Г- жа К.,

Трябва да Ви е ясно, че няма да Ви направя удоволствието да се махна както направи Костадин. Ще Ви питам докато не получа отговор. Този номер с "не съм специалист" няма да мине. Трудно е да се приеме, че ерудит като Вас не може да се справи със задачата да констатира, че К. просто не е включил всички разходи, а други са му подценени, т.е. числото, което ни поднася е подвеждащо, заблуждаващо. Остава да разберем защо Вие продължавате да сътрудничите на една заблуда и да ни отговорите как това Ви поведение се съгласува със заявените цели на Н.М.

А това, че всички, които Ви задават въпроси, на които по една или друга причина не искате да отговаряте са Ви еднакви, си е Ваш проблем.

Подарявам Ви тази блестяща аргументация на Кузманов като противовес на декларациите, към които с право сте така непримерим:
“не можете да очерните ползата от АЕЦ Козлодуй не само пред българския народ, но и пред света"

Ще цитирам Костадин и ще Ви напомня отново, че сте в ролята на свещеника:

"Ето, възмущава се, че не е получил отговори от пАстира, а сега самият той мълчи и не отговаря на съвсем обикновени въпрости. В онзи случай пАстирът е обрисуван едва ли не като крадлив тъп гъ., който изобщо не може да докаже или дори да се опита да докаже някакви си там твърдения, единствено на базата на отказ от отговор. Отказът от по-нататъшен диалог е "доказателството" на Кузманов за липсата на смисъл в християнството като цяло. Той открива, че дъблоко в себе си набожните хора откриват липсата на стабилна аргументация...или нещо подобно беше...
Е, сега как да коментирам отказът на К от отговор?"

Е, пастор Кожухаров докога ще мълчите?

Som4o dragi,

I teb te pitat razni ne6ta, no i ti mal4i6... Sade kat' edin BOTT...
6to taj be, djanam? Da ne bi pak da si prokapal... ili 6urnal?

Господин Сомов, последните Ви мисли буквално ме сразиха. Вие ми се свят, кръвното ми подскача като пинг-понгова топка, преди малко звънях в "Бърза помощ", очаквам линейка... Вероятно ще ме вземат в болница... Ако се възстановя от удара, ще Ви напиша пространно писмо, за да Ви опиша прозренията си след Вашето последно послание...

Г-жа Козарева,

И това не е отговор. И не прозрение, а пречистване Ви е необходимо.

Г-н Сомов,

Ани не е добре – на системи е. Но когато споменем за Вас, видимо се оживява. Показахме й Вашия лаконичен, но затова пък изпълнен с изключително съдържание, последен коментар. Пред думата „пречистване” Ани се спря и – разбираемо от движението на устните й – си я повтори няколко пъти. После затвори очи. Когато отново ни погледна, лицето й излъчваше умиротворение и благост. Изглежда нещо тайнствено се бе вляло в нея. След това, внезапно си извърна главата по посока на Козлодуй, вдигна дясната си ръка и рязко я обърна с палеца надолу. Така остана дълго време.

Не знаем дали знаете, но ние живеем на Дунава.

Преди да си тръгнем, Ани сподели, че отсега нататък ще носи фамилията „Козарева”, след като някаква сила й е подсказала чрез Вашето послание нейната истинска фамилия. Когато по-късно отново се видяхме, доловихме, че тя все повече Ви приема за самата въпросна Сила. Заяви ни, че, ако искаме, ние можем да си останем „Козарови”.

Ще Ви информираме допълнително за всичко ново.

Много остроумно. Но въпросът остава.

А той е "Почтен човек ли е Иля Димитриевич" ?

До тук отговорът за мен е НЕ.За съжаление вроденият му нарцисизъм няма да му позволи да стигне до пречистването, още по-малко до покянието. А Вие, скъпа Ани, не падайте мърцина, само защото някой се нахвърля върху божествения К.
Още повече,че съкровеното му дело е на път да се увенчае с успех. Заблудата е посята и ще дава отровните си плодове години наред. А Вие нали това искахте ? Да победи красотата ? Вашият К. се храни от заблудата,. Него ще го има винаги.

