Така зададен, въпросът "какъв е произходът на злото" съдържа предпоставката, че доброто е съществувало преди злото и повтаря библейската притча. Същeвременно допуска самостоятелното съществуване на доброто. Това допустимо ли е?

Предвид всичко изказано за "злото" в горният съб-форум, наистина ми се струва този въпрос са доста излишен.
Ако приемем, че всичкото зло, което мъчи хората, изразено в житейските страдания, трудности и непълноценности в обществото е директно следствие от собствената ни несъзнателност в действията, които предприемаме в живота, то
произходът на "доброто" е в Съзнателността. Дори Самият Бог, Живият Бог, който живее чрез вселената върви Своят път към собствената Си съзнателност.

Онази мисъл "залото е липса на добро" е съвсем вярна, разбирана по този начин. Злото е (продукт на) липса на съзнателност.

Имайки предвид казаното до тук, ще ви препратя към следният линк, където съм изложила едно тълкуване на древният библейски мит за грехопадението. Мисля, че там е описано раждането на съзнанието в човека от първичният мрак на несъзнателността.

[prozrachno.hit.bg]

Уважаеми господин Моис Амар,

Когато прочетох двете Ваши изречения от 06-03-05 00:06, веднага реших, че в тях има достатъчно голям смисъл, за да бъде отворен нов Суб-форум. Нещо повече, съжалих, че до този момент на никого не бе хрумнало именно това, което поставяте като въпрос. Сега обаче забелязвам една опасност – коментирайки "доброто", ние вероятно по необходимост (а и по навик) ще засягаме и "злото". Както и обратно. Ето защо, постепенно започвам да забелязвам, че като че ли по-доброто решение в случая щеше да бъде просто само да преименувам Суб-форума "Какъв е произходът на 'злото'?" в "Какъв е произходът на 'доброто' и 'злото'?"
Какво бихте казал по този въпрос?

Бих искал да споделя нещо относно Вашето първо допускане. Казвате: "Така зададен, въпросът 'Какъв е произходът на злото?' съдържа предпоставката, че доброто е съществувало преди злото".
Строго погледнато, мисля, че подобно положение не може да се твърди. Коментираният въпрос визира единствено произхода на "злото". А дали нещо (в това число и неговият антипод "доброто") го е ПРЕДшествало или СЛЕДшествало, или не се е случило нито едното, нито другото (защото е възможно и двете да са се появили едновременно) – това е проблем, който по никакъв начин не се предполага от самия въпрос за произхода на "злото". Все поради тази причина не съществува никаква опасност едни или други коментари да "повторят библейската притча".

Тук, за да мога да съм сигурен, че сте ме разбрал правилно, господин Амар, ще Ви предложа да си представим само за момент, че човечеството не притежаваше Библията, Корана и другите подобни писания и легенди. И трябваше да разсъждава над все същия въпрос така, както би разсъждавало, примерно, над проблема за появата на "четните" и "нечетните" числа. (Нали там няма някаква "аритметична Библия", която да натоварва едната категория с времеви или морален приоритет спрямо другата?)
Така, ако един въпрос би бил ограничен до появата на четните числа, то не би следвало предварително да се изключва възможността ние да можем да му отговорим и без да смесваме отговора с отговора на другия въпрос, този за произхода на нечетните числа. Това не означава, че не би могъл и в този случай да се постави двойният въпрос – за произхода и на едната, и на другата категория числа. А от това, че такъв въпрос би могъл да се постави, по никакъв начин от самото поставяне не би следвало да се предполага идеята за тяхната едновременна поява. (Която, разбира се, не е изключена.)

От друга страна, мисля, че връзката, която Вие веднага правите с Библейската притча, е напълно естествена. Но "естествеността" в случая не е нищо повече освен рефлекс, който се е култивирал от това, че и Вие, и аз, и практически всички, сме слушали в най-голяма степен коментари по въпроса именно през призмата на все същата притча. А на свой ред това се дължи и на екзалтираната активност на всички знайни и незнайни активисти на една религиозна доктрина и на нейните деривати. (Но и на умонепостижимата пасивност на "паството", което се е оставило да му бъде имплантиран инстинктът да бъде водено "на паша".)
Ако обаче само за момент си представим, че поради някакви стечения на неизвестни за нас обстоятелства се бе наложила като повсеместно разпространена някаква друга Библия, в която божеството (или божествата – всички до едно) са зли, то тогава в някакъв момент някой би могъл да каже по същия начин, че въпросът (но този път) за "произхода на злото" всъщност повтаря Библейската притча.

Накрая, мисля, че колкото и да е трудно (впрочем, за някои се оказва невероятно лесно) да сглобим някаква дефиниция на "злото" (а сега и на "доброто"), би било нещо добро (ето един пример на "добро") първо да се опитаме да потърсим едно или друго обединение помежду си именно на дефиниционно ниво. В противен случай, често ще се оказваме в положението на търсещи извора на нещо, което не знаем какво е. Наистина, това ще ни доставя многократно радост, защото често ще изживяваме възторзи от поредната си "находка". Но все същото положение на нещата ще ни донася в комплект и серията от последващи разочарования.

Нали една мъдрост казваше, че онзи, който не знае къде отива, във всеки момент може да обяви, че е пристигнал.

Уважаеми господин Кожухаров,

Исках само да Ви провокирам. Вас, Атевиел, Шон, Нина Николаевна и другите участници, да не би да се изморите Спорът е чудесен и навярно сте от малцината останали "играчи на стъклени перли".
Отделянето на" доброто" и" злото" в отделни форуми намирам за неудачно.
А за Библията и Корана , някой беше казал, че миналото е и богатство и бреме.

Това е все същата тази "легитимация". Ако конкретният извод, не бъде оценен положително и през опита на древните текстове или ще бъдеш обявен в богохулство или ще звучиш неубедително.

Съзнателност, Несъзнателност, добавяш интерпретация на текст от Библията и си готов. Нека не се обижда Атевиел, но нейните изводи, са по скоро декларативни, макар и много красиви. Твърдението "злото е продукт на Несъзнателноста", до изяснявяне на конкретният механизъм на продуцирането , ще определя Несъзнателноста само като място, от което е произлезло то. Там някъде из човешката психика.
Но преди това, както казвате" трябва да дефинираме що е то зло, съответно добро.

Поне в житейската им употреба тези две думи предполагат въпросът "За кого?"

Благодаря на г-н Илия Кожухаров за поканата да посетя форумите “за злото” и “за доброто”. Както всеки един и аз имам мнение по въпроса, което споделям тук с всички.

“Нали една мъдрост казваше, че онзи, който не знае къде отива, във всеки момент може да обяви, че е пристигнал”.

Това, което аз знам може би като вариант на горното е:
“Ако не знаеш къде отиваш, ще отидеш някъде другаде”.
Май съвременният човек е точна илюстрация на това твърдение.

Според преданията на почти всички народи, някога е съществувал Златният век. Тогава в живота на хората не е имало зло, всички земни създания са живеели в хармония и в изобилие (“златният рог”) от всякакви земни блага, живота е продължавал стотици години, нямало е старост, смъртта е била като сън, в който изпадали щастливците от онази Златна епоха.
Споменавам горното като информация, според която доброто е първично – ако може да се каже така. След него се е появило злото и е сложило началото на действието на Закона за причините и следствията, познат и като Закон за Кармата.
За тези, които не го приемат и им звучи екзотично и неубедително, припомням физичния закон, “че на всяко действие има равно и обратно противодействие”.
След като прочетох различните мнения във форума за произхода на доброто и злото си зададох въпроса:откъде знаем кое е добро и кое зло? Станало не станало нещо, ние веднага сме готови с квалификацията – “добро е” или “зло е”.
Явно имаме достатъчно дефиниции вътре в себе си, за да можем бързо и безапелационно да квалифицираме случващите се неща като “добри” или “лоши”. В процеса на израстването ни като индивиди и личности сме възпитавани от ред институции да различаваме доброто и злото както и да се стремим към първото – в действия, постъпки и мисли. Но определенията на всеки един от нас носят собствения ни субективен отпечатък, иначе е невъзможно – на основата на опита, който всеки има се формират и съответните определения.Оттук и вторият въпрос: следва ли да се разглеждат доброто и злото като субективни, относителни понятия (тук се ”отваря” безкрайна тема – доброто за мен за друг е лошо и обратното, за което могат да се дадат достатъчно на брой примери) или трябва да ги разглеждаме като “глобално добро” и “глобално зло”? А има ли ги въобще като такива, глобални категории? Освен ако не прибегнем пак към Библията и 10-те Божи заповеди? “Не убивай!” – да, добре, ама ако срещу мен е враг, който би ме убил ако аз не го изпреваря?
Ясно е, че от убийството по-голямо зло няма, особено ако се извършва без основателна причина, но дали въобще има причина да се отнема живот? Явно е, че целокупното човечество е намерило достатъчно основателни причини, за да извършва постоянно убийства – на хора, на животни, природа и т.н.Както и да е, не можем да кажем за нещо, че е добро без да знаем какво е зло, за да го отхвърлим при определянето на доброто. Идва ми на ум за хаоса и реда, за равновесието и липсата на такова, за покоя и движението. Какво е общото между тях и нашата тема? Ами замислих се за човека като структура, добре организирана система, функционираща на базата на закони, малка част от които познаваме.Всяко нарушаване на функциите на тази сложна система е разпознато от нея като “зло”, тъй като води от установен ред към хаос, а той от своя страна – към разпадане на самата система. Всяка една болест застрашава реда в системата, разпознат като “здраве”, ето защо болестта е разпознавана от системата като “зло”, ”враг”, след което се включват защитните сили за “отразяване на врага”, “побеждаване на злото” – оттам съхраняване на реда и функциите на системата човешки организъм.Милиони години еволюция са ни направили такива, каквито сме - организмът за нас е даденост, която работи чудесно без нашата намеса когато е съхранен порядъка му на работа. Същото е и на ниво “мислещо същество”, каквото е човека. Всеки има изграден ред в мисловната си система, в системата на чувства и усещания и всяко нарушаване на “статуса” на тези системи – подразбирай начало на хаос – води до окачествяване на причинителя като “зло”.Дали целта е да се промени мисленето в дадена посока, различна от установената, дали ще се променят чувствата и усещанията – всичко е в смяната на реда с хаос и съответно е “зло” до момента, в който новите за системата неща се усвоят и от своя страна създадат нов ред, който след време ще бъде разтърсен от нов хаос и т.н. “Човекът е процес”, беше казал някакъв философ. Следователно човекът се развива, т.е. сменя реда на организираност на собствената си система. И в този процес на развитие различни неща ще бъдат обозначавани като “зло” и “добро” в зависимост от целта на развитието на същия този човек. Освен това,да си припомним – “всяко зло за добро” – откъде идва тази поговорка? Сигурно от многобройните опитности на различни хора – практиката показва, че нещо, окачествено като “зло” в даден момент може да стане основа за нещо добро в бъдеще.В личния живот на всеки от нас има подобни примери. Може да се дадат примери от живота на нашите предшественици – техните нравствени категории доста се отличават от нашите. Освен това, човек се развива не самостоятелно, а едновременно с всичко, което го заобикаля – глобалната екосистема – така май я наричат сега природата. Което означава, че си даваме сметка за нарушаването на нейния порядък – щом е система, не е безпорядъчна, нали? Не можем да се откъснем от водата, земята, въздуха и слънцето, от цялата планета. А щом сме едно цяло, трябва да сме наясно какво е мястото ни в определения ред и каква е степента на хаоса, който създаваме. Защото системите – както на човека, така и на планетата функционират благодарение на закони. Нарушаването им – или въвеждането на степен на хаос в реда – води до автокорекция на глобалната система – жив организъм.Разпознала “вредителя” или “злото”, защитната й система сработва и човекът се изправя пред непреодолимите “злини” от рода на земетресения, цунами, наводнения, промяна на климата, озонови дупки и т.н. Тук съм съгласна с извода или мнението на Атевиел за съзнателността на човека при извършване на действията му. Колкото е по-съзнателно всяко наше действие, толкова по-малко хаос създаваме.Можем да вземем пример от животните – нищо, че те не са съзнателни, а се ръководят от инстинкти и низш разум. Нито едно животно не “убива” друго без това да е продиктувано от инстинкта му за оцеляване – разбирай поддържането на ред в системата или задоволяване на глада. Човекът е този, който убива без това да се изисква за запазване на собствената му система от разрушаване. Той продължава да убива животни, въпреки, че напредналите технологии осигуряват изхранването му. Той ги убива и заради удоволствието от умението си, наречено ловуване. Нищо, че така слиза по стълбицата до прапрародителя си, когото и да иска не би могъл да надмине в ловуването – в онези времена то е запазвало статуквото на системата - живота на първобитния човек.
И мисля, че степента на осъзнатост в мислите и действията на човека би довела до етап в развитието му, когато без сътресения, т.е. хаос или “зло” би усъвършенствал собствената си система, цялото си същество, а и всичко, което го заобикаля.Мисля още, дори мога да кажа, че съм убедена – естествения начин на съществуване на човека е доброто – както в мислите и действията му, така и в отношението му към заобикалящия го свят, с който той е свързан като с пъпна връв.Доброто, реда, хармонията, красотата – това е средата, в която човек трябва да се развива и да постига съвършенството си.

To e kato vsi4ki "samozalojeni-samoprogramirani aksiomi-konstanti".To ne se e obrazyvalo-evoluiralo ili izmenialo.To e edno sas Bog-Vishia Razym-negovata bezkraina energia.To idva ot tam.Ne e otnositelno a absolutno-v smisala 4e e-konstanta kato-2i 2 pravi-4 i vsi4ki logi4ni zakoni-niakoi fizi4ni i vsi4ki matemati4ni pravila.Niama mejdinno-sredno-prazno mejdy kategoriite-dobro i zlo.Dobroto e estestveno i zdaravoslovno i e parvi4noto.To e nezavisimo ot antipoda si-'Zloto".Na teoria niama nyjda ot nego-zloto.Poslednoto varvi raka za raka s dobroto samo kato-"vazmojna neproiavenost koiato bi mogla da se proiavi-materializira".Primer-Dobro e da ne ti bie silno sardtseto do izhvrakvane.Zloto si sa6testvyva samo kato vazmojnost-da re6i6 da tragne6 po nagorni6teto na Karandila znaeiki 4e tova e-zlo za tialoto.Sa6toto e i s psihikata.Niama evolutsia i borbi za otseliavane-nito e opravdano ybivaneto na jivotnite.Tyk sam saglasen s avtorkata na postinga.Moje bi samo pri samoza6tita-niama da se ostaviame da ni hapiat zmii i zverove i t.n.Dobroto ima svoite izmerenia vav nai razli4ni formi-proiavlenia-sastoiania-i dyhovni i materialni.To e zapisano-"psiho-genno kodirano-zalojeno"v sardtsata i fyhovete-dyshite ni ot Bog.To e krasivo i savarshenno.Za sajalenie poradi satvoriavaneto na toia sviat ne ot Bog a ot vragovete my-nevidimia Razym tyk-to e defirmirano i smeseno sas zloto i na fizi4no nivo.Dobroto ne bi moglo da se obrazyva kakto krasotata ne bi mogla da se rodi-napravi.Ako dopysnem obratnoto-logi4eski sledva-4e imame 3 sastoiania.I tova na -"Neytralnost" .A tova e nevazmojno.I vseki go znae tova-makar i matemati4no da ne moje da se izvede s dokazatelstvena teorema i t.n.

