Dragi Bezimenen,

Ot mnogo vreme ne sam reagiral na izkazvanite misli vav Foruma na tozi sajt, no edin fragment ot Vasheto posledno vklyuchvane me provokira da Vi obarna izvestno vnimanie. Vie doslovno pishete:
"G-n Kozhuharov,
Vie izkazvate tvardenieto,che martvetsat se razviva,no tryabva da vi kazha,che tova e nay-golyamata glupost koyato sam chuval prez kratkiyat si zhivot."

G-n Bezimenen,
Sigurno shte zabelezhite, che sam prenesal doslovno misalta Vi taka, kakto Vie sam ste ya izpisal – s pravopisnite greshki i greshkite, svarzani s oformlenieto na edin tekst – vse neshta, s koito izobilstvat prakticheski vsichkite Vi poslaniya tuk, i neshta, po otnoshenie na koito ochevidno proyavyavate postoyanna nezainteresovanost. Bih zhelal da spodelya s Vas i tova, che v nyakoi obshtestva trajnata demonstratsiya na podobni slabosti se priema za simptom, po kojto se razpoznavat opredeleni fundamentalno prisashti na lichnostta kachestva. Za sazhalenie – negativni.
Az ne znam dali g-n Kozhouharov shte Vi otgovori, no na negovo myasto seriozno bih se zamislil dali sled podoben oskarbitelen ton izobshto da prodalzhavam kontakta si Vas. Po podoben povod Anastasiya reagira predi vreme dosta ostro po adres na Mariya. Mezhdu drugoto, v sluchaya tya e propusnala da proyavi sashtata chuvstvitelnost. Tova mozhe da bade razbrano – vse pak ne oskarbyavat neya.
Vprochem, g-n Bezimenen, tekstat Vi sled "konstatatsiyata na glupostta" pokazva nemalko netochnosti. Lichno az shte izchakam, za da vidya dali shte gi zabelezhite, dali nyama da ni saobshtite, "che ste propusnal da napravite nyakakav komentar" – primerno, zashtoto "ste barzal i ne ste imal dostatachno vreme". Shte izchakam, za da vidya dali i sam nyama da se otkazhete ot neshto, koeto veche ste ni zayavil.

A propos, g-n Bezimenen, dali ne e po-dobre po-malko da se barza i po-dalgo da se obmislya onova, koeto shte se kazhe publichno?

Dragi Shon,
Prodalzhavam da tvardya,che g-n Kozhuharov e kazal palna glupost,a imenno,che martvetsat se bil razvival.Toj ili shte tryabva da dokazhe,che tova negovo tvardenie e istinno,ili shte tryabva dase otkazhe ot nego.Sreden variant prosto nyama.
Kak e vazmozhno da narichame deleneto na kletkite razvitie,a tyahnoto razlagane(sled kato te veche sa umreli) da narichame sas sashtata duma?Izliza,che imame razvitie koeto e nasocheno na gore i razvitie koeto e nasocheno na dolu.Ne tryabvali razvitieto koeto e nasocheno na dolu da narichame antirazvitie po prostata prichina,che to e protivopolozhnost na razvitieto koeto e nasocheno na gore.Pitam:-Razvitieto ravnolie na antirazvitieto?Ili izliza,che degradatsiyata ne sashtestvuva,a sashtestvuva edinstveno dva tipa razvitie koito sa protivopolozhni po mezhdusi.V takav sluchaj az moga da kazha,che lazhata ne sashtestvuva,a sashtestvuva edinstveno istinata koyato v edin moment e nasochena "nagore",a v drug moment e neshto savsem protivopolozhno na parviyat sluchaj.Izliza,che lashata ne e lazha,a e prosto istina obarnata s glavata na dolu.Ako lazhata ne sashtestvuva togava nyama i zabludi.Togava za kakvo e tozi forum sled kato toj se bori protiv neshto koeto nesashtestvuva?Priznaite,che lazhata e vsashnost antiistina i,che degradatsiyata e antirazvitie.ERGO MARTVETSAT DEGRADIRA,TOJ NESE RAZVIVA.

G-n Kozhuharov,
Vie me pitate kakav e smisala da pisha Bog s glavna bukva,sled kato sam zayavyaval ne vednazh,che neznam dali Toj sashtestvuva ili ne.Otgovorat e mnogo prost.Az izpisvam Bog s glavna bukva,zashtoto dopuskam,che Toj bi mogal da sashtestvuva.Ako az izpisvam Bog s malka bukva i edin den se okazhe,che Toj sashtastvuva,nyama li po tozi nachin az da Go obidya?Zatova az prosto se podsiguryavam.Kakvo,shte zagubya ako Go izpisvam s golyama bukva i edin den se okashe,che Toj nesashtestvuva?
Otgovorat e:NISHTO.Sledovatelno az ot tova nishto ne gubya,a moga samo da spechelya,zashtoto nesam Go otrekal napalno.
Teistite izpisvat Bog s glavna bukva,zashtoto te vyarvat v Nego.Ateistite(kato vas g-n Kozhuharov)Go izpisvat s malka bukva,zashtoto nevyarvat v Nego.Az kato agnostik(t.e.choek koito neznae)nezaemam nito ednata ot dvete pozitsii.
Ot sega natatak,az zhte izpisvam BOG s tri glavni bukvi po tri prichini:
1.p.-Za da se razlichavam ot teisti i ateisti.
2.p.-Za da mozhe edin den,ako se okazhe,che BOG sashtestvuva,Toj da bade dovolen ot men(makar i samo do izvestna stepen).
3.p.-ZA da draznya Iliya Kozhuharov.
TOVA E TO.

Драги Безименен,

За известно време и аз бях "в период на много голяма заетост" и затова не можех да споделям с Вас онова, което мисля по повод съобщенията Ви. Междувременно, някои участници ме изпревариха. И къде по-открито, къде по-скрито или само частично се включиха с помощ.
Драги Шон,
Драга Анастасия,
Благодаря ви!

Сега ми се налага да коментирам много Ваши мисли, Безименен. Бих желал да сторя това с всички. Но тъй като не мога да ги обхвана с едно включване, ще поставя на масата една-две.

И така, на 04.10., опитвайки се да защитите тезата си за правото Ви да използвате иначе неизвестната Ви “логика на дъждовния червей”, Вие предприемате аналогия с някои понятия в Евклидовата геометрия като “точка” и “отсечка”. (Всъщност, допускате известна грешка като говорите за “отсечка”, а очевидно имате предвид казаното от Евклид за “линия”. Все пак, мисля, че в случая това няма някакво съществено значение.)
Дословният текст на Евклид гласи: “Линия – това е дължина без широчина” (Евклид. Елементи, том І, София, 1972, с.11). Едно изречение преди това той казва: “Точка е това, което няма части”. Какъв е Вашият коментар? Припомням го: “Аз бих казал, че това е твърде невярно. Защо? Ако начертаем на една учебна дъска...” И нататък описвате как начертаната линия (отсечка) ще има ширина. Впоследствие повтаряте тези си разсъждения и за начертаната точка.
Веднага искам да Ви попитам (а това би Ви попитал и всеки учител по геометрия): “Защо сте решил, че Евклид е дал дефиниция на някакъв материално осъществим (начертан) графичен геометричен елемент?”
В математиката, и в частност – в геометрията, съществува една фундаментална договореност, която гласи приблизително следното: “Тук се борави с идеални обекти. А когато с цел някакво онагледяване ние ги материализираме по някакъв начин, то тези материализации са само някакви приближения с една или друга степен на огрубяване”. Дали при такава постановка, уважаеми Безименен, бихте разбрал, колко безсмислено е да се говори за “лупа”, която ще ни помага да видим някаква дебелина?
Съвършено различен е един друг въпрос: “Доколко ние, човешките същества, които населяваме Земята, можем да си изработим действена и не предизвикваща притеснения представа за подобни обекти?”
Този въпрос е многократно по-важен, отколкото може да се стори на пръв поглед. Така например, когато едно дете навлиза в света на математиката, когато срещу него стои страховито великият авторитет на Учителя, то няма да се осмели да го попита, как да си представи нещо, което не може да си представи. (Да не говорим за някакъв въпрос относно това, дали самият Учител някога е успял да си изработи такава представа.)
Тук бих искал да споделя, ча многократно съм се занимавал с тези напълно реални трудности. Водил съм множество разговори с математици. Искал съм да разбера в каква степен те са успявали да си изработят представи за точка, линия, равнина... Или да речем за безкрайност, за квадратен корен от отрицателно число...
Наистина, много лесно е човек да каже: “Който не може да си изработи необходимите математически представи, няма да учи математика”. Въпросът обаче е друг: "Как да направим така, че основанията за подобна реакция да бъдат елиминирани?"
В подобна ситуация си мисля, че може да се предложи следното: “Когато гледаме една (примерно) материално реализирана линия, нека да вземаме предвид само едното нейно измерение, а другото да го игнорираме”. Това изглежда по-лесно постижимо. Вероятно, защото често го правим в живота – да речем, измерваме ръста на някакви хора, но не се интересуваме от тяхното тегло. Или от интелектуалния им капацитет. Или от цвета на очите им. Въпреки че всичките тези характеристики съществуват едновременно заедно с онази единствена, която ни интересува.
Един подобен мисловен подход ми изглежда по-осъществим.
Сега на въпроса за “логиката на червея”.
Искам да Ви попитам: “Вие действително ли считате, че без каквато и да било покана за уговорка някакъв достатъчно фриволно избран от Вас израз може да бъде уподобен по аналогия с някои фундаментални понятия от геометрията?” Дори и да сте имал предвид нещо подобно, то ние, които Ви четем във Форума, не бихме могли да знаем нищо по въпроса. (Тук аз неволно отново си спомням за Вашия първи текст в тази “История от Древен Китай”, около който се оказа, че всички – и аз в частност – би следвало да знаем по някакви неведоми пътища, че Вие сте имал намерение да добавите някакъв коментар към притчата си, но поради липса на време не сте го сторил?!)