А като прочета досието му ще Ви уведомя лично.


Пазете се Ани.

Господин Сомов,

Нека първо поправим една наша грешка от предишния път – ние вече не сме роднини на Ани КозарОва, а на Ани КозарЕва. Вероятно се досещате – тя е непреклонна! Дори заявява, че веднага ще си смени и собственото име, ако Вие по някакъв начин й откриете, че и то е грешно.

Последните 40 часа бяха твърде мъчителни. Ани става все по-неузнаваема. Говори с видимо затруднение. На пристъпи прави някакви конвулсивни движения с ръце, крака, глава, а понякога и с цялото си тяло. На няколко пъти доловихме, че има странни изживявания – можела да се отделя от тялото си и да се наблюдава било отстрани, било отгоре. Всичко това ни ужасява. А тя: „физическото раздвоение било фантастично приятно, чувствала неописуема лекота!”.

Когато й прочетохме намерението Ви да споделите с нея съдържанието от досието на Иля Димитриевич, тя отново си вдигна дясната ръка, обърна я с палеца надолу и десетки пъти направи римския знак: „Да бъде убит!” После рязко втренчи поглед в нас и поиска да Ви попитаме по колко пъти на ден да проклина злодея Иля, за да може по-бързо да се пречисти и поне малко да се приближи до Вас.

Ние сме шокирани.

Г-жа Козарова,

Силно се притеснявам за Вас. Той е на път да Ви убие. Създаде Ви за да се измъкне от отговор и сега, ако му е угодно просто ще Ви ликвидира. Убийството Ви ще е естествен завършек на моралното му падение. За комунистът човешкият живот няма стойност. За да запази Кузманов К. просто ще Ви убие.

Som4o-o-o,

Kade poletja be, ribo? Nad "kukuvi4e gnezdo"...

Господин Сомов,

Пиша Ви само аз, защото всички останали близки на Ани останаха край нея, за да я пазят. Силно се разтревожихме, след като прочетохме във Вашето последно писмо за възможността Кожухаров да убие Ани. Щом изпратя тези изречения, и аз ще се върна при нея, за да подсиля охраната.

Ани изпадна в дълбок размисъл над поразяваща с разкритието си Ваша мисъл: „Създаде Ви, за да се измъкне...”. Ани се чувства омерзена от така недвусмислено доказания от Вас факт на нейното сътворение – при това, от такова чудовище-комунист, каквото е Кожухаров. Днес, само за един час тя го е проклела на глас 5702 пъти.

Господин Сомов, на свой ред и ние Ви молим да се пазите! Сега само Вие сте ни утеха и опора!

До скоро.

Дебелашки хумор.

Som4o,
Ti maj si mutiral 6aran, be dragi... 6aran s musta4ki!! Edno malko vodno Hitler4e...

An4e,
Davaj! Ama s mjarka!! Da ne zamnesh da go gatnesh na6 Adolf4o... 4e toj vij - bere du6a, zavalijata...

Il4o,
Ti 6to mal4i6, be? Da ne ti zasedna kost na garloto...

Уважаеми г-н Сомов,

Нямате представа, колко поразени останахме от Вашата проницателност. Явно имате необикновен дар. За духовния Ви поглед няма никакви прегради. Ани действително е пухкавичка (тук Вие сте употребил една друга дума – производна от „дебел”.) И аз също съм пухкав. И изобщо, целият ни род е такъв.

Днес часове наред нямахме интернет. Веднага съзряхме дългата ръка на Кожухаров. Но Ани продължава да го проклина. И чувства как непрекъснато се пречиства. Ние всички сме убедени, че и Вие сте се пречистил по този начин. Единственото, за което се питаме напоследък, е това, че не знаем, как да разберем, кога пречистването на Ани ще приключи. Разчитаме на Вас, да ни кажете.

Г-н К,

Вие сам пишете в рубриката "Глупотевини К-ви". Очевидно се имате за много духовит.
Ако не бяхте потънали в самодоволство щяхте да се сетите, че пречистването е вътрешен душевен акт и кълненето не е от неговия инструментариум.
И вместо да продължавате в този дух съберете малко мъжество и отговорете на въпроса, пасторе.

