Re: Една история от древен Китай:
Posted by: Мария (IP Logged)
Date: December 13, 2004 02:37PM
Г-н Безименен,
Вие започнахте с притча. Целта на онзи, който използва притчата като начин за доказване на нещо е, не да внушава, а да помогне на слушателя да мисли и сам да достигне до правилния отговор. Съмнявам се обаче, че Вашата цел е тази. Освен това притчата не засяга личността, а съвестта ù. Обикновено, когато човек е разобличен, в него заговарят два гласа – на съвестта и на егоизма. Когато надделее вторият, вече и личността се чувства засегната. С последното, Г-н Кожухаров, отговарям и на Вашия въпрос: “Къде да намеря истината?”. В съвестта, разбира се, но само ако е будна, а не заспала. Така човекът има шанс за спасение.
Несъзнателно Безименния чрез притчата постигна точно това – предизвика размисъл в мен. Човекът в нея, определен за християнин, трябва да е дошъл от някъде, а онзи в кладенеца, да е паднал преди това. Кой определя от къде да дойде някой, къде да отиде, какво да носи? По какво се разбира, че последният е християнин, освен по собственото му твърдение или по това на разказвача. Наистина християнин ли е той или авторът просто е бутнал единия в кладенеца, а после е лепнал етикети на преминаващите, като на единия от тях пише “християнин”.
Г-н Безименен, знаете ли кой е истински християнин?
Г-н Кожухаров, Вие информиран ли сте? Качеството на информацията, която притежавате се определя от начина, по който я ползвате. Мъдростта обаче е съвсем друго нещо. Знаете ли, че в основата на мъдростта стои страха от Бога. Но Вие не вярвате в Него, нали?!
Какво представлява информацията? Ако приемем значението на думата на латински език (във формата, плъзгане по повърхността, без достигане до същността), тогава излиза, че приемаме единствено надписа на етикета. От опит обаче всички знаем, че не винаги етикетът отговаря на съдържанието.
Безименен, Вие дори не сте информиран, така че това не се отнася за Вас. Говорите за врагове – омраза, но Исус никъде в притчите не определя някого като мразен от Него. Освен това, ние не определяме враговете си, те сами се определят като такива с отношението си към нас. Аз обичам някого и имам отношение, определено от това ми чувство. Той обаче ме мрази, и съответно делата му към мен се определят от тази омраза. Кой на кого е враг в този случай и защо? Защото аз го мразя, или защото той мрази мен?
Пишеш за удари по бузата, но никъде Исус не говори за бузи. Казва “страна”. Гледате материалистично, а не всичко в нашия живот е материя. Мъката какво е, материална болка ли? Боли Ви зъба на душата, така ли?
“Ако Ви ударят по едната страна, подайте и другата.” Може ли да погледнем ситуацията така – приемаме, че съм човек, който силно вярва в една идея и милее за Вас по тази причина. От там – искам да Ви помогна, защото вече сте паднали в пропастта – сам го казахте. Какво последва? Отвърнахте ми с удар. Спрях ли? Не, отговарям Ви – подавам и другата си страна. Може да отвърнете както прецените, например, да ме ударите и по нея. С това унижавам ли Ви? Представете си друго – Ваш приятел, на когото държите, в момент на слабост от негова страна, Ви прави гаден номер. Това не е ли удар по страната Ви? Понеже го обичате, не му обръщате гръб и идва момент, когато пак му се доверявате. Това не е ли подаване на другата страна. Как мислите, дали той би се почувствал унизен и засегнат от доверието Ви? О, той може да има угризения на съвестта, но те не са чувство за унижение така, както си го представяте.
Искате да Ви помогна да се спасите, разчитайки на това, че съм християнка. От къде е толкова явно това? Защо разчитате на спасение, дошло чрез мен от моя (мой условно казано) Бог, в Когото Вие не вярвате, а освен това, за да бъде някой спасен, трябва той сам първо да види, че е загазил и че се нуждае от спасение, а след това да поиска да бъде спасен. Но за да има първо и второ, трябва да има вяра в Спасението.