Уважаеми Безименен,
В последното си послание Вие ми обяснявате защо пишете думата “бог” с главна буква. И нещо повече – заявявате, че оттук нататък ще изписвате цялата дума с главни букви. Разбира се, Вие сте свободен да правите, каквото си пожелаете. Надявам се, обаче, да ми позволите известен коментар на основанията Ви за това.
Първо. Самата идея да се застраховате с главното Б (застраховка изложена по един достатъчно пресметлив начин, който би могъл да бъде квалифициран от някого и като цинизъм) изглежда достатъчно оскърбителна по адрес на някаква висша сила, към която би било добре да се питае чувство на априорно преклонение. Дали хора, които са склонни да постъпват по подобен начин, не би следвало да се опасяват, че един (отново ще подчертая, както сам настоявате – евентуално!) съществуващ бог, именно защото е бог, лесно би могъл да разгадае сметките им и просто да ги елиминира. Впрочем, вероятно точно такива хитреци са пуснали в употреба пословицата: “Когато минаваш през брод, помоли се на Бога, но отправи за всеки случай и една молитва към Дявола”. В търговското предприемачество този подход се обозначава като “диверсификация на капитала” – с цел намаляване на вероятността от загуби. Господин Безименен, Вие всъщност лекция по търговия ли ни изнасяте? И още – дали не би следвало от подобни съображения да започнете да пишете и дявола с главно Д? Колко му е и той евентуално (!) да се окаже някаква реалност?
Второ. Вие заявявате, че не знаете дали някакъв бог съществува или не и поради това още по-малко би следвало да сте ориентиран какво обича или не обича такъв подобен бог-хипотеза. Ами ако се окаже, че тази евентуалност мрази по безпардонен начин хората, които не са изучили граматиката на родния си език? И реши да Ви накаже в съответствие с колосалното количество грешки, които изсипвате върху единица изписана от Вас площ? Ами ако все същият евентуален бог е някакъв кръвожаден бог, който би могъл да бъде омилостивен не с някакви си смешни главни Б, а единствено с кръв? Защо да не допуснете съществуването на подобна висша сила, която по някои библейски модели би искала да се осъществите като убиец (да речем, на сина Ви или на майка Ви), за да можете с това да спечелите върховно благоволение? А защо в духа на все същите Ваши хипотези да не допуснем, че могат да съществуват няколко бога, единият от които иска едно, а другият – диаметрално противоположното. Какво би следвало да бъде Вашето поведение, ако трябва да се придържате към максимата “за всеки случай”? Впрочем, ако се върнем на Вашето главно Б, не се ли притеснявате, че то би могло да се изтълкува и като откровено безсмислен акт, след като всеки може да го стори без това да му струва каквото и да било? И така нататък, и така нататък.
Трето. Накрая, Вие заявявате, че оттук нататък ще пишете “бог” с “три главни букви” (“за да дразните Илия Кожухаров”). Ако подобно намерение не бъде изтълкувано като детински забавно в своята наивност, ако не бъде разгледано като симптом на някаква Ваша безпомощност (която всъщност е провокирала у самия Вас висока доза раздразнение), то може да се появи хипотеза за някои симптоматични притеснения от медико-диагностичен тип.

Драги Безименен,
Ще се постарая да прокоментирам и Вашите разсъждения по отношение на “истината”. Но ще го сторя на съответното предвидено място. А дотогава, все пак, бих си позволил една препоръка – върнете се и препрочетете всичките си текстове, които сте изложил досега, опитайте се да скицирате някаква графика на тяхното лъкатушене и изпробвайте едни или други изводи. Може би ще забележите някой нов повод, за “да се откажете” отново от нещо, което не сте забелязал, че Ви тежи като напълно ненужен и дори вреден мисловен реквизит.

Здравейте, момчета!
Време е за малко мъжки бой! ;-)))

Шон, упрекваш ме в липса на чувствителност , цитирам: "Po podoben povod Anastasiya reagira predi vreme dosta ostro po adres na Mariya. Mezhdu drugoto, v sluchaya tya e propusnala da proyavi sashtata chuvstvitelnost. Tova mozhe da bade razbrano – vse pak ne oskarbyavat neya." . Не реагирах, защото обещах, че приспивам учителката в себе си, пък и вече веднъж помолих да се придържаме към добрия тон и да водим градивни разговори. Не ми се иска да ставам досадна с всяването на ред във форума. Още в началото си личеше назряващия конфликт между Илия и Безимко и тово нямаше как да бъде избегнато. Между другото Илия се защитава доста добре и мисля, че няма нужда от адвокати. Между тях се създаде лично отношение и мисля, че не е редно да се месим, за да се уточнят на спокойствие. Това не означава, че одобрявам Безименните нападки. ( Ето видя ли пак я събуди - учителката.)
ОЩЕ ВЕДНЪЖ ПРИЗОВАВАМ: ДА ВОДИМ ГРАДИВНИ СПОРОВЕ И ДА НЕ ИЗПАДАМЕ В КОНФЛИКТИ . НЕКА НЕ СЕ ДРАЗНИМ И ОБИЖДАМЕ!
Мога само да добавя:
Безименен, не се нервирай толкова на Илия! Наистина е трудно когато виждаш, че те разбиват с аргументи, а ти няма какво да кажеш, но не ставай злобен от това. В един спор няма губещ и печелещ, всички печелят, защото се стига до истината.

Dragi Iliya Kozhuharov,
Zashto parvo ne zashtiti te tvardenieto si,che "martvetsat se razviva",i sled tova veche da govorim za vsichko ostanalo?Ili mozhe bi ste go izkazal samo zada sporite?
Ami haide,sporete togava.Dokazhete,che martvatsat se razviva.

Skapa Anastasiya,
Ot sporovete nikoj ne pecheli,zashtoto te nemogat da ni otvedat do istinata.
Sporat e prosto edna igra,koyato mozhe edinstveno da zadovoli nasheto EGO.
Mislite li,che ako znam sas sigurnost,che BOG sashtestvuva,to moga davi dokazha tova po nyakakav nachin.Vie mozhite li da dokazhete,che tozi svyat v koito "zhiveem" e realnost,a ne nyakakva ilyuziya?
Ako uspeete,togava i az shte vi dokazha,che BOG sashtestvuva.

Драги Безименен,

Аз вече отговорих на немалко от Вашите въпроси. Оказва се обаче, че най-напред е трябвало да защитя твърдението си, че "мъртвецът се развива". (Защо? Вероятно, единствено защото Вие така искате!) При това, трябва да разсея и съмнението Ви, че "съм изказал въпросната мисъл само, за да споря".
Как да сторя това обаче, след като в следващото послание, което сте изпратил до Анастасия, Вие заявявате безапелационно, че "sporat e prosto edna igra, koyato mozhe edinstveno da zadovoli nasheto EGO". (Дали и това е някаква поредна Ваша "преживяна истина", която е била жива, докато е стояла неизказана в съзнанието Ви, но сега, за съжаление, е "мъртва" само, защото сте я огласил?) Между другото, имам ли шанс да Ви убедя, че дори и спорът да е игра, която задоволява нашето ЕГО, това МОЖЕ И ДА НЕ Е ЕДИНСТВЕНАТА му цел? Впрочем, Вие, Безименен, успяхте ли да задоволите егото си в споровете дотук? Да речем, с обявявената програма за "дразнене на Илия Кожухаров".

Драга Анастасия,
Дали тези въпроси са от "лично естество"? Или са дълбоко принципни в някакви отношения между спорещи личности?

Драги Безименен,
В посланието си от 31.10. Анастасия Ви предложи версия за смисъла думата "развитие". Тя каза, че според нея това е "промяна от първоначалното състояние, независимо в каква посока". Между другото, до този момент Вие не сте направил никакъв коментар на това нейно предложение. Защо така? Да не би да не сте го забелязал?
Сега се питам, защо (във Ваш стил) да не Ви кажа следното: "Господин Безименен, първо споделете становището си по предложената от Анастасия дефиниция на понятието 'развитие'?" Иначе, Вашето безмълвно подминаване може да се изтълкува като неуважение към нея.
Аз лично бих маркирал, че не е необходимо "състоянието", което ще претърпява промяна, да е непременно някакво "първоначално състояние".

Господин Безименен,
Убеден съм, че двамата с Анастасия ще прочетем с интерес Вашия коментар на нейната дефиниция за "развитие".
Накрая, моля Ви, подредете въпросите си в онази последователност, в която желаете да получите отговор от мен.

G-n Kozhuharov,
Parvo bih iskal malko da se pouspokoim i da zapochnem da vodim s vas priyatelski diskusii.Ne mi haresva tova,nashite diskusii da izglezhdat kato "mazhki boj.Ako az sam v osnovata na tova,to molya da priemete moite naj-iskranni izvineniya.Ot tuk na tatak,bih zhelal da razgovaryame kato razumni sashtesva.I bez tova razumnite sashtestva sa defitsit na zemyata,zashtoto povecheto ot horata dori ne se opitvat da stanat takiva.Az zasega samo se opitvam da nesam glupav,sled kato sam osaznal,che sam tochno takav.
A sega po otnoshenie na razvitieto.
Spored Anastasiya vsyaka promyana bi mogla da bade razvitie.Togava az bih iskal da ya popitam(savsem priyatelski):
Skapa Anastasiya,mozhem li da kazhem,che kogato chovek vse poveche oglupyava,to toj razviva svoyat um?Kakto vizhdate tuk imame promyana,no tazi promyana mozhe li da se nareche razvitie?Kakvo mislite Vie po tozi vapros?

Уважаеми Безименен,

Няма нищо по-добро от това да се загърбят едни или други излишни емоции. При това, можем (поне на първо време) да не се връщаме назад, за да търсим мястото, на което е била произнесена някоя по-непремерена приказка.
И аз нямам нищо против да разговаряме като разумни същества, въпреки че, когато самите ние си поставяме квалификацията "разумни", ме спохожда усещането за нещо маскарадно. (Като казвам "ние", нямам предвид нас двамата, а изобщо хората.)