Уважаеми господин Амар,

Още веднъж искам да оценя по достойнство провокацията Ви. Дори и само заради това, че ще ни накара да се потрудим над отговора. (Евентуално, подтичвайки след някои, които вече го дадоха.)

Мисля, че ще се отвори повод да констатираме далеч не само нечия склонност да се предлагат декларации, мислени като изводи. Не е изключено, след една дълга поредица въпроси от рода: “А какво, на свой ред, означава еди-кое-си?”, да открием, че “декларацията” има много важен статут в нашето мислене – и по-точно, в нашия опит да систематизираме мисленето си. (Разбира се, думата ми е не за декларацията като извод(?!), а за нейната роля като отправна мисъл за достигане до изводи.)

И дано само има поне един сред нас, който да помни (и да ни напомня) откъде и накъде сме тръгнали. За да не се получи, както в анекдота за Фридрих Готлиб Клопщок: “Попитали го веднъж, какъв е смисълът на едно неясно място в негова поема. А той отговорил: ‘Само Бог и аз знаехме смисъла, но сега – само Бог’.”

И още – трябва да сме готови да посрещнем мъжествено евентуалната невъзможност да оформим дефиниция за “доброто” и “злото”. Особено (и най-вече!) при съобразяване с въпроса: “За кого?”
В един предварителен план си задавам въпроса: “Дали не бихме могли да потърсим аналогия с процедурата по изваждане на общ множител пред скоби?” Например, ако трябва да сторим това със сумата (24 + 36), ще получим като резултат: 12 . (2 + 3). (Иначе казано, "12 е 'общо добро' както за 2, така и за 3".) Но достатъчно е сред събираемите в скобите да окаже (също само примерно) и числото 37, за да се открие, че за сумата (24 + 36 + 37) не съществува никакъв общ множител. (Иначе казано, "няма нито едно 'общо добро' за 24, за 36 и за 37".)

Вероятно, в математиката никой няма да се изненада при подобен извод!

Здравей Анета,

Надявам се не държиш на официалният тон. Добре дошла в този форум!
Мнението, което си изразила ми направи впечатление и съм споделям изложените от теб възгледи като цяло.

Ако човек няма ясна цел, към която да се стреми, се лута цял живот по разните пътеки без да знае на къде отива. Наистина, както си отбелязала, човечеството " е точна илюстрация на това твърдение."

Относно митовете за "златният век" на човечеството искам да изкажа някои лични виждания за източникът им, а именно - желанието ни да живеем в един свят без "зло". Желание и мечта, която сме проектирали в миналото, като нещо съществувало, но изгубено.
Предвид инстинктивната ни природа, хората винаги са били враждебно настроени към всеки представител на човешката раса, който не е бил част от племето, народа.
Чувството ни за териториалност е стояло в основата на всички битки и войни от началото на историята ни. Никога не е имало подобно утопично съществуване, където хората са живяли в хармония един с друг, но е мечта, която сме приписали на миналото, в желанието си да я достигнем някога в бъдещето.
Няма логика в твърдението, че в началото хората са били по съзнателни от днес. Все пак, ние към инволюция ли се развиваме(?). Самото изречение звучи парадоксално.

Можем да се обърнем към вселената в търсене на отговорите за нас самите. Вселената е била изпълнена от първичният мрак, който след това е бил осветен от слънцата. Съзнанието или "доброто" се е родило в първичната ни несъзнателност, която е причината за "злото". Мракът е съществувал преди светлината.
И целта на всеки човек и на човечеството е да се стремим към развитие на нашата съзнателност.

Несъмнено нашите дефиниции за "добро и зло" са субективни и едностранчиви.
Междудругото, замисляла ли си се, че освен индивидуалната субективност, човечеството като цяло има и една колективна субективност..
Човек лепва етикет "зло" на всяко нещо, което има негативен ефект и въздействие върху него. Примерите ти за установеният порядък на системите и отхвърлянето на всяко влияние, което е в разрез с установената ценностна система във връзка с възприятието на "злото" са прекрасни!
Но мисля, че понятието "зло" хората го използват за обозначение на прекалено широк диапазон от неща, което се дължи главно на това, че ние виждаме само следствието, без да взимаме под внимание причините.
Защото ако се замисляхме за причините за всички тези събития и влияния, които обозначаваме като "зли" бихме разбрали, че всъщност ние имаме власт над "злото", а не обратното.

"Не убивай" поради каквато и да била (умишлена) причина, нито без причина е казано. Но в случаят, който си дала като пример, причината за убийството на враг, който иска да направи същото с теб е една съвсем основна, инстинктивна наречена - самосъхранение. Тя е мощтна програма, която е част от системата на Земята и живота в нея. Но, когато и двете страни преднамерено са тръгнали да се бият един друг (като във война, например), убийството на която и да е от страните е преднамерено, "съзнателно" и следователно противоречи на системата, защото актът не е с цел самосъхранение, а преднамерено "зло".

По принцип, убийството, унищожението е един инстинктивен акт на отърваване от натрапника, от пречещият елемент. А хората с всичкият си разум живеят под господството на несъзнателната си инстинктивност, без дори да го разбират.
Външно се различаваме много от животните и това ни заблуждава, че сме много по различни от тях. Но вътрешно живеем в по-тъмен мрак и от тях самите.

В процесът на осъзнаване, постепенно понятието "зло" и неговите причини се проясняват и придобиват все по ясни очертания. За стремящият се към съзнателност, "злото" е несъзнателността.
"..разумният и надарен човешки дух, за съжаление не осъзнава собствената си демоничност" (К.Г.Юнг).
Несъществуват външни "зли сили", които оказват влияние върху нас. "Злото" произтича от едно място - нашият собствен вътрешен мрак.

Поговорката с цел успокоителен ефект в някой труден момент "Всяко зло за добро"
вероятно е измислена от някой, който е искал да вдъхне с нея в другите хора сила да се справят с трудностите и да не се отчайват. Имаме си всякакви подобни поговорки, с които човек си вдъхва увереност, когато се чувства несигурен.
"За едни брадва, за други свадба", тази пък е пример за субективното възприятие на "доброто и злото".
Дойде ми на ум и една друга "След дъжд - качулка.", типичен пример за смисълът на тази поговорка е често употребяваната от хората дума "извинявай". А не е ли по-добре изобщо да не се стига до момента, в който ще трябва да се извиняваме за необмислените си действия? Защо не мислим за последствията, преди да действаме?Защото голяма част от подбудите ни са инстинктивни или несъзнателни (моделът на поведение, който човек си е изградил от дете, който е повлиян от заобикалящата го среда, и който в последствие престава да развива).

Нарушавайки деликатният баланс на екосистемата на Земята, тя "отвръща" с природни катаклизми, но както сама казваш, това са механизми, процеси, които са в резултат от нарушеният баланс, не съзнателни действия от страна на планетата. По тази причина не може да бъдат наричани "злини".

Животът във вселената е основан на един взаимосвързан баланс. Звездите умират и от прахът им се"раждат" нови. Цялото животинско царство се храни един от друг.
Магнитното поле на Земята е с цел предпазването й от изгарящият, радиационен Слънчев вятър, който е причината за Аврората. Но, това че Земята си е изградила щит от Слънцето, далеч не означава, че Земята възприема Слънцето като "зло", от което се пази. Просто така е устроен живота. А и, целият живот на планетата се основава на топлината и светлината.

Зло съществува само там, където има съзнателност. Както и мрак съществува само там, където има светлина. Единствено хората са "съзнателни" същества на нашата планета, единствено те творят и виждат "зло".

"Доброто, реда, хармонията, красотата – това е средата, в която човек трябва да се развива и да постига съвършенството си." Исками се да махна последното, тъй като "красотата" е едно абсолютно субективно възприятие, какво е красиво? Това,което е симетрично с правилни форми? В съзнателността, "злото" изчезва и всичко е "красиво", тогава съществуваме в хармония със Вселената.

Привет, Атевиел!
Благодаря за отговора ти. Радвам се, че споделяш в общи линии моето мнение. Сега ще се опитам да ти отговоря на въпроси, които поставяш.Предварително се извинявам за непълното изложение, постарах се да намеря най-точното обяснение, но темите за еволюцията, циклите на развитие на човечеството и расите са много обширни.
Цитирам твоето мнение:
1.“Относно митовете за "златният век" на човечеството искам да изкажа някои лични виждания за източникът им, а именно - желанието ни да живеем в един свят без "зло". Желание и мечта, която сме проектирали в миналото, като нещо съществувало, но изгубено. Никога не е имало подобно утопично съществуване, където хората са живяли в хармония един с друг, но е мечта, която сме приписали на миналото, в желанието си да я достигнем някога в бъдещето.


ЗЛАТЕН ВЕК – САТЯ ЮГА(санскрит): Древните делели цикъла на живота на Златен, Сребърен, Меден и Железен Век. Златният бил век на първозданна чистота, простота и всеобщо щастие. Митологичната представа, съществувала в античния свят характеризирала Златния век като щастливото и безгрижно състояние на първото човечество. Най-ясно това е изразено у Хезиод и Овидий. Според Хезиод при управлението на върховния бог Кронос първото поколение хора се наслаждавало на пълно блаженство. “Живеели онези хора като богове, със спокойна и ясна душа, не познавайки мъката, не познавайки труда. И печалната старост не смеела да се доближи до тях… А умирали като че ли обзети от сън… Хлебородните земи давали голяма и обилна реколта”. Умрелите хора на Златния век и сега съществуват като добри демони, които пазят реда на земята. Но след Златния век настъпил сребърният, след това медният – като всеки бил по-тежък и бедствен от предишния. Накрая настъпил сегашният – железен век (КАЛИ ЮГА), извратен и жесток, когато “нито денем нито нощем спират мъките и трудът”.
САТЯ ЮГА – Златен век, или век на истината и чистотата, първа от четирите юги, наричана също КРИТА ЮГА.
КАЛИ ЮГА – Четвърти, черен или железен век, нашият сегашен период. Последният от вековете, на които е разделен периодът на еволюцията на човека.

Това казват литературните източници по въпроса. Сега аз искам да те попитам нещо. Мислиш ли, че човек може да мечтае за нещо абсолютно непознато като явление? Защото казваш, че живеещите във зло са проектирали мечтата си да живеят в по-добър свят в миналото, като нещо съществувало някога, за да има към какво да се стремят днес. Не е много логично да проектираш мечтите си в миналото – те са насочени най-често към бъдещето. За бъдещето можеш да искаш да е по-щастливо от настоящето, което не приемаш. Ако си живял все в зло, как да опишеш миналото си като щастливо? След като той - Златният век -никога не е съществувал, как биха могли да знаят хората, че въобще е възможен? И как без да познават другата страна на злото – доброто, биха се стремили към него? Откъде ще се появи схемата на доброто, ако то е непознато в един свят обзет от зло? И то с такива подробности, описващи живота на блаженстващите в онзи Златен век? Дали биха могли всички (или почти всички) съществуващи на земята народи да имат в митологията си отразен по един и същи начин период, който да се базира само на една мечта? Освен това този период е с определена продължителност, след него идва друг, с други характеристики и т.н., та до днешния. Всичко това е описано в Пураните – древноиндийски сборници с предания.
2.“Няма логика в твърдението, че в началото хората са били по съзнателни от днес. Все пак, ние към инволюция ли се развиваме(?). Самото изречение звучи парадоксално.”

“Съществуват различни категоризации за основните етапи в развитието на човечеството, свързани главно с три фактора: планетарното състояние на Земята, промяната на видовете съзнание и степента на въплъщаване в материята. Поради тази причина и периодиката е различна. Расите са седем и са отражения на микро- и макрокосмичните принципи, като всяка раса се разделя на седем(пет) подраси или епохи. Най-общо първа, втора и част от трета коренна раса са андрогинни, нетелесни, изцяло потопени в космическото съзнание. В трета и четвърта раса настъпват процеси на диференциация, създават се астрални форми, човек е не докрай въплътен в материята – раса на лемурийците и ранните атланти. До средата на пета коренна раса (сегашната) процесът на изграждане на физическото тяло достига своя краен предел, започва овладяване на астралното тяло, възниква Азовото съзнание (самосъзнание), създават се обществени институции и държавния инструментариум. С идването на Христос – Свръхазовото съзнание- започва етап на преобразуване на материята, на овладяване(след физическото и астралното) на етерното тяло, създават се наддържавни институции и общности.”

Инволюцията – слизането на Духа в материята се е осъществило отдавна – в зората на човешкото съществуване, въпреки, че “човешко” не е точната дума. Одухотворената, да я наречем материална обвивка, е трябвало да се развива и усъвършенства и да придобие качества, позволяващи й оцеляването в условията на планетата тогава. Духът от своя страна е трябвало да ръководи материята (грубо казано) по нейния път вече на еволюция и самият той да се развива образно казано “под похлупака на материята”, която е ставала все по-плътна и подчинена на физичните закони на планетата ни. Всъщност, няма разлика – освен на енергийно ниво – между материя и дух. Накратко, Духът “се спуска” – инволюция - овладява материята – и овладяна вече от Духа материята се стреми да достигне най-висшите, духовни нива, т.е. еволюира. И така, спирално нагоре, към все по-голямо усъвършенстване.

3. “Можем да се обърнем към вселената в търсене на отговорите за нас самите. Вселената е била изпълнена от първичният мрак, който след това е бил осветен от слънцата. Съзнанието или "доброто" се е родило в първичната ни несъзнателност, която е причината за "злото". Мракът е съществувал преди светлината”.


Съгласна съм, че отговорите на част от въпросите за нашето съществуване се крият в макрокосмоса или Вселената. Но те се крият и в нас самите, тъй като според един от принципите на Хермес-Трисмесгист – “Каквото е горе, това е и долу”. Ние сме рожба на Вселената, затова и призивът в Делфи е бил “Опознай себе си” – оттук ще опознаеш и света.Освен това, ние винаги сме си на разположение на самите нас, докато опознаването на Вселената изисква поне засега доста усилия и средства.Това, че Вселената е била изпълнена от първичния мрак може би е вярно, ако приемем, че той е съдържал в себе си и светлината – иначе няма откъде да дойдат слънцата, нали? Можем да приемем, че мракът в човека е неговата несъзнателност, несъзнателността на първичната материя, която е подвластна на инерционни сили. Но в нас живее и светлината – онази частичка от Духа, който е заедно с материята и се стреми да я “освети” и да я “издигне” до своите нива.