Господин С.,

Нямам никакво желание да осъществявам какъвто и да било контакт с Вас по причина, която съм Ви подсказал отдавна: Вашето поведение е дословно копие на поведението на лицето Моис Давид Амар, комуто (също) отдавна съм заявил в телефонен разговор, че го зачерквам от хората, с които ще разговарям. Не е възможно (и това би следвало да сте го разбрал!) да се държите гаменски и в същото време да настоявате някой да отговаря на маниакалните Ви предизвикателства. Ако бъде направен анализ на моралните Ви представи, на политическите Ви заявления, на логическите Ви способности и на всички останали атрибути, с които сте се самообрисувал в множеството си послания тук и там, то за всеки би станало ясно, че какъвто и да било хипотетичен диалог с Вас би бил осъществим единствено, ако времето можеше да бъде върнато някъде около ранното Ви детство.

Всъщност, персони като Вашата има във всеки Форум. За себе си съм възприел позицията на търпимост както към Вас, така и към близнако-подобните Ви. Разглеждам Вашето множество като сума от типични случаи, на които е здравословно да се дава възможност за публична изява, за да не се получи така, че едни или други надигащи се нейде из тъмните им психически дълбини импулси да завършат по някой дълбоко разрушителен начин. Знайно е, че понякога подобни практики действат терапевтично.

Между другото, допускам, добре си давате сметка, че Вашето присъствие тук се крепи единствено на това предполагаемо "понякога".

Г-н К.,

Вие очевидно се вземате много на сериозно.Присвоявате си правото да давате оценки от високо. Ще отговарям само,когато ми харесва и на когото ми харесва. Но катко и да се измъквате на всички стана ясно,че нямате нищо общо с разкриването на заблудите. Единствното предназначение на Вашата "НМ" е да удолетворява собственото Ви его.

А лъжецът, дори когато е възпитан, си е просто лъжец, възпитан ЛЪЖЕЦ ,пастор К.

Целунете Ани и не забравяйте, че въпросът остава.

Горкият Ви баща !

Som4o,

6to ne zamne6 da razkaje6 za tejkoto na K. - ti galiba go znae6... A ne6to za majka mu?

Приветствам г-на Сомова – “и сам воинът е воин” сред заблудните новомагнаурски полета на “уж воина” срещу заблудите г-на Кожухарова !
Похвално, г-н Сомов, че устоявате и не избягахте от “бойното поле” кат Костадин например. Ама той може да се върне като посъбере пак яд достатъчно на г-на Кожхарова-воителя срещу заблудите хорски..Пък Вий не се ядосвайте чак тозлкоз на Сократа новий, дет нищо не знай, пък поучава като как другите да си признаят мужественно, че не знаят и да се не полъгват по разни заблуди, че ужким им е достъпно нещото, наречено знание… Горкият човек, толкоз думи изписа, толкоз наставления, та да не изпаднете в заблуди най-различни, ама Вий не та не- какъв ли не го изкарахте…..Ама той се държи, ей-на, не се поддава, пак обяснява ли обяснява…. Таз енергия дет я изразходва заради заблудените хорица ако можеше да се прехвърли към някой ядрен, пардон, реактор – то бая време май щеше да има за ток . И в името на “просветителството” си взе, че се и клонира на най-различни персонажи в подкрепа на своя – раздели се на подмножества – да демонстрира как се прави туй от което Вий и подобните вам нищичко не разбирате.Пример дава със себе си – белким оцените жертвите, но не-е-е-е…плачевно положение – обиждате го, наричате го как ли не, че и родът му споменавате. Овладейте се, г-н Сомов, признайте си най-после, че не сте на висотата на Сократа наш, покайте се, па благодарете, че време и място Ви е отделено в престижния кръжец ! Мужество покажете, достойнство!
Със здраве!