И най-важното - аз не мога да Ви спася. Не мога и да тръгна да спасявам някого, за да спася себе си. Първо нас ни спасяват, и второ, ако помагаме на хората около нас да бъдат спасени, и на нас ще ни се даде спасение. Вие не вярвате в спасението, нали?
Заблудите в религията. Колко религии има? Защо са толкова много? Защото всички горим от желание да бъдем авторитети, да бъдем слушани, вниманието на другите да е приковано към нас. Имаме претенцията, че познаваме истината и можем да даваме дефиниции за нея. Интересното обаче е, че ако някой представи аргументи, които да оборват нашата теза, тогава кривваме, твърдейки, че няма абсолютна истина. Принципът какво е? Според Вас, защо сме толкова “раз-вити” навътре? Защото в един момент всеки си изгражда негови си принципи (удобни оправдания, които подхранват приятните за егото му чувства). Говорим на един език, а не се разбираме. Всеки е бог за себе си и изповядва собствената си религия. Няма го единният критерий, който да обединява хората с единна ценностна система. Емоциите и чувствата обуславят това, което се оказва, че сме. Предаваме на децата си не наследство от добродетели, а компромисите, които растат от поколение на поколение в геометрична прогресия. Представете си, от Адам и Ева до сега, колко багаж сме събрали. Е, Кой е Истината? Този, Който ни е дал свободната воля да си живеем така, както си искаме и да си вярваме в това, в което си искаме, въпреки силата и мощта да ни смачка само с мигване, ако пожелае? И защо? При какво условие някой много могъщ човек не налага насила волята си на онези, които са зависими от него?! О, да, трябва да поясня – не става въпрос за теб, нито за теб. Вярно, че си мислим, че сме си богове, но за Единия, за Когото всички споменават - нищо, че не вярват в Него -, че е на високо, че е в облаците и т.н., ми е речта.
Г-н Кожухаров, извън контекста на горното, Вие за мен сте наистина ерудиран човек, с много опит и широки възгледи. Сигурна съм обаче, че въпреки знанията, които имате в изобилие, остават много въпроси, на които не можете да намерите отговори. Прави ми впечатление, че голям процент от хората вярват в нещо, в някаква сила, в свръх разум, в космически сили, в силата на знанията и пр.. Всеки си е избрал по нещо, взето от някъде, нагласил си го е удобно и то се превръща в негова религия. Нали знаете, пак от латинския език, значението на думата религия (свързвам отново). Мисля, че в нас е заложено да търсим онази връзка, която нашите праотци или ние сме прекъснали, но с времето, сякаш сме затънали дотолкова, че вече и очите ни не се виждат от дупката, а от там и ние самите не можем да различим въжето от змията, понеже сме ослепели. Да, ще попитате за моята религия. Нямам си такава. Аз вярвам в Някого, а не - в нещо.
Бог е не-сътворен, г-н Безименен, не знаете това, нали? Не мога да го обясня така, както не могат да го обяснят, откакто е възникнал живота, поколения учени и авторитети.
Темата на този форум трябва да се преименува в: “Заблудите, които имаме за религията”.
Да, г-н Безименен, определям се като католикиня! Едва ли нещо друго Ви наведе на предположението, оказало се вярно, освен, може би, червената лампичка, мигнала за малко във Вас. Знаете какво имам предвид, нали?
Религията – в истинския смисъл на тази дума - може да ни заблуди. Ние обаче и без това го правим с удоволствие.
Кажете ми, г-н Кожухаров, от къде на къде ще говорите за развенчаване на заблуди, след като не познавате Истината? Прави ми впечатление начинът, по който доказвате твърденията си – аргументите Ви са цитати на нечии мисли, чиито автори смятате за авторитети. Не, това не е Истината, Която Е. Просто избирате удобния или харесван цитат, или приемате идеята, която съвпада с разбиранията Ви.