Относно "развитието".
Наистина, човек би могъл да си зададе въпроса: "Дали не е възможно понятието "развитие" да се интерпретира само в положителен смисъл?" Веднага обаче си представям съпътстващата необходимост човечеството да разполага с някаква непоклатимо закотвена координатна система на ценностите си и с неизменно ориентирани за вечни времена посоки на нейните координатни оси. Тогава бихме могли да изберем едно направление (сега внимавайте да не смесите понятието "направление" с понятието "посока" – всяко направление има две диаметрално противоположни посоки) – и така, бихме могли да изберем едно направление, да обозначим едната му посока като "развитие", да прикачим към нея знака "+" и да обявим, че тя символизира "позитивните прояви", след което да обозначим обратната посока като "антиразвитие", да прикачим към нея знака "-" и да обявим на свой ред, че тя пък символизира "негативните прояви". Такава конструкция наподобява малко или много Нютоновата представа за пространство, в което той е интерпретирал своята знаменита Механика. Около модела си за пространство Нютон е имал един-два проблема: не е успял, например, да посочи къде във Всемира би могъл да се намира абсолютният център на координатната му система, не е могъл и да посочи кой би определил накъде точно да бъдат ориентирани нейните координатни оси. Но тъй като е бил гениален учен, той все пак е построил теорията си така, че да не се налага да определя тези неизвестни положения. Или иначе казано – и с тях, и без тях, даден клас задачи са можели, а и понастоящем могат, да се решават успешно.
Нека сега се опитаме да си отговорим на въпроса: "Дали бихме могли безапелационно да определим (особено в света на човешките представи, идеи, оценки и прочие) коя е положителната и коя отрицателната посока във всевъзможните осъществяващи се около нас и в нас процеси?"
Задавате въпроса: "Дали можем да кажем, че човекът развива своя ум, когато оглупява?" Ако Вие сте приел под "развитие" да разбирате единствено "промяна в позитивна посока", естествено ще Ви бъде невъзможно да съчетаете едната половина на твърдението с другата. По същия начин не бихме могли да кажем, че става топло, когато околната температура пада. И това е така, защото в случая с "температурата", "топлото" и "студеното" човечеството си е изработило сравнително еднозначно определени представи. За съжаление, обаче, това далеч не се отнася до всички термини. Така например, бихме ли могли да обясним откъде са се взели в човешката употреба противоположните изрази: "благоприятно развитие" и "неблагоприятно развитие"? Ако "развитието" се свързваше единствено с позитивната посока на промяна, то изразът "неблагоприятно развитие" би означавал нещо абсурдно: "негативна позитивна промяна".
Драги Безименен, ако трябва да се върна към въпроса Ви за оглупяването, мисля, че не представлява проблем да се каже, че, когато умът на човека претърпява неблагоприятно развитие, то човекът оглупява.
Накрая, лично аз не бих имал нищо против, ако във Форума на Кръга положим под "развитие" да разбираме само позитивните промени в някаква област. Дали обаче няма да ни се наложи много скоро да се откажем от подобно полагане?

P.S. Анастасия може и да не знае, но има приказка, че двама мъже не могат да станат добри приятели, ако някога не се сбият. Не съм чувал да се отстоява валидността на подобно нещо при жените, но е напълно възможно това да е част от осакатеността на моите знания.

Уважаеми Безименен,

Повод за настоящите ми размишления взех от дискусията, която, макар и с прекъсвания, водите с останалите участници във Форума и която следя с интерес. Изкушавам се да си мисля, че от позициите си на преживял и изстрадал много спорове човек, както и в качеството си на дългогодишен медик, мога да Ви бъда полезен с някои бележки.
Мисля, че при всеки спор от изключителна важност е начинът, по който той се води. Психолозите отдавна са доказали, че критиката не се възприема хладнокръвно от повечето хора, а се тълкува от тях като опасност с деструктивни последици. Това може и да е по-скоро някаква тяхна интуитивна или емоционална реакция, но, така или иначе, тя е една реалност.
Хората обикновено са "убедени" в това, което мислят и правят. Когато искаме да ги променим, трябва да им поднесем "коригираща информация", а не "критика". Каква е разликата? Представяйки или обсъждайки една ситуация, възглед или дейност, трябва да декларираме, че всъщност може да се погледне на нещата и така, както гледа нашият опонент, след което да предложим да опитаме да разсъждаваме и по малко по-друг начин? За да сторим това, ние трябва да представим разумни аргументи, които да обосноват нашето предложение и да представят неговите предимства. Така, деликатно заобикаляме конфликта, който бихме провокирали чрез директна критика, която почти винаги се възприема като обидна, дори и от много интелигентни хора.
Много често, новото, което ни се предлага, дори когато е представено с необорима логика, не се съгласува с нашите формирани вече нагласи. Новата мисъл, идея или истина нерядко налага коренна промяна на нашия модел за света, изграждан с години в резултат на изстрадани добри и лоши преживявания. За повечето хора подобна радикална промяна е нежелана, трудна, а според някои психолози – дори и невъзможна, особено след 50-годишна възраст.

Уважаеми Безименен,
Ще кажа нещо, което е дежурна реплика в подобни случаи: "Когато водим спор нямаме право да нагрубяваме противника, трябва да запазим непременно спокоен тон". Квалификации и оценки от рода на "това е глупост" са една или друга форма на квалификация и оценка на личността на противника. При това, ако липсват сериозни аргументи, ние може да създадем впечатление за маниакално преследване на "победа на всяка цена". А това често говори за комплексираност, за ригидност (негъвкавост) на ума, дори в определени редки случаи и за девиантно поведение. Позволете ми тук да Ви попитам: "Как според Вас би следвало да се тълкува една декларация на желание (вероятно много искрено споделено) да дразните опонента си?"
Все пак, най-често подобно ожесточаване на спора, което излиза от сферата на разумните аргументи, е временно и преходно. И аз съм много доволен, че Вие сте осъзнал някои свои увлечения и сте поднесъл извиненията си. Разбира се, такива драматични ситуации се разиграват при всяка промяна на мисленето и поведението.
Считам обаче, че Вашата дискусия с останалите участници трябва да продължи, като аз също бих се включил оттук нататък. И нека първата ми лепта за това, освен дотук споделените мисли, да се изрази в припомнянето на една високо ценена мисъл на Зигмунд Фройд: "Гласът на разума е тих, но той не се успокоява, докато не бъде чут".

Безименен, ако ти знаеше дали съществува Бог, изобщо нямаше да искаш да ни доказваш нищо. Щеше да живееш в абсолютна хармония със себе си и нямаше да си задаваш тези въпроси в този форум, а може би нямаше и да си в това измерение. Никой не знае!
Не знам какво наричаш "този свят". Но този свят, който аз виждам не е илюзия. Не знам какво трябва да се доказва. Аз виждам материалния свят и мога да докажа, че го има, защото той може да се види, пипне, помирише и т.н. Не знам ти къде живееш. Ти можеш ли да докажеш обратното, че този свят е илюзия, а не реалност? За теб храната илюзия ли е?
Аз не приемам спора като игра за задоволяване на егото, защото не споря за да се доказвам, а за да стигна до истината. Преосмислям всеки довод, за който не съм се сетила без да се интересувам кой го е изложил и да се ядосвам, че не съм се сетила първа. И така печеля, защото много мозъци работят в една посока - моята. Когато ме обеждават в обратното - още по-добре. Ще спечелиш от спора с Илия, но това ще те оставя сам да откриеш. Може би ще стане след години.
За "развитието" се изказах вече и то важи за всеки пример, който дадеш. Щом е промяна от първоначалното състояние значи - изростяването е някакво развитие! Илия е обяснил много точно и подробно. Не смятам да се повтарям.

Илия, въпросите не са лични, а отношението - има разлика. Но това вече е минало!
За зараждане на приятелството между мъжете - странен подход за сприятеляване. Не съм го пробвала, но съм го чувала и дори съм го виждала.
Сега виждаш ли поне една разлика между мъжете и жените.
Между другото, Мария изчезна от форума. Едва ли ще станем приятелки.

Г-н Стоев, дали това което не се успокоява е гласът на разума? Аз винаги съм си мислила, че е някакъв друг глас, но не и на разума.

Анастасия,

Не знам дали мога да считам коментираната разлика между мъжете и жените за съществена. Не знам и дали съществува. Само казах, че не съм чувал за това, жените да стават добри приятелки след като се сбият. И добавих нещо много важно: "Напълно възможно е това да е част от осакатеността на моите знания".

Впрочем, мисля, че и легендата за сприятеляването на мъжете след добро ступване е само фолклорна шега. Така го и споменах – като шега.

Между другото, и на мен ми е мъчно, че Мария я няма. Чудесно щеше да бъде ако имахме някакъв неин личен електронен адрес.

Илия, само се закачам с теб! Просто съм написала точки след всяко изречение, за това не се разбира. Вече, когато се шегувам ще пиша усмивка в края на изречението ето така ;-)
Но наистина познавам хора, които след як бой са ставали приятели. Мъже.

Може изчезването на Мария да е временно. Да заложим на женското любопитство, което ще я загложди да види какво става тука ;-)

Интересно ми е какво мислиш за мисълта на Фройд :"Гласът на разума е тих, но той не се успокоява, докато не бъде чут".
Нямам точна представа за разума. Не си го представям никак. Какво е разума?
Ум и разум едно и също ли е? Сигурно звучи глупаво, но не съм се замисляла до сега за тези неща.

Закачливке Анастасия,

В е-граматиката "усмивката" не се ли отбелязваше с :-)? А с ;-) – "намигването"? Или може би – "кривата усмивка"?

Мисля, че мисълта на Фройд спокойно може да бъде приета за вярна. Гласът на разума действително е тих. Защото, ако беше силен, най-малкото щяха да го чуват много повече хора, отколкото това се случва обикновено. Вярно е и това, че той трудно се успокоява, докато не го чуят. Спомни си колко тихо е звучал гласът на Галилей, когато е подканял висшите църковни прелати на Ватикана да погледнат през тръбата му (думата ми е за неговия телескоп). Разбира се, обективността изисква да припомня и това, че след едно има-няма 350 години Ватиканът успя да чуе този тих глас и свали официално обвинението срещу него.

Питаш: "Какво е 'разум'?" На свой ред, аз се питам: "Дали да се впусна в авантюра и да предложа някакво свое определение? Или да споделя онова, което е казвал, примерно, Имануел Кант, именитият специалист по въпросите на разума?" (Тук Мария би повторила своя протест: "Само цитирате, цитирате... Нямате ли собствени мисли?")
Анастасия, ти обаче правиш задачата по-сложна. Питаш в добавка: "А какво е ум?". И още: "Ум и разум едно и също ли е?"