Драгоценни г-н Сомов,

Малко сме смутени от последните Ви редове.
Вероятно поради невинна техническа грешка сте адресирал до К. писмо, което е предназначено за Ани – как иначе да проумеем защо К. ще отправя клетви към самия себе си. Пишете, че „пречистването е вътрешен душевен акт”. Когато прочетохме това на Ани, тя буквално засия и най-искрено ни увери, че през всичкото време е кълняла Кожухаров от вътрешността на цялата си душа. И трябва да знаете, че това видимо й помага много. Сега се чувства по-добре.

Ани продължава да Ви възприема като Сила, благоволила да й се открие директно от най-висшите селения, в които пребивавате. Спомена и това, че Ви вижда като изпълнен с духа на един Велик Дзен-учител, който й е подсказал, че щом получи достъп до документите, уличаващи Кожухаров като най-гнусен доносчик на бившата политическа полиция в България, ще й кажете: „Виж, вишната цъфна”.

Бъдете благословен, г-н Сомов!

Slagajte protivogazite!!
O6te edno smardja6to dovtasa... So se klozeta si barabar...

A bre Mo6e, da be6e mi izpratil ne6to drugo za rojnennija den, be djanam... Ili samo tuj si ima6...

Mo6e, se sa kanja da ti perna edin vapros: znae6 li na koe mu vikat "morsko svin4e"? I za k'vo go polzvat?

Г-н К,

Вие явно искате затвърдите представата за себе си освен като болезнено егоцентричен, но и като доста примитивен ум. Продължавайте с простотиите, те Ви прилягат.

Целунете и Кузманов, Буквално.


И бих Ви посъветвал безплатно да преустановите моноклоунадата наречена "НМ", освен, ако разбира се не намерите сили да отговорите, а Вие знаете отговора. Няма да боли, уверявам Ви, пАсторе.

Драгоценни Учителю Сомов,

Толкова съм развълнувана от последните Ви мисли, че изпитвам желание да Ви прегърна и да Ви разцелувам. У мен все повече се затвърждава усещането, че общувам с изключително извисен в мъдростта си човек. Най-дълбоко се надявам никога да не преустановите присъствието си тук, както понякога сте се заканвал. От Вас човек може да научи толкова много неща, че ще е неизразима загуба едно евентуално Ваше оттегляне – дори и само за ден.

Усещането ми, че Вие сте един обвит в тайнственост Дзен-учител, продължава да се загнездва в мислите ми. Все по-често си спомням за един случай между ученик и неговия Дзен-учител: ученикът задал някакъв въпрос на учителя си, но вместо отговор получил плесница; когато изхлипал, че това е недопустима грубост, учителят му казал, че няма време да размишлява върху това, що е грубост и що учтивост – и веднага му ударил втора плесница.

Учителю, ще позволите ли един въпрос, на който вече няколко часа нямам отговор: от скромност ли (или от желание да не се подчертава Вашето присъствие тук) говорите за „моноклоунада”? Да очаквам ли да ме ударите, Учителю? Да Ви изпратя ли моя снимка, за да можете по-добре да си представяте, кого ощастливявате с плесница?

Разполагам с Ваша снимка. Изглеждате нормален. Дали е актуална ?

Уважаеми господа Сомов, Костадин, Клара и компания

С доста голямо закъснение отговарям на вашите необосновани нападки срещу Илия Кожухаров. Една от причините е, че не съм любител на форумите.

Тук няма да коментирам глупостите и обидите, които разпространявате по негов адрес. По-скоро ще взема отношение към тази част от тях, в която изказвате съмнение, че Илия Кожухаров има досие или някога въобще е имал нещо общо със Службите. Прочитайки за тези съмнения, веднага ми стана ясно, че вие сте или доста млад, или сте изцяло политически неориентиран.

