Не искам да пригласям на Ахмед и да защитавам определена теза за етническата принадлежност на българите. На това едва ли може да бъде даден еднозначен отговор. Категоричността по тази тема може само да бъде подозрителна.
Но едно е съвсем сигурно. Мнозина са правили опити да моделират етническото самосъзнание на българите в зависимост от користните си цели.

И мисля, че Стара планина е добра илюстрация.

Кой, кога и защо преименува планината дала името на полуострова от Балкан на Стара планина?

Бих искал да чуя мнения по този въпрос.

1. htp://www.lib.utexas.edu/maps/historical/balkan_boundaries_1914.ipg

2. Хр. Ботев, Хаджи Димитър- htp://www.slovo.bg/

Уважаеми господин Амар,

Текстът надолу не е мой, а на госпожа Евдокия Тафрова. Като историк, тя бе заинтригувана от Вашия въпрос относно появата на името Стара планина. Обеща през идните дни да направи необходимите справки и да сподели онова, което успее да открие. В един първи план ме помоли да напиша единствено следното:
1. В тракийско време сегашната Стара планина се е наричала "Аемон", "Хемимонс", "Хемимонтус", "Хемус" (по всяка вероятност, поне последните две – латинизирани версии) или съкратено "Хем". Това е очевидно едно от трайно установилите се имена на планината, защото и в карти от средата на ХІХ век съществуват обозначения като "Hæmus Mons". Известно е било обаче и още едно тракийско име – "Верегава".
2. Славянското име на Стара планина е било "Маториеви гори" (вероятно с ударение върху "о" от "гори") или "Маторини гори", както и "Матор планина". Тези имена са били употребявани и по време на Първата и Втората Българска Държава.
3. Прабългарското име на планината е "Балкан". По-късно арабите го възприемат и го предават на османските турци. В карти отново от средата на ХІХ век може да се срещне двойното обозначение "(Hämus) Balcan" – дословно предадено.

Засега обаче Вашият въпрос остава открит.

С молба от госпожа Тафрова за известно изчакване,
Илия Кожухаров.

Уважаеми господин Моис Амар,

Този текст отново е на госпожа Евдокия Тафрова. Днес сутринта тя ме помоли да го набера и да го публикувам във Форума в отговор на Вашето запитване преди време.

И така, според нейното проучване името "Стара планина" се споменава за пръв път в началото на ХVІ век от далматинския пътешественик Вранчич. След Освобождението на България то започва постепенно да се налага, а наименованието "Балкан" – да се изоставя.
През 1876 година книгоиздателят Драган Манчов издава за кратко време в Букурещ вестник "Стара планина", с което съдейства за налагането на това име. Девет години по-късно Цветан Радославов написва текста и музиката на първообраза на сегашния химн на Република България, който започва с думите: "Горда Стара планина...". Така въпросното име става един от символите на България, на българското, на българщината.

Уважаеми господин Кожухаров,

Искам чрез Вас, да благодаря на госпожа Тафрова и същевременно да я помоля, ако узнае с какъв акт това наименование е официализирано, да сподели това .

Пощенският гълъб И.К. предаде благодарностите от Моис Амар към Евдокия Тафрова. Предаде също и молбата му. В отговор носи в човката си следното кратко обратно послание: "Не ми е известно името 'Стара планина' да се е официализирало с някакъв държавен акт, както, примерно, това се прави с имената на селищата".

Господин Кожухаров,

Разбирам раздразнението Ви или поне се опитвам.

Съжалявам за приченените Ви неприятни емоции.

Разделякйки се с Вас, ще си позволя да отбележа, че въпросното официализиране може да стане например с една географска карта.

Желая Ви успех.

Драги господин Моис Амар,

Недоумявам!
За какво раздразнение говорите? Нищо подобно няма. Нито е имало. Обратно, и за мен, и за госпожа Тафрова, бе твърде интересно да поработим над един доста нестандартен въпрос. В допълнение, държа да Ви уверя, че една далеч не малка група специалисти, към които на свой ред тя се е обърнала за консултация, са били искрено удивени, че те самите (историци и библиотечни работници) никога не са се замисляли над подобен въпрос.

Прочитам думите си от 10-03-05 22:56 и не мога да открия нищо в тях, което да Ви е накарало да напишете изненадващите ме изречения за някакво мое "раздразнение" или "неприятни емоции". Питам се, дали не сте съзрял някакъв повод в израза "пощенският гълъб И.К."? Ако това е така, то нека Ви уверя най-искрено: той е само една безобидна шега. Нещо повече, аз играя същата роля на "пощенски гълъб" и в редица други контакти. И още нещо (повече) – в това виждам достатъчно полезен мотив, за да го върша.

Знаете ли, господин Амар, през ХVІІ век в Европа е живял един човек, който (поне за мен) е пример в едно изключително важно отношение. Този човек (сериозен учен, който за съжаление не е известен днес, както би подобавало) се е наричал Марен Мерсен. Бил е една невероятно активна жива връзка между такива учени величия като Торичели, Галилей, Хобс, Декарт, Ферма, Хюйгенс, Паскал. С нюх към най-важното в научната проблематика на своето време, той е насочвал чрез умело водена кореспонденция един непрестанен поток от информация за конкретни проблеми, идеи или получени някъде резултати – всичко това, към най-подходящите адресати. Така, той е играл въпросната великолепна роля на "пощенския гълъб", като все пак, между всичката си тази дейност, е намирал време и сам да пише. Мерсен е автор на огромен труд – петте големи тома на "Световна хармония", в който е писал практически за всичко: от движението на небесните тела до реализирането на така наричаните в музиката "безкрайни канони".

Наистина, аз не съм Марен Мерсен. Но нали за това са примерите на великите – за да могат и по-малките да ги следват.
Междувременно, от доста време познавам и един друг "пощенски гълъб", който също ми е служил за пример. Това е професор Петър Бърнев. Още от преди години, когато този човек с мисионерски дух разбра за моите интереси в сферата на методологията на науката (и по-специално, на проблема за математизация на теоретичното музикознание), той не пропуска повод да ми изпрати една или друга реферативна информация за една или друга публикация както в България, така и по света, която се докосва до предмета на интересите ми. И аз съм му дълбоко признателен.

Така че, господин Амар, много бих дал да Ви уверя, че няма никакъв (но наистина, никакъв) повод да си мислите това, което сте си помислил.

Все пак, Вашите изречения ме карат да се замисля над нещо друго, което често се появява в съзнанието ми – констатацията за това, колко лесно раними сме (вероятно) всички ние. Това сигурно се дължи на факта, че животът често ни сблъсква с нечия недоброжелателност, което ни кара да я "виждаме" едва ли не навсякъде.

Ето това е сериозен проблем!

P.S. Колкото до леснината, с която може да се констатира актът на "официализиране" на името "Стара планина" чрез откриване на съответна географска карта, на която то е било използвано за пръв път, опитах се да направя нещо по този въпрос, но не успях да открия онова, което търсех. Госпожа Тафрова сподели също, че и тя ще продължи да търси отговор на въпроса.