Очаквах, че тази тема ще бъде подхваната от госпожа Нина Николаева, защото именно тя я поиска. (Аз само предложих титула.) Не знам дали през последните дни нещо не я е възпрепятствало, дали междувременно у нея не се е появило някакво колебание. Ето защо, ще я начена аз.

Разбира се, в началото отново бих посочил, че е напълно възможно темата да се окаже с много подводни камъни. Би могло да се окаже, например, че:
– не са достатъчно много учебниците, които с едни или други свои текстове въвеждат четящите ги в заблуждения, или
– не са достатъчно много преподавателите, респективно родителите (а защо не и учениците и студентите), които са готови открито да посочат както заглавия, така и имена на автори на учебна литература, съдържаща заблуждаващи текстове.

Съществуват и други опасности. Но нека започнем да се занимаваме с тях, когато те евентуално се появят.

Първото учебно пособие, за което се сетих, когато госпожа Николаева предложи тази тема, бе "Християнска етика", издадена през 2003 година. Нейни автори са: професор доктор Димитър Киров, професор доктор Дечко Свиленов и Димитър Коруджиев. Както изрично е отбелязано на корицата, и особено над издателското каре (с.2), въпросното учебното помагало "е одобрено със Заповед № РД 09-608/24.07.2003 г. на министъра на образованието и науката". (Само попътно бих поставил един малък въпрос: "Защо думата 'заповед' във въпросния текст трябва да бъде с главна буква, а думата 'министър' – с малка?")

Далеч не попътно обаче ще спомена, че, когато синът ми донесе въпросния учебник в къщи, сподели: "Раздадоха ни ги безплатно". Миналата учебна година той бе в ХІІ клас, с други думи, в съответствие с представата и практиката в България – достатъчно голям, за да получава безплатни учебници. Веднага се запитах: "Защо не получи безплатно, примерно, учебника си по математика?"

Нека сега поставя първия си съдържателно отнасящ се до помагалото въпрос: "Нормално ли е (дори, морално ли е) да се предлага на един ученик учебно пособие с подобно заглавие – 'Християнска етика'?" Нека продължа този въпрос със следните питания: "Нормално ли е в един все повече глобализиращ се свят да се поставят в училището демаркационни линии в аспекта на етиката? Каква етика ще изучават деца, родени от смесени бракове? Коя етика би следвало да изучават учениците в районите, абсурдно обозначавани като ‘смесени’? (Впрочем, кой район в държавата ни не е ‘смесен’?) Дали извинение за създаваните условия за разединение ще се търси в аргумента, че заниманията по ‘християнска етика’ биха могли да попадат в някакъв вид избираеми дисциплини – в часовете по които едни ще изучават ‘християнска етика’, други ‘мюсюлманска етика’, трети ‘юдейска етика’? А ако някой поиска да изучава ‘будистка етика’? (Ще му осигурим учител от Далечния Изток? Или такъв ученик ще остане без избрана ‘специална етика’, поради което ще излезе ‘етически недоразвит’? Или просто ще трябва да се примири и да изучава някоя от съществуващите ‘под ръка’ ‘религиозни етики’?) А ако някъде, в някой клас, се окаже, че едно единствено дете следва да изучава някаква, примерно, ‘не-християнска етика’? Как ще се чувства то, дори и да му бъде осигурен надлежен учител? А ако някое дете бъде преместено от училище, в което е изучавало 'не-християнска етика', в училище, в което 'неговата етика' не се изучава, как ще контактува с онези деца, които са възпитавани в някаква 'друговерска' за него етика? Впрочем, ако тук някой заяви, че (поне) основните религии предлагат еднакви етически норми, и ако ние приемем (поне временно) подобно твърдение като истинно, то тогава поради каква причина някаква етика трябва да се нарича 'християнска'?”

Вижда се каква лавина от въпроси може да се отприщи дори само от едно кратко замисляне върху абсурдното (според мен) заглавие на одобреното със “Заповед” на Министеството пособие.

Нека обаче мислено се поставим в положението на ученик, който се обучава в училище, в което коментираната “Християнска етика” се е превърнала в учебна дисциплина – независимо с какъв статут. Какво би могъл да си мисли в такъв случай подобен ученик?

Той би могъл да реши, че християнската етика е една "истинска" етика. (И именно затова е предложена от авторитетните училищни власти). Оттук би последвал изводът, че всички други етики са "неистински", толкова неистински, че просто не са етики. И затова не се изучават. (Защото, в противен случай, и те би следвало да се предложат. На все същите ученици.) Може да се допусне, че усещането за "истинността на християнската етика" ще се усили в достатъчна степен, когато се забележи, че във въпросното пособие има цели глави, чиито имена са: "Библията – висш нравствен авторитет" (сиреч, над нея няма и не може да има друг авторитет!), "Универсалност на християнската етика" (сиреч, не се налага познаването на каквито и да било други етики, защото с това свое качество тя е самодостатъчна!).