Защо смятам, че това е така?
Защото почти всички хора, които се интересуват от политика, си спомнят, че Илия Кожухаров е един от основателите на опозицията в града, след 10 ноември, а заедно с неговия баща и други стари демократи възстанови старата Демократическа партия (макар по-късно тази партия да беше обсебена от хора с меркантилни и нечисти намерения). През последните 16 години многократно и на най-разнообразни форуми Илия Кожухаров е изказвал своето мнение за отваряне на досиетата. Не сте първият обаче, който се опитва да опетни името му, и ако се позаинтересувате ще видите, че такива справки за липсата на досие на Илия Кожухаров вече са правени и то преди доста години. Така например, в университетските среди тук се знае, че когато през 1999 година той се кандидатира за Ректор на Арт-академията в Пловдив, пред нейното Общо събрание в деня на избора е показал документ, издаден му от Министерството на вътрешните работи, удостоверяващ че няма досие на сътрудник на бившата политическа полиция в България. Колеги преподаватели помнят и това, че пред всички той е придружил показването на документа с думите: „Възхитително би било, ако всеки кандидат за Ректор, сега и в бъдеще, показва такива удостоверения”.

Тъй като напълно разбирам, защо Илия мълчи във форума (а и аз на негово място бих постъпил по този начин), затова реших да Ви отговоря. По тази тема ще споделя още и един съвсем пресен случай: нашата организация, „Зелени Балкани” (в която членува и Илия), нееднократно писмено е настоявала за отварянето на досиетата. Наш съществен принос се явява фактът, че един от членовете ни – холандската евродепутатка Елс де Гроен, има съществен принос през последните няколко месеца за всички последвали събития по кампанията за отваряне на досиетата в национален мащаб. Ако следите редовно пресата, щяха да Ви направят впечатление нейните многобройни изяви по тази тема, както и личните й срещи със серия от министри и представители на правителството. За тази нейна активност не е без значение отношението по въпроса и на Илия, който неколкократно е съдействал на „Зелени Балкани” (и най-малкото, постоянно се е интересувал относно развитието на въпросната кампания). За мен, а и за много мои колеги, които наистина разбират от политика, са известни възможностите на Илия Кожухаров в тази насока. Ние всички помним неговия принос след 10. ноември, 1989 година, който далеч не се изразява само в основаването на СДС в Пловдив, но и в много други сериозни политически кампании.

Не е непреодолимо трудно да намерите информация по въпросите, които засягам. Но също така много по-лесно е да оплюете един човек, без да си дадете труд да се осведомите за него. Или да погледнете по-внимателно дори само в този сайт.

Христо Николов

Безгранично любезни господин Сомов,

Наистина невероятно е това, че Вие успявате всеки ден да ми доставите дълбоки вълнения. В последното си писмо Ви разказах за един Дзен-учител, който казал на ученика си, че „няма време да размишлява върху това, що е грубост и що учтивост”. Вие сте постъпил досущ така – между редовете ми казвате: „Нямам време да се занимавам с това, кой е мъж и кой жена!”

Възхитително!
Дори и да се случи някой ден да се изправим един срещу друг и аз да мисля, че съм жена, а Вие – че съм мъж, ще приема становището Ви като доказателство за Вашата извисеност. Нали когато попитали един учител по Дзен, какво е това Дзен, той отговорил: „Вашите всекидневни мисли”.

Колко гениално просто е всичко, нали!

Все пак, ще позволите ли да Ви помоля още веднъж да ми кажете, дали от скромност или от желание да не се подчертава Вашето присъствие тук благоволихте да споменете нещо за това, че в този форум се разиграва „моноклоунада”?

Уважаеми участници, извинете, но кои точно са тези "конкретни заблуди"? Нямам времето да се преборя с цялата боза от общи приказки и съобщения от личен х-р?
Добре би било да предявявате конкретни обвинения към конкретни изповедания, а дори и хора. Та нали все още няма изповедание "Религиозни хора"?
Предполагам, писанията ви са резултат от душевното ви безпокойство, че религиозността има своето Основание - Бог, Който ни зове за Богообщение. По точно определен начин и на точното място, а не изобщо, където и да е и както и да е. Какви доказателства, очаквате, та нали става дума за вяра и личен религиозен опит? Вие допускате грешката да самочувствате себе си като хора, които имат силите да поставят религията на предметното стъкло, сякаш ние сме някакви инсекти. Действията ви красноречиво говорят, че вече сте предпоставили в себе си убеждениета /вярата/, че Бог не съществува, а религиозните хора са достатъчно просто устроени, за да може вие да ги обследвате. Самият атеизъм се поражда от неосведоменост, повърхностно мислене и нежелание Бог да Е ваш Създател и Промислител. Ако се опитате да дефинирате съвестно понятието "Бог", вие тутакси трябва да се откажете от намерението си да изследвате каквото и да е, което има общо с Него, защото това би било непосилно за вас като Негово творение.
Когато човек иска да отиде някъде, той не може да не напусне мястото, където е бил досега. Така и добросъвестно търсещият някаква истина не може да я намери, ако не е готов да се откаже от своите аксиоми по въпроса.
Надявам се Жизниподателят да продължава търпеливо да ви държи живи и в добро здраве, очаквайки вашето завръщане.

