Re: Конкретни религиозни заблуди
Posted by:
Илия Кожухаров (IP Logged)
Date: August 25, 2006 04:53PM
Уважаеми господин Георгиев,
Искрено се радвам на Вашето „завръщане”. Искам да се надявам, че то се дължи на преоценка на предишното Ви намерение да си „тръгнете” („нямам повече възможност да стоя тук”, бяхте написал) – акт, на свой ред вероятно предопределен и от заявеното от Вас спазване на определена „емоционална хигиена”.
Като казвам, че се радвам искрено на завръщането Ви, държа да знаете, че заявявам това именно напълно искрено. Нещо повече (тук ще си позволя да повторя нещо, което Ви бях предложил в писмо до Вас) – мисля, че би било по-добре един евентуален бъдещ диалог (заедно с някой и друг фрагмент от вече осъществения досега) да се премести в рубриката „Опит за училище”.
Дословните ми думи във въпросното писмо бяха тези:
„Там текстовете биха могли да си поставят по-сериозни познавателни цели, ще минават (без ни най-малко да се накърнява смисълът на казаното) през една предварителна редакция, която да ги довежда до един по-съвършен изказ (избягване на словесни повторения, убедително структурно оформление, изчистване на граматически пропуски), ще могат да се вграждат илюстративни елементи - снимки, графики. Изобщо, представяните идеи ще могат да бъдат поднесени по много по-добър и въздействащ начин, отколкото това става във Форума.”
Доколкото обаче засега сме все още тук, ще си позволя няколко ремарки по повод последните Ви размишления.
Първо.
С интерес прочетох мислите Ви за „обходимото” и не-обходимото” доказателство за Вашия Бог, за специалните пътища, по които той може (в някаква степен) да бъде познат (между другото, точно в тази част съм силно заинтригуван от възможността да се „познава” чрез „душата като ‘орган’ на религиозните преживявания”). И прочие. Така и не успях обаче да получа еднозначен отговор на моя въпрос:
„Summa summarum, на учението 'християнство' необходими ли са му доказателства за съществуването на неговия Бог или не са му необходими?”
Ако всичко, изписано от Вас в първата част на текста Ви, трябва да означава „Да”, аз ще приема веднага това „Да”, но ще попитам, дали на свой ред то означава автоматичен отказ (да речем, поради еволюция на вижданията Ви) спрямо твърде категоричния Ви въпрос-мнение от 16-08-06 13:35:
„Какви доказателства, очаквате, та нали става дума за вяра и личен религиозен опит?”
Сега, ако правилно схващам, „доказателствата” се постигат „чрез вярата”.
(Ето дословните Ви думи: „За нас е възможно да ‘познаем’ (термин с уговорка) Бога, само чрез преживяването, което се нарича ‘вяра’. Самата вяра е дар от Бога, а не резултат от мисловен напън или логически извод.”)
Между другото, бих желел да знаете, че винаги бих стоял зад гърба Ви и бих Ви подкрепял, ако имате нужда от това при защита на тезата, че "вярата не може да бъде резултат от мисловен напън или логически извод".
И така, независимо от няколкото веднага възникващи въпроси (които съзнателно няма да поставя, за да можем да изчистваме поетапно онези положения, по които евентуално успяваме да постигнем съгласие), сега вече излиза, че е възможно да се „докаже” съществуването на Вашия Бог, чрез инструмента, наречен „вяра”.
Ето тук питам: правилно ли съм схванал мисълта Ви?
Второ.
Прескачайки всичко, което сте написал за „чудесата” (просто, защото неговият коментар зависи от отговора на предходния въпрос), искам да се спра на нещо, свързано с посочения от Вас авторитетен изследовател на религиозната мисловност, Георги Каприев.
По стечение на обстоятелствата, вече съм имал повод да процитирам едно негово становище (вижте, моля Ви, тук в сайта: „Относно (не)възможността на дефинициите”, в „Области на активност” :: „Наука”), което за удобство ще копирам веднага:
“Анселм е един от малцината големи европейски мислители, които не въвеждат собствен понятиен апарат, а ползват заварения в традицията. Заедно с това не е трудно да се забележи, че той не остава при тривиалните значения на термините, а въвежда в тях други съдържания, за които обаче не информира специално читателя си, затруднявайки така изследователите, овладели стилистиката на схоластичната менталност и съответната й терминология”.
Това е казано в: Георги Каприев, „Анселм от Кентърбъри / Светът на неговите идеи”. София, 1999, с.9-10.
Защо се спирам на този фрагмент? Защото (при всичкото ми уважение към автора, към университетския преподавател, към преводача, професор Георги Каприев) мисля, че е необходимо да се отделя изключително голямо внимание на мисловни конструкции от рода на:
„А не въвежда нещо ново, но изпълва с ново съдържание нещо старо, без да информира за подмяната”.
Пред подобен казус претенции могат да бъдат отправени както към Георги Каприев, така и към Анселм.
Претенция към Георги Каприев. Не е допустимо изпод перото на ерудиран изследовател да излиза твърдението:
„А не въвежда нещо ново, но изпълва с ново съдържание нещо старо”.
Какво „старо” може да има в случая, след като става въпрос за „въвеждане на друго съдържание", което е толкова "друго”, че обърква дори познавачите?! Това ми е дало основание да припомня чудесната епиграма на Марциал:
“О, Фидентин, знай,
стиховете, които рецитираш ти,
са мои. Но ти тъй зле ги рецитираш,
че стават твои.”
Претенция към Анселм. Не е допустимо някой да използва едни традиционни понятия, изпълвайки ги с някакъв нов смисъл, без предварително да уговори това. Сега разбирате ли, защо така болезнено настоявам за колкото е възможно по-голяма коректност при употребата на думите (нещо, което някои намират за уместно да обозначат като „формално-логически” увъртания с цел смазване на противника в разговора).
Лично за мен, споменаването на Анселм от Кентърбъри има характера на специален сантимент, защото (доколкото се простира информираността ми) той е значима действаща фигура (да речем, заедно с Бернар от Клерво) в един от епизодите на многоактния средновековен диспут на тема:
„Трябва да вярвам, за да мога да знам” или „Трябва да знам, за да мога да вярвам”.
Вие можете да решите, че Ви подготвям някаква уловка, можете да решите, че проявявам притворство, но държа да знаете, че лично аз считам второто за пълна глупост, респективно приемам за единствено възможно първото положение.
Нека обаче, ако нямате нещо против, да коментираме този момент след като уточните Вашата представа по първия въпрос по-горе.
Накрая, искам да Ви попитам и това: защо, когато завършвате своите текстове, отправяте възглас за едни или други актове на внимание от страна на Вашия Бог „към нас”, а изключвате себе си?