Re: Стара планина
Posted by:
Илия Кожухаров (IP Logged)
Date: March 12, 2005 12:11PM
Драги господин Моис Амар,
Недоумявам!
За какво раздразнение говорите? Нищо подобно няма. Нито е имало. Обратно, и за мен, и за госпожа Тафрова, бе твърде интересно да поработим над един доста нестандартен въпрос. В допълнение, държа да Ви уверя, че една далеч не малка група специалисти, към които на свой ред тя се е обърнала за консултация, са били искрено удивени, че те самите (историци и библиотечни работници) никога не са се замисляли над подобен въпрос.
Прочитам думите си от 10-03-05 22:56 и не мога да открия нищо в тях, което да Ви е накарало да напишете изненадващите ме изречения за някакво мое "раздразнение" или "неприятни емоции". Питам се, дали не сте съзрял някакъв повод в израза "пощенският гълъб И.К."? Ако това е така, то нека Ви уверя най-искрено: той е само една безобидна шега. Нещо повече, аз играя същата роля на "пощенски гълъб" и в редица други контакти. И още нещо (повече) – в това виждам достатъчно полезен мотив, за да го върша.
Знаете ли, господин Амар, през ХVІІ век в Европа е живял един човек, който (поне за мен) е пример в едно изключително важно отношение. Този човек (сериозен учен, който за съжаление не е известен днес, както би подобавало) се е наричал Марен Мерсен. Бил е една невероятно активна жива връзка между такива учени величия като Торичели, Галилей, Хобс, Декарт, Ферма, Хюйгенс, Паскал. С нюх към най-важното в научната проблематика на своето време, той е насочвал чрез умело водена кореспонденция един непрестанен поток от информация за конкретни проблеми, идеи или получени някъде резултати – всичко това, към най-подходящите адресати. Така, той е играл въпросната великолепна роля на "пощенския гълъб", като все пак, между всичката си тази дейност, е намирал време и сам да пише. Мерсен е автор на огромен труд – петте големи тома на "Световна хармония", в който е писал практически за всичко: от движението на небесните тела до реализирането на така наричаните в музиката "безкрайни канони".
Наистина, аз не съм Марен Мерсен. Но нали за това са примерите на великите – за да могат и по-малките да ги следват.
Междувременно, от доста време познавам и един друг "пощенски гълъб", който също ми е служил за пример. Това е професор Петър Бърнев. Още от преди години, когато този човек с мисионерски дух разбра за моите интереси в сферата на методологията на науката (и по-специално, на проблема за математизация на теоретичното музикознание), той не пропуска повод да ми изпрати една или друга реферативна информация за една или друга публикация както в България, така и по света, която се докосва до предмета на интересите ми. И аз съм му дълбоко признателен.
Така че, господин Амар, много бих дал да Ви уверя, че няма никакъв (но наистина, никакъв) повод да си мислите това, което сте си помислил.
Все пак, Вашите изречения ме карат да се замисля над нещо друго, което често се появява в съзнанието ми – констатацията за това, колко лесно раними сме (вероятно) всички ние. Това сигурно се дължи на факта, че животът често ни сблъсква с нечия недоброжелателност, което ни кара да я "виждаме" едва ли не навсякъде.
Ето това е сериозен проблем!
P.S. Колкото до леснината, с която може да се констатира актът на "официализиране" на името "Стара планина" чрез откриване на съответна географска карта, на която то е било използвано за пръв път, опитах се да направя нещо по този въпрос, но не успях да открия онова, което търсех. Госпожа Тафрова сподели също, че и тя ще продължи да търси отговор на въпроса.