Нека все пак надникнем при Кант.
Впрочем, той говори непрекъснато за "разум", но не коментира "ум". А в немския език съществува известно смислово различие, което в първия момент може да създаде усещане за някакво объркване. "Разум" се изказва преди всичко с "Vernunf", произхождащо от "vernuenften", превеждано на български като "умувам", "мъдрувам", докато "ум" се изказва преди всичко с "Verstand", произхождащо (или просто обвързано с) "verstehen", превеждано на български като "разбирам", "схващам". Ерго, "разумът" "умува", а "умът" "разбира". Тук може полушеговито, полусериозно да се помисли, че в такава ситуация, по-стойностната работа е тази на ума, защото разумът може и да умува, но умът е този, който разбира.

Дали поради тази причина ние в България не се учим от малки да слагаме заедно (просто така, за всеки случай) и "ума", и "разума". С текстове като този:
"Дядо Господи, прости ми,
моля ти се от душа,
с ум и разум надари ме,
да не мога да греша.
Дай на мама, тай на тате,
здраве, сила и живот,
мир, любов на всички хора
и добро на наш народ."

И така, Кант не говори за "ум", но пък споменава друга родствена на "разум" дума – "разсъдък". (С това въпросът ти, Анастасия, определено става още по-труден.)

Ето извадки от Кантовата "Критика на чистия разум" (София, 1967): "Но под разум разбирам тук цялата висша познавателна способност..." (с.738) и "Разсъдък, казано общо, е способността за познания" (с.178). Веднага можем да забележим нещо смущаващо – на практика "разум" и "разсъдък" се оказват синоними. Дали Кант не се е объркал? Впрочем, той се е застраховал. Казал е: "Има нещо печално и обезкуражително в това, че изобщо трябва да съществува антитетика на чистия разум и че разумът, който все пак представлява върховният съд над всички спорове, трябва да изпада в конфликт със самия себе си" (с.675). От друга страна обаче е предложил определена йерархизация: "Разумът предпоставя познанията на разсъдъка, които се прилагат непосредствено върху опита, и търси единството им според идеи..." (с.623). И отново: "Ако разсъдъкът е способност за единството на явленията посредством правила, то разумът е способността за единството на правилата на разсъдъка въз основа на принципи. Разумът, значи, никога не се отнася направо до опита или до някой предмет, а до разсъдъка, за да даде a priori посредством понятия единство на неговите многообразни познания, което може да се нарече единство на разума и е от съвсем друг вид от единството, което може да се даде от разсъдъка" (с.358). И отново: "...чистият разум никога не се отнася направо до предмети, а до разсъдъчните понятия за същите" (с.380).

Сумирано: разсъдъкът е познание на първа инстанция, а разумът – на втора.

Дали да не изпробваме да поразсъждаваме върху тези мисли? Аз имам някои бележки към Кант. Дали обаче да не дефинираме нова тема, примерно: "Що е ум и що е разум?" Питам се, дали изобщо подобна тема би следвало да бъде във Форума за заблудите в религиите? Дали не би било по-добре да стартираме някой нов Форум?
Анастасия, избери ти. Ако мислиш, че можем да се задълбочим в подобна посока, може би ще е добре да отделим бъдещите разсъждения на отделно място.

Илия, това което е казал Кант е интересно. Като го прочетох си зададох въпроса: " Дали може нещо да се разбере без да поумуваш върху него?"
По интересно ми е обаче, какво мислиш ти. И щом ми даваш право на избор ще се възползвам. Нека отделим тези въпроси в друг форум. Това, обаче го направи ти, защото аз не знам как.

Драги Всички,
Не можете да си представите колко сте забавни.
Притчата в началото беше само претекст за купищата от "драга" и "драги", които се изляха във виртуалното пространство, без да кажете нищичко съществено. Очевидно е, че имате време за губене - така характерно за хора, които се имат за важни. Очевидно е също, че много харесвате това, което казвате. Тука някъде имаше един медик, нали? Докторе, тези всичките имат нужда от помощ!
Докато си скапвате клавиатурите в безсмислено потракване на тема "има-няма Бог, но дори и да Го има, Той е несправедлив (?!)" и докато препрочитате собствените си постове с чувство на ненадминато величие нека да ви кажа на какво ми приличате. Приличате ми на онези, които са се срещнали със Сатаната и са се опитали да предупредят хората за грозящата ги опасност, но по тази причина лежат в лудницата на прочутия, ненадминатия професор Стравински, който им бие една след друга инжекции с успокоителни и им обяснява, че науката ще им помогне и ще ги излекува. В същото време Сатаната прави бал в центъра на Москва – светилището на световната наука. И къде другаде би могъл да е толкова незабелязан? Къде другаде хората са толкова наивни?
Тези от вас, които са чели достатъчно, знаят коя класика цитирам. Не е притча, драги Нетипомняимето.
Тези, които не се сещат какво цитирам, да се омитат бързо в собственото си его и да търсят там решение на загадката може ли да се свърже константата на Планк със социо-генетичния възглед за еволюцията.

Между другото, Мария, има един български математик, Манев май се казваше, който доказа по математически път съществуването на човешката душа. Още крайно егоцентричния Нютон е бил на път да го докаже, но не му е стигнало времето – тогава е нямало компютри.

Уважаеми Костадине (или както евентуално се казвате),

Категоричността, с която започвате да говорите за "притчата в началото" ("...беше само претекст"), вероятно неволно издава, че Вие стоите много близко до онзи "Безименен", който е нейният автор (ако не сте и самият Безименен). Допускам, ще се съгласите, че всеки друг би употребил израз от рода на: "притчата в началото изигра ролята на...". Но, както и да е – Костадин или Безименен – някак изглежда без значение, още повече, че склонността към изблици на неделикатност в изказа е като че ли еднакво под ръка и на единия, и на другия. (За справка, "неделикатност в изказа" е само по-изискана форма, с която в някои общества обозначават някои форми на по-грубо поведение.)

Сега по същество, уважаеми Костадине.
Пишете, че всички, които са участвали дотук в този форум, "имат време за губене – така характерно за хора, които се имат за важни". И добавяте, че те "очевидно ... много харесват това, което казват". Накрая, за да не би да останете неразбран в язвителните си реплики, сте се почувствал задължен да огласите, че участниците обичат да "препрочитат собствените си постове с чувство на ненадминато величие". Уважаеми Костадине, Вие да не би да познавате всички участници и да знаете какви постове заемат те в служебния си живот? (Впрочем, дали ще посочите къде във Форума някой се е занимавал с "препрочитане (?!) на постове"?)

Междувременно, в духа на Вашето становище, че "всички тук имат нужда от лекар" бих могъл в ответ да Ви изпратя една оценка на посланието Ви от страна на мой близък лекар, чиито интереси са в сферата на неврологията, психологията и психиатрията. По стечение на обстоятелствата той стана свидетел на пристигането на Вашия текст. Тъй като обаче в случая Вие сте предпочел светът да няма лична връзка с Вас, то няма да мога да Ви препратя тази оценка, поне докато не споделите някакъв електронен адрес.

Впрочем, позата, която сте заел, не е лишена от демонстрация на самовлюбеност. (Казвате: "Тези от вас, които са чели достатъчно, знаят коя класика цитирам" – сиреч, знаят към коя каста принадлежа.) И само, ако позволите, бих Ви попитал плахо: "Дали 'класикът' случайно не е Михаил Булгаков и дали 'класиката' случайно не е 'Майсторът и Маргарита'?" Ако не съм направил някоя пределно груба грешка, то бихме могли да разменим мисли по този повод.

Уважаеми Костадине,
Считам, че от името на "Всички" мога единствено да Ви благодаря за съветите, които ни дадохте. Разбира се, тези, на които им допада да ползват компютрите си по описания от Вас начин, вероятно ще продължат да го правят. Вие, обаче, бихте могъл да споделите кои са онези Ваши занимания, при които "смислено потраквате" с клавиатурата си. Това, убеден съм, може допълнително да ни подейства отрезвяващо. И възпитателно.

Уважаеми Илия,
Изобщо не съм учуден колко много от твърденията ви са погрешни.
Не, не съм онзи Безименен, който е ПОСТНАЛ притчата. Подписвам се с истинското си име. Това е елементарно.
ПОСТ, освен всичко онова, което си мислите, че знаете, че означава, е и още нещо. Твърде повърхностно е предположението ви, че става дума за служебни постове. И съвсем погрешно. Можете да попитате някой свой приятел администратор или модератор. Това не е модерато с правописна грешка.Ако е нова дума за вас, пробвайте отново с лекаря, който очевидно се навърта често наоколо. Дали това не е свързано със служебните му задължения по отношение на вашето душевно здраве? Да не дава Господ, който Го няма. При все това грешите и по отношение възможността вашият приятел или лекуващ лекар да направи правилна преценка за каквото и да е от един единствен ПОСТ. Твърде наивно и напълно погрешно. Не уронвайте престижа на българските психиатри, те не действат толкова прибързано, както ви е казал, подвеждайки ви, някой от екипа. Всъщност не мога да твърдя със сигурност, защото нямам опит, но се надявам поне при вас да не е така.
Светът има лична връзка с мен, не се заблуждавайте. Вие нямате. Толкова нелепо е да се отъждествявате със света...
Имам братовчед, който се казва Илия. Яде много и говори малко. Ако ядете малко, то със сигурност природата е уравновесила този дисбаланс. Повтаряйки почти целия ми ПОСТ, вие си начесахте пръстите, но не казахте нищо съществено. Отново! Внимавайте с компютрите – човек, без да се усети, се вманиачава в новата си самоличност и се обърква толкова, че и психосветилищата не помагат. Има кой да попитате, както стана ясно.
Имайки предвид многото ваши погрешни твърдения, гледам малко повърхностно на изявите ви във форума. По тази причина не смятам да споделям с вас. Наистина съм малко самовлюбен, може би защото съм млад, красив, умен, силен, здрав и верен на убежденията си. Би могло да се каже, че съм материално богат. Изразявам с цялото си сърце предаността и обичта си към семейството и приятелите. Не спестявам нищо на хората, които не харесвам. Всъщност да, аз готин.
Потресен съм от попадението ви за “Майстора..”. Браво на вашия екип за бързата реакция, макар и да не ми стана ясно защо има толкова много кавички в изречението. Много е важно човек да не изглежда глупав, когато е нагърбен със задачата да раздава ум и разум на заблудените. В една толкова благородна кауза никога няма пределно груби грешки, а по-скоро пределно тъпи.
Сега остава и за Манев да споменете нещичко, ей така, за да не остане с лоши впечатления от вас. Все пак и тримата сме от един град...
Отрезвяващо? Наближават празници...
Възпитателно? Късно е...