Опитвам се да разбера каква всъщност е целта на този Ваш Кръг, скрита зад идеята да разобличава заблудите и да помага на хората да “влязат в правия път”. Знаете ли, кое не е наред? Това, че не можете да развенчавате заблуди, защото не можете да ги различавате, а не можете да ги различавате, защото не познавате Истината. Нагърбили сте се със задача, непосилна за Вас като доказвате, че се мислите за непогрешими, за богове. Имам основание да мисля, че някой стои зад всичко това, а той едва ли е Единия. По скоро е онзи, който царува в света, заедно със своите служители. Няма човек, достигнал до Истината в пълнота, защото Тя е Път, по който вървим през целия си живот. Нещо повече, не всеки избира да върви по този път, не всеки го извървява до край. Не е страшно, когато не познаваш Истината, фатално е, когато не искаш да Я познаеш. За какви заблуди тогава говорите?!
Прави ли Ви впечатление, че, когато се заговори за развенчаване заблудите на религията, има най-много участващи? Знаете ли защо? Защото никой не си вярва до край; че колкото и да му се иска да е самодостатъчен, все пак не е. Не го оставя на мира не гласът на разума, а гласът на съвестта.
Г-н Кожухаров, Вие имате много силна мотивация, за да правите всичко това, но тя със сигурност не е продиктувана от любов към Истината. Имате съвест, надявам се, попитайте я дали греша! На мен няма нужда да отговаряте.
И накрая, г-н Кожухаров, позволете ми да Ви направя една корекция по отношение на употребяваната от Вас учтива форма. В урока за граматични норми от Учебника по български език за VІІІ-ми клас, четем следното: “Според установеното правило във формите за учтивост, миналото деятелно причастие се съгласува с подлога граматически, а миналото страдателно причастие и прилагателното име се съгласуват логически. (“Вие сте помолили”, а неправилното е: “Вие сте помолил или помолила”. Но: “Вие сте отзивчив” – за мъж; и “Вие сте отзивчива” – за жена. Неправилното е “Вие сте отзивчиви”, когато се отнася за мъж или жена)”.
Надявам се това уточнение да Ви послужи, за да не изпадате повече в смешни ситуации.
Тук обаче бих желала да вметна нещо важно. Неспособността Ви (или нежеланието) - въпреки че сте университетски преподавател - да употребявате правилно учтивата форма, ме навежда на мисълта, че, дълбоко в себе си, Вие всъщност не уважавате истински Вашия събеседник. Този малък нюанс само доказва гореизложеното от мен. Питам се, как е възможно това? Та нали Вие претендирате, че се стремите към истината?! Какъв е Вашият обективен критерий, чрез който да достигнете до истината, след като от “зоркия” Ви поглед е убягнало нещо толкова елементарно, но същевременно толкова важно за едно нормално и пълноценно общуване?
Истината не се ражда в някакви си спорове. Те не могат да бъдат градивни - чрез тях не се постига нищо. Обмен има между хора, които споделят нещо общо, без да налагат на другия приемането на тяхното мнение. Освен това, те желаят да се вслушват един в друг, като най-вече имат искреното намерение да достигнат чрез истината до съгласие. При хора, които си имат своя истина, това не може да се получи. Все едно да си разменят продукти: един мери в килограми, а друг - в сантиметри. Как обаче да се разберат, след като мерките им са различни? Възниква спор, но, как в него ще се “роди” истината, след като всеки си държи на своето?!
И накрая се осмелявам да Ви изпратя един малък подарък, предвид настъпващото Честване, което би трябвало да ни подготви за Идните събития, предшестващи възцаряването на ЕДИНИЯ.
Понеже знам, че преподавате и Полифония в АМТИ, великолепното изпълнение на прочутия покаятелен Псалм 50 (The Tallis Scolars), композиран от католическия свещеник падре Грегорио Аллегри (1582-1652), би могло да Ви помогне да осъществите толкова “жадувания” “мост” между Вас и ИСТИНАТА. Надявам се в този случай да не подходите само като специалист, а преди всичко като човек, който цени красотата и най-вече онова, което се “крие” зад нея.