам учителката, но толкова й е стигнал акъла на жената и това е измислила, нали трябва някак да се оправя с работата си. Много ми беше "забавно" като станах класна ръководителка. Не знам как е в другите училища, но в СТ наказанията бяха формулирани така:
за 10 отсъствия - "забележка"
за 20 отсъствия - "предупреждение за преместване"
за 30 отсъствия - "преместване в друго училище" (ако ученика е навършил 16 години, ако не е - нищо)
за 5 забележки по дисциплината - "забележка"
за 10 забележки - "предупреждение"
Не си спомням имаше ли наказание за 20 забележки.
Много добре помня, обаче, че нямаше нищо посочено за 10 отсъствия и 5 забележки направени от един ученик.
След като прочетох правилника отидох при зам. директора по учебната дейност и тя ми обясни, че след като един път ученик е наказан със "забележка" за 10 отсъствия, не може да се наказва пак със "забележка" за 5 забележки по дисциплината, не може да го накажеш и със следващото по степен наказание. Другата зам. директорка пък ми каза, че може и аз ги наказвах. Естествено това вървеше една година, докато учениците се поотракат и разберат кое как е. Взеха да протестират, че другите не ги наказвали така. На съвета всичси си траеха, защото имаха голям страх от директорката, а една птичка пролет не прави. Така се случи, че напуснах след първата година класно ръководство, иначе не знам как щях да излезна от положение. Не е ли идиотско!?

Уважаеми господин Кожухаров,
С прискърбие трябва да отбележим, че освен граматиката младите не знаят още доста неща. Приветствувам идеята за клуба на мисионерите. При по-голяма популярност на същия бихме могли да споменем с добра дума и онези старички вече наши духовни просветители и да научим на нещо по-младите. Не е зле да помислим за популяризирането на клуба - например да му сложим банерчета в различни сайтове, да каним на открит чат в него интересни личности. Защо не и министъра на просветата, някои автори на учебници. Съжалявам, че съм далеко. В един град съмишлениците по-лесно осъществяват идеите си. Но пък това, че сме от различни градове има и своите предимства. Така популяризирането чрез традиционни - вербални средства става по-лесно.

Скъпа Анастасия,
Аз напуснах още по-бързо. На четвъртия ден в училището директорката ме "помоли" да напусна, защото научих едно девойче как трябва да реагират то и неговите родители на непремерени речи със сексуален подтекст от страна на учител. Заблудата, че училището е храм е може би заблуда на моето поколение. Сега много малко хора мислят така - това вече си е бизнес. Но нали това е целта на този форум - тези, за които училището е институция, храм и мисионерство да се обединят и да се опитаме да се преборим с действителността. Сам всеки от нас е птичката, която пролет не прави. Но прочети Вапцаров - освен другите той има и детски стихове. Та в едно от тях пише (без да цитирам, че с дружни сили малките врабчета победили голямата грозна и рошава врана)

Skapa Anastasiya,

Kakvo govorite za samolichnostta! Az se opitvam da imitiram g-n Kozhuharov! Mozhe bi ne tvarde uspeshno, no pone s iskreno usardie.
Kato se yadosvate na bezdejstvieto na uchitelite Vi, tova oznachava li, che Vie samata ste bila dostatachno dejstvena v uchilishteto?

Скъпи, Шон!
Защо ми говорите на Вие? Толкова ли е важно за Вас? Аз минах на ти, но Вие продължавате на Вие? Как да продължаваме?
Защо имитирате Илия? Между другото, доста успешно го правите! Всъщност не съм убедена, че го имитирате - объркана съм! Вече ми е трудно да ви разделя в съзнанието си.
Щом се ядосвам на бездействието, едва ли ще допусна да бездействам! Естествено, че бях действена, но дали е било достатачно не мога да кажа. За съжаление бях съвсем сама в начинанията си, пък и не се задържах дълго на работа в училище.
Доста трудно се прокарват нови идеи в колектив от учители, които са ти били учители, но не е невъзможно. Да не говорим, че всички ми се подиграваха, че си върша работата и не кръшкам.