Това е. Дано не съм се разпростряла много с обясненията.
Източник на цитатите е “Тайната доктрина” на Е.Блаватска.

Драга Анета,
Драга Атевиел,

Последните ви послания заслужават внимателен прочит и детайлен анализ. И аз започнах да правя това. Вероятно ще ми е необходимо известно време, независимо че вече съм изписал няколко листа, от които впоследствие ще трябва да извадя само определени фрагменти.

Сега обаче искам да ви задам следния въпрос: "От къде черпите основания, за да изкажете твърдения, отнасящи се ни повече ни по-малко до глобалните измерения на Мирозданието или на някои негови предполагаеми компоненти, включвайки глаголни форми от рода на: "е" ("е било"), "съществува" ("не съществува"), "осъществило се е" ("не се е осъществило") и така нататък?
Например: "Вселената е била изпълнена от първичния мрак", "Не съществуват външни 'зли сили', които оказват влияние върху нас", "Инволюцията – слизането на Духа в материята, се е осъществило отдавна".

В добавка, бих искал да ви попитам: "Какъв аргумент на защита и доказателство на твърденията си ще използвате, ако някой в противовес изкаже положения от рода на: 'Вселената НЕ Е била изпълнена...', 'СЪЩЕСТВУВАТ външни зли сили', 'Слизането на Духа в материята НЕ СЕ Е ОСЪЩЕСТВИЛО отдавна'?"

Бихте ли приели да поразсъждаваме на тема: "Кога можем да считаме, че едно твърдение е доказано?" (Всичко това, за да не се окажем в процедура на непрестанно замеряне с декларации – ако трябва да припомня една много уместна забележка на господин Моис Амар.)

Драги Илия,

Благодаря за вниманието ти към моите писания. Искам да изясня нещо, за да не стават недоразумения в бъдеще, ако продължим да разискваме по горните теми. Това, което приемаш за твърдение, не е мое. На два пъти съм цитирала Е.Блаватска по отношение на расите и циклите на развитие на човечеството. Останалият текст, който не е обозначен с кавички е преразказан от мен цитат. Самата Блаватска от своя страна също не е автор на “твърденията”, поместени в многотомните й трудове, а писмено изразява коментарите към много древни индийски предания.Може би, по-точен би бил въпросът: “защо поддържам такова твърдение?”, а не някакво друго, за което даваш пример.
Стигаме до една много обширна тема – откъде сме сигурни, че знанията, получени от всеки един от нас в продължение на обучението ни – от училище, университет, литература и т.н. са верни и доказани. Приели сме достатъчно твърдения в живота без да ги проверяваме за тяхната истинност чрез собствени действия. Единственото, което правим е да сравняваме източниците на тези знания – дали са достатъчно авторитетни в областта на съответната наука, за да им гласуваме доверие. Тук може би трябва да разграничим “знание” от “знаене”. Първото получаваме наготово, като вече утвърдено и прието от обществото и единственото, което правим със “знанието” е да го запомним, без да го подлагаме на съмнение – нито него, нито начина, по който е получено някога или днес. “Знаенето” всеки от нас придобива вследствие на собствен опит и действия, които водят до твърдения, за които можем със сигурност да кажем, че са верни, тъй като опитността сме я преживяли, а не получили наготово.Откъде мога да съм сигурна например, че Александър Македонски е извършил поход до Индия през еди коя си година? Да не би да има очевидци? Защо да вярвам на астрономите, чиято наука едва в последното столетие е снабдена с известен инстурментариум, за да може да докаже твърденията си? Защо на Марс да няма живот? Защото не виждаме привичните за нас белези на съществуване на цивилизация? Ами ако тяхната, марсианската цивилизация не може да се наблюдава по обичайния начин, защото формите й на проява са различни – липса на градове – такива , каквито има на Земята, липса на привичните за нас технологии, оставящи следи в тяхната атмосфера? Ако там животът е в съвсем друга форма и не може да бъде “изчислен” от нашите учени, просто защото те търсят в традиционната посока – земен тип живот, хуманоиди, техническа цивилизация…
Примерите са много, могат да се открият във всяка област на знание. Човечеството непрекъснато открива нови неща за себе си и света и коригира вече натрупаното познание. Ето, ако вземем за пример теорията на Айнщайн за относителността, която все още не е оборена или доразвита – можем ли да й се доверим? Някой пътувал ли е със скоростта на светлината, за да знае, че времето, изминало за въпросния полет ще бъде различно от това, което е минало на Земята? Знам, това е теория, но в много изследвания тя се приема за база, от която те да продължат. Тук могат да се дадат редица примери, но мисля, че не е нужно. Всеки от нас различава за себе си “знанието”, получено отвън и “знаенето”, придобито със собствени усилия и опитност. В стремежа си всеки, който иска да научи повече за себе си като личност, за света като даденост и процес се сблъсква с “момента на съмнение” в нещата, които познанието му поднася. Защо да вярвам на тази теория или хипотеза? Този учен достатъчно ерудиран ли, за да му имам доверие? И така непрекъснато. Това е от моя опит, не знам при другите как е. Но вследствие на съмненията и търсенията в различни области стигнах до един много ценен за мен извод: трябва наистина, от цялата дълбина на съществото си да искаш да научиш , да получиш знание за нещо, което те вълнува, а след това да можеш да зададеш правилен въпрос. Най-добрите резултати се получават, когато напредваш с малки стъпки, т.е. не изясняваш изведнъж огромни теми, а задаваш кратки и ясни въпроси за дадено нещо. Тогава получаваш точни и ясни отговори. Някои от тях те водят към нов въпрос, и така до безкрай. И в целия този процес на търсене и намиране се стига до етап, в който се случва да получиш отговор преди да си задал въпрос. Това е много забавно като изживяване, освен, че е интересно – прилича на увлекателна игра. Ценното е, че с натрупването на определен обем познания по темата, която те интересува можеш спокойно да отсяваш твърдения, предположения, хипотези, теории – вътре в теб има вече нещо като индикатор за верността на научаваното. Може и да нямаш натрупан обем знания по дадена тема и да имаш действащ индикатор – случва се, но зависи от темата. Всичко написано до тук е мой собствен опит и не държа се приема като безспорно твърдение. Всеки върви по собствен път и всеки път, извървян в търсене на знания, води до тях.

Ето каква мисъл срещнах съвсем случайно:

Законите на природата трябва да са били в сила преди началото на времето, за да може то (началото - Големия Взрив) да се случи!

Това е огромното противоречие в Теорията за Големия Взрив.

И още - ето едно огромно противоречие в Теорията на Дарвин:

Животът, според Теорията на Дарвин, се е появил като резултат от сполучлива комбинация на елементи на неживата материя. Комбинацията не е предварително зададена нито притежава какъвто и да е смисъл, но просто се е случила - заради безкрайна във времето случайна конюнктура(стечение на обстоятелства).

Но! Теорията на Дарвин за еволюцията се основава на принципа за запазване на видовете. Дарвин смята, че видовете се приспособяват, за да се запазят и да оцелеят.
Ако животът е лишен от смисъл, а е случаен, то как, по-скоро ЗАЩО тогава би се приспособявал, борил?

Драга Анета,

На свой ред и аз съм ти признателен за обстойните пояснения от 16-03-05 17:09.

Напълно съм съгласен, че ние сме принудени в редица случаи да приемаме на доверие едни или други положения. Например, аз не съм присъствал при осъществяването на всички етапи от постигането на знанието за човешкия геном, но след като на базата на това знание, се провеждат експериментални проверки с малки мушици, после с овце, а вероятно в скоро време и с хора, то приемам, че онова, което е постигнато, е по-скоро знание. А не легенда. Или нечия фантазия. (Независимо, че и във всеки подобен случай може да се докаже, че не разполагаме със стопроцентова гаранция за оценката на осъщественото.)

Когато обаче, от някого се изтъква, че Духът е осъществил инволюция спускайки се в материята, аз се питам: “Как е било установено това знание (и дали то е било изобщо установявано? А оттам – и дали е знание?”

Що се отнася лично до мен, вероятно трябва да кажа изрично, че проявявам (в добавка) и някакъв вид специална чувствителност към онзи клас твърдения, които имат глобален характер и които (поради това си качество) могат да предопределят (или претендират да предопределят) живота на огромни групи хора.
Ще поясня. Аз мога спокойно да се доверя на хронистите, които разказват за походите на Александър Македонски до Индия. Така (приемайки въпросните писания за истина), бих могъл да усиля вероятността да си отговоря, примерно, на въпроса: "Защо се откриват (или поне аз откривам) някои близки черти между стремежа на будизма да направи последователите си недосегаеми за заобикалящото ги страдание, и античния гръцки скептицизъм, който препоръчва начини на разсъждение, които да доведат прилагащия ги до състоянието на “атараксия” (невъзмутимост)?" Когато прочета, че Пирон, бащата на философския скептицизъм, е придружил до Индия някакъв свой близък приятел, който на свой ред е бил приближен на Александър, когато разбера, че по такъв начин той е стигнал до онези места, из които би могъл да се е запознал със сравнително още младото учение на Буда, това може да ме подтикне да си мисля за разходката на Александър като за по-вероятна.
Сигурно, друг на мое място е правил някакви други подобни разсъждения. С валидност преди всичко за него самия.

Нека забележим обаче НЕЩО МНОГО ВАЖНО в случая – ако някой ден се окаже, че никакъв Александър Македонски не е съществувал, респективно – никакъв поход на изток не се е осъществявал, то това нито ще накърни учението на Буда, нито ще направи невалидно учението на Пирон, нито ще унищожи моето знание за техните постулати (които, междувременно, аз мога спокойно да подлагам на критически анализ).

Когато обаче, някой (независимо дали това е Елена Блаватска или Анета Содева, или Атавиел, или който и да било друг) твърди, че нещо неясно, обозначавано като “Дух”, се е спуснало и инфилтрирало в материята, за да я оплоди по някакъв (засега, за мен – литературен) начин, това вече е нещо чувствително по-различно отколкото проблема около истинността или измислеността на Александровите походи.

Всъщност, в крайна сметка, и в единия, и в другия случай (и за Александър, и за "Духа"), мога да кажа: “Не съм сигурен в истинността на твърденията по техен адрес". След което, вероятно, ще се опитам да преживея и без тях. И нека видим, какво ще се получи в такъв случай.
Ако знанието за Александровите походи определя по някакъв начин моето настоящо битие и това знание е лъжовно, то битието ми ще се окаже в съдбовна зависимост от въпросната фалшификация. Така то (битието ми) може в някакъв момент да се провали. Ако пък не ми се случи нищо битийно страшно, то спокойно ще мога да си мисля, че или знанието за въпросните походи е било истинно, или неговата фалшивост е с много дълъг инкубационен период, поради което обаче при някой мой наследник тази фалшивост ще се прояви.

Накрая, ако от тези последни разсъждения премахнем имената "Александър Македонски" и "Индия" и поставим името “Дух”, то не биха ли могли новополучените мисли да бъдат също толкова валидни?

Анета, аплодирам хипотезата ти (всъщност, предупреждението ти) относно възможността някъде “животът да е в съвсем друга форма и да не може да бъде ‘изчислен’ от нашите учени, просто защото те търсят в традиционната посока – земен тип живот, хуманоиди, техническа цивилизация...” В подобен дух съм изказвал предупреждения (примерно към Атевиел), които са имали за цел да подскажат, че, когато някой приема, че е познал всемирен закон, той всъщност не знае дали Всемирът е хомогенен и дали се подчинява във всяка една своя точка на една и съща гарнитура от закони. Подсказвал съм и друго: от факта, че някои са побързали да запазят единствено за хората правото да имат съзнание, далеч не следва, че картината, която (може би) им се привижда, не е такава само, защото, както изрично си отбелязала, “не виждат привичните (...) белези”. (А дали ще става въпрос за белези на “съществуване”, на “съзнание”, на “закони”, или на “морал” – това, бих си позволил да кажа, са само подробности в декорацията.)

С огромно съжаление, Анета, мога само да констатирам, че в ответ е трябвало да прочитам прибързани (вероятно поради нечия младост) реплики от рода на: “Илия, не ставай смешен”.

Като изключително ценна си отбелязвам и маркираната от теб технология на “напредването с малки стъпки”. И тук съм предлагал аналогични идеи: “Нека преди да чертаем планове за довеждането на цялото човечество до някаква съзнателност по определен образец, да осъществим експеримент с няколко души. Дори само с един човек”. В такива моменти, обаче, изведнъж се е констатирало, че нещо някъде започва да буксува.
Това, което отбелязвам сега, в никакъв случай НЕ Е каквото и да било обвинение. Само констатирам предпочитанието си по отношение на предпоставянето на едни "лабораторни опити" преди заявяването на някакъв МЕГА-план.

Анета, още веднъж – признателен съм ти за постинга!

ДО ВСИЧКИ, КОИТО БИХА РЕШИЛИ ДА ОТГОВОРЯТ НА ПОСЛАНИЕТО НА ЕЛЕЙА!

ГОРЕЩА ПРЕПОРЪКА

Нека много внимателно размислим над съдържанието на 10-те изречения на ЕЛЕЙА преди да натопим писалките в мастилниците си.

ЕЛЕЙА, добре дошла (дошъл)!

Анета,

Интересни неща си написала за тези митове за различните етапи на човечеството именувани с различните цветни метали. Спомням си като малка имах една книжка с митове и там съм чела за тези епохи, от златната до желязната. Разбира се, тогава нямах възможността да стигна до каквито и да било размисли, освен да констатирам, че приказките са много интересни.
И така, аз ще продължа да се придържам към изложеното от мен по-рано мнение относно действителното съществуване в миналото на тези митове.

Държа да отбележа, че съм съгласна с основната част от твоите възгледи за вътрешният път на себепознанието, който води до това толкова абстрактно звучащо на повечето хора тук "духовно развитие".

Сега ще обърна внимание на някои твои запитвания.
"Мислиш ли, че човек може да мечтае за нещо абсолютно непознато като явление?"
Всъщност това е едно от качествата на човешкото въображение. Когато Жул Верн е писал за подводници, не е ли мечтал за нещо абсолютно непознато по онова време?
Или Леонардо Да Винчи. И още много други, които не са огласили мечтите си пред света.

Човек никога не е бил само добър или само зъл. Съвсем естествено е хората да мечтаят за един идеален свят без болка, мъка и страдания. Тъй като постоянно са ги съпътствали в житейският им път.
В крайна сметка, ако наистина вярваш, че някога хората са живяли в хармония, разбирателство и единство, моля, кажи ми какво според теб е прекъснало това тяхно утопично съществуване?
Само не ми казвай, че са дошли от някъде зли духове, които са ги обладали!
Защото, ако ми кажеш нещо подобно ще станеш и ти смешна.

