Re: За съжаление доказах елегантно че няма Бог-вече съм агностик-атеист!
Posted by:
Илия Кожухаров (IP Logged)
Date: February 02, 2013 09:43AM
И така, най-малкото от 27-ми юни 2011 година, човечеството би следвало да живее чувствително по-спокойно, доколкото един от неговите хилядолетни въпроси, свързан със съществуването или несъществуването на "Бог", се оказва, че е отпаднал. Както твърди г-н Николай Колев, той е открил "елегантно доказателство" за това, че "Бог" не съществува. Нещо повече, г-н Колев е добавил и едно признание за някакво свое "поражение" в дебат с мен, при който аз съм се оказал "прав в основни линии" с "идеята си против Бога". На свой ред това би трябвало да ме накара да се изпълня със законното чувство на триумфатор.
Поради дълго проточили се технически проблеми, свързани с функционирането на Форума, нямах възможност да коментирам горните две послания на г-н Колев. Сега обаче ще направя това.
Първият въпрос, който бих искал да засегна, е свързан с проблема около битуващите сред хората представи за доказателство. За огромно съжаление, те са толкова разнопосочни и – което е по-важно – толкова взаимно изключващи се, че строго погледнато трудно може да се използва една и съща дума за цялото пъстрило от похвати, които мнозина с лека ръка наричат "доказателство".
Нека по този повод бъде разгледан аргумент № 1 срещу съществуването на "Бога". Г-н Колев го е обозначил като "морален". В своята същина този аргумент изглежда така:
"В свят, който е пренаселен с диви (…) хищни животни, няма как да има Бог".
Веднага обаче може да се забележи, че подобно основание е практически неработещо. Неявно, то изхожда от презумпцията, че коментираният "Бог" е добронамерен – примерно, към хората. Но… това е само някакво предположение, по всяка вероятност загнездило се в съзнанието на много (може би, на повечето) религиозни хора, доколкото на тях непрекъснато им се повтарят мантри от рода на:
"Бог е всеблаг и человеколюбив",
"Бог е загрижен за вас, той ви мисли доброто" и прочее.
В същото време, в пантеона на човечеството има и твърде много зли "богове". Ето защо далеч не е неестествено да се допусне мисълта и за някакъв злонравен "Бог", в чиито морални представи изобщо не се вписва каквото и да било притеснение от факта, че създаденият от него свят се е оказал "пренаселен с диви животни". (А и само с "диви" животни ли?)
Нещо повече, съществуват религиозни теории и съответни представи, по силата на които "Бог" се намира навсякъде – и в стръкчето трева, и в камъка, изпод който тя е прораснала, и в буболечката, която лази по него. Ако в една такава картина буболечката започне да гризе стръкчето трева, би се оказало, че "Богът" яде себе си. А ако камъкът се търкулне, ако малката твар падне от него и той я смачка, то тогава би трябвало да заключим, че "Бог" сам убива себе си. Изправени пред подобни апории, не е трудно да решим, че всъщност няма смърт. С това "дивите" животни (а и изобщо всички "диви" неща по света) престават да са "диви" и "Богът" остава непоклатим в своето продължаващо сияйно съществувание.
Накрая, откъде един човек може да черпи основание да си въобразява, че е проумял всевъзможните "Божии помисли" и че поради това може да ги преценява? Разбира се, знае се, че последното съображение се явява любим инструмент на всеки религиозен адепт, когато се появи трудно доктринерно положение. Показателен е и фактът, че все същият инструмент се използва избирателно: ако някъде не може да се предложи отговор на труден въпрос, веднага се заявява, че човек е неспособен да проумее "Божиите намерения". Във всички останали случаи подобна практика не само се оказва възможна, но дори се и описва в дебели книги и се проповядва като неопровержима истина. И това далеч не намалява вероятността тезата за "Божията" непознаваемост да бъде издигана отново и отново – дори и само, за да бъде унищожен всеки аргумент по посока на "Божието" отсъствие във Всемира. Всъщност, така могат да бъдат сринати със земята всички твърдения, които имат оценъчен характер (г-н Колев казва, че някакви "Божии" думи били "смешни") или представляват въпроси (г-н Колев пита: "За какво му е на 'Бог' да ги прави тия животни?"). А е толкова просто: човекът няма мисловен капацитет, за да проумее висшия "Божи" замисъл! Точка!