Skapa Anastasiya,

Ne e nevazmozhno chovek da se yadosva na neshto i v sashtoto vreme da ne proyavyava dostatachna volya, za da promeni sobstvenoto si povedenie v onesi mu proyavi, koito imenno predizvikvat yadosvaneto mu. Dori mozhe defitsitat na sobstvena volya da go kara da se yadosva oshte poveche i na tova, koeto go yadosva, i na sebe si samiya.

Po vaprosa za imitatsiite – vsashnost nie pochti vinagi imitirame nyakogo. Ili neshto. Mnogo pati sam si mislil, che onova, koeto priemame kato nasha sobstvena "fizionomiya" e vsashnost edna ili druga forma na kombinatsii mezhdu zaemki, vazprieti ot nas ot razlichni hora i dozirani – otnovo ot nas – v edni ili drugi saotnosheniya. Osven tova, kogato chovek imitira, toj se uchi, usvoyava nyakakav opit. V nyakoj sledvasht moment mozhe da imitira nyakoj drug. I taka da usvoi drug opit - naprimer, oshte ot parvoto "dobar den" da zapochne da govori na "ti" na nyakoj nepoznat. Ili malko poznat.

Да, Шон, не е невъзможно, но в случая говорим за мен. Не съм си мълчала за нищо, което ми се е виждало нередно. В началото се ядосвах и се възмущавах, но после взех да действам. Започнах от себе си, защото сметнах че така е редно. Ние не сме роботи да служим на някаква система. Та нали тя е създадена от хора - за хора и може да се променя пак от хора. Смешно е да седиш и да чакаш да паднат отгоре промените. В министерството изобщо не знаят какво става в училищата. Отдавна са скъсали връзката. В този смисъл приветствам идеята за мисионерството. За съжаление вече съм извън тези сфери и не мога с нищо да помогна. Поне за сега мисля така.

Сигурно си прав за "физиономията". Когато бях на около 16, гледах видиозапис от някакво тържество, в което участвах и аз. Никога няма да забравя чувствата, които ме обзеха когато се гледах - аз виждах майка. Нейните движения, маниери, пък и гласовете ни са еднакви. Ужас! Това не бях аз! Може би тогава започна преосмислянето в живота ми. Майка взе да се оплаква, че 16 годишното възпитание, което ми е дала, съм го сринала за няколко месеца. Сега вече много повече се доближавам до себе си. Мисля, че преосмислянето води до повече познания, отколкото имитацията. Не ми харесва и да ме имитират. Много често съм чувала от приятелки, че искат да приличат на мен. Това не само ме ужасява но и ме отвращава! Борила съм се със всички средства, за да им докажа, че така са си по-добре! За теб ще кажа, че си добър артист и не ми се вярва да имитираш!

Атастасия,

Нека си представим, че познаваме някой човек, който е много ерудиран, много благороден, много... и така нататък. Този човек е на възраст и – по силата на естествените биологични правила – с всеки изминат ден се приближава към края на своето пребиваване сред нас, които го ценим като много ерудиран, много благороден, много... и така нататък. След като въпросният човек ни напусне ние ще почувстваме болезнено загубата му.
Сега задавам следния въпрос: какво лошо би се случило, ако някой от нас реши да жертва своята "неповторимост" и – още докато този човек е жив – успее да усвои онова, което го е поставяло на висок пиедестал в нашето съзнание. В края на краищата, поне в известна степен по такъв начин бъдещият скъп нам покойник би могъл да продължи живота си сред нас. И след смъртта си.

Е, добро или недобро би било това?

Шон, това е ужасно!
Не знам какво друго да кажа, освен, че това ще е един изгубен живот.
Ти го знаеш! Доста умело извърташ. Илия не може да лъже. Добре спирам да питам за това. Край! Ти си знаеш какво правиш. Приемам те за Шон и толкова.

Анастасия,

На противоположното мнение съм. Не виждам нищо ужасяващо пред подобен живот, да не говорим, че той не би бил изгубен, а всъщност – пълноценно осмислен. Но тук, очевидно, силно се различаваме.

Не разбирам думите ти за извъртанията.

Твой...

Анастасия, Шон,

Вие като че ли сте забравили, че темата тук е "За грамотността".

Извинете!