Развитието на всяко нещо, еволюцията ако щеш, предполага "вървене" към усъвършенстване, не обратното. Ние от както сме "се събудили" като разумни същества, вървим нашият път към развитие, външно и вътрешно. Въпреки, че наблягаме главно на първото. Сега повече от всякога е от съществено значение да поемем пътя към развитието на съзнанията си, така наречената "духовна еволюция". И следвайки този път, ще достигнем нашата мечта за "Златният век" на човечеството.

"Ако си живял все в зло, как да опишеш миналото си като щастливо? След като той - Златният век -никога не е съществувал, как биха могли да знаят хората, че въобще е възможен? И как без да познават другата страна на злото – доброто, биха се стремили към него? Откъде ще се появи схемата на доброто, ако то е непознато в един свят обзет от зло? И то с такива подробности, описващи живота на блаженстващите в онзи Златен век? Дали биха могли всички (или почти всички) съществуващи на земята народи да имат в митологията си отразен по един и същи начин период, който да се базира само на една мечта?"

На последният ти въпрос: Да, разбира се, че биха могли. Тази мечта е продукт на колективното ни несъзнавано и общите ни желания, които се пораждат там.
Живота за всички хора е изпълнен с трудности и мъки, независимо къде на Земята се намират. Защото докато има несъзнателност сред хората, винаги ще има хора, които да правят живота на други хора тежък и мъчителен.
Както по-горе споменах, освен в първичното начало на човешкият разум, когато не сме имали все още съзнание, човек винаги е имал и двете "противоположности" в себе си - доброто и злото, т.е. съзнателност и несъзнателност.

Ще подмина цитатът, който си дала на Елена Блаватска без да излагам мнение върху него, не за друго а от уважение към авторитетът й, все пак. Също защото не съм, за мое съжаление, имала възможността да прочета нейните известни трудове.

Разбира се, че половината от себепознанието и познанието се съдържа в нас самите. Аналогията за вселената не бе нищо друго, освен разсъждение направено по формулата "както е горе, така е и долу". "Хората са миниатюрни копия на Вселената!", и тук далеч не се има предвид само физическите ни измерения.
И нека не забравяме, че мракът и светлината имат един източник - Бог, първичното небитие.

Искам да вмъкна и въодушевлението си, което изпитах, прочитайки за "индикатор за верността на научаваното", който се изгражда в човека, в последствие на наблюдение, съзерцание, будна съзнателност и себепознание. "Индикатор", който и аз съм изградила в себе си, бихме могли да поговорим повече относно "природата" му, нещо като интуитивно познание ..
А за пътят .. пътят наистина е индивидуален, но целта е обща и в такъв случай защо да не вървим всички заедно? :-)

И накрая, една прекрасна мисъл на Едингер (не съм чела негови трудове, но тази му мисъл съм я срещала на различни места и наистина е много ориентираща:

"Половината от процесът на осъзнаването (развитието на съзнателността) е да бъдеш наблюдаващият субект (външно знание, наблюдение), другата половина е да бъдеш наблюдаваният обект (себепознание, съзерцание)"

Х

Поздрави от мен!

Драги Илия,
Благодаря за бързия отговор. Радвам се, че можем да обсъждаме тези теми.
Ще се опитам първо да изясня някои неща и чрез това може би и да дообясня вече написаното от мен.
Иска ми се да приемем нещо, по което да не спорим в бъдеще, а то е, че за човека знанието е безкрайно като Вселената. Колкото човек повече се развива, толкова знанието става по-всеобхватно. На дадения етап на развитие разполагаме с определено знание, но то не нещо окончателно и непроменливо. Мисля, че е елементарно, но все пак е добре да го имаме предвид когато се впускаме в разсъждения.

Пишеш:
“Когато обаче, от някого се изтъква, че Духът е осъществил инволюция спускайки се в материята, аз се питам: “Как е било установено това знание (и дали то е било изобщо установявано? А оттам – и дали е знание?”

Това, до което аз съм стигнала е информация за древни космологични знания, отразени в Станси и съставляващи “Книгата Дзиан”. Ако не съществуваха коментарите към всяка Станса, едва ли бих разбрала нещо. Не твърдя, че съм разбрала всичко, което съдържат Стансите, но това, от което се интересувам от няколко години, се “проясни”.
По въпроса за “установяване” на знание. Според мен, то не може да бъде “установено”. Може да се установи резултат от опит, поставен с определена цел. Знанието – пак според мен – може да бъде разбрано или не. За да го разберем обаче, трябва да сме на нивото на вида и сложността на информацията, която то съдържа, за да сме готови за възприемането й. Съвременното човечество разполага с обширна информация относно знанията на древните, но именно информация, а самото знание му се изплъзва и то, човечеството, по-точно негови учени представители избягват тези неудобни теми. Много “бели петна” има по отношение на произхода на древните знания. Част от самите знания стават “достоверни” и “истинни” за съвременния човек едва след като самият той стигне до нивото, което му позволява да “види” тези знания.
Ще дам пример с астрономичния календара на маите, който е по-точен от съвременния. Но вниманието към него се насочва едва когато съвременната наука успява да направи точни изчисления на времето, за което Земята обикаля около Слънцето. Тогава “излиза на бял свят” календара на маите. Подобно нещо се наблюдава и при Хеопсовата пирамида. Чак след редица открития в областта на математиката, астрономията и сходни науки, направени в последните столетия, се разбира, че те (откритията) като числови стойности се съдържат в размерите на Голямата пирамида. Значи древните са разполагали със знания, до които ние едва сега достигаме?
За начало можем да се попитаме: откога човекът е започнал да се интересува от себе си - като същество, а и от света, където му се е налагало да живее, от средата, която го е заобикаляла? Целта не е да получим точен отговор за година, хилядолетие или епоха, а да разберем кога човек става обект на самоизследване. На кой етап от развитието на разума възникват въпросите : “какво съм аз”, “каква е разликата между мен и останалите?” “защо съм такъв, а не друг?” и др. За да възникне търсене, трябва да има въпрос, на който “е дошло време да се отговори”, защото е изминал някакъв етап от развитие на съществото, белязан с натрупване на определени опитности в различни дейности, а това води до разширяване на диаметъра на неговото световъзприемане, а оттам и до нови, непознати области, които изискват изучаване, тъй като предлагат нови условия за съществуване, за което съществото трябва да е подготвено. И така във времето до днешния ден, в който ние претендираме за разум и съзнание, развити до висока степен. Подчертавам ПРЕТЕНДИРАМЕ, но проявите и действията ни показват съвсем друго ниво на достигнато развитие. Това е констатация на основата на заобикалящите ни факти, никой да не се засяга! Самата аз не съм сигурна в степента на моето. Но се старая да разбера, независимо от възникващите трудности. Тук всеки е отговорен сам за себе си. Дали ще го интересува колко е разумен и съзнателен или не – живота си е негов, отговорността - също. Лошото е обаче, че не сме разбрали все още взаимосвързаността си – всички ние, искаме ли или не, сме свързани чрез действията и мислите си – ние сме една огромна система, в която всяка част оказва влияние върху другите. Пак ще спомена за реда и хаоса, за това, че нарастването на хаоса води до разрушаване на системата. Това е територията на Атевиел, тя го е обяснила много добре – нарастването на степента на несъзнателност -или ако избегнем този термин, а употребим например безотговорност – води до хаос и нарушаване дейността на системата. Няма да давам примери – не те са около нас, а ние сме в тях, за съжаление.
Но да се върна на Духа и неговата инволюция. Ако сме стигнали до етапа да си зададем въпросите: как сме възникнали като индивиди, какво представлява Духа, душата, съзнанието, разума, какво е тяхното влияние върху нас, как да си обясним защо сме на този свят и каква е целта на съществуването ни – търсенето за нас ще започне. Това е увлекателната част от процеса на познание. След нея идват трудностите, свързани със способността да възприемаме и разбираме онова, до което сме се добрали в търсенето.
Това означава, че трябва да положим усилия – да разширим съзнанието си, да премахнем пречките, които разумът ни е поставил, да се опитаме да погледнем с други очи, с необременени представи и най-вече без предразсъдъци. Последните са най-опасни, защото затварят окончателно достъпа до новото. Предразсъдък просто означава предварително съждение. Но как би могло да има предварително съждение за неизвестни неща? Трябва да положим доста усилия и воля в този процес на търсене и възприемане, но си заслужава. Можем и да се откажем – в крайна сметка, с какво едно такова знание би подобрило ежедневното ни съществуване? И как да разберем дали това знание, до което сме достигнали е достоверно?
За нас това е все още информация за нещата, които ни интересуват – знание е за онези, които са го постигнали на ниво осъзнаване. Нищо обаче не ни пречи, ако истински се интересуваме от този род знания, да стигнем и до осъзнаването им – кога, ще зависи само от нашия потенциал и воля. Това, че имаме информация за тях съвсем не е малко, защото те се отнасят до нас и живота ни на тази планета.

Пишеш още:
“Що се отнася лично до мен, вероятно трябва да кажа изрично, че проявявам (в добавка) и някакъв вид специална чувствителност към онзи клас твърдения, които имат глобален характер и които (поради това си качество) могат да предопределят (или претендират да предопределят) живота на огромни групи хора”.

Това не знам как да го разбирам – че “някои твърдения могат да променят/предопределят живота на много хора” – като опасност ли? Поради неверността на твърденията? И като резултат – огромен брой хора ще изпаднат в заблуда? Моля те, поясни.

Анета,

Прекрасни разсъждения си изложила в последният си постинг, от които лично за себе си извлякох някои полезни неща и приятни чувства на съпричастност в обща посока на възгледи!

Пиша ти във връзка с две неща в постинга ти.
Първо искам да отбележа и "изясня" едно много важно положение, за което споменаваш, а именно за безкрайността на вселената.
Ако изходим от мисълта "всяко нещо има край", разбирайки го и в житейски и в пространствен смисъл, то след като няма вечни неща във вселената, логично следва и самата вселена да има няккога житейски край на съществуването си и заедно с нея и всичко.

Все пак, тленното битие на нещо не го задължава да има и някакви физически граници, които ограничават съществуването му. Не е нужно щом е ограничено в жизненото пространство на своето битие, изразено във "време", да бъде ограничено и във физическото си измерение като "пространство", което "заема" (ако мислим вселената за безкрайна, то се разбира защо думите в кавичките губят смисълът си адресирани до това й качество). Би си помислила ти, или някой друг.

Но, ако вселената е безкрайна, то какво е било "пространството", което "заема", преди Големият Взрив? И ако вселената се е "родила" и порастнала до толкова, че е станала безкрайна (!) , то това би означавало, че "пространството", което е било преди нея, и което е заела в последствие "изцяло", всъщност един вид се е преобразувало от едно нещо, в друго (вселената)?!
Тези твърдения разбира се са напълно нелепи. Ако всяко едно нещо във вселената е тленно и физически ограничено където и каквото и да погледнем (с очи или микро-теле-скопи), то не виждам защо ни убягва заключението, че и самата Вселена е крайна и небезкрайна.
Огромна наистина, невъобразимо огромна. Прекарвала съм десетки минути в представяне и асимилиране на пространството на вселената, ставнявайки се първо с блока например, после с европа, със Земята, Земята със Слънцето, Слънцето със Слънчевата система, Слънчевата система с Галактиката и така до като в един момент разумът ми престава да възприема размерите на развиващият се мисловен модел на пространственост.
Но безкрайна е нещо далеч отвъд всичко, за което си говорим .....

А и, накрая ще кажа, че безкраен и вечен е само БОГ.
Няма Негови творения наследили това Му "качество".
Както и да ви "прозвучи" това.

Освен гореизложеното исках и да те попитам, във връзка с терминът, който предпочиташ да не употребиш, както си личи от следната част от мисълта ти "нарастването на степента на несъзнателност -или ако избегнем този термин, а употребим например безотговорност" .. искам да те попитам защо си предпочела да избегнеш "несъзнателност", нещо не ти допада в това понятие/определение, или просто "безотговорност" се вписваше по конкретно в смисълът на мисълта ти?

Атевиел,
Благодаря за оценката. Тъкмо отговарях на вчерашните ти въпроси, когато видях днешния ти постинг и реших да обърна нещата – първо ще ти отговоря на последните ти въпроси, а другата седмица – на предпоследното ти писмо.

1.” Първо искам да отбележа и "изясня" едно много важно положение, за което споменаваш, а именно за безкрайността на вселената.Ако изходим от мисълта "всяко нещо има край", разбирайки го и в житейски и в пространствен смисъл, то след като няма вечни неща във вселената, логично следва и самата вселена да има някога житейски край на съществуването си и заедно с нея и всичко.”

Ето какво съм чела по въпроса:
Древните са го определили като “Един ден на Брама” и “Една нощ на Брама”, като Денят включва милиарди години на “земните” същества, т.е. на хората, толкова трае и Нощта – точни цифри ако желаеш мога да ти посоча по-късно, не ги помня, но са от порядъка на милиарди. В “Деня” на Брама Вселената е в своя видим, проявен аспект, това, което всъщност ние можем да наблюдаваме по време на нашия живот. Другото име на Деня е Манвантара. Манвантарата от своя страна се дели на Калпи, те на Юги (онова от приказките-митологии), като Юга е най-краткия период – не за нас, за нас са милиони години, но за Вселената може би са минути, ако не и секунди – нали трябва да се вмястят в Деня.Ще се опитам да го обясня, сравнявайки вселената с човека. Както човек има не само един аспект на проява, така и с Вселената – да си спомним “каквото горе – това и долу”. Човек не е само материално същество, което заема определено място в пространството и чиито движения в него се измерват с “време”, той също така е ментално (умствено) същество, в него има Дух, Душа и т.н. А какво място заема в пространството Духа или Душата? А мислите? Всичко това се отнася и за Вселената. Когато тя е в периода на Манвантара, тя заема пространство – безкрайно, но гранично – и процесите в нея се измерват от нас с “време”. Всъщност “време” има само когато нещо се случва – преди Големия взрив се смята, че времето не е съществувало, тъй като е свързано с пространството в един континуум, а тъй като пространството е било свито само в себе си и видими процеси не са ставали- времето започва след избухването на Големия взрив. Просто Вселената е била в период на Пралайя – или в Нощта на Брама, в друго състояние на материята. След като се извършат необходимите процеси за новата й проява като видима материя, настъпва взрив и започва да тече времето, защото е налице и пространствено развитие на материалната Вселена, така нареченото разширяване.Това са периодите на съществуване на Вселената. През периода на видимо проявление става това, което прави човек след раждането си – расте, учи се, усъвършенства се, изпълнява така да се каже “кармата” си, развива се, с една дума.Когато изпълни всички следствия от породените преди това причини, той завършва пътя си в материята и продължава развитието си в останалите аспекти, за да дойде време за ново раждане и така безкрай.
Интересно ми е как се свързват другите свойства на Вселената със съответните такива човешки – например излъчването на радиовълни на Духа ли съответства, на Душата или на ума на човека? Или гама и реликтовите излъчвания.Къде е еквивалента например на една “черна дупка” или пулсар или квазар в човешкия организъм? Много интересни въпроси възникват, ако се замислим за Вселената и за връзката на човека с нея, за взаимодействието между тях. Между другото, аз съм правила същия опит да си представя “безкрайното” – до степен на световъртеж, защото ние просто имаме понятие “безкрайно”, но трудно можем да си представим нещо без край.
Това мога да ти отговоря на прима виста. Не знам доколко би те удовлетворило, но винаги можем да продължим обсъжданията си. За мен е удоволствие.

