Re: Конкретни религиозни заблуди
Posted by:
Илия Кожухаров (IP Logged)
Date: August 17, 2006 10:22PM
Дали текстът от 16-08-06 13:35, е написан от господин Георги Георгиев, комуто отправих на 16.08.2006 12:26:30 покана чрез Atol.bg да посети сайта на Кръга и да се запознае с онова, което се пише там?
Ако това е така, то казвам на господин Георгиев своето „Добре дошъл” и му поднасям признателността си за проявената отзивчивост да сподели някои свои мисли.
И така, господин Георгиев, разлятата от някои хора „боза” (както сте намерил за необходимо да се изразите) действително пречи човек да се запознае с онези текстове, в които се дават примери на конкретни заблуди. А доколкото сте разполагал и с по-малко от час, това видимо допълнително Ви е затруднило. При желание от Ваша страна обаче аз мога да Ви предложа съответни препратки.
За съжаление, към настоящия момент, не мога да знам дали Вие имате намерение да водим някакъв сериозен разговор или сте включил Вашето послание единствено, за да обявите на онези, които ще прочетат текста Ви, КОЕ КАК Е, след което да се възползвате от услужливия съвет на един от коронованите автори на „съобщения от личен х-р”, който месеци наред все се пита „защо ли влиза в този сайт, за да си губи времето”, след което отново влиза, за да попита (отново себе си и отново публично, досущ като в глуповата пиеса) „защо ли влиза...”.
Предлагате да се предявяват „конкретни обвинения към конкретни изповедания”, а също и към „конкретни хора”. Отново ще споделя - без да става дума за „обвинения” (а да речем, за изваждане на показ на някои парадоксални положения) – това е правено. Сега обаче, може да бъде използван Вашият текст, доколкото в него има достатъчно поводи за размисъл.
Първо.
Поставяте въпроса: „...нали все още няма изповедание ‘Религиозни хора’?” Надявам се той (поне) да е бил мислен като реторичен (въпреки че дори и в такъв аспект създава чисто логически проблеми). Все пак, ако изобщо трябва да му се дава отговор, то би могло да се каже нещо от рода: „Да, няма (и не би могло да има) изповедание ‘Религиозни хора – така както няма наука ‘Химици’, ‘Физици’, ‘Математици’ и прочие”. От казаното обаче далеч не следва, че самият израз „религиозни хора” е празен от съдържание. Напротив, той представлява напълно естествена абстракция, при която (подобно на изваждането на общ множител пред скоби) се прави мислено обединение на онези хора, които, бидейки обвързани с различни вероизповедания, показват определен кръг общи черти в манталитета си. Все поради тази причина понякога се говори, примерно, за „емоционалния или нравствения свят на вярващите”, като при това се имат предвид едни или други техне общи характеристики в дадения аспект.
Второ.
Не виждам кое Ви е дало основание да обобщите поведението на всички пишещи тук, но така или иначе сте отворил дума за тяхното „душевното безпокойство”, свързано според Вас с това, че „религиозността има своето основание”, което не е нищо друго освен „Бог, Който (...) зове за Богообщение”. Добавил сте и едно изключително важно пояснение, от което трябва да се остане с впечатлението, че съществува „точно определен начин” и „точно място” за осъществяването на въпросна процедура. (Или поне, че на вас това Ви е известно.)
Не мога да знам как стоят нещата с душевните безпокойства на другите пишещи из форума. (Поне за един от тях знам, че най-много го безпокоят неуредени въпроси от семеен характер с неговия брат, който понастоящем живее в Израел. Така, този човек, разклонил се в няколно анонимници, бърбори едни и същи лайтмотивни реплики, без да се интересува от поставената тема. Мантра-практика някаква! И нрав!)
Лично моето безпокойство обаче не е породено от това, което Вие сте предположил. То е по-различно. Бих го определил като изобщо свързано с „опитите да се предложи някакъв обект, който да се интерпретира като основание за естественото съществуване на религиозността”. В подобно деяние виждам повод за укор, защото то култивира онзи психически модел на безкритично приемане за истини на фактически голословни твърдения, от който модел всевъзможни социални мошеници се възползват богато и пре-богато.