Уважаеми свещеник Георги,

Много правилно сте доловили, че за нищо конкретно не става, дума въпреки обявената тема. Тук конкретността не е на уважение. Единственото, с което се занимаваме е персоната на един откровен лъжец, самообявил се за борец срещу заблудите. Паталогичен лъжец. Даже и образованието си е префасонирал, завършил математика, а не може да събира. Не си губете времето с него, ще си позволя да Ви посъветвам.

Дали текстът от 16-08-06 13:35, е написан от господин Георги Георгиев, комуто отправих на 16.08.2006 12:26:30 покана чрез Atol.bg да посети сайта на Кръга и да се запознае с онова, което се пише там?

Ако това е така, то казвам на господин Георгиев своето „Добре дошъл” и му поднасям признателността си за проявената отзивчивост да сподели някои свои мисли.

И така, господин Георгиев, разлятата от някои хора „боза” (както сте намерил за необходимо да се изразите) действително пречи човек да се запознае с онези текстове, в които се дават примери на конкретни заблуди. А доколкото сте разполагал и с по-малко от час, това видимо допълнително Ви е затруднило. При желание от Ваша страна обаче аз мога да Ви предложа съответни препратки.

За съжаление, към настоящия момент, не мога да знам дали Вие имате намерение да водим някакъв сериозен разговор или сте включил Вашето послание единствено, за да обявите на онези, които ще прочетат текста Ви, КОЕ КАК Е, след което да се възползвате от услужливия съвет на един от коронованите автори на „съобщения от личен х-р”, който месеци наред все се пита „защо ли влиза в този сайт, за да си губи времето”, след което отново влиза, за да попита (отново себе си и отново публично, досущ като в глуповата пиеса) „защо ли влиза...”.

Предлагате да се предявяват „конкретни обвинения към конкретни изповедания”, а също и към „конкретни хора”. Отново ще споделя - без да става дума за „обвинения” (а да речем, за изваждане на показ на някои парадоксални положения) – това е правено. Сега обаче, може да бъде използван Вашият текст, доколкото в него има достатъчно поводи за размисъл.

Първо.

Поставяте въпроса: „...нали все още няма изповедание ‘Религиозни хора’?” Надявам се той (поне) да е бил мислен като реторичен (въпреки че дори и в такъв аспект създава чисто логически проблеми). Все пак, ако изобщо трябва да му се дава отговор, то би могло да се каже нещо от рода: „Да, няма (и не би могло да има) изповедание ‘Религиозни хора – така както няма наука ‘Химици’, ‘Физици’, ‘Математици’ и прочие”. От казаното обаче далеч не следва, че самият израз „религиозни хора” е празен от съдържание. Напротив, той представлява напълно естествена абстракция, при която (подобно на изваждането на общ множител пред скоби) се прави мислено обединение на онези хора, които, бидейки обвързани с различни вероизповедания, показват определен кръг общи черти в манталитета си. Все поради тази причина понякога се говори, примерно, за „емоционалния или нравствения свят на вярващите”, като при това се имат предвид едни или други техне общи характеристики в дадения аспект.

Второ.

Не виждам кое Ви е дало основание да обобщите поведението на всички пишещи тук, но така или иначе сте отворил дума за тяхното „душевното безпокойство”, свързано според Вас с това, че „религиозността има своето основание”, което не е нищо друго освен „Бог, Който (...) зове за Богообщение”. Добавил сте и едно изключително важно пояснение, от което трябва да се остане с впечатлението, че съществува „точно определен начин” и „точно място” за осъществяването на въпросна процедура. (Или поне, че на вас това Ви е известно.)