Религиите съществуват от хилядолетия и през всичките изтекли един след друг векове са натрупали колосален опит в областта на аргументацията срещу всякакви възможни обструкции. А с тезата за "Божията непроницаемост", и оттам – за "Божията непознаваемост", практически са се капсулирали и имунизирали срещу каквито и да било мислими неудобни аргументи и въпроси. Тук може да бъде приет само един въпрос, който изглежда издържан в логическо отношение: ако качеството "непознаваем" е присъщо на "Бога" (защо ли продължавам да изписвам думата "Бог" в единствено число?) и ако в същото време въпросният "Бог" е действително "непознаваем", то как е било познато въпросното непознаваемо негово качество? Не е изключено, подобни затруднения да са довели едни или други теоретици на религията до своеобразна междинна идейна позиция, изразяваща се в тезата: "Бог" е частично познаваем посредством творенията му. Разбира се, на свой ред тя създава върволици от други главоболия, за които трябва да се напише цяла отделна студия.
Г-н Колев е обозначил своя аргумент № 2 срещу съществуването на "Бога" като "физически". С него той атакува качеството "безкрайност" на "Бога": не съществуват "безкрайни" маси, скорости и ускорения, обеми, енергии… "Всичко си има горни и долни граници" – казва той. Всичко си има "абсолютни стойности". Последващо, оттук прави прехвърляне и към "Бога", като заявява, че на същото основание и той не може да бъде "безкраен". Нещо повече, огласява и следния извод: щом един "Бог" е "небезкраен", той не би могъл да бъде и "всемогъщ", а следователно не би бил и никакъв "Бог". Накрая г-н Колев дава простор на мисловното си увлечение и дори заявява, че "Богът" "никога не е обходил цялата безкрайност".
Естествено, разсъждения, при които се оперира с понятието "безкрайност", далеч нерядко се сблъскват с фундаментални трудности. Например, в случая някой по-строг критик би обърнал внимание върху факта, че изразът "обходил цялата безкрайност" е лишен от какъвто и да било смисъл, доколкото глаголната форма "обходил" предполага завършване на някакъв процес, а това води до абсурда: "поставяне край на безкрайността"(?!).
В този контекст се налага да кажа няколко думи и по отношение на твърдението, че "законът за запазването на енергията е непоклатим". Наистина, всеки човек, който се е занимавал достатъчно с математика и природни науки, ще се подпише с двете си ръце под едно такова твърдение. Засвидетелствани още от античността, множество догадки и доказателства в тази област пронизват практически цялото развитие на научната мисъл. Но… покрай всичко друго, съпътстващо този закон изисква наличието на безкрайно време. (И ето – сюрприз! Появява се необходимостта от поне една "безкрайна величина"!) В противен случай, ще трябва да се положи някакво Всемирно Начало, в което би се наложило да се постави някакъв "Бог", който да е носител на поне онази порция енергия, необходима за "първоначалния тласък" на вселенската машина. Между другото, мнозина са готови да разсъждават именно така и с това – да си мислят, че "доказват" необходимостта от "Бог". Но в подобни разсъждения остава неясен отговорът на следния въпрос: един такъв "Бог" е ли част от Вселената, или е някакво образувание извън нея?
Разбираемо, на това място аз съзнавам, че около отговора (или отговорите) на споменатия въпрос може да се развие отделна (и при това – твърде сериозна) дискусия. Отчитам обаче и още нещо: че от евентуалните изводи, които биха се направили, нечии мирогледни позиции могат да се променят до неузнаваемост. (При това, не мога да не отбележа и факта, че твърде често споменатият въпрос се подминава като практически несъществуващ, откъдето само се генерират допълнителни условия за разпръскването на твърде мъгляви религиозни представи и на напълно фриволни твърдения.)