На това място ще си позволя паралел. През вековете, в математиката са съществували далеч не едно и две твърдения, които са изглеждали необоримо верни. Нещо повече, в редица случаи те са се ползвали от хората в някои техни практически занимания. Но... по-прецизно мислещите (и помнещите) никога не са забравяли, че онова, което отличава подобни твърдения от останалите Е ИМЕННО ЛИПСАТА НА ДОКАЗАТЕЛСТВО. В някои случаи са минавали векове, без да бъде намерено доказателство. В други случаи са минавали също векове, за които впоследствие се е оказвало, че човечеството само е живяло с илюзията, че е имало в ръцете си доказателство.
С цел да се избегнат недоразумения, тук се налагат някои пояснения.
Първото от тях е свързано със следната Ваша мисъл-въпрос-недоумение-негодувание: „Какви доказателства очаквате, та нали става дума за вяра и личен религиозен опит?”
Сега щи Ви предложа извадка от текст, който съм изпратил във Форума на 04-02-06 13:40, с който видимо не сте се запознал:
„В един от първите текстове в настоящето тематично русло бе изказана идеята да бъдат потърсени богослови, които да участват със становищата си по коментираните въпроси. Бяха изказани и съмнения относно готовността на подобна категория хора да се включат в такъв род обсъждания. Мисля, че този проблем би могъл да се преодолее и чрез позовавания на текстове, написани (…) от богослови. С тази цел предлагам по-долу част от текст, който съм публикувал преди повече от година (на 30-01-05 15:03) в суб-форума ‘Заблудите в образованието’ (тема ‘Към заблудите – с учебници в ръка’).
Ето неговия начален фрагмент:
«Долният текст предава дословно началото на Урок №7, ‘Доказателства за съществуването на Бога’, от учебника по Християнска етика (Издателство ‘Слънце’, София, 2003):
’Една от агенциите за изследване на общественото мнение в България даде през месец септември 2002 година следната статистика относно религиозната принадлежност на българина: 74,2 на сто християни, 17,2 на сто мохамедани, 7,7 на сто атеисти и 0,9 на сто други вероизповедания.
В световен мащаб (2001 година) статистиката показва следното: 32,7 на сто християни, 17,3 на сто мюсюлмани, 16,6 на сто атеисти, 13,3 на сто хиндуисти, 6,3 на сто будисти, 13,8 на сто други религии. Тази статистика показва следната приблизителна картина: вярващи в Бога 83,4 на сто и 16,6 на сто атеисти.
Тази статистика ни дава основание да направим много важната констатация, че религията е всемирно явление. Това е и първото от доказателствата за съществуването на Бога’» [с.25].
Автори на ‘Християнска етика / Учебно помагало за ІХ – ХІІ клас’ са: професор доктор Димитър Киров, професор доктор Дечко Свиленов и Димитър Коруджиев.
Мисля, че посоченият текст може да бъде повод да се споделят разсъждения относно представите на религиозните хора за ‘доказателството’ като интелектуална процедура.”
Господин Георгиев, как мислите, с този текст дали е поставен достатъчно конкретен проблем, за достатъчно конкретно вероизповедание, ако щете – и по адрес на достатъчно конкретни хора? В същото време, надявам се, не бихте възразил той да бъде третиран и изобщо – като въпрос, засягащ именно „представите на религиозните хора за ‘доказателството’ като интелектуална процедура”? А след Вашите мисли – и като повод за разсъждения на тема: наясно ли са религиозните хора по отношение на доказателствата за обектите на техните вярвания, след като един казва едно, а друг – друго? Надявам се, ще се съгласите, че изясняването на подобен конкретен въпрос е от изключителна важност (поради което и съм го поставял от твърде отдавна). След евентуалното му изясняване (или поне уточнение на Вашата и моята позиция) ние можем да открием следващи интересни аспекти за един пълноценен разговор.
Трето.