Въпрос: "Дали само с названието си коментираното пособие, както и названията на няколко от неговите раздели не създава идеални условия за въвеждане в заблуждение?"

Разбира се, някой друг ученик би могъл да разсъждава и по различен начин. Той би могъл, примерно, да реши: "Просто съществуват различни видове етики. И те са толкова на брой, колкото са религиите плюс поне още една – атеистичната".

Въпрос: "Това ли трябва да остане в съзнанието на един млад човек от времето на неговото обучение?"

В Увода на "Християнска етика" (автор – професор доктор Димитър Киров) се казва дословно: "Иисус Христос обяви златното правило на нравствеността в неговата положителна и окончателна форма: 'Както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях'".
Вече съм имал възможност да коментирам тази твърде показателна реплика, и то особено сравнявайки я със знаменития “Категоричен императив” на Имануел Кант. Сега отново бих искал да поставя въпроса: “Ако приемем, че отношенията между хората са уредени в съответствие с цитираната препоръка, къде в такъв случай би могло да има място за какъвто и да е бог, в това число и за християнския?” Визираното правило е чисто светско. То урежда директно отношенията между хората. И все поради тази причина може да бъде облечено (и е облечено) в съответни цивилни правни текстове, при което може да се спазва без каквато и да е намеса на какъвто и да било бог. В края на краищата, достатъчно е само да се пропусне фразата “Иисус Христос обяви...”, за да се разбере, че този тип отношения за преки междучовешки (а не опосредствани през някаква божествена инстанция). Ерго, те се оказват извън-религиозни. Впрочем, дали в едни или други отдалечени пред-евангелски времена различни (дори и “нецивилизовани”) човешки общества не са достигали до подобни идеи?

Ще спра. (Засега.) С последен въпрос: “Дали дори само със съществуването на учебната дисциплина 'Християнска етика' не се внушава мисълта, че подобна ‘етика’ не просто съществува, но и трябва да съществува? И дали това не е един пример на твърде рафинирано заблуждение?”

Г-н Кожухаров,
Не съм се разколебала. Просто обмислях от къде да започна. Имам доста деца и с всяко едно от тях съм преминала през целия курс на обучение. В момента съм за пореден път в седми клас. Децата ми са достатъчно самостоятелни, но аз надничам в учебниците им, за да мога, когато е нужно да съм в помощ. Налага се достатъчно често и не защото те не се справят, а защото учебниците им са меко казано некачествени. Абсолютно съм съгласна с г-н Кожухаров за учебника по христианска етика. Обучението в религия според мен трябва да е дело на семейството и църквата. Преди години, когато влизането в църква на празник беше забранено и за това беше интересно, баща ми ме заведе като отрядник. Да видя. Даде ми да чета библията, после корана, после талмута, после ме зарази с древноизточна проза, пълна с богове от будистката и пр източни религии. И до сега обичам да ги чета - за разтоварване. Не станах религиозна. Във времето, когато се развихриха и нароиха секти със съмнителни ценностни системи големите ми деца бяха между 12 и 16години. Възраст, в която лесно могат да бъдат манипулирани от опитен заблудител. Точно тогава се върнах със семейството си в Бургас. Преди това живеехме в малко градче, където всички се познават и доверчивостта им към по-възрастните ги правеше лесна плячка. Приех православно кръщение, кръстих и тях. Започнах да ги водя на църква. Исках да знаят, че ако имат нужда от вяра, това е традиционната за България църква. Оказа се, че съм ги недооценила. Израстнали все пак в среда, където се чете и коментира прочетеното, а по това време започна масово издаване на Фройд, Хегел, Кант и пр забранени и охулени автори те се бяха наслушали на доста неща. След няколко посещения на църковни служби те поискаха разговор и ми обясниха, че разбират моята загриженост, че няма опасност да се литнат по секти и ме помолиха да прекратим църковното шоу - вече не е интересно. Една заблуда по отношение на това, че познавам децата си по-малко. Те не били толкова лесна плячка.
Етиката може да бъде една. Но ако отворите философския речник от преди 15 години ще видите и други разновидности на христианската етика - например социалистическа. Човек за човека.... Същата книжка, защото трудно бих я нарекла учебник се раздаваше безплатно и на други места - не само по училищата. Одобрена от министъра, платена от министерството? Защото безплатни неща няма. Изводите сами се натрапват.
Приветствам заниманията с религия в училище, но като ИЗВЪНКЛАСНА и незадължителна форма. За тези, които желаят. Семейството не е готово да даде религиозна ориентация на децата си, защото самото то няма такава. Сещаме се за църква по Коледа и Великден. И както казва един руски хуморист от всички пости спазваме само сирни заговезни. Противно е да гледаш, как политиците се юрнаха да се черкуват. Как не знаят какво се прави там, ама са на първа линия. Особено тези, които до вчера говореха, че религията е отрова за народа. Всяка сляпа вяра е отрова.
Като изключим идеологическата подплата на пионерското и комсомолското движение, те имаха и много положителна роля в развитието на децата от моето поколение. Скаутското движение нещо не се справя с тази задача. Има го до толкова, колкото да влезе в някой журналистически репортаж. Децата изпаднаха във вакуум. Забързани да правят пари или депресирани от липсата на пари родители, обезсърчени учители, твърдящи, че децата не подлежат на мотивиране, разядена от борба за власт православна църква. Прекрасна почва за "лошите". И като капак - учебниче.
Е за сега стига толкова. Аз почти съм подредила мислите си по въпроса с кои учебници да започна - вече по моя списък. Сега просто се включвам с разсъждения по темата на г-н Кожухаров