2.”Освен гореизложеното исках и да те попитам, във връзка с терминът, който предпочиташ да не употребиш, както си личи от следната част от мисълта ти "нарастването на степента на несъзнателност -или ако избегнем този термин, а употребим например безотговорност" .. искам да те попитам защо си предпочела да избегнеш "несъзнателност", нещо не ти допада в това понятие/определение, или просто "безотговорност" се вписваше по конкретно в смисълът на мисълта ти?”

Нямам нищо против термина, но смятам, че в определени случаи, какъвто е горния би било по-точно безотговорност. Някак ако използвам “несъзнателност”, априори оневинявам извършителя на действието – какво може да се иска от несъзнателен човек? Според мен дори едно дете извършва съвсем съзнателни действия за постигане на определена цел. За човек на определена възраст това е по-скоро инерционност в мислите, което води до непреценяване на последствията от постъпките му или въпросната безотговорност.Кастанеда беше написал в една от книгите си определението на “отговорност”, дадено му от Дон Хуан, а именно: когато извършваш нещо трябва да си готов във всеки един момент на твоето действие да отговориш на въпроса защо го извършваш.Просто трябва да имаш отговор-обяснение на действията си. Не е чак толкова трудно, ако не ги извършваш по инерция, на “автопилот” или защото “и другите правят така”.
И ако знаеш защо го извършваш, знаеш и последствията от него. Защото именно заради последствията извършваш действието, нали?
Дори те да не са мигновени. Е, ако не знаеш защо го правиш, в етапа на последствията щеш не щещ ще го разбереш и ще ги понесеш.Но ако други трябва да понасят последствията от твоята безотговорност – инерционност?
Това имах предвид.

Поздрави

Атевиел,
В отговор на постинга ти от 17.03.2005 г.

1.“Развитието на всяко нещо, еволюцията ако щеш, предполага "вървене" към усъвършенстване, не обратното. Ние от както сме "се събудили" като разумни същества, вървим нашият път към развитие, външно и вътрешно. Въпреки, че наблягаме главно на първото. Сега повече от всякога е от съществено значение да поемем пътя към развитието на съзнанията си, така наречената "духовна еволюция". И следвайки този път, ще достигнем нашата мечта за "Златният век" на човечеството. “

Разбира се, точно така е. Не знам защо виждаш нещо “обратно”. Ако имаш предвид “инволюцията”, то това не е “обратно” развитие, това е “развитие във”. И точно това е направил Духа в материята – развивайки се в нея, той й дава импулс за еволюция – за да можем да се събудим като разумни същества, както казваш ти. Преди “събуждането” материята е пребивавала в нещо като инерционен покой. Сега вече ние можем да се развиваме, осъзнавайки преди това, че имаме дух, който е достигнал определено ниво и да дадем приоритет на “вътрешното” пред “външното”. Още повече, че като физически облик сме така да се каже вече “завършени”.
Съгласно цикличността на развитие на Вселената, ако погледнеш схемата за епохите от “цветни метали” (между другото, много ми хареса сравнението), ще видиш, че след Кали юга - нашата епоха идва точно Сатия юга или Златния век. С една дума, дори да сме го пропуснали навремето (аз си запазвам правото да мисля, че е съществувал), предстои ни да поживеем и в него, което не е лошо, нали? И по този повод ще добавя още нещо – пак от онези писания, древните. Тези, които не са достигнали необходимата степен на съзнателност или казано по друг начин – не са се издигнали до енергетиката на Духа, няма да могат да “прекрачат” така да се каже в следващата епоха. В сила ще е закона за енергийно-вибрационното съответствие на индивида със средата, в която ще живее. Така че, справедливост все пак има - законите, според които се развива Вселената не
могат да бъдат нарушени.

2. “В крайна сметка, ако наистина вярваш, че някога хората са живяли в хармония, разбирателство и единство, моля, кажи ми какво според теб е прекъснало това тяхно утопично съществуване? “

Разбира се, не мога да дам отговор “според мен”. Мога да посоча информацията, до която съм стигнала, търсейки отговор на въпросите за зараждането на живота на Земята. Причината е в промяната на наклона на земната ос, което е довело до промяна в климата и “Страната на Блажените” се превърнала в студено и негостоприемно място”(“Зенд Авеста” -древния епос на зороастрийците ).

3. Много се радвам, че този Индикатор не ти е чужд. Може да се нарече интуитивно знание или чувствознание – защото чувстваш, че знаеш, но знанието ти не е базирано в паметта, а в чувствата, усещанията, интуицията. Обясняват го с натрупвания от предишни животи, които разбира се не се съхраняват в мозъка, който по време на раждането е чист, а някъде там, в душата, която помни и носи най-важните неща от преживените животи. Много примери има от ежедневието ни, които потвърждават наличието на такива предишни натрупвания. Трябва по-често да се вслушваме в така наречения “вътрешен глас”, за да им дадем възможност за проява.

4."Половината от процесът на осъзнаването (развитието на съзнателността) е да бъдеш наблюдаващият субект (външно знание, наблюдение), другата половина е да бъдеш наблюдаваният обект (себепознание, съзерцание)"

Това е интересно. А какво ще кажеш да направиш един цял процес, например да станеш наблюдател на самата себе си? Това препоръчва Георгий Гурджиев в техниките си за осъзнаване на действията, които извършваме автоматично. Във всеки един момент на действие можеш да си наблюдателят на действието. Това гарантира по-висока степен на осъзнатост на самото действие и изключва “роботизираните”, “автоматични” действия, както и инерцията на действието, реакцията. С напредването в практиката се стига до ефективен контрол над егото и неговите прояви – осъзнати или не. Освен това е и забавно – все едно, че гледаш театър, в който изпълнителя на главната роля си ти самият, но и режисьорът също си ти…
Някъде из постулатите на съвременната теоретична физика бях срещнала следното предположение: че процесът на наблюдение изменя природата на наблюдаваното. Ставаше въпрос за физиката на елементарните частици.

Поздрави.

Драга Анета,

Този път отговорът ми на посланието ти от 17-03-05, 15:25, не е бърз. И причината е чисто техническа. Оказа се, че няколко дни нямах достъп до сайта поради крамолни отношения между две фирми, доставящи интернет.

Пишеш: “Иска ми се да приемем нещо, по което да не спорим в бъдеще, а то е, че за човека знанието е безкрайно като Вселената”.
Относно безкрайността нещата (поне при мен) не стоят еднозначно. Колкото повече трупам години житейски (и в някаква степен – мисловен) опит, толкова повече започвам да осъзнавам, че много от проблемите в редица човешки теории се оказват като по правило свързани с понятието “безкрайност”. Все повече и повече ми се струва, че хората употребяват това понятие без да са сигурни поне в две положения:
1. че могат изобщо да си представят безкрайността (а не само да изговарят някаква дума) и
2. че знаят кое е безкрайно и кое не.

Колкото до първия проблем, аз мога да го свия само до измеренията на мой проблем – да речем: просто аз нямам необходимите (вероятно) фантазни представи, респективно – способност за такива представи, с помощта на които да видя в съзнанието си безкрайността.

Относно втория проблем обаче, мисля, че той далеч не е само мой. Изключително много учени (при това по правило – все световни именитости) са разделени по отношение на съществуването или не на безкрайността. Така например, в математиката, където понятието безкрайност е едно твърде широко използвано понятие, не е завършил дебатът относно това: “С какъв смислов пълнеж да се употребява безкрайността – като актуална (реална) или като потенциална (евентуално осъществима)?” Естествено и редица философи или физици са изказвали аргументи било в защита на едната, било в защита на противоположната теза. Понастоящем, например, Стивън Хокинг отстоява (а твърди, че го и доказва), че Вселената е крайна.

Лично аз, като се замисля, връщайки се назад в годините си, мога единствено да си спомня, че поне един мой учител по физика и немалко литератори са ми внушавали, че Вселената е безкрайна. Но в същото време не си спомням за никакво тяхно работещо доказателство. Защото, от това, че за мен, за теб и за едва ли не всеки друг представлява истинска трудност да си отговорим на въпроса: “А какво има отвъд евентуалния край на Всемира (независимо дали в макро- или микро-направление)?”, далеч не следва по логическа необходимост, че същият този Всемир е безкраен. От нечие незнание или невъзможност не могат да се правят подобни изводи.

Ето защо (отново поне за себе си), аз съм си поставил ограничение – да не употребявам думата безкрайност, когато я отнасям до някакви реални явления, каквито съм приел, че са Вселената или човешкото знание.
Между другото, мисля, че в една огромна част от случаите ние хората можем спокойно да минем без каквито и да било безкрайности. (Или, ако все пак изпитваме непреодолим езиков сърбеж да изговаряме тази дума, то да я мислим като така наречената “практическа безкрайност” – сиреч онези неща, които са от сферата на свръх големите или свръх малки стойности, до които нямаме възможност да се доберем, дори и да посветим целия си живот на това.)

Анета, държа да те уверя (и, надявам се, моят опит да ти бъде от полза), че изобщо не изпитвам никакви ограничения от факта, че не използвам думата “безкрайност”. В същото време, съм доволен от това, че, ако някой ме попита, знам ли какво е това “безкрайност” и дали си я представям, няма да се окажа в конфузна ситуация.

Отваряш дума за Стансите. И спираш със заявлението, че “онова, което те е интересувало се е ‘прояснило’”. За мен остава неясно кое собствено те е интересувало, но допускам, че щом не си го споделила, то е било за твоя лична употреба.

Относно “установяването” на знанието – мисля, че няма да имаме някакви разногласия. Казваш, че (според теб) “знанието може да бъде разбрано или не”. Това е така, ако знанието вече съществува някъде и просто трябва да бъде усвоено от някой, който не го е притежавал до някакъв момент. Точно този аспект, аспектът на "знаниепреливането", не ме е интересувал, когато съм писал предишния текст. По-скоро под “установяване на знание” съм имал предвид “придобиването на статут на знание” на едно или друго твърдение, което в някакъв свой начален етап може да бъде идея, хрумване, хипотеза, вяра и какво ли не още, НО НЕ И ЗНАНИЕ.

След като обаче, така или иначе, поставяш този въпрос, се чувствам принуден да припомня някои положения, от които съм изхождал – и които са описани в: Области на активност :: Обозначения, дефиниции, аксиоми и първи теореми на Кръг "Нова Магнаура" (съответно като точки 2 и 3):
“Под истина се предлага да се разбира всяко претендиращо за валидност твърдение, въз основа на което се формират сбъдващи се прогнози.”
“Под знание се предлага да се разбират организирани в система истини.”

Ако от такива позиции, които могат да се сторят на някого твърде рестриктивни, погледнеш към някои от мислите, които си изказала за “белите петна” и “за излизането на бял свят” на едни или други положения, ще откриеш, че в много случаи ние далеч не знаем, че един или друг древен народ е знаел това, което сме открили сега. Ние само можем да предполагаме, че някой преди нас е знаел това, което си мислим, че той е знаел.

Тъй като последното може да прозвучи странно (Атевиел би казала “смешно”), ще дам пример. Бях прочел преди време нещо относно нашата традиционна представа, че при свирене на определен инструмент (от рода на зурната, с нейния пронизителен рязък тембър) някакъв вид животни започвали да танцуват. Не много отдавна се оказа, че се е установило, че “животинският танц” всъщност бил серия от гърчове от страна на животното, което изпитвало непоносима болка от звука на инструмента. Тези негови гърчове, обаче, имали нещастието да приличат много на едни или други човешки танцови движения. И затова станали любимо панаирджийско забавление (и източник на доход) за определен кръг хора.

Какъв извод може да се направи от този показателен случай? Поне за мен той е един: “Не винаги по еднаквия резултат, така както той е видим от нас, можем да съдим, че причините, които са действали в няколко различни случая са еднакви”.
Разбира се, аз отчитам, че точно тази тема е много широка и изисква пространни обяснения. Затова сега ще спра дотук.

Относно възникването на идеята за “самоизследването“, мисля, че тя се появява тогава, когато някоя наша прогноза не се е сбъднала и ние сме решили да се върнем назад и да установим “откъде знаем това, което (само до преди малко) само сме си мислили, че знаем”. Когато започнем да изследваме мисловния път, по който сме минали, когато установим и различията или еднаквостите със съответните пътища при други хора (включително и онези, от които сме получавали нещо, приемано като “знание наготово”), тогава мисля, че започва и действителното “самоизследване”.

Напълно съм съгласен с теб, че ние по-скоро “ПРЕТЕНДИРАМЕ” за високо ниво на развитие на разумността и съзнателността. Нещо повече, от нечии гръмки серии от декларации, които имат конструкцията: “Еди-кое-си Е!”, от демонстрацията на нежелание (не ми се иска да казвам “неспособност”) да се прояви и най-малка доза здравословен интелектуален скепсис, от произнасянето с театрално-артистична (но не и научна) убедителност на реплики (примерно) от рода на: “Безкраен и вечен е само БОГ”, могат да се извлекат поучителни доказателства относно това, че ПОДОБНИ ПРЕТЕНЦИИ СА ТВЪРДЕ РАЗПРОСТРАНЕНИ, вероятно защото СА ТВЪРДЕ ЗАРАЗНИ В СВОЯТА ПРИЛЕПЧИВОСТ.

Относно степента на знанието и собствената ни несигурност в нея (и него) – държа да знаеш, че мога да ти бъда стабилен партньор в това отношение. (Поради това, ще имаме общи поводи да чуваме, че ставаме смешни. Впрочем, и теб май те застигна подобна заплаха. Но дръж се! Преживява се и с подобен срам на челото!!)

Колкото до реда и хаоса, държа да споделя с теб, че още от студентските си години ме занимава технологията за прилагане на ентропийния показател като измерител за състоянието на една система по критерия РЕД – ХАОС. Ако някой се интересува от този аспект на третиране на въпроса, бих могъл да споделя определен кръг положения. Тук обаче (във връзка с което споменаваш и Атевиел) проблемът е в нещо друго (тези въпроси вече са мои): “Кое покрива човешката представа за ‘ред’ и съответно – за ‘хаос’?” И още: “Дали бихме могли да изработим някакъв кодекс, който да внесе някаква яснота по въпроса?”
Ако тук се обърнем към законодателството, то веднага ще констатираме, че за различните общества то е твърде различно. Например, “ред” или “хаос” е многоженството? Или формирането на еднополови семейства?

