Re: Istinata ot gledna tochka na Marsianski antropolog
Posted by:
Илия Кожухаров (IP Logged)
Date: December 06, 2008 02:00PM
Уважаеми(а) В,
Напълно съм съгласен, че, за да се разпознае една или друга заблуда, се налага да се смени нечия гледна точка. Всъщност, най-сериозно вкоренените заблуди продължават да населяват човешките умове именно, защото тези умове категорично отказват да променят позициите, от които изхождат в своите представи за света и за себе си в него. Те дори отказват да помислят, че може да има и други подобни позиции. Проблемът обаче се състои в не много радостната констатация, че сама по себе си промяната на гледната точка не гарантира "разпознаването на заблудите". Просто и само "новата гледна точка" не може да ни даде сигурност, че тя не е още по-заблудна от предходните.
В същото време, всеки акт на смяна на гледната точка може да изиграе една безапелационна полза по простата причина, че: 1. принуждава разума да работи в нова среда (а това, така или иначе, е някакъв вид изпитание, стимул, покана за тренинг), и 2. привиква все същия разум към мисълта, че базисните аксиоми могат да бъдат и различни от онези, в условията на които той е дресиран да мисли.
Ако под "същество" разбирате всеки представител на живата материя, то аз не съм сигурен, че "в момента човекът е най-разпространеното същество на Планетата". Например, всевъзможните паразити, които пребивават в човешките и животинските тела, вероятно са с хиляди и хиляди класове по-многобройни от човека. Ако обаче под "същество" разбирате само онзи представител на все същата жива материя, който се явява носител на съзнание, то тогава възниква един системен проблем: можем ли да сме сигурни, че именно само човекът притежава тази характеристика? Дали просто за наше удобство не сме постулирали, че единствено ние притежаваме съзнание? (Като казвам "за удобство", имам предвид, да речем, внасянето на известно успокоение пред съвестта ни, по силата на което не се явяваме "убийци", когато отнемаме живота, примерно, на животни, доколкото съдебно-наказателната логика разглежда като "убийство" единствено онзи акт, при който се "убива съзнание".)
Всъщност, независимо дали ние, хората, сме или не сме "най-разпространеният вид", Вие сте прав(а) в това, че "не управляваме мирозданието" - поне не изцяло. (Успяваме да се справим само с някои негови сегменти.)
Допадна ми много мисълта Ви, че се "явяваме временни обиталища на гените си". Дали не е дошъл моментът да мислим за себе си именно като онези спираловидни молекули от ДНК, които ни правят уникални? И дали не е време да започнем да свикваме с положението, че, когато се идентифицираме, е коректно да мислим за себе си така: "Моето ДНК - това съм аз"?