Уважаеми Костадине,

Може би защото сте млад, все още не сте успял да изградите в себе си ясна представа за разликата между "казвам" и "доказвам". Впрочем, понякога и пораснали (преди всичко на възраст) хора избягват да доказват, защото при доказателствата обикновено излизат на повърхността разни неоснователни или противоречиви твърдения. А къде-къде по-лесно е нещо просто да се казва.

В двете Ви послания, и особено във второто, има много погрешни твърдения. (Каква изумителна ситуация се получава – Вие твърдите абсолютно същото по мой адрес.) При такова положение, ако бих бил дори най-слабо убеден, че за Вас би било интересно, бих направил разбор на много Ваши мисли: и за това кое е елементарно и кое не, и за думата "пост", и за думата "очевидно" в съчетание с фразата "се навърта често", и за "света" в съчетание с "в случая", и така нататък (в което "и така нататък" бих включил и малко опреснителна граматическа информация). След като обаче Вие заявявате, че гледате "малко повърхностно на изявите ... във форума" (тук не става ясно дали Вашето "ви" се отнася до моите лични изяви или до изявите на всички) – та, в такава ситуация мисля, че подобно усилие от моя страна би било напълно излишно.

Всъщност, уважаеми Костадине, допускам, че Вие имате някаква специална причина, която Ви е подтикнала да започнете да пишете във форума на Кръга. Бихте ли я споделил? (Защото, засега, тя по-скоро витае безплътно, без да е декларирана.) Ако удовлетворите тази моя молба, мисля, че бихме могли да разменим и по-конструктивни послания – ще е ясна задачата, която всеки от нас си е поставил. (Като в математиката.)

Между другото, относно българския математик (който "май се казваше") Манев – ще си позволя да споделя с Вас следното: преди година получих сборник със студии на Института по математика към БАН, в който имаше материал, засягащ религиозни теми, интерпретирани с математически апарат. Доколкото обаче сега съм далеч от дома си и не бих могъл (както сторих снощи с "Майстора и Маргарита") да се пресегна към библиотеката си и да направя проверка, то ще сторя това след време, след което ще Ви уведомя за фамилното име на автора. Във всеки случай обаче, не познавам лично български математик с фамилия Манев.
Независимо от всичко, ще си позволя (отново плахо) да изкажа предположението, че математиката не би могла да доказва дали съществуват неща като онова, което някои хора наричат "душа", взета в случая само като пример. Тази невъзможност е нещо съвършено различно от практиката в едни или други разсъждения за извънматематически обекти (в това число и за въпросната "душа") да се прилагат математически схеми. Те обаче не доказват съществуването на понятията, при интерпретацията на които участват. (Тук, само в скоби, си мисля, че би било удобно в човешката езикова практика да съществува и терминът "непонятие".)

Уважаеми Костадине,
Накрая бих искал да Ви помоля да споделите Вашето фамилно име. Приемам, че обръщането към някого директно с малко име е една или друга форма на фамилиарност. А аз всъщност не Ви познавам, за да имам право на подобна чест. ("Това е елементарно" – бих добавил, цитирайки Ви.)

Драги Илия,
Вие, естествено, не мислите сериозно, че някой от участниците в този безсмислен форум чете целите ви постове, нали? Поне аз не прочетох последния, защото сте лесно предвидим. Само го започнах и не искам да си губя времето, за да установя, че пак съм прав за вас. Просто прескачам поредните ви опити да блеснете с острота на мисълта, каквато вероятно ви липсва, съдейки от упоритостта ви да кажете последната дума.
Пиша ви отново, защото забравих да подчертая предишния път, че повече от половината постове са ваши!! Това ви превръща в клоуна, който излиза, за да запълни паузите, докато се подготвят сериозните участници в представлението. Може би вашите преки началници са очаквали от вас да бъдете конферансие, но не се е получило. Твърде сте недискретен. Вие сте смешникът тук, драги Илия. Предполагам, че работата ви не е лесна, а на всичкото отгоре е и унизителна в конкретния случай.
Запомнете, че в НЕТА всеки може да се представи като какъвто си иска. Много лесно се хванахте на уловката, която ви подхвърлих. Вие сте от хората, които са тесто в ръцете на такива като мен. С две три подхвърлени реплики мога да ви накарам да се поставите сам в ситуация, в която да изглеждате ту смешен, ту жалък...
Не съм млад, драги Илия. За мое огромно съжаление. До там стигнах с четенето и се отегчих от вас окончателно.

Уважаеми Костадине (ако все още сте "Костадин"),

Твърдите, че не сте млад. И добавяте: "За мое огромно съжаление". За какво съжалявате? Бихте ли развил тази, както ми се струва, неразумно изпусната Ваша реплика. (Ако позволите, тук ще Ви дам един съвет – не прибързвайте с отговора, дори и да решите да си го дадете мълком, на себе си.)

Костадине, позволете ми да споделя с Вас и още нещо – не бива да съжалявате. Вие всъщност сте твърде, твърде млад. Дори, повече от млад. (Именно за Вас написах вчера едно изречение за "пораснали (преди всичко на възраст) хора...".)

Твърдите нещо за мрежата, а именно, че "там всеки може да се представи като какъвто си иска". Костадине, какво собствено искате "да запомня"? Кое собствено е откритието, което си мислите, че сте направил, и което в някакъв порив на благородство сте решил да ми предоставите (за сведение и изпълнение)? Може би именно, защото сте млад, не знаете, че и в живота извън НЕТ-а "всеки може да се представи като какъвто си иска". И това е част от плътно обграждащата Ви действителност, която не сте успял да забележите. Наистина, мрежата създава известни условия за по-отчетлива (само)изява на определени качества, които далеч не малко хора в живота извън нея се опитват (обикновено, нескопосно) да прикрият. Така например, в НЕТ-а грубияните могат да бъдат по-груби, лъжците – повече лъжещи. И всичко това е факт поради една елементарна даденост – възможността да се остане анонимен. (Но, мое малко момче, Костадине, когато пораснете, ще научите, че така е бивало от прастари времена – страхливците и хората с панорамни комплекси винаги са търсели възможността да останат в сянката на анонимността.)

Уважаеми Костадине,
Искам да Ви благодаря за всичките Ви послания дотук. Те оформят един великолепен (би могло да се каже – христоматиен) пример за флуктуациите на определен тип психики. Могат дори да се използват, да речем, като илюстрации към университетски лекции.

Между другото, направих справката, която Ви обещах вчера. Оказа се, че съм допуснал известна грешка – изданието не е на Института по математика, а на Института за философски науки (към БАН). А студията, която имах предвид, е под името: "Иконично и математическо моделиране на някои религиозни християнски догмати". Авторът е Чавдар Найденов. (Вж.: Union of Scientists in Bulgaria, Bulgarian Academy of Science – Institute of Philosofical Sciences – Interdisciplinary Research Group on the Methodology of Mathematical Modelling (MMM), Interdisciplinary Research Group on Logical Systems and Applications (L&A). "Methodology of Mathematical Modeling", part IV, Sofia, 1994, p.207-215.)
Костадине, с удоволствие бих се запознал с изследванията на споменатия от Вас математик Манев, изследвания в които той доказва "по математически път съществуването на човешката душа". Нужно би било само да ми посочите (евентуалната) публикация. А ако решите да проявите и малка доза добрина като ми осигурите възможност за среща с този човек (твърдите, че "все пак и тримата сме от един град..."), ще Ви бъда дълбоко признателен.

Уважаеми Костадине,

Прочетох с интерес Вашите три опита да влезете в дискусия и да регистрирате някакво отношение. Търсих с ЛУПА да открия някакви аргументи, които да оборват една или друга теза. Но освен лични нападки и саркастични словоизлияния по отношение на участниците в дискусията тук не можах да открия нищо друго. Изключително доволен ще съм, ако в някой бъдещ ваш постинг обясните причините, поради които екзистенциалните въпроси, които занимават участниците, Ви се виждат смешни, отегчителни и безсмислени.
Знам, че емоционалните хора възприемат всеки проблясък на човешкия разум като нещо досадно, защото те предпочитат да преживяват живота, вместо да го осмислят. Но всяка емоция, особено в нейните бурни форми на изразяване, стеснява полето на разума. А той е единственият ни инструмент, с който можем да се ориентираме в света и да отстраняваме заблудите в живота си.

Преди време бях цитирал една популярна мисъл на Фройд: "Гласът на разума е тих, но той не се успокоява, докато не бъде чут". По късно Анастасия ми зададе въпроса: “Дали това което не се успокоява е гласът на разума?” И бе добавила: “Аз винаги съм си мислила, че е някакъв друг глас, но не и на разума”.

Драга Анастасия,
Уважаеми Костадине,
Със сигурност има и други гласове, които не се успокояват, докато не бъдат чути. Един пример в това отношение са ГЛАСОВЕТЕ НА ЧОВЕШКИТЕ ЕМОЦИИ. Но това, което ги отличава от гласа на разума, е че те са по-кресливи, защото като не разполагат с логика, крясъкът им остава като единствен аргумент.

Сега ми се иска да поставя един въпрос, на който отдавна се мъча да намеря отговор: “Защо хората изпитват тревога пред чуждото знание? Защо не се решават лесно да отнесат поне зрънце от него? Дори и само с цел да го използват срещу онзи, който ги е уплашил с ерудицията си?”