Не мога да знам как стоят нещата с душевните безпокойства на другите пишещи из форума. (Поне за един от тях знам, че най-много го безпокоят неуредени въпроси от семеен характер с неговия брат, който понастоящем живее в Израел. Така, този човек, разклонил се в няколно анонимници, бърбори едни и същи лайтмотивни реплики, без да се интересува от поставената тема. Мантра-практика някаква! И нрав!)

Лично моето безпокойство обаче не е породено от това, което Вие сте предположил. То е по-различно. Бих го определил като изобщо свързано с „опитите да се предложи някакъв обект, който да се интерпретира като основание за естественото съществуване на религиозността”. В подобно деяние виждам повод за укор, защото то култивира онзи психически модел на безкритично приемане за истини на фактически голословни твърдения, от който модел всевъзможни социални мошеници се възползват богато и пре-богато.

На това място ще си позволя паралел. През вековете, в математиката са съществували далеч не едно и две твърдения, които са изглеждали необоримо верни. Нещо повече, в редица случаи те са се ползвали от хората в някои техни практически занимания. Но... по-прецизно мислещите (и помнещите) никога не са забравяли, че онова, което отличава подобни твърдения от останалите Е ИМЕННО ЛИПСАТА НА ДОКАЗАТЕЛСТВО. В някои случаи са минавали векове, без да бъде намерено доказателство. В други случаи са минавали също векове, за които впоследствие се е оказвало, че човечеството само е живяло с илюзията, че е имало в ръцете си доказателство.

С цел да се избегнат недоразумения, тук се налагат някои пояснения.

Първото от тях е свързано със следната Ваша мисъл-въпрос-недоумение-негодувание: „Какви доказателства очаквате, та нали става дума за вяра и личен религиозен опит?”

Сега щи Ви предложа извадка от текст, който съм изпратил във Форума на 04-02-06 13:40, с който видимо не сте се запознал:

„В един от първите текстове в настоящето тематично русло бе изказана идеята да бъдат потърсени богослови, които да участват със становищата си по коментираните въпроси. Бяха изказани и съмнения относно готовността на подобна категория хора да се включат в такъв род обсъждания. Мисля, че този проблем би могъл да се преодолее и чрез позовавания на текстове, написани (…) от богослови. С тази цел предлагам по-долу част от текст, който съм публикувал преди повече от година (на 30-01-05 15:03) в суб-форума ‘Заблудите в образованието’ (тема ‘Към заблудите – с учебници в ръка’).

Ето неговия начален фрагмент:

«Долният текст предава дословно началото на Урок №7, ‘Доказателства за съществуването на Бога’, от учебника по Християнска етика (Издателство ‘Слънце’, София, 2003):

’Една от агенциите за изследване на общественото мнение в България даде през месец септември 2002 година следната статистика относно религиозната принадлежност на българина: 74,2 на сто християни, 17,2 на сто мохамедани, 7,7 на сто атеисти и 0,9 на сто други вероизповедания.
В световен мащаб (2001 година) статистиката показва следното: 32,7 на сто християни, 17,3 на сто мюсюлмани, 16,6 на сто атеисти, 13,3 на сто хиндуисти, 6,3 на сто будисти, 13,8 на сто други религии. Тази статистика показва следната приблизителна картина: вярващи в Бога 83,4 на сто и 16,6 на сто атеисти.
Тази статистика ни дава основание да направим много важната констатация, че религията е всемирно явление. Това е и първото от доказателствата за съществуването на Бога’» [с.25].

Автори на ‘Християнска етика / Учебно помагало за ІХ – ХІІ клас’ са: професор доктор Димитър Киров, професор доктор Дечко Свиленов и Димитър Коруджиев.

Мисля, че посоченият текст може да бъде повод да се споделят разсъждения относно представите на религиозните хора за ‘доказателството’ като интелектуална процедура.”

Господин Георгиев, как