Отваряте дума за определен клас хора, „които имат силите да поставят религията на предметното стъкло”, като обозначавате това ни повече, ни по-малко като „грешка”. Господин Георгиев, ако се вгледате внимателно в историята на човешкото знание, ще забележите, че то се е осъществявало през вековете именно благодарение на поставянето на все повече и повече обекти на „предметното изследователско стъкло”. При това – на фона на най-яростната съпротива на едни или други религиозни институции.
Аз ли да Ви давам примери за това?
Аз ли да Ви припомням, да речем, трагично завършилия живот на Андреас Везалий, бащата на съвременната анатомия, който загърбвайки страха от всевластния (изписван с главни букви) Свети Престол си е позволявал да извършва анатомични изследвания на починали хора, заплащайки на различни гробари да му предоставят телата на наскоро погребани мъртъвци. Надявам се, Вие знаете, защо високото религиозно началство е било против тези изследвания (сиреч, против работата върху „предметното стъкло”)? Защото и дума не можело да става да бъде „рязано тялото божие”, каквото представлявал дори и бездиханния труп на един или друг починал човек. Ако се беше останало при въпросната забрана (за работа върху „предметното стъкло”), къде мислите щеше да бъде сега медицината?
А другите науки?
Вие бихте могъл да ми отвърнете, че Ви насочвам към отдавна отминали времена, че сега картината е друга. Донякъде (и за щастие!) това е така. Но у редица днешни църковници далеч не е загубен рефлексът (или просто споменът) за онова време, когато именно те са определяли кое е наука и кое не. Точно както Вие се опитвате да сторите това с един фрагмент от Вашия кратък текст. И за да не звучи гласът Ви някак самотно, ще Ви предложа следния цитат:
„През седемдесетте години се занимавах предимно с изучаването на черните дупки, но през 1981 година, когато взех участие в конференцията по космология, организирана от йезуитите във Ватикана, интересът ми към въпросите за произхода и съдбата на Вселената отново се събуди. Католическата църква бе допуснала голяма грешка с Галилей, когато се опита да отрече закона върху научна основа, заявявайки, че Слънцето се върти около земята. Сега, векове по-късно, тя бе решила да покани специалисти, за да ги съветва по космология. В края на конференцията всички участници бяхме приети от папата. Той ни каза, че няма нищо лошо в това да изучаваме еволюцията на Вселената след Големия взрив, но не бива да изследваме самия Голям взрив, защото това е моментът на Сътворението, а следователно е работа на Бога. Зарадвах се, че папата не знаеше темата на току що изнесения от мен доклад на конференцията – вероятността пространство-времето (...) да няма граници, което означава, че не би имало начало, нито пък момент на Сътворението. Нямах желание да споделя съдбата на Галилей...”
Това са думи на един от най-високопоставените в световната научна йерархия съвременни физици, Стивън Хокинг. И вие можете да ги откриете на страници 105-106 от неговата книга „Кратка история на времето / От големия взрив до черните дупки” (Университетско издателство „Свети Климент Охридски”, София, 1999).
Долавяте ли средновековния мисловен модел: „Аз, Vicarius Filii Dei – Заместника на Божия Син – Ви казвам, че с еди-какво-си не трябва да се занимавате! Еди-какво-си не можете да поставяте на ‘предметното стъкло’!”
(Какво бе казал Ян Хус? „O tempora, o...”)
Между другото, Вие, господин Георгиев, откъде черпите ориентири при вземането на решения по въпроса: кое може и кое не може да се поставя върху „предметното стъкло”?
Четвърто.
Изказал сте определени мисли по отношение на атеизма. Тъй като допускам, че няма да се решите да четете всичко, което вече съм написал в този сайт, специално за Вас, тук и сега ще кажа отново онова, което мисля по въпроса.
Самата дума „атеизъм” може да се третира по два различни начина, обусловени от различния смисъл, който може да бъде приписан на старата гръцка отрицателна частица „а-”. В един случай тя може да се третира като „не”, а в друг – като „без”.