Г-н Костадин,

Вие тук се явявате в ролята на критик и съдник!?
Цитирам: "Твърде сте недискретен.... Вие сте смешникът тук...." Мога да продължа с цитатите, но не смятам, че има смисъл.
1. Много често критици стават неуспелите писатели. (Сигурен съм знаете.)
2. "Не съдете, за да не бъдете съдени". (Ясно от къде е цитатът.)
3. Тук няма нужда от самозвани критикари, а от хора търсещи истината.

Това, което искам да кажа, е, че не става ясно (може би не само на мен) с каква цел сте изписали толкова много редове по-горе - ТОЧНО в този форум. Опитвате се да покажете, колко сте умен? Но давате ли си сметка, какъв резултат постигате? Честно казано, от вашите излияния аз не научих абсолютно нищо, за което искрено Ви се сърдя (Вие губите моето време).

В случай, че не знаете - целта на форума е: чрез дискусия да се стигне до "истина", някаква форма на знание, информация или както там искате го наречете.(Ето защо, ТУК Вие за мен сте абсолютно безполезен.) В коментарите ви има само голословни твърдения, базирани върху "нищото", и демонстрации на "високата" ви класа (което, знайте, дразни изключително много и не носи никакъв положителен резултат). Между другото, каква може да е "класата" на един лъжец? Цитирам: "в НЕТА всеки може да се представи като какъвто си иска. Много лесно се хванахте на уловката, която ви подхвърлих". Или - какъв може да е моралът на човек, който заявява (цитирам): "Вие сте от хората, които са тесто в ръцете на такива като мен"?

Макар че може да съм по-млад от вас, приемете един съвет: Не се правете на такъв, какъвто не сте или не можете да бъдете!!

В резултат:
1. Действията ви няма да бъдат лъжливи.
2. Ще бъдете по-полезен за вас самия (няма да ви се налага да играете излишен театър, който, ако не сте учил за актьор, вероятно силно ще ви изтощава). Според мен, главната причина за вашето участие във форума е силното ви желание да почуствате егото си погалено - смешното тук е, че сам си го галите. :P):P):P)

И така бих Ви помолил: Преди да направите някой следващ коментар, информирайте се все пак за целта на този форум, а и на Кръга като цяло.

P.S. Дори на себе си се сърдя, защото вероятно си губя времето с Вас.

Здравейте и поздравления за добрия сайт и форум!
С огромно удоволствие прочетох всички публикации по темата "Заблудите в религията" и ви приветствам за достойното и сериозно начинание.
За никой не е тайна, че религията е най-сериозната машина за масово промиване на мозъци и управление на човешкия потенциал. А това, че някои хора не искат или не могат да преглътнат този факт, си е единствено и само техен проблем. От лични наблюдение съм забелязала, че такива хора обикновено:
- слушат, без да чуват;
- говорят, без да казват;
- четат, без да научават;
- напъват се, без да раждат;
Питам се, защо тогава изобщо си правят труда да говорят, да слушат, да се напъват и да четат? Толкова много усилия за едно заяждане от най-ниско качество?

***
Аз, лично, много се смях на постингите на Костадин. Коце, благодаря ти от сърце. Нека всички видят и прочетат усилията на безсилния човек - човекът, който не разполага с никакви аргументи, но твърдо е решил да разбие стената със собствената си глава и да направи постиженията на науката на пух и прах. Жалко за главата - можеше да се използва за по-добра и продуктивна кауза. Жалко и за теб, Коце, защото вместо да правиш това, можеше да използваш очевидно по-умният от теб човек - г-н Кожухаров, за да прелееш малко знания в главата си. Вместо да се луташ в джунгла от думи и "оригинални" фрази, можеше да комуникираш ефективно и в крайна сметка да станеш по-умен. Или не искаш? Ако е така, мястото ти не е тук - защото тук се събират хора, за да научат и да станат по-умни. Целта на този форум е да се обменят идеи, да се разговаря, да се търси истината и да се върви напред. За заяждане, перчене и оригиналничене има други места, които ти като веща персона в нета, със сигурност знаеш, но предполагам, че там има по-добри от теб и затова си се приютил тук. Нищо, стой си, разсмивай ни, ние сме благородни хора - ще ти дадем този шанс...

*****
За Илия Кожухаров: Г-н Кожухаров, възхищавам се на вашето търпение и отношение към Костадин, независимо от неговият циничен и подигравателен тон. Поздравявам ви за това, че сте над тези неща. Продължавайте да пишете, вашите материали са много интересни и издържани във всяко едно отношение. Успех!

Г-н Безименен,
Вие започнахте с притча. Целта на онзи, който използва притчата като начин за доказване на нещо е, не да внушава, а да помогне на слушателя да мисли и сам да достигне до правилния отговор. Съмнявам се обаче, че Вашата цел е тази. Освен това притчата не засяга личността, а съвестта ù. Обикновено, когато човек е разобличен, в него заговарят два гласа – на съвестта и на егоизма. Когато надделее вторият, вече и личността се чувства засегната. С последното, Г-н Кожухаров, отговарям и на Вашия въпрос: “Къде да намеря истината?”. В съвестта, разбира се, но само ако е будна, а не заспала. Така човекът има шанс за спасение.
Несъзнателно Безименния чрез притчата постигна точно това – предизвика размисъл в мен. Човекът в нея, определен за християнин, трябва да е дошъл от някъде, а онзи в кладенеца, да е паднал преди това. Кой определя от къде да дойде някой, къде да отиде, какво да носи? По какво се разбира, че последният е християнин, освен по собственото му твърдение или по това на разказвача. Наистина християнин ли е той или авторът просто е бутнал единия в кладенеца, а после е лепнал етикети на преминаващите, като на единия от тях пише “християнин”.
Г-н Безименен, знаете ли кой е истински християнин?
Г-н Кожухаров, Вие информиран ли сте? Качеството на информацията, която притежавате се определя от начина, по който я ползвате. Мъдростта обаче е съвсем друго нещо. Знаете ли, че в основата на мъдростта стои страха от Бога. Но Вие не вярвате в Него, нали?!
Какво представлява информацията? Ако приемем значението на думата на латински език (във формата, плъзгане по повърхността, без достигане до същността), тогава излиза, че приемаме единствено надписа на етикета. От опит обаче всички знаем, че не винаги етикетът отговаря на съдържанието.
Безименен, Вие дори не сте информиран, така че това не се отнася за Вас. Говорите за врагове – омраза, но Исус никъде в притчите не определя някого като мразен от Него. Освен това, ние не определяме враговете си, те сами се определят като такива с отношението си към нас. Аз обичам някого и имам отношение, определено от това ми чувство. Той обаче ме мрази, и съответно делата му към мен се определят от тази омраза. Кой на кого е враг в този случай и защо? Защото аз го мразя, или защото той мрази мен?
Пишеш за удари по бузата, но никъде Исус не говори за бузи. Казва “страна”. Гледате материалистично, а не всичко в нашия живот е материя. Мъката какво е, материална болка ли? Боли Ви зъба на душата, така ли?
“Ако Ви ударят по едната страна, подайте и другата.” Може ли да погледнем ситуацията така – приемаме, че съм човек, който силно вярва в една идея и милее за Вас по тази причина. От там – искам да Ви помогна, защото вече сте паднали в пропастта – сам го казахте. Какво последва? Отвърнахте ми с удар. Спрях ли? Не, отговарям Ви – подавам и другата си страна. Може да отвърнете както прецените, например, да ме ударите и по нея. С това унижавам ли Ви? Представете си друго – Ваш приятел, на когото държите, в момент на слабост от негова страна, Ви прави гаден номер. Това не е ли удар по страната Ви? Понеже го обичате, не му обръщате гръб и идва момент, когато пак му се доверявате. Това не е ли подаване на другата страна. Как мислите, дали той би се почувствал унизен и засегнат от доверието Ви? О, той може да има угризения на съвестта, но те не са чувство за унижение така, както си го представяте.
Искате да Ви помогна да се спасите, разчитайки на това, че съм християнка. От къде е толкова явно това? Защо разчитате на спасение, дошло чрез мен от моя (мой условно казано) Бог, в Когото Вие не вярвате, а освен това, за да бъде някой спасен, трябва той сам първо да види, че е загазил и че се нуждае от спасение, а след това да поиска да бъде спасен. Но за да има първо и второ, трябва да има вяра в Спасението.
И най-важното - аз не мога да Ви спася. Не мога и да тръгна да спасявам някого, за да спася себе си. Първо нас ни спасяват, и второ, ако помагаме на хората около нас да бъдат спасени, и на нас ще ни се даде спасение. Вие не вярвате в спасението, нали?
Заблудите в религията. Колко религии има? Защо са толкова много? Защото всички горим от желание да бъдем авторитети, да бъдем слушани, вниманието на другите да е приковано към нас. Имаме претенцията, че познаваме истината и можем да даваме дефиниции за нея. Интересното обаче е, че ако някой представи аргументи, които да оборват нашата теза, тогава кривваме, твърдейки, че няма абсолютна истина. Принципът какво е? Според Вас, защо сме толкова “раз-вити” навътре? Защото в един момент всеки си изгражда негови си принципи (удобни оправдания, които подхранват приятните за егото му чувства). Говорим на един език, а не се разбираме. Всеки е бог за себе си и изповядва собствената си религия. Няма го единният критерий, който да обединява хората с единна ценностна система. Емоциите и чувствата обуславят това, което се оказва, че сме. Предаваме на децата си не наследство от добродетели, а компромисите, които растат от поколение на поколение в геометрична прогресия. Представете си, от Адам и Ева до сега, колко багаж сме събрали. Е, Кой е Истината? Този, Който ни е дал свободната воля да си живеем така, както си искаме и да си вярваме в това, в което си искаме, въпреки силата и мощта да ни смачка само с мигване, ако пожелае? И защо? При какво условие някой много могъщ човек не налага насила волята си на онези, които са зависими от него?! О, да, трябва да поясня – не става въпрос за теб, нито за теб. Вярно, че си мислим, че сме си богове, но за Единия, за Когото всички споменават - нищо, че не вярват в Него -, че е на високо, че е в облаците и т.н., ми е речта.
Г-н Кожухаров, извън контекста на горното, Вие за мен сте наистина ерудиран човек, с много опит и широки възгледи. Сигурна съм обаче, че въпреки знанията, които имате в изобилие, остават много въпроси, на които не можете да намерите отговори. Прави ми впечатление, че голям процент от хората вярват в нещо, в някаква сила, в свръх разум, в космически сили, в силата на знанията и пр.. Всеки си е избрал по нещо, взето от някъде, нагласил си го е удобно и то се превръща в негова религия. Нали знаете, пак от латинския език, значението на думата религия (свързвам отново). Мисля, че в нас е заложено да търсим онази връзка, която нашите праотци или ние сме прекъснали, но с времето, сякаш сме затънали дотолкова, че вече и очите ни не се виждат от дупката, а от там и ние самите не можем да различим въжето от змията, понеже сме ослепели. Да, ще попитате за моята религия. Нямам си такава. Аз вярвам в Някого, а не - в нещо.
Бог е не-сътворен, г-н Безименен, не знаете това, нали? Не мога да го обясня така, както не могат да го обяснят, откакто е възникнал живота, поколения учени и авторитети.
Темата на този форум трябва да се преименува в: “Заблудите, които имаме за религията”.
Да, г-н Безименен, определям се като католикиня! Едва ли нещо друго Ви наведе на предположението, оказало се вярно, освен, може би, червената лампичка, мигнала за малко във Вас. Знаете какво имам предвид, нали?
Религията – в истинския смисъл на тази дума - може да ни заблуди. Ние обаче и без това го правим с удоволствие.
Кажете ми, г-н Кожухаров, от къде на къде ще говорите за развенчаване на заблуди, след като не познавате Истината? Прави ми впечатление начинът, по който доказвате твърденията си – аргументите Ви са цитати на нечии мисли, чиито автори смятате за авторитети. Не, това не е Истината, Която Е. Просто избирате удобния или харесван цитат, или приемате идеята, която съвпада с разбиранията Ви.
Опитвам се да разбера каква всъщност е целта на този Ваш Кръг, скрита зад идеята да разобличава заблудите и да помага на хората да “влязат в правия път”. Знаете ли, кое не е наред? Това, че не можете да развенчавате заблуди, защото не можете да ги различавате, а не можете да ги различавате, защото не познавате Истината. Нагърбили сте се със задача, непосилна за Вас като доказвате, че се мислите за непогрешими, за богове. Имам основание да мисля, че някой стои зад всичко това, а той едва ли е Единия. По скоро е онзи, който царува в света, заедно със своите служители. Няма човек, достигнал до Истината в пълнота, защото Тя е Път, по който вървим през целия си живот. Нещо повече, не всеки избира да върви по този път, не всеки го извървява до край. Не е страшно, когато не познаваш Истината, фатално е, когато не искаш да Я познаеш. За какви заблуди тогава говорите?!
Прави ли Ви впечатление, че, когато се заговори за развенчаване заблудите на религията, има най-много участващи? Знаете ли защо? Защото никой не си вярва до край; че колкото и да му се иска да е самодостатъчен, все пак не е. Не го оставя на мира не гласът на разума, а гласът на съвестта.
Г-н Кожухаров, Вие имате много силна мотивация, за да правите всичко това, но тя със сигурност не е продиктувана от любов към Истината. Имате съвест, надявам се, попитайте я дали греша! На мен няма нужда да отговаряте.
И накрая, г-н Кожухаров, позволете ми да Ви направя една корекция по отношение на употребяваната от Вас учтива форма. В урока за граматични норми от Учебника по български език за VІІІ-ми клас, четем следното: “Според установеното правило във формите за учтивост, миналото деятелно причастие се съгласува с подлога граматически, а миналото страдателно причастие и прилагателното име се съгласуват логически. (“Вие сте помолили”, а неправилното е: “Вие сте помолил или помолила”. Но: “Вие сте отзивчив” – за мъж; и “Вие сте отзивчива” – за жена. Неправилното е “Вие сте отзивчиви”, когато се отнася за мъж или жена)”.
Надявам се това уточнение да Ви послужи, за да не изпадате повече в смешни ситуации.
Тук обаче бих желала да вметна нещо важно. Неспособността Ви (или нежеланието) - въпреки че сте университетски преподавател - да употребявате правилно учтивата форма, ме навежда на мисълта, че, дълбоко в себе си, Вие всъщност не уважавате истински Вашия събеседник. Този малък нюанс само доказва гореизложеното от мен. Питам се, как е възможно това? Та нали Вие претендирате, че се стремите към истината?! Какъв е Вашият обективен критерий, чрез който да достигнете до истината, след като от “зоркия” Ви поглед е убягнало нещо толкова елементарно, но същевременно толкова важно за едно нормално и пълноценно общуване?