Когато съм задавал подобни въпроси към Атевиел, когато съм я приканвал да разкрие някои малко по-конкретни положения от нейния Глобален Замисъл, когато, ако щеш, съм привеждал цитати на нейния духовен водач, Карл Густав Юнг, които би трябвало поне в известна степен да я накарат да се замисли върху чисто практическите препятствия пред реализацията на нейните идеи, съм забелязвал, че тя всъщност повтаря общите си призиви-декларации. По такъв начин, разбирам, че те всъщност са един (вероятно много искрен) повик на болезнено чувствителен млад човек, който не може да понесе всичко онова негативно, което тече около него и го облива от всички страни. (Медиците наричат това състояние “пароксизъм”.)

Кое е опасното в подобни случаи?
Това, че подобен млад човек може да реши, че светът може да бъде поправен с призиви. И тъй като много скоро ще разбере, че резултатът е нулев, ще потърси нещо свръхмогъщо, на което да прехвърли своите упования. Когато разбере, че ТАЗИ, фантазирана като свръхмогъща, инстанция проявява стъписваща индиферентност към ставалото и ставащото наоколо, в това число и към Прекрасния Глобален Замисъл (може би, защото, ако действително ТЯ съществува, то би могла да си има СВОЙ Прекрасен Глобален Замисъл), тогава сърцето на подобен млад човек ще се изпълни с ожесточение и той ще започне в минути на слабост да раздава присъди, с които всъщност да намалява броя от потенциални поддръжници на замисъла си.

Анета, напълно съм съгласен с това, че “всички ние, искаме ли или не, сме свързани чрез действията и мислите си”, че “сме една огромна система, в която всяка част оказва влияние върху другите”. По този въпрос съм убеден, че е съгласна и Атевиел. Нещо повече, забелязвам известна промяна у нея по адрес на някои участници в този Форум. И се изкушавам да мисля, че това е станало след размисъл върху неща, които е прочела тук от някой друг.

По отношение на “премахването на пречките пред разума ни” – протягам ти и двете си ръце за съдействие. Нямам други две, за да ти ги протегна за съдействие по отношение на “предразсъдъците”.
След като посочваш, че “предразсъдък просто означава предварително съждение”, питаш: “Как би могло да има предварително съждение за неизвестни неща?” Ами ето на така, както човечеството го прави откак мисли – като на мястото на съждението поставя измислицата, която с охота (всъщност, с глупост) приема за съждение.

Тук искам да те попитам в прав текст: “’Богът’ (или ‘богът’, или ‘Боговете’, или ‘боговете’) предразсъдъци ли са?" Според теб.

Питаш още: “Как да разберем дали това знание, до което сме достигнали е достоверно?” Ами опитай на направиш прогноза въз основа на него. Ще видиш, че не винаги е лесно дори само да се дефинира някаква прогноза. И зачакай. Мориц Шлик, идейният вдъхновител на Виенския кръг, бе казал: “Изчакването е напълно законен научен метод” (предавам по памет, защото съм далеч от библиотеката си).

Накрая искаш да се поясня относно споделената от мен склонност да проявявам “специална чувствителност към онзи клас твърдения, които имат глобален характер и които (поради това си качество) могат да предопределят (или претендират да предопределят) живота на огромни групи хора”.
Ето какво съм имал предвид: много често глобалните в своите измерения твърдения мигрират в един съблазняващ с простотата си изказ, който е толкова по-привлекателен, колкото е по-малко доказана истинността им”. С това далеч не искам да кажа, че всички такива твърдения имат описаното качество. (Казах само: “Много често”.)
Защо хората се прилепват към подобни неща. Защото им създават приятните усещания за дълбинни познания, а оттам и илюзията, че стават силни. Вгледай се в най-големите трагедии на човечеството и на отделните хора в него – те по принцип са там, където то (или те) са били много сигурни, че знаят нещо. Не представлява проблем в огромната част от подобни случаи да се открие някоя и друга следа в мислите на редовите хора, която е оставена от някоя и друга “глобална истина”.
Мисълта: “Вселената е безкрайна”, е един пример на такава “истина”.
Мисълта: “Безкраен и вечен е само БОГ”, е друг такъв пример.

Между другото, ако аз кажа: “Безкраен и вечен съм само АЗ, ИЛИЯ ДИМИТРОВ КОЖУХАРОВ”, то след потока от снизходителни усмивки някои могат и да направят съответната прогноза и да зачакат нейното сбъдване или несбъдване – всичко това, за да осъществят необходимата проверка. При това, докато тя все още няма да е приключила, те би следвало да считат, че собствено не знаят как стоят нещата около мен. (Анета, нали мога да разчитам, че приемаш последните изречения само като един технически пример?)

Сега се питам в добавка: “Защо в другите случаи хората не постъпват по същия начин, като до приключването на проверката просто квалифицират твърденията от рода на по-горе визираните като нещо, което може някога да се “установи” като знание, но засега – още не е.

Анета,

Виждам, че в твоят стремеж към себепознание си тръгнала по пътя на източните (Азиатски) философий, които на мен почти не са ми познати, освен от обща култура.
Като цяло и двете с теб вървим по един път и стигаме до едни прозрения, дори обяснени по различен начин. Дойде ми една асоциация с дъга. Цветовете на дъгата са различните философско-религиозни учения. Те всички са различни на глед, но заедно съставят дъгата (пътят), тръгвайки от едно място, движейки се успоредно и стигайки до едно място. Но ако ти се движиш по червеното, ще виждаш всичко червено, а аз например жълто. Това наистина до голяма степен е субективно, но в крайна сметка водят до едно място - краят на дъгата, където преминаваме в някое друго начало.

Относно небезкрайността на вселената - аз говорих само за физическите й измерения. Наистина мисля, че тя далеч не е безкрайна. Може би някой ден ще се потвърди това мое заключение научно.
А Духът на вселената всъщност е съзнанието на Самият Бог, Той е Духът на вселената. Както й вселената е Бог в някаква малка част от творческият му потенциал, който като Него, също е безкраен. Духът на човека и мислите му могат да се разпрострят в пространството до толкова, до колкото са границите на вселената, отвъд тях - човешкият дух се слива с безкрайността и, така да се каже, изчезва, връщайки се в първоначалното си абсолютно единство с Бога. Звучи доста абстрактно, но смятам, че така стоят нещата .. в действителност. "Вътрешният ми индикатор" така ми казва.
Всъщност тази, да кажем теория не е много по различна от тази, която си споменала за дните и нощите на Брама.
Искам да кажа нещо за понятието "време". Това понятие е много важно за нас, върху него се основават много наши възгледи и възприятия за света, но всъщност "време" като автономна сила, която влияе на телата не съществува. С "време" наричаме причинно-следствените връзки, и развитието, което едно тяло е претърпяло в движението си от точка А до точка Б. Или развитието, което е претърпяло без да се движи в пространството, а само в себе си, на едно място.
В действителност съществуват само пространство и движение.
Време - Развитието и движението на телата в пространството.
Но пък от чисто практична гледна точка без това понятие трудно бихме се оправяли със срещите например.
Цялата ни календарно-часовникова система е истинско гениално творение на човешкият интелект. Но съществува само в собственият ни ум.

Предизвикателни мисълта въпроси си задала във връзка със съответствията, върху които ще разкърша и моето мисловно въображение!

Примерите, които си дала за съзнателност като определението на Кастанеда и това на Георги Гурджиев са прекрасни! Дано повече хора тук се замислят върху тях и по-важното - да ги упражнят на практика!
Ние хората живеем прекалено автоматично и инерционно, както казваш. И това имам предвид с несъзнателност - действия, които извършваме без да се замисляме за причините им, още по-малко за последствията. От тук идва и безотговорността, която разяжда човечеството като невидима чума, чийто последствия само са осезаеми.
Много ме впечатли и онова предположение от физиката, което си споменала: "процесът на наблюдение изменя природата на наблюдаваното", колко вярно и приложимо е това последствие и върху хората в процесът на осъзнаване!

Във връзка с митологичните периоди на цветните метали, всъщност взимайки под предвид последното ти допълнение към тях за промяната в климата, наистина това е доста съществена причина хората да измислят тези митове. Но все пак, колкото и да е бил хубав климата, хората са си били същите примитиви като сега.
Земята отново е на път в непрестанното си развитие да промени глобално климата си, гледала съм по Дискавъри, че има все по-ясно очертаваща се тенденция за обръщането на магнитните полюси. Става ми най-тъжно от цялата тази работа за животните на планетата, които сериозно ще пострадат докато се адаптират. Най-вече тези, които използват магнитните линий за ориентация, като китовете. Но това се е случвало много пъти преди, така че - нищо ново под Слънцето. Естествен процес, който на хората обаче ще им е за пръв път.

Относно смисълът, в който използваш терминът "инволюция", честно казано не съм съвсем съгласна, тъй като духът не се е "върнал назад" в развитието си, обладавайки материята, а точно обратното - чрез този свой акт, духът се събужда за себе си превръщайки се в субект, който може да се опознае. Бих го нарекла по-скоро духовна еволюция, защото за да е възможно себепознанието, трябва да има субект и обект. Например преди човека да е открил отразителните способности на огледалото почти никой не е знаел как изглежда, особено хората в пустините, където дори не е имало езерца, където да се огледат. Този пример е малко отвлечен, но пак до голяма степен онагледява мисълта ми.

А относно онези индивиди, които биха изостанали в развитието на съзнанията си и по този начин изгубят способността си да преминат в предстоящият "златен век", какво ще кажеш да им помогнем да го направят, м? :-)
Колкото повече хора като теб и мен се обединим под една цел, толкова по-силни ще бъдем! И ще можеш да се борим с опасните източници на заблуди като сектата на сциентолозите.

Да бъдем заедно по пътят на съзнателността :-)

Анета,

Искам да те попитам нещо, което пропуснах в горният си постинг, относно тези Станси, за които споменаваш - какво са те? Не съм чувала за тях до сега. Как се пише на английски тази дума?

Привет, Атевиел
Още веднъж те поздравявам за поредното удачно сравнение – на пътищата ни с дъгата. Не виждам от написаното от теб да има някакви разногласия между мислите ни по разните въпроси. Някои неща сега не приемаш, но не се знае как ще е в бъдеще. Това важи и за мен. Но нали все пак се развиваме?
Започвам от последния ти въпрос – що е то Станса. След определението съм ти написала две Станси от “Книгата Дзиан”. Дано ти е интересно. Впрочем, да те попитам – четеш ли на руски?

СТАНСА — лирическо стихотворение, състоящо се от строфи (от 4 до 12 стиха във всяка), композиционно завършени и обособени една от друга. Изискването за композиционна независимост на строфите, съставящи Стансата се изразява в забраната на смислови преноси от една строфа в друга и в задължителната самостоятелност на римите, които не трябва да се повтарят в другите строфи.
Тези условия за строежа на Стансата са намерили отражение в самия термин, идващ от италианската дума «stanza», която означава «спирка», «покой».
В руската поезия форма Стансата най-често се е употребявала в жанра медитативна лирика. (“Литературна енциклопедия”, т.II).

От “Книгата Дзиан”
Станса X (откъс) – Историята на Четвъртата раса
38. И така, двама по два, на седемте зони, третата раса зародила четвъртата раса: Сура станала А-сура.
39. Първата, на всяка зона, била с лунен цвят; Втората – жълта, подобна на злато; третата – червена; четвъртата – кафява, станала черна от греха. Всичките първи седем човешки деца били с цвят на кожата. Следващите седем започнали да се смесват.

И от
ТЕОГЕНЕЗИС
СТАНСА VII.

1. Накрая, Синовете на Майя ударили по Идеално настроената Струна, и при този звук изчезнала Илюзията. Истината се разкрила изцяло. Новородените се облекли в Знание, Сила, блясък на достиженията, като в одеяния.
2. Долу, по посипаната със звезди пътека на Боговете – пътеката на малките Огньове, чакащи раждане в други форми, минал Някой, неприличащ на Боговете, но родствен с Тях; неприличащ на Духовете на Трона, но известен им; приличащ на човека, но превъзхождащ го; Някой, облечен в одежди, светещи като Скреж на слънце, величествен, със сурово лице, но с тих глас.
3. Той тръгнал от малките Огньове към Светлината, и с всяка стъпка настъпвал на поредната Звезда, а тя издавала звуци на нежна мелодия. Той се приближавал все повече, и звуците се сливали в триумфална песен.
4. Накрая, достигнал до самия връх, Той се спрял и се навел, за да чуе песента, която далеч долу, под краката Му, звездите пеели сега ясно и силно.
5. Някога Тъмната Звезда сега светела с блясък, отразен от неговото лице, и абсолютно ясно Той слушал мелодии, досега състоящи се само от тихи звуци на печал и болка.
6. Царят се явил и сега им бил известен. "Аз съм първият”, - казал Той, " и последният, и двамата ние сме едно. Светлината е дошла от тъмнината. Всичко е дошло от нищото. От Смъртта е дошъл вечният живот. Работата е свършена".

Тайната Доктрина е основана на “Стансите от Книгата Дзиан” - древни книги, предшестващи Ведите и за първи път публикувани от Блаватска. Според нея , Стансите – “това е абстрактна, алгебраична формула на космическата еволюция”, а седем Станси “са седем термина от абстрактната формула, те описват седем велики стадия на еволюционния процес” (те се споменават и в “Пураните” и в Библията за “Дните на творението”) .

1.“Виждам, че в твоят стремеж към себепознание си тръгнала по пътя на източните (Азиатски) философий, които на мен почти не са ми познати, освен от обща култура.”

Ами, така се случи. Но не започнах оттам. Започнах, така да се каже, със Запада, но събирайки информация за нещата, които ме интересуваха, стигах до някъде и оттам – нищо. Оставаха въпроси. Оказа се, че самите автори от Запад са били достатъчно добре запознати с Изтока и неговите обяснения на нещата, които предаваха чрез своя, така да се каже, прочит. Е, аз реших да се обърна към “извора” – хем да си съкратя пътя, хем да не трупам чужди впечатления, като мога да имам свои.И не съжалявам, напротив. Още повече, че имах възможност да изпробвам нещата, а не само да ги чета. Това са и техниките на Гурджиев, и тези на Шри Ауробиндо и Ошо.Като прибавя към тях преди това прочетения Кастанеда – мозайката се нареди, част от въпросите отпаднаха, появиха се нови и така продължава процеса вече години.Според мен, това е едно от най-хубавите неща, които могат да се случат на човек – този процес на опознаване на самия себе си. Мисля, че във форума Илия беше ти задал този въпрос – “какво разбираш под “Опознай себе си?”. Сега индиректно мога да отговоря и на него – естествено, имайки предвид себе си. Това е откриване или може би преоткриване на това какво представляваш като човешко същество – да откриваш възможностите на ума, тялото, чувствата, мисълта, съзнанието – да четеш една увлекателна книга, която в началото ти се е струвала написана на непознат език,а после се оказва, че можеш да разчетеш някои думи, после изречения, и така страница по страница напредваш. Понякога се сблъскваш с много трудни пасажи и стигаш до заключението, че наистина езикът ти е непознат. Но ако продължиш, нещата се проясняват. Това е собствения ми опит. Някъде ми беше попаднало следното:човек не идва на този свят само да се учи, а и да си припомни отдавна наученото, но забравено. И такива моменти е имало. Тогава работи “индикаторът”. С една дума – пожелавам го на всеки.И във връзка с това, както пишеш:

“А относно онези индивиди, които биха изостанали в развитието на съзнанията си и по този начин изгубят способността си да преминат в предстоящият "златен век", какво ще кажеш да им помогнем да го направят, м? :-).Колкото повече хора като теб и мен се обединим под една цел, толкова по-силни ще бъдем! И ще можеш да се борим с опасните източници на заблуди като сектата на сциентолозите.”