В един местен за Бургас вестник - Фактор преди няколко дни имаше голяма статия за образованието. Покрай учителските стачки сега се шуми около тази тема. Въртим, сучем все до заплатите опираме. Мисля си, дали само неприлично ниското възнаграждение е причина в тази професия да има все повече неприсъщи за нея елементи, или има и нещо друго. Факт е, че и сега има учители, които вършат работата си със сърце. Скоро научих за една учителка (Бихлюмова), която работи с група от около 50 деца извън основните часове по тема православно краеведство. Вече трета година обикалят из Странджа и проучват селца със затихващи функции, събират предания, разкази, оформят всичко в книжки... Бих искала детето ми да е нейна ученичка. А иначе, предлагам във този форум да започнем да публикуваме онези неща от учебниците, които вместо знание сеят заблуда. С имената на авторите. След няколко дни ще цитирам първи извадки.

Уважаема госпожо Николаева,

Ентусиазмът Ви е въодушевяващ. Великолепно би било да оформим в рамките на този форум ("Заблудите в образованието") специална тема в духа на предложението Ви. Тя би могла да изглежда примерно така: "Към заблудите – с учебници в ръка".

Веднага обаче възникват (поне у мен) следните въпроси: "Дали участниците ще успеят да захранят с достатъчно материали подобна ниша?" "Дали ще се намерят достатъчно много преподаватели, които да загърбят колегиални, политически, и изобщо – всякакъв род конюнктурни съображения, за да извадят от учебниците едни или други примери на заблуди?" "Дали някои няма да се впуснат да цитират банални печатни грешки, интерпретирайки ги като прояви на заблуди?"

Разбира се, по никакъв начин подобни въпроси не бива да спират осъществяването на идеята Ви. По-скоро, трябва да ги поддържаме в съзнанието си, за да можем да изпълним с достатъчно съдържание един подобен замисъл.

Да бием звънеца!

Винаги съществува риск да не бъдем разбрани правилно, т.е. да се натъкнем на нови заблуди. Сайтът не е достатъчно популярен, по простата причина, че не съдържа вицове, ХХL и прочие търсени от широката аудитория неща. Предполага се, че се посещава от тези, които се интересуват от тематиката. Може би си заслужава да поработите за линкове и връзки от други специализирани сайтове. А какво ще излезе - ще покаже времето.
Както казват пътят е дълъг, но започва от първата крачка.

Уважаема Анастасия!
Пише Ви един скромен директор на училище със скромно (и в никакъв случай ангажиращо някого) мнение. Става реч за (простете, цитирам Ви) "тъпите училищни правилници". Стана ми малко обидно, защото на фона на всичко казано във форума от Вас (прегледах го внимателно, уверявам Ви), тези думи бяха като бяла врана.
Съгласен съм, че училищните правилници не са идеални. Защо ли? Защото трябва да се изпълняват. Те задължават, регламентират, налагат нечие чуждо разбиране, но кажете ИМА ЛИ ИДЕАЛЕН ПРАВИЛНИК?
Друг е въпросът кой и как прилага тези правилници. Защото и законите на една държава са вид правилници, но приложението им е различно в различните случаи. Става въпрос за наказанията. Още по-внимателно би трябвало да се използува училищният правилник като един от механизмите за възпитателна работа. Най-малкото, защото децата в определена възраст са много критични - много повече, отколкото си мислим ние, възрастните. Впрочем, една от заблудите в образованието е тази, че голяма част от учителите и родителите смятат, че прекрасно разбират децата и детската психика, докато това съмсем не е така. Но това е друга тема.
Вие, драга Анастасия, визирате видовете наказания. А защо (уверен съм, че знаете това) всеки уважаващ себе си правилник има и раздел "Права и задължения на учениците". Там между впрочем е казано, че ученикът (наред с много други неща) няма право да закъснява за час. Добре, учителката не си е свършила работата. Коя работа, или по-точно каква работа? Как учителката може да ЗАСТАВИ ученика да не закъснява? С какви механизми разполага тя? Веднага искам да отговоря на въпроса, който в момента изричате - защо уроците й са скучни... и т.н. Драга Анастасия, пръстите на ръката ми всичките са си мои, но нито един не прилича на другия. Нима с хората не е така? И ако едно дете обича математиката, другото обича историята, третото - музиката и т.н. Тези деца не закъсняват за тези часове! Би ли могъл един учител, колкото и добър да е той, да стори така, че ВСИЧКИ ученици да обичат предмета му? Дълбоко се съмнявам.
Е, кажете, какво да правим с тези деца, които не са мотивирани за определена учебна дейност? Които не искат да бъдат мотивирани? Които не могат да бъдат мотивирани? С тези, които поради криворазбран начин за самоутвърждаване (характерно за подрастващите) умишлено правят нехарактерни неща с цел да привлекат нечие внимание - на ученичката от съседния чин, например? Да ги накажем, нали? А как? По "тъпия училищен правилник". Е, той не е идеален. Тогава...? Продължете Вие!