Истината не се ражда в някакви си спорове. Те не могат да бъдат градивни - чрез тях не се постига нищо. Обмен има между хора, които споделят нещо общо, без да налагат на другия приемането на тяхното мнение. Освен това, те желаят да се вслушват един в друг, като най-вече имат искреното намерение да достигнат чрез истината до съгласие. При хора, които си имат своя истина, това не може да се получи. Все едно да си разменят продукти: един мери в килограми, а друг - в сантиметри. Как обаче да се разберат, след като мерките им са различни? Възниква спор, но, как в него ще се “роди” истината, след като всеки си държи на своето?!
И накрая се осмелявам да Ви изпратя един малък подарък, предвид настъпващото Честване, което би трябвало да ни подготви за Идните събития, предшестващи възцаряването на ЕДИНИЯ.
Понеже знам, че преподавате и Полифония в АМТИ, великолепното изпълнение на прочутия покаятелен Псалм 50 (The Tallis Scolars), композиран от католическия свещеник падре Грегорио Аллегри (1582-1652), би могло да Ви помогне да осъществите толкова “жадувания” “мост” между Вас и ИСТИНАТА. Надявам се в този случай да не подходите само като специалист, а преди всичко като човек, който цени красотата и най-вече онова, което се “крие” зад нея.

Скъпа Мария,

Искрено Ви благодаря за появата Ви отново, както и за пространното Ви послание. За съжаление, след като не Ви познавам, се налага да си изграждам някакъв образ за Вас, но държа да знаете, че в него се вписват черти на човек, към когото се улавям, че изпитвам симпатия. Дано не изтълкувате думите ми превратно – имам предвид симпатия, породена от усилието Ви да търсите аргументи в защита на каузата Ви. Това във всички случаи ми се струва позитивно.

Сега ще се опитам да споделя онова, което мисля по отделни пунктове от Вашия интересен текст.

Първо. Винаги, когато се повдигне въпросът за използването на притчи, поне за мен се отваря сериозен дискусионен проблем. Питам се (а съм питал и други, но за съжаление, досега не съм получавал удовлетворителен отговор): "Защо се е формирала такава практика, щото при излагането на една религиозна доктрина да се използват притчи?" Така или иначе, притчата е художествена форма, в която основно се прилага алегорията, сиреч актът на иносказателното. И ако приемаме, че то може да бъде оправдано при проявите на изкуството, то кому е било необходимо да се използва при излагането на материя, която претендира да има фундаментално важно житейско значение за всеки отделен човек. В крайна сметка, при всяко иносказание се отваря вратичка или дори широка порта за някакво различно тълкувание спрямо онова, което е имал като замисъл авторът. Е, пита се в задачата, кому е необходимо да се залагат подобни капани? Този въпрос може да се разшири до още по-пространния: “Защо на религиите им е така дълбинно необходимо изкуството и различните негови проявления?” Мога да придружа този въпрос с един друг, противоположен: “Защо, примерно, на математиката или физиката не са им необходими патериците на музиката, на архитектурата, на театъра, на изящните изкуства?”
Мария, дали бихте приела да отворим нова тема – да речем, “За религията, притчите и изкуствата”? Дали бихте била един сериозен участник в нея?

Второ. Казвате: “...притчата не засяга личността, а нейната съвест”. Мария, искам да Ви попитам – дали казаното от Вас означа, че приемате съвестта като нещо отделно от личността; и ако отговорът Ви е “Не”, то тогава не мислите ли, че щом нещо засяга съвестта, то автоматично засяга и личността? Аз лично мисля, че съвестта е компонента на личността – или, казано с термините на теорията на множествата, съвестта е подмножество на личността.

Трето. Мария, благодаря Ви за отговора, с който ме насочвате към мястото, където мога да търся истината. Но все пак, не трябва да се забравя, че преценката относно това дали нечия съвест е будна или заспала е нещо изключително проблематично. На не малко хора съвестта им сънува, че е будна. Възниква въпросът: “Възможно ли е такива хора да разберат, че съвестта им сънува?” Между другото, много Ви моля да не приемате последните ми думи като някаква язвителна реплика. Аз действително разглеждам този въпрос като сериозно интелектуално предизвикателство. Ето например, ако допуснем, че Вие, от една страна, считате своята съвест за будна, а от друга – и аз своята за не по-малко будна, то тогава (като търсим истината в будните си съвести), защо откриваме различни истини? Единственото, което ни остава при такава ситуация, е да обявим отсрещната съвест за заспала, но дали с това, че сме поставили някакви етикети, ще сме постигнали някакъв напредък? Ерго, трябва да търсим някакъв друг механизъм, а може би и друг източник на истината.

Четвърто. Отваряте въпроса за спасението на човека. При това, не е необходимо да се гадае относно това, спасение от какво (приписано ни!) грехопадение, имате предвид. Разбира се, и тук бих Ви предложил (ако сте съгласна да бъдете един постоянен участник) да отворим отделна тема – примерно, “Размисли за така наречения ‘първороден грях’”. Мисля, че по такъв начин ще облекчим ориентацията на всеки попаднал в този форум.

Пето. Мария, питате Безименен “по какво може да се разбере, че описаният в притчата му като ‘християнин’ наистина е християнин?” А по какво може да се разбере, че описаните в библейските притчи неща не са “просто бутнати” тук или там от техните автори?