Аргумент № 3 на г-н Колев практически не носи доказателствена стойност, защото задава въпрос, придружен от хрумване, което трудно би могло да се приеме за аргументиран отговор ("Какво е правил Богът цяла вечност? Май нищо!"). Колкото и да е досадно, тук отново трябва да бъде припомнена тезата на експертите-теолози за невъзможността да бъдат познати "Божиите помисли". И все пак, не може да не бъде отбелязана свежестта на следващото питане: ако ги нямаше всевъзможните твари, то "Богът над кого би богувал?" Едва ли може да има спор, че подобни въпроси могат да бъдат оценявани по-скоро като белетристични находки, а не като пътеки, водещи към някакви логически аргументи относно предполагаемото "Божие" съществуване или несъществуване. Но те пораждат и друго (по-скоро, драматично, а и драматургично) питане: след като според една от човешките презумпции за "Бога", той би следвало да се явява "творец на всичко видимо и невидимо", след като в "Неговото съзнание" би трябвало да стоят в някаква неизменност всички минали настоящи и бъдещи събития, то може ли той да търси каквато и да било разтуха в сътворяването на растения, животни и човеци, щом в селенията на неговите мисли те не биха могли да му донесат нищо ново? (Всъщност, налага ли се "Богът" да мисли? Нали всичко, което би могло да се измисли, вече – по необходимост – би следвало да се намира под измислена форма в съзнанието му? В противен случай, би се оказало, че в някакъв предходен момент той не е владеел всичкото възможно знание, нали?)
Естествено, за пореден път и тук трябва да бъде припомнена афишираната богословска теза относно безсмислието на всеки човешки опит за навлизане в "Божиите помисли", но заедно с това да се отбележи и фактът, че онези, които най-велегласно са проповядвали през годините въпросната теза, всъщност цял живот са правели точно обратното: непрекъснато са занимавали публиката си с всевъзможни твърдения по адрес на все същия (уж!) непознаваем "Бог". При това – нещо много важно – огромната част от редовите жители на планетата по традиция е отказвала да забележи това противоречие.
Не мога да подмина без специално отбелязване едно изключително важно твърдение на г-н Николай Колев. Той казва: "Човек не бива да вярва на нищо!" Не знам доколко подобен екстремен съвет е реално изпълним. Лично аз считам, че неговото практическо приложение е равнозначно на нула. Ние не можем да не си даваме сметка за това, че цялото наше знание е положено върху едни или други вярвания – независимо от думата, с която ще ги обозначим: допускания, предположения, хипотези, въжделения и прочее. С риск да повторя неща, които съм писал далеч не еднократно в този сайт, ще посоча, че и една – на пръв поглед – безобидна геометрична аксиома не е нищо друго освен проява на някаква вяра. Ако обаче ние сме прозрели, че вярата е синоним на незнанието, то ще гледаме спокойно към онова, в което вярваме, с всичката трезва мисъл, че щом го вярваме, всъщност не го знаем.
В заключение, средноаритметичният човек е твърде объркано създание. В много случаи той просто иска да вярва, но не иска да знае, че на практика именно това е някакво патологично влечение към незнанието. И в добавка, не иска да знае, че – както намерих за необходимо да отбележа още веднъж – вярата е синоним на незнанието. Впрочем, средноаритметичният човек упорито не иска да прозре и още един факт: най-големите му разочарования, болки, мъки, страдания, трагедии се случват тогава, когато реалността се сблъска с вярванията му – когато онова, което научава, по необходимост се стълкновява с онова, в което е вярвал (сиреч, не е знаел).
В такъв случай, откъде се ражда отново и отново това неистово желание да се вярва?
Edited 3 time(s). Last edit at 02/02/2013 06:50PM by Илия Кожухаров.