Един акцент от посланието на господин Шипков гласи: "Какво да правим с тези деца, които не са мотивирани за определена учебна дейност? Които не искат да бъдат мотивирани? Които не могат да бъдат мотивирани?"

Искам да прескоча последните – "тези, които не могат да бъдат мотивирани". Не поради друго, а просто защото ми е трудно да си представя, че някой би могъл ДА ЗНАЕ, че някой друг не може да бъде мотивиран. Остават обаче първите два въпроса: "Какво да правим с тези деца, които НЕ СА..., и които НЕ ИСКАТ да бъдат мотивирани...?" Мисля, че това са едни от най-трудните (ако не и най-трудните) проблеми в педагогиката. При това, не на последно място, и поради факта, че решението им е свързано с едни или други прояви на насилие от страна на преподавателя към ученика. (Като казвам "насилие", в това включвам и най-деликатните, и най-завоалираните му прояви.)

Темата тук, обаче, е: "За грамотността". Дали директор Шипков би се съгласил да отворим в този форум нова специална тема – да речем: "Заблудите на немотивирания ученик (и за това, как биха могли те да бъдат преодолявани)"? И дано някой ден не ни се наложи да отворим и следваща тема – от рода на: "Заблудите на мотивирания ученик (и за това, как...)".

Уважаеми господин Кожухаров,
Като споменувам ученици, които НЕ МОГАТ да бъдат мотивирани имах предвид тези, които не се поддават на мотивация за определена ученическа дейност, а НЕ ВЪОБЩЕ.
Колкото до предложението Ви да отворим нова тема във връзка с мотивацията на учениците - приемам с удоволствие и в най-скоро време ще се опитам да дам становище, близко до компетентното по предложената от Вас тема.

От Илия Кожухаров на директор Шипков – привет!

Когато написах, че "ми е трудно да си представя, откъде някой би могъл ДА ЗНАЕ, че някой друг не може да бъде мотивиран", аз имах предвид именно "мотивация за определена ученическа дейност". И оставих да се разбере между редовете това, че далеч не рядко преподаватели отписват много лесно един или друг ученик или студент с диагнозата: "немотивируем" (в учебен аспект). Мисля, че в точно такъв момент подобни преподаватели забравят за мисионерските си функции. Ако изобщо са ги знаели! Ето така (оказва се!) и не малка част от учителството са "немотивируеми" (в учебен аспект). Именно защото нямат духовни сили да бъдат мисионери.

Ако тук си спомним за поведението на религиозните мисионери, ще забележим, че при тях по принцип не съществува понятието "неподдаващ се на обръщане в религията им" човек. Те грижливо стоят дори край смъртния одър на някой езичник, опитвайки със средствата на религиозния си инструментариум да изкопчат и половин дума, която (според представите им) ще спаси душата на непозналия благодатта на вярата им грешник. Някой ще нарече това фанатизъм. И аз веднага ще се съглася с него. Но тутакси ще попитам: "А какво биха загубили ученици и студенти, ако около себе си имаха повече преподаватели, фанатично занимаващи се с преподаването си?" Знам, че самата дума "фанатизъм" е натоварена със свръх-негативна емоционална окраска. И въпреки всичко, позволявам си риска да кажа публично, че фанатизмът в заниманието с учителстване може би би направил така, че по-малко млади хора да бъдат квалифицирани като "немотивируеми" (в учебен аспект).

Относно новата тема – веднага я отварям. Дано обаче участниците по-често си спомнят, че тук (и изобщо във форумите на Кръга) следва да се поставят диагнози, които водят към някакви прояви на заблуди. С известно притеснение забелязвам, че някои просто изливат недоволството си (изобщо!) от нещо.