Шесто. Идеята Ви да обвързвате мъдростта със страха от някакъв бог естествено не е лично Ваше откритие. Ето го поне един от източниците: “Начало на мъдростта е страхът Господен; (добре разумяват всички, които се водят от него; а благоговението към Бога е начало на разбиране) само глупци презират мъдрост и поука” (Библия, Книга притчи Соломонови, 1:7).
(Между другото, и в скоби – искам да Ви попитам: “Защо сте склонна да упреквате другите за това, че цитират често чужди мисли, при положение, че във Вашите послания е пренаселено от чужди мисли?” С една малка особеност, че сравнително рядко посочвате първоизточника.)
Мария, не Ви ли се струва, че представата за мъдростта, такава каквато сте я посочила, е валидна, общо взето, само за религиозните хора. Аз например бих могъл да насоча мислите Ви към това, че в основата на мъдростта стои страхът от незнанието, от глупостта, от неистината, от заблудата... Но това ще бъде моята представа за “основата на мъдростта”. Ето защо, на Ваше място не бих употребил формата: “Мъдростта е...”. Бих казал: “Според еди-коя си доктрина, мъдростта е...”. В противен случай, казаното може да се приеме като опит за реклама на вероизповеданието Ви, при това – реклама с привкус на претенция за непререкаема истина от последна инстанция. Подобно усещане имах преди време в дискусия с един католически свещеник. (И трябва да Ви призная, че понякога изпитвам желание да я публикувам, за да мога да отбележа някои константни характеристики на определен тип безкритично мислене, на което обаче не му е чуждо стремлението към самореклама.)

Седмо. Искрено съм заинтригуван от поясненията Ви за думата информация. Между другото, представката “in-“ в латинския език може да създаде проблеми, защото (както се е просмукало в тълкуванието ви, но без да сте му обърнала полагаемото му се внимание) в някои случаи тя има характера на “без-“ или “не-“, а в други – на “във”. Така, латинското “informis” означава: “който няма приличен образ или вид”, “неоформен”, “безобразен”, “грозен”, но в същото време “informo” означава: “давам образ или вид на нещо”, “изобразявам”, “представям си нещо”, “съставям си понятие”, “описвам”. Защо в такъв случай да приемаме вашето тълкувание за “плъзгането по повърхността”? Освен това, нали Вие задавате въпроса си за моята информираност към днешна дата, а не към времето на римската античност? В такъв случай, защо да не се възползваме от смисъла, който думата “информация” има днес? И ако тя има чужд за българския език произход, то нека да се осведомим, какъв смисъл се влага, примерно, в английския език за: “’inform’ – give somebody knowledge (of something)” (“да се даде някому знание (за нещо)”); “’information’ – facts told, heard or discovered” (“съобщени, научени или открити факти”). Справка – Oxford Advanced Learner’s Dictionary.
И така, оказва се, че свързването на понятието за информация единствено с "нещо повърхностно", със съдържанието на някакъв "етикет" е поне малко прибързано.

Осмо. Мария, мисля, че онова, което би могло да бъде по-важно за Вас, се отнася преди всичко не до това дали вярвам или не вярвам в нещо, а до това какво мисля за вярата изобщо. По стечение на обстоятелствата вече съм изложил вижданията си по този въпрос в публикацията в настоящия сайт под надслов: “Вярата като синоним на незнанието” (І част) – вж. "Области на активност" / "Религия". Ще Ви бъда искрено признателен, ако успеете да намерите свободно време, за да се запознаете с нейното съдържание, след което да споделите критичните си бележки.

Мария,
Сега искам да изпрося позволението Ви да спра тук – бях два дни в командировка, имам да уреждам редица административни ангажименти, а вече минава полунощ. Моля Ви и за още нещо – изчакайте да Ви изложа мнението си и по останалите, засегнати от Вас въпроси, за да може, ако решите да ми отговорите, да вземете предвид и онова, което имам още да споделя с Вас.

Скъпа Мария,
Ето част от продължението.

Бях изключително трогнат, когато днес нарочен куриер донесе в кабинета ми Вашия “малък подарък” – диска със записите на Грегорио Алегри и Джовани Пиерлуиджи да Палестрина. Прослушах и “Miserere”, и “Missa Papae Marcelli”. И едва след това сядам, за да продължа вчерашното си писмо до Вас. Държа да знаете, че ще имам този Ваш диск като “много голям и ценен подарък”, защото съм убеден, че сте ми го изпратила с най-добри чувства. (За съжаление, няма да мога да доловя каквато и да било връзка с някакво “настъпващо Честване, което би трябвало да ни подготви за Идните събития, предшестващи възцаряването на ЕДИНИЯ”, просто защото по понятни причини ще пропусна и честването, и подготовката – те просто не са за мен.)
Все във връзка с подаръка, за който отново и отново Ви благодаря, бих искал да споделя с Вас, че лично на мен “Missa Papae Marcelli” на Палестрина ми харесва повече.
Колкото до надеждата Ви, че ще успея да подходя не “само като специалист, а преди всичко като човек, който цени красотата и най-вече онова, което се ‘крие’ зад нея”, трябва да напиша:

Девето. (И да започна да Ви ядосвам, разочаровам и вероятно отчайвам с второто действие на моето послание. Дали ще успея да го завърша днес?)

Мария, първо искам да Ви разкажа една приказка, която може и да Ви е позната – поне аз я знам от студентските си години:
“Някакъв човек изпаднал в дълбоко отчаяние. И решил да се самоубие. В последния момент му хрумнало да излезе навън и да се поразходи за последен път. Тръгнал безцелно. И някак неусетно бил привлечен от шумна весела музика, която идвала от един близък площад.
Когато се оказал на въпросния площад, човекът открил, че там някакъв цирк бил опънал шатра. Всичко наоколо било в светлини, отвсякъде идвали хора, бързащи да влязат под цирковия купол. И отново неусетно, човекът се оказал вътре в цирка.
Програмата била увлекателна. Накрая, най-много овации събрал един клоун, който така разсмивал публиката, че тя многократно го изваждала на бис. Все пак, в някакъв момент представлението свършило. Кандидат-самоубиецът до такава степен вече бил забравил за своето намерение, че след като излязъл, спрял се пред първата лавка с лакомства, почерпил се порядъчно, спрял се пред едно стрелбище, пострелял, спечелил много награди. И след като надникнал във всички павилиончета, разположени около цирка, тръгнал да се прибира.
Подсвирвайки си бодро, най-ненадейно, в близката градинка, видял на една пейка седнал мъж, който държал клюмналата си глава с две ръце и видимо изглеждал потънал в покруса. Спомняйки си изведнъж за скорошното си отчаяние и за намерението си да се самоубива, нашият познайник поседнал до скръбния мъж и най-съчувствено му разказал как и той самият преди има-няма два часа бил в същото състояние, как бил решил да се самоубива, но как излязъл да се поразходи за последно, как попаднал в цирка, където в края на програмата един невероятен клоун така го развеселил, че – ето на – сега той едва си спомнял за намерението си и можел единствено да посъветва всеки тъжен човек да си купи билет за цирка и да изчака последните номера на клоуна. Тук тъжният мъж вдигнал глава и просто казал: ‘Приятелю, аз съм клоунът’.”

Мария, дали има нужда да обяснявам, защо разказвам нещо, което може да бъде уподобено на притча, или направо да Ви кажа: “В случая с красотата – аз съм клоунът”. И да добавя: “Все пак, отбирам малко от правене на красота, знам какви хора понякога правят красотата, но най-важното – знам и това: за какви цели най-често се използва красотата”.

За съжаление, романтична илюзия е това, че красотата може да помогне някому да постигне истината. През дългата история на човечеството, красотата е помагала толкова много, щото с нейна помощ огромни маси хора да бъдат въвеждани в заблуждения, че би могло да се помисли: “Вероятно само понякога, вероятно едва ли не по погрешка, понякога се е случвало така, че в нейно обкръжение някой е достигал до истината”.

Всъщност, Мария, ако се вгледаме внимателно, вероятно ще открием, че между наличието на (някаква) красота и проправянето на път към истината не се забелязва никаква връзка. Поне за мен, с моите 55 години, представата за истината е това, което е записано тук в сайта в “Области на активност” / “Обозначения, дефиниции, аксиоми и първи теореми”: “Под истина се предлага да се разбира всяко претендиращо за валидност твърдение, въз основа на което се формират сбъдващи се прогнози”. Нека сега се опитаме да си помислим за нещо красиво – да речем, за някой изящен орнамент, стилизиращ някакво цвете. Нека мислено го сложим пред себе си и да се опитаме да си представим как с негова помощ тръгваме по път, който ще ни отведе към някоя истина. Колкото и дълго да мислим, ще установим, че не можем да видим никаква траектория. Обратно, в най-добрия случай, ще открием (а това са го открили много, много преди нас), че като използваме красотата можем да измислим начин с нейна помощ да скрием, примерно, някаква грозота, сиреч – част от някаква истина. И толкоз. И нищо повече. А ако са ни необходими примери – достатъчно ще бъде да се пресегнем за нещо близко, нещо което имаме под ръка.

Впрочем, за да съм максимално обективен, тук би трябвало да допусна и някакъв огледален сценарий, при който една или друга грозота скрива някаква красота, която е част от някаква истина. И при подобен случай обаче, би следвало лесно да се проумее, че по идентичен начин и грозотата не може да предложи път към истината.

Впрочем, мисля, че би било интригуващо да си зададем въпроса: “Защо някой някога е решил, че красотата може да помогне да се открие истината? И защо, да речем, не се е появила идеята, че на мястото на красотата може да стои грозотата?” Ще се опитам да надена кожата на евентуалния откривател на идеята – ще се опитам да предложа хипотеза. И така, дали подобно хрумване не се е появило поради това, че както при досега с красотата, така и при досега с истината, изпитваме някакво силно сходно чувство на радост, на въодушевление, на удовлетворение? Дали именно в такъв случай не ни хрумва идеята, че, примерно, ако възбудим с нещо красиво въпросната палитра от чувства, то, веднъж появила се, тя автоматично ще освети някакъв евентуален обратен път от себе си към някаква истина – просто само защото в някои други случаи някаква истина е провокирала същата емоционална палитра?
В един най-общо допустим план подобен сценарий не би следвало да се изключва. Но къде са доказателствата за неговата истинност? Поне аз не ги знам. Напълно възможно е, това да се дължи на някаква моя неосведоменост. Но ето, тук, в този форум, някой може да поднесе нужното доказателство.

Мария, мисля, че на това място се очертава обширна територия за размисъл. При това, както ми се струва, тя може да се третира като освободена от бремето на някаква религиозна обвързаност.

Следва продължение.