От първия вариант се стига до доктрината „не-бог”, „не-на-бога” – известна с лозунга си: „НЯМА БОГ!” Много бих дал, господин Георгиев, да приемете моето най-категорично уверение, че никога не съм изговарял тази фраза, а доколкото се познавам – и никога няма да я изговоря. (При това, като говоря за „говорене”, включвам и „мислене”.) От такава позиция аз определено не съм атеист. А в добавка ще споделя и онзи популярен аргумент, по силата на който атеизмът (но именно в този си вид) не е нищо друго, освет огледален образ на религията, носещ всички нейни фундаментални порочни характеристики.
Ако обаче отрицателната частица „а” се третира като „без”, тогава резултатът видимо се променя. Достига се до умонастроение, което казва: „Доколкото не могат да се предложат никакви надеждни доказателства за съществуването или несъществуването на някакъв бог (или богове), то самата идея за нещо подобно би следвало да се свали от пиедестала на науката (нека тук разбираме – на смислените занимания при решаването на някакви проблеми) и да се предостави (идеята) на всевъзможните религиозни или арт-манипулатори, за да занимават публиката с нея”. В добавка, споделящият подобен мироглед все едно казва: „Аз обявявам, че не знам нищо по въпроса, поради което търся начини да уредя живота си БЕЗ БОГ”.
Ако Вие решите, че имате право да обозначавате такава постановка като „атеизъм”, то аз не бих имал нищо против във Вашите очи да играя ролята на „атеист”.
Доколкото обаче разсъжденията Ви за атеизма са продължили с твърдението, че той се поражда „от неосведоменост и повърхностно мислене”, позволете ми да приема това Ви становище единствено като проява на една мисловна щампа, която сама представлява проекция на определена „неосведоменост и повърхностно мислене”. Колкото до останалата част от мисълта Ви („нашето” или в случая „моето” „нежелание Бог да Е” мой „Създател и Промислител”), считам, че правя голяма добрина на Вашия бог като заявявам, че не знам как стоят нещата при него, защото като се вглеждам внимателно в така нареченото негово „творение”, не мога да не констатирам, че то е просто изделие на самодеец, който при това във всеки един момент не е знаел какво прави. Отчитам обаче, че евентуални размишления по този въпрос могат (и следва) да бъдат оформени като напълно отделна тема. Моля Ви обаче, ако ще предприемаме подобна стъпка, още отсега да вземете предвид, че вече сте положил основите на един парадокс – казвате, че за божието творение е непосилно да изследва самото божество, но в такъв случай ще трябва да обясните, какво се съдържа в планините от книги написани от творението за божеството, част от които и Вие вероятно сте изучавал прилежно по време на Вашето обучение? Впрочем, ако собствената Ви мисъл е вярна, то Вие знаете ли (и можете ли изобщо да знаете) нещо за Вашия бог?
Пето.
Не мога да не приветствам с всичкия възможен ентусиазъм, на който съм способен, споделеното от Вас откровение за принципното изискване да могат да се напускат едни аксиоми, за да се приемат други – всичко това, в името на търсенето на истината. Но най-категорично бих изразил несъгласието си със смисъла, който влагате в това (иначе правилно) съждение. А той (смисълът) е следният: „Вие (на които говоря) трябва да напуснете вашия аксиоматичен свят, за да дойдете в моя, където ще откриете истината!”
Господин Георгиев, за съжаление, самият акт на преход от една аксиоматика към друга не гарантира постигането на истината. Преходът може да увеличи шансовете, ако в нововъзприетата аксиоматична система много повече проблеми намират своето решение и много по-малко въпроси остават без отговор. За съжаление обаче, аксиоматичната система, която предлагате Вие, води в точно обратната посока. И ако Вие действително сте готов да водим разговор по същество, вероятно рано или късно ще стигнем до далеч не малко доказателства за думите ми.
Накрая, в духа на Вашата собствена препоръка по отношение на смяната на аксиоматичния модел, искам да Ви попитам: „А Вие склонен ли сте да смените Вашата система от аксиоми?”
Ваш, Илия Кожухаров