С най-голямо удоволствие бих опитала ПАК! Защото съм се опитвала да го правя – така, както съм го разбирала в момента. Защото ми се струвало несправедливо аз да знам нещо, което е толкова хубаво, вълнуващо и чрез него човек може да постигне много и да не го споделя с другите.НО! В 80% от случаите просто не е имало интерес.Вярно, не съм имала случаи, в които да ми се присмиват за “наивността”, “фантазиите” и др.подобни – все пак съм споделяла с приятели. Но нищо повече от слабо проявена заинтересованост, една-две книги, които са ми връщали непрочетени – били трудни и неразбираеми,и най-често въпросът: “за какво са ти тези работи?”. Е, с течение на времето се убедих, че когато човек вътрешно не е готов да започне този процес на търсене и опознаване – или казано другояче – да започне по малко да осветява тъмните кътчета на съществото си, колкото и силни прожектори да насочиш към него, няма да помогне. Дори може да навреди. От някакъв инстинктивен страх човекът може да се затвори в себе си, да му се наруши равновесието, защото още не е готов за това. Както е казано – всяко нещо с времето си. Уважавам вътрешното пространство на всеки и не бих влязла с взлом, дори да е със светлина. Впрочем, тя не влиза с взлом, неудачно сравнение. Но не съм спряла да споделям и да говоря за тези неща – благодарна съм, че около мен хората са будни, възприемат много неща, но всеки със собствен ритъм.И както казваш – всеки по неговата пътека, която рано или късно ще го изведе на пътя. Неизбежно е, независимо от всичко. Винаги имаш възможност да избираш, дарен си със свободна воля. Значи, тогава няма пречки. Така мисля. Но се присъединявам – с каквото мога да помогна.

Привети!

Здравей Анета,

Отново постингът ти грабна интересът ми от началото до краят! Изглежда си прочела доста материал и то все истински вълнуващ и предизвикателен към мисълта :-)
Тези стихотворения Станси са доста абстрактни наистина. Игра на разкодиране на символи чрез аналогий и въображение. Харесаха ми двата стиха, които си цитирала. Седмата Станса особено ме впечатли и раздвижи мисловните потоци!
А защо структурата и правилата за писането на Стансите са толкова строги?

Относно въпросът ти: На Руски не разбирам много, но с Английският съм добре.

В интернет има сайтове с известният теософски труд на Блаватска - "Тайната Доктрина", но ми е много неприятно да чета на екрана и само съм прочитала тук таме по малко. Някой ден ще си я намеря на хартиена книга и ще я прочета.
Във връзка с този нейн труд обаче, съм чела някои неща, сред които и, че бил основан на философията на Лао Дзъ? Ако не се бъркам.. и с излагането на тайните на публично достояние си е спечелила доста врагове, които са искали да й "затворят устата".

Всъщност ако се замислим логично е източните философий да съдържат дълбоката мъдрост на хората от миналото, тъй като все пак там цивилизациите са възниквали и са се равивали много повече и най-вече.
Аз съм чела повече за Израелските и Мюсюлмански учения и психология. Но от известно време започнах сама да свързвам всичко в една обща философия или възглед. Особено интересни са трудовете на Юнг, който интерпретира и обяснява същността на много от символите използвани в различните философии и учения, където знанието е предавано не буквално, а закодирано символично, като Стансите например. Чела съм че към краят на живота си, Юнг стигнал толкова дълбоко в себепознанието си и спускането до дълбините на несъзнаваното си, че "видял Бога, лице в лице", в момента, когато е преминал отвъд границата на собственото си същество, там "на дъното" на несъзнаваното ни! И от тогава изрекъл известната си реплика на въпросът "Вярвате ли в Бог?", който му бил зададен от журналисти или някой публично. На който той отговорил "Да вярвам? Аз нямам нужда от вяра. Аз знам."

Във връзка със знанието натрупано от предишни животи, за които споменаваш на няколко места из постингите си, искам да кажа, че не съм съвсем сигурна в съществуването на "карма". Но има едно "място", където се "съхранява" знанието на цялото човечество от началото на съществуването му. Някои го наричат "Акаша" (ако не се бъркам!), Юнг го нарича "колективното несъзнавано". Там са и онези първообрази на колективните ни възприятия за света, наречени отново от Юнг "архетипи". Там се е зародила и колективната ни мечта за "златният век", във връзка с която питаше дали може да се появи една и съща мечта сред хората на съвсем различни места по Земята.

Това, което споделяш относно безуспешните опити, които си имала в желанието си да споделиш някое свое познание с другите ми подейства доста емоционално. От една страна защото и аз имам такъв опит и то не веднъж и два пъти, от друга - желанието на хората да помогнат на други, които не искат да им бъде помогнато задавйки въпроси от рода на "защо ти е всичко това?", "какво те интересува нещо, което не можеш да продадеш на пазара например.." .... Напълно осъзнавам мащабността и граничещото с невъзможност да бъде осъществено едно масово "пробуждане" на хората, сравнително по едно и също време, с което да се насочат към пътят на вътрешното развитие като съзнателни същества и да преустроят радикално сегашният модел на социалната ни система и съвременно общество. Но все пак, аз лично намирам истински смисъл в едно подобно начинание и дори да не знам точно как бихме могли ти и аз и други да го направим, но едно знам - колкото повече хора се обединяваме под това общо желание, толкова по-осезаемо ще въздействаме на другите хора, събуждайки интересът им и желанието и те да "пропуснат светлината в мрачните си умове". Колкото и абстрактно и отвеяно да звучи всичко това.
Но споделям абсолютно мнението ти, че на сила не само, че не е удачно но и не може да се събуди желание към съзнателност и себепознание в който и да било. При един такъв опит, се задействат толкова мощни защитни механизми на психиката, че, както казваш, може да й навреди.

Поздрави!

Привет, Илия
На постинга ти от 22.03. отговарям със закъснение, защото поставяш доста интересни въпроси, на които ще се опитам да дам моето обяснение и то не в един постинг, а на части.По първите няколко въпроса/разсъждения:

1.”Отваряш дума за Стансите. И спираш със заявлението, че “онова, което те е интересувало се е ‘прояснило’”. За мен остава неясно кое собствено те е интересувало, но допускам, че щом не си го споделила, то е било за твоя лична употреба”.

До Стансите стигнах след като вече бях търсила в Библията, в обясненията на западните философи, в книгите на последователите на Ученията на Изтока – Тантра и Йога. И добре, че имах все пак някаква подготовка, защото нямаше да се справя, нищо че всяка Станса има Коментар. В писмо до Атевиел съм цитирала 2 от тях – като пример какво представляват. А въпроса, който съм си задавала (от определена възраст, разбира се) е: “как се е появил човекът, как се е развивал и какво е неговото предназначение на тази земя” – то не е един въпрос както се вижда. И оттам – “какво правя аз тук, в този си вид, каква е целта на моето съществуване”. Оттам започна. И търсенето на отговор – има ли Бог, кой е Христос – реална или митична личност -, какво точно е извършил, има ли връзка между неговото учение и ученията на древните религии и т.н. Така стигнах до Стансите. И се радвах, въпреки трудностите, които срещах при разбирането на изложеното там, защото, “индикаторът” – вътрешното усещане подсказваше, че съм попаднала на нещо, което ще ми помогне да разбера доста, а може би и част от себе си. Повечето от въпросите, които си задавах получиха отговор, но от този отговор възникваха нови въпроси и т.н. Това мога да го използвам като пример за “края” и “безкрайността”. От това, което пишеш за “безкрайността” оставам с впечатление, че единствено поради факта, че не можеш да си я представиш – поне на този етап – се въздържаш от твърдението, че тя съществува. Едва ли нещата, които не можем да си представим не съществуват поради неспособността ни било да си ги представим, било да ги разберем. Те просто съществуват и очакват може би ние да сме предизвикани от този факт, за да можем да се развиваме – да развиваме представите си, ума си, мисленето си, съзнанието си, за да разберем това, което ни обкръжава. Те няма да ни предоставят “факти” за съществуването си, тези факти ще трябва да ги открием ние. Ако щеш и доказателства. Въпреки че, според мен, доказателството е нещо, което важи за определен момент от процеса на изследване – тъй като нещата не са неизменни, а се развиват, днешното доказателство може да не е валидно утре, тъй като имаме вече нови условия и ново “нещо”, което да изследваме. А и самите ние се променяме в този процес – натрупваме познания и разширяваме полето на взаимодействие със средата, която изследваме. Идва ми наум един пример от студентските години. Окръжност с определен диаметър, а в центъра й – човек. Вътрешната част на окръжността е това, което той е овладял и разбрал, а отвъд нея – още неизследваното и неразбраното.Колкото повече се уголемява окръжността и вътрешната й част нараства, толкова периметърът й става по-голям, съответно външната част, която е неизследвана. Кой може да каже колко е голям периметъра на окръжността? По принцип, всеки може да го ограничи до определен размер, да си остане във вътрешната част, да я изследва до края на дните си и да не обръща внимание на нещата отвъд нея. Така светът, в който живее ще му бъде познат, няма да има кой знае какви изненади, а онова отвъд може и да го няма – да не би той да е ходил там, та да знае, че съществува нещо извън неговия периметър? Има някои, които говорят за нещата отвъд, но дали той може да им се довери? Техните доказателства или факти не могат да бъдат приети, защото това означава да се ПОВЯРВА без да се ПРОВЕРИ. Да, ама той не иска да проверява, затова няма да му се наложи и да вярва в неща, които не засягат вътрешното му пространство в окръжността.
Това - като пример за края и безкрая. Освен това, човек за да определи “безкрайността” като такава, се оттласква от “крайното”. А всичко около нас е крайно, всяко нещо си има край. Няма начин да не е така, ако говорим за света на материалните форми. Една форма престава да съществува в определен вид, изчезва, появява се нова, но нова като форма, а като съдържание? Може би в него има скрито и невидимо за окото нещо от предишната форма? Това е обикновения кръговрат на нещата около нас. На формите. Дори човекът като материална форма има край. Но като духовно, мисловно съдържание? Къде е края на мисълта, например? Или на разума? На съзнанието?
Нищо кой знае колко лично, както виждаш. Мисля, че доста хора си задават подобни въпроси.

2.”Ако от такива позиции, които могат да се сторят на някого твърде рестриктивни, погледнеш към някои от мислите, които си изказала за “белите петна” и “за излизането на бял свят” на едни или други положения, ще откриеш, че в много случаи ние далеч не знаем, че един или друг древен народ е знаел това, което сме открили сега. Ние само можем да предполагаме, че някой преди нас е знаел това, което си мислим, че той е знаел”.

Ние все още не знаем каква е била причината да се построят пирамидите на платото Гиза. Отдавна не може да се твърди, че са били гробници на фараони (нищо, че продължават с това твърдение и в учебници, и по “Дискавъри” и другаде). Никакви мумии не са били открити вътре, няма надписи и т.н. Не знаем и как са били построени. Независимо от техническите умения, каквито притежава нашата цивилизация, не можем да повторим същото в момента. Ако си спомняш, за да спасят храма на Рамзес и да го преместят в Абу Симбел поради строежа на Aсуанския язовир, трябваше да нарежат на парчета огромните статуи и след това да ги сглобят. Въпросът е в това, че за да построят това, на което днес се възхищаваме, древните са имали знания, които знания ние придобиваме едва сега и затова ги разпознаваме като такива. Резултатите са видни, какво друго доказателство за притежаване на знания е необходимо, след като самото доказателство стърчи от векове и не мърда? И не са само пирамидите, но те са най-ясния пример. Много от древното наследство доказва със самото си съществуване НАЛИЧИЕТО на определени знания, без които то не би могло да бъде реализирано.

3.“Кое покрива човешката представа за ‘ред’ и съответно – за ‘хаос’?” И още: “Дали бихме могли да изработим някакъв кодекс, който да внесе някаква яснота по въпроса?”
Ако тук се обърнем към законодателството, то веднага ще констатираме, че за различните общества то е твърде различно. Например, “ред” или “хаос” е многоженството? Или формирането на еднополови семейства?”

Ако трябва да изследваме човешките представи, то разбира се ще разглеждаме нещата относително. Което за мен или определени групи от хора е ред, за други е хаос. Това е видно и от историята и от днешния ден. Според мен, редът за даден индивид е системата, която му осигурява определено статукво, начин на съществуване, където процесите, свързани с неговия живот и оцеляването му като индивид протичат равномерно, последователно и постъпателно. Хаосът за този човек е всичко онова, което пречи на тази установена система. Но самата “система на ред” или установеният порядък не може да съществува безкрайно, тъй като се нуждае от развитие. Тоест, самата система е постигнала степента си на развитие, след което трябва да се достигне ново ниво. В предверието на това ново ниво на ред стои хаосът – като импулс за новозараждащата се система, внасяне на нещо в повече, което я извежда от равновесие и я подтиква към установяване на равновесие, но на друго, по-високо ниво. И така се редуват – хаос- ред – хаос – ред.
За законодателството не знам. То би трябвало да поддържа онази система, която е изгодна – в добрия смисъл на думата – за по-голямата част от обществото, като по този начин осигурява на същото това общество нужния период за развитие в определени условия. След като се достигне определеното развитие на даденото общество ще трябва да се премине към нова степен или нов ред. Тогава се появяват признаци на хаос в системата. Не е нужно да има разрушение, а изменение във функциите й, което да води до промяна в подредбата.
За многоженството – в определени страни системата на съществуване на индивида го е включила в характеристиките си и от това не произтича никакъв хаос. Там, където то не присъства като елемент, необходим за поддръжка на определен начин на живот, не може и да се наложи отвън, защото не е необходимо като предпоставка за функциониране на системата.
Еднополовите семейства според мен не пречат на никого, освен ако процентът им застрашително не нарастне(за демографския баланс на съответната държава). Не мисля, че това е хаос.