Започвам с учебниците по история. И по-специално с тези за 5 – 8 клас. Трябваше ми време за решението да започна с тях. Учебникът за 5 клас е написан не от кого да е, а от Вера Мутафчиева и Райна Гаврилова. Коя съм аз да критикувам Вера Мутафчиева...

Ако си закупим каква да е стока – сирене, или обувки, - независимо дали производителят е световно известна фирма, или дребен местен производител и не сме доволни от качеството, можем да разчитаме на рекламация, на федерацията на потребителите и куп други организации, с крайна цел връщане на парите. При закупуването на учебник са важни не само парите. Кой ще възстанови пропуснатото или изкривено знание на децата ни.

Моите уважения към г-жа Мутафчиева. Прекланям се пред творчеството и. Но защо се захвана и с учебници. Учебникът за пети клас е емоционално и странно написан. Изпъстрен с диалектни думи и архаизми (напр. „турците усядат”), често неразбираеми за децата. Да не говорим за темите на уроците – РЕЛИГИОЗНИЯТ ЖИВОТ НА БЪЛГАРИТЕ, ПОМОГНИ СИ САМ, ЗА ДА ТИ ПОМОГНЕ БОГ, СЕМЕЙНИЯТ ЖИВОТ НА БЪЛГАРИТЕ, ЗРЯЛОТО ВЪЗРАЖДАНЕ (сякаш има зелено и презряло такова). Фактологията се губи сред пространствени описания на къщички, чердаци, трапези и пр. Попитаме ли децата за Левски, май ще го свържат само със свалената реклама на Азис.
Минаваме в шести клас. Автори Милчо Лалков, Мария Радева и Людмила Зидарова. Добри последователи на стила от пети клас.

Още в началния курс по български език децата учат за видовете стилове. Няма ли кой да обясни на авторите разликата между научния стил и художествено- повествователния. Учебникът започва с възникването на българския национален въпрос. А никъде не е обяснено, какво е нация. Колко учители ще се сетят да го обяснят и колко родители знаят какво е това национален въпрос и с какво се яде...

Предполагам, че и за учителите учебникът за седми клас е живо изпитание. В моето детство историята на древния свят се учеше в пети клас. Учителката ни – Сийка Матеева (вече не е между живите) така увлекателно ни разказваше за пещерните и наколни жилища, после за древна Гърция... Донесе в час и ни чете от книгата с древногръцки легенди и митове. Масово ги изчетохме и ние. А сега учебникът е пълен с имена на древни владетели и годините на тяхното царство. Защо? Кого ще заблудим, че нормално дете ще заобича след такива учебници историята и ще научи нещо. Няма да продължавам. Толкова за историята. Следва да се заема с учебниците по български език и литература. После с математика и физика. Ужас... Добре, че си пазя старите учебници и „тормозя” децата си да четат и тях.

Долният текст предава дословно началото на Урок №7, "Доказателства за съществуването на Бога", от учебника по Християнска етика (2003):

"Една от агенциите за изследване на общественото мнение в България даде през месец септември 2002 година следната статистика относно религиозната принадлежност на българина: 74,2 на сто християни, 17,2 мохамедани, 7,7 на сто атеисти и 0,9 на сто други вероизповедания.
В световен мащаб (2001 година) статистиката показва следното: 32,7 на сто християни, 17,3 на сто мюсюлмани, 16,6 на сто атеисти, 13,3 на сто хиндуисти, 6,3 на сто будисти, 13,8 на сто други религии. Тази статистика показва следната приблизителна картина: вярващи в Бога 83,4 на сто и 16,6 на сто атеисти.
Тази статистика ни дава основание да направим много важната констатация, че религията е всемирно явление. Това е и първото от доказателствата за съществуването на Бога" [с.25].