3.”За младите хора, Глобалния Замисъл, “пароксизма”, практическите препятствия и поддръжниците”


Първото, което ще отбележа е, че напълно поддържам Атевиел в нейните призиви(тези, които съм прочела тук, във форума). За Глобалния Замисъл и неговите слаби страни – не съм запозната в подробности и не мога да кажа кои са те, но не приемам, че един човек може да бъде нечувствителен към злините, които го заобикалят. Ако той е загубил тази си чувствителност, то е загубил част от самото си същество. Не мога да разбера медиците, които слагат етикети на всичко, което излиза извън тяхната схема. И за нея не съм наясно, защото не може един лекар да слага граница на моята чувствителност – пък била тя и болезнена. Чувствителността поражда съпричастие, състрадание, обич – качества, които все още не са определени като болестни, нали? Или вече са? Що се отнася до практическите препятствия, то без тях нито един замисъл не може да бъде осъществен. Винаги има съпротива на “средата” или ако вземем примера ми -- за “реда на системата”. Всичко ново си пробива път с трудности иначе няма да е ново. Не мисля също, че един млад, ентусиазиран човек, притежаващ воля и решителност да осъществи замисленото от него, би могъл да се изплаши от някакви препятствия и то практически. По-скоро трябва да е готов, според мен, да се пребори с препятствията, които ще възникнат в него самия – колебания, разочарования, загуба на вяра в способностите си, малодушие в някои случаи, умора от борбата и т.н. Светът естествено няма да се поправи с призиви. Всеки един от нас трябва “да поправи сам себе си” (мисля, че това има предвид Атевиел) – да развие съзнателността си, да не робува на предразсъдъци, да се “събуди” така да се каже. И колкото повече хора тръгнат по този път, толкова повече “точки на хаос” ще създадат в настоящата система. Ще дадат импулс за преминаването към по-високо ниво на организация на човешкото съществуване. Защото всичко се прави от нас. Ние изграждаме системите си и когато те “ни стават тесни”, разрушаваме ги и преминаваме към нови.В този процес никой няма гаранция, че ще е безгрешен. Но по-добре е с грешки, но в движение, отколкото безгрешен в “мъртъв покой”. А за могъщите сили, които имат свой замисъл, различен от нашия – не смятам, че е така, по простата причина, че ние с тях сме ЕДНО.Част сме от ЕДНА СИСТЕМА. И ако ние сме онази, все още не достигнала определено ниво на съзнателност нейна част, то системата ни дава възможност да го постигнем. Защото без достигане на степен, еднаква за всички части на една система, тя не би могла да продължи развитието си (примера за “ред и хаос”).Така че замисълът на Могъщите сили не би могъл да се осъществи без наше участие, като част от Голямата система. Затова носим и отговорност за развитието ни като човешки същества. Колкото повече се доближаваме до степента на развитие на Голямата система, толкова сме по-синхронни с нея. И Атевиел май има това предвид, ако съм я разбрала правилно.

Здравей, Атевиел!
В отговор на това, което пишеш на 23.03. реших да поместя малко информация за нещата, които съм споменала в писмата си. Би ли прочела и отговора ми на Илия - интересно ми е какво ще кажеш по въпросите, засегнати от него.

1. АКАША – ХРОНИКА
“Книга на живота” или “Световна хроника”; космическа памет, която съдържа всички минали, настоящи и бъдещи събития. Съществата, които записват събитията се наричат липики. Личности, които са надарени със свръхсетивни възприятия, могат да “четат” в хрониката и да възпроизвеждат образи в потока на времето. Със съществуване на хрониката Акаша могат да се обяснят някои така наречени “паранормални” явления.

2. ЛИПИКИ (санскрит) – Небесните “летописци”, “писарите”, които водят отчет за всяка дума или действие, казани или извършени от човека, пребиваващ на тази земя. Те са посредници на Кармата – Законът за въздаването.

3. КАРМА – Физически – действие, метафизически – Закон за въздаването, Закон за причините и следствията или Нравствената причинност.Сила, която управлява всичко, резултат от нравственото действие, нравствено следствие от действие, извършено за достигане на нещо, което удовлетворява личното желание. Съществува карма на нашите достойнства и карма на нашите недостатъци. Кармата нито наказва, нито награждава, просто е единен Всеобщ Закон, насочващ всички останали закони, които произвеждат резултати в насоки, определени от съответните причинности.
Когато будизмът казва, че “кармата е това духовно зърно(на всяко същество), което единствено надживява смъртта и се запазва при превъплъщаването, това означава, че след всяка личност не остава нищо, освен породените от нея причини. Причини, които по същество са неразрушими, т.е. които е невъзможно да се отделят от Вселената, докато не преминат в своите законни следствия, и така да се каже, не бъдат изтрити от тях. Такива причини – ако те не са погасени по време на живота на породилата ги личност от съответните следствия, ще последват превъплътеното аз в следващото въплъщение докато не се установи пълна хармония между следствия и причини. Нито една личност – чисто сцепление на материални атоми и инстинктивни и ментални свойства – не може да се запази като такава в света на чистия Дух. Само това, което е безсмъртно по самата си природа и божествено в своята същност, т.е.Азът, може да съществува вечно. И тъй като именно Азът избира личността, в която ще се въплъти, то получава чрез тези личности последствията от създадените кармични причини. Това е Азът като “духовно зърно” и въплътена карма – единственото, което надживява смъртта.

За “Книгата Дзиан”
(От предисловието на Е.Блаватска към т.1 на “Тайната доктрина”)

“Архаичен ръкопис - колекция от палмови листа, обработени по начин, неизвестен на науката така, че не се влияят от вода, огън и въздух – лежи пред пишещата тези редове.
На първата страница е нарисуван чист, бял Диск на черен фон. На следващата страница – същият Диск, но с Точка в средата. Първият, както е известно на всеки, изучаващ окултната наука, представлява Космоса във Вечността преди новото пробуждане на все още спящата Енергия, еманации на Вселената в следващите системи.
Точката, във все още чистия кръг - Пространството и Вечността в състояние на Пралайя (период на тъмнина или покой)- показва началото на диференциацията. Тази точка в Световното Яйце е Зародишът вътре в него, който ще се развие във Вселена, във всичко Съществуващо, в безкраен, периодичен Космос. Зародишът, който се явява периодично и последователно ту скрит, ту действащ.
Единният Кръг е Божественото Единство, откъдето произхожда всичко и където всичко се завръща. Неговата окръжност – принудително относителен символ поради ограниченията на човешкия ум – предполага отвлечено, вечно непознаваемо ПРИСЪСТВИЕ, а неговата площ – Вселенската Душа, въпреки, че двете са единни.На тази площ започват проявите на Манвантарата (периоди на проява, като противоположност на Пралайята), тъй като в тази Душа спи, по време на Пралайята, Божествената Мисъл, в която е скрит плана за всяка настъпваща Космогония и Теогония.
Това е ЕДИННИЯ ЖИВОТ, вечен и невидим, и в същото време вездесъщ, без начало и край, но периодичен в своите редовни прояви, между които царства мрака на тайната на Не-Битието; несъзнателно, но заедно с това Абсолютно Съзнание, непостижима и въпреки това единна самосъществуваща Реалност; наистина, “Хаос за чувствата, Космос за разума”.
На езотеричен език неговото единно абсолютно свойство, вечното неспиращо Движение се нарича “Велико Дихание” и се явява непрекъснато движение на Вселената в смисъла на безкрайното, вечно съществуващо Пространство.Онова, което е лишено от движение не може да бъде Божествено. Но фактически и в действителността няма нищо абсолютно неподвижно във Вселенската Душа”.

За “Тайната Доктрина”
“…… Наистина, по-голямата част от санскритските, китайски и монголски трудове, упоменати в настоящите томове, е известна на някои изследователи на Изтока, но въпреки това, главния труд, откъдето са взети Стансите го няма в европейските библиотеки. КНИГАТА ДЗИАН (или ДЗАН) е съвършено непозната на нашите филолози или, във всеки случай, те никога не са чували за нея под това наименование.
Основата на дадената Доктрина се намира в стотици и хиляди санскритски ръкописи, от които някои са преведени, и както обикновено са изопачени в тълкуването им, други все още чакат реда си. Затова всеки ученик има възможност да се убеди сам в направените тук твърдения, така както и да провери повечето от приведените цитати.Само няколко нови факта, нови само за непосветения изследовател на Изтока, и откъси, взети от Коментарите, трудно ще бъдат проследени до техния източник.Освен това, някои учения все още се преподават устно, но независимо от това, на тях се позовават почти във всички безбройни томове храмова литература на брамините в Китай и Тибет…”

Три пеперуди, долитайки до горяща свещ, започнали да разсъждават за природата на огъня. Първата, приближавайки се до пламъка, се върнала и казала:
-Той свети.
Втората долетяла по-близо и, когато се върнала, казала:
-Той изгаря.
Третата, долитайки съвсем близо, влязла в него и не се върнала. Тя научила това, което искала да узнае, но вече не можела да го съобщи.

Получилият знание се лишава от възможността да говори за него, затова знаещият мълчи, а говорещият не знае.

Драги Jesus,

1. Говорещият с притчи обикновено казва неща, които могат да се кажат и без притчи. Вие сте сторил това с последното изречение. Така, строго погледнато, притчата става излишна.

2. Въпрос: "След като притчата най-често се оказва излишна, защо присъства?"

3. Опит за отговор: "За да създаде атмосфера на реалистичност на извода".

4. Създаването на атмосфера на реалистичност на извода се търси, за да не се забележат често присъстващите в него грешки.

5. В конкретния случай – ако Вие, Jesus, продължавате да мислите, че "получилият знание се лишава от възможността да говори за него", поради което "знаещият мълчи, а говорещият не знае", то ще трябва да отговорите на следните въпроси: "Това, което сте разказал с притчата си и придружаващия я извод, Ваше знание ли е или не? Ако е Ваше знание, то (според извода в притчата Ви) би трябвало да не можете да го изговорите. В такъв случай, как сте успял да намерите начин да сторите това? Ако, от друга страна, все пак бъде отчетено, че Вие сте изговорил нещо, то (отново според извода на собствената Ви притча) Вашето поведение съвпада с положението на 'говорещия, който не знае'. Кое да бъде избрано, Jesus?"

6. При всеки Ваш отговор, Jesus, се налага изводът: "Или притчата Ви е грешна, или Вие сте изказал нещо, което е проява на незнание".

7. Много показателен е фактът, че сте се уподобил именно на Jesus. Както се вижда, опитал сте се да влезете и в неговия мисловен стереотип. Така, по необходимост, изводът от предходния пункт се отнася и до много от притчите на това евангелско действащо лице.

8. В притчата Ви съществува сериозно недоглеждане. Никъде не се коментира къде са се намирали първата и втората пеперуда по време на трагедията с третата. Особено важно е местонахождението на втората пеперуда, която, всъщност, е била пред прага на откритието, че "той (огънят) изгаря". Ако поне тя е била някъде достатъчно далеч, за да не изгори, но достатъчно близо, за да види, какво се е случило с третата пеперуда, то е могла да стане свидетел на нейния драматичен край. И е могла да придобие знание при запазена възможност да говори за него. Едно подобно напълно реално осъществимо положение превръща допълнително Вашата притча в източник на дълбоко заблуждение.

9. Въпрос: “Ако притчата Ви е вярна, то откъде ‘кучетата господни’ (Domini canes), активните дейци на Инквизицията, са могли да знаят, че огънят изгаря, поради което са го използвали като средство за садистично умъртвяване на всеки инакомислещ?”

Драги Jesus,
Дали бихте приел, че дотук споделените положения и поставени въпроси дават достатъчно основание за размисъл и материал за диалог?

Насредин сечал с брадва клон, седейки на края му. Минувач му казал:
-Ти си полудял! Ако отрежеш този клон, ще паднеш на земята.
Насредин отвърнал:
-Върви си по пътя! Какво знаеш ти? - и продължил да сече.
Когато клонът бил отрязан, Насредин паднал с него на земята. Той веднага скочил и хукнал след минувача, говорейки си:
- Оказва се, че този човек е пророк, трябва да го питам колко дълго ще живея.



Г-н Кожухаров, ако Вие се намирате в близост до умиращ човек, ще разберете ли какво представлява смърта?

Tova mi haresa.I dvamata ste pravi.Zavisi ot tipa hora.Ima hora za vsichko.Niakoi da znaiat istinata-drygi da ne ia znaiat.Ot mnogo madrosti na madretsite znam tova i ot lichni nablydenia primesni sas zdravo razsajdenie.Vsichko e poveche na -"dadenost-i genna i ot oformianeto ot sredata i t.n"Kolkoto i da se staraiat oligofrenite -te nikoga niama da stanat madretsi i t.n.Moje da se okaje che vseki e niakak si i prav i ne.Primerno-moje bi ima niakakva visha sila-no tia da e-"neshto kato izkystvena-izkystven intelekt"koiato e savarshenno razlichna ot nas i neobiasnima i neobhvatna za nashia intelekt.I da se okaje che v izvesten smisal-"Hem ima i hem niama Bog".Moje sveta da se okaje i taen i iaven.Ako taia sila "blagorodno ni laje v kavichki kato krie istinata za vsichko "-za nashe dobro-to kakvo mojem da napravim?Shte isdam edna malka taina za niakoi.Pisah i neshto podobno vav forymat za tochni nayki za kogoto i predi sam spomenaval.Ako tazi "izkystvena sila koiato e dalech ot opredelianeto i kato Bog - e reshila da napravi vremenen jivot kato nashia-nas kakvo ni interesyva tova.Istinata poniakoga raniava.Primerno hristianite i religioznite hora edin den naychat che chovek i materialnite sashtestva sa vremenni i niama kak da ne "ymrat"to niama li da se "pobarkat"?I ne e li podobre nikoga da ne naychavat tazi istina?Dopyskam che veroiatno e trabvalo da jiveem vremenno dokato estestveno si ymrem-samo che bez tia bolesti-voini i t.n.Hipoteza-ne kazvam che viarvam v tova.Tyk vsichko e vremenno i se razviva i promenia imenno zashtoto ne e "izkystveno-vechno"a e estestveno vremenno.Nie dori ne sme edni isashti prez jivota si-ot bebeta-detsa-zreli-do stari hora.Nie "ymirame"za starite si sastoiania i davame pat na novite.Zamislili sa se religioznite hora zashto primerno tehnia Bog ne gi e napravil kato dyhove i zashto ot detsa da stavame golemi...Ili zashto ne ni e ostavil da sme vechni detsa primerno.Bi mogal-i shtiahme da sme vsichki v Raia izbiagvaiki problemite i t.n.Moje 1 plan e bil takav-jivot 1 do estestvena starost i konchina bez segashnite "adove".No vanshnite zli razymni sili-dyhovete sa ni otneli tozi Rai.Temata e otvorena no dotyk-che stana dalgo.