Автор на този текст е професор доктор Дечко Свиленов. Но си струва да бъде напомнено кои са другите двама автори на пособието: професор доктор Димитър Киров и Димитър Коруджиев. Те трябва да са солидарни с този текст. В противен случай, би следвало да има някаква уводна бележка, че всеки автор си е запазил правото на собствено виждане по въпросите, които е третирал. (Очевидно, тази функция не може да се поеме от формалното указание за разпределението на авторството по уроци.)

И така, който поради едни или други причини не е научил до този момент, какво означава "доказателство", вече е получил нагледен пример за това.
Веднага се опитвам да си представя следната картина: ако някоя социологическа агенция беше решила да направи проучване относно формата на Земята и ако това би могло да стане преди много, много столетия, когато на никого не му е хрумвала мисълта, че тя е близка до сферичната, но в противовес – повсеместно е било мислено, че е плоска като тепсия и в зависимост от едни или други регионални престави е била носена на гърбовете на три слона или три кита – та, в такава ситуация, вероятно не 83,4%, а 99,9% (ако не и 100%) биха защитили равнинната форма на Земята, откъдето ще следва, че е постигнато първото доказателство за това, че тя е плоска(!).

Този извод е напълно в духа на онова, което би следвало да отнесе ученикът като полза от наученото. Впрочем, "ползата" от въпросния урок №7 би следвало да бъде още по-голяма: веднъж установил, какво е това доказателство, той би могъл да прилага предложения му професорско-докторски модел и в други области на знанието. А когато започне да получава двойки, би могъл да даде възможност на неосведомените си учители да се запознаят с достиженията на мисълта, заложени в учебника по "Християнска етика".

Между другото, след като така или иначе авторите са решили да ползват статистически методи в "доказателствата си", те би трябвало да съберат кураж, за да се придвижат и до следния възможен извод.
В случая с резултатите на цитираните неизвестни социологически агенции (дали пък анонимността на източниците не е един друг възпитателен пример за учениците, от който те биха могли да се научат как се поднасят данни, върху които се "градят" – нека бъде разбирано "скалъпяват" – доказателства) – та, във връзка с настоящите цитирани резултати може да се допусне, че обхватът на анкетираните в световен мащаб е бил могократно надвишаващ съответния обхват в условията на България. А доколкото боговете не би трябвало да имат като своя грижа само гражданите на България, то в такъв случай световните данни би трябвало да са многократно по-достоверни, отколкото семплите български аналози. Оттук следва (отново в духа на професорско-докторската логика), че това е "едно първо доказателство" за разпределението на различните божии влияния по света. В такъв случай, нужно е да се мисли, че пред България стои сериозна задача: да приведе вътрешното си статистическо религиозно и антирелигиозно разпределение в хармония със световното, защото при него се намира "доказаната сила на истинските, при това глобални, влияния"!. А не на представите в една отделна провинция!

И така, около мюсюлманството сме постигнали въпросната хармония. Това автоматично би следвало да доведе до забрана върху вноса на негово влияние. В същото време, налага се немедлено да се започне работа по намаляването на дела на християните – над 40% от тях трябва да бъдат трансформирани в атеисти, хиндуисти и будисти, като при необходимост ще трябва да се отделят държавни средства за това. (Включително и за написване, отпечатване и безплатно разпространение на учебници по "Атеистична етика", "Хиндуистка етика" и "Будистка етика".)

Между другото, авторите на учебника би следвало да публикуват този извод в учебника си, защото все според тяхната логика 83,4% вярват в "Бога" (без значение, кой е той). От едно евентуално преразпределение в адресирането на представите на богомолците за "Бог" би следвало да не настъпят никакви сериозни катаклизми – нали все "Бог" ще стои зад въпросните проценти.
Единствено българските атеисти биха се увеличили малко. Но при "съществуването" на няколко могъщи богове, това вероятно не би трябвало да е някакъв проблем, стряскащ съня на вярващите и техните пастири.

Много уважавам науката СТАТИСТИКА. Но цитирания пример е явно ДОКАЗАТЕЛСТВО за това, как една точна наука може да се използва некоректно. Това ми прилича на един известен сред статистиците анекдот:
При изследване на n броя починали от рак, се оказа, че 98% от тях са консумирали краставици. Ерго - краставиците предизвикват рак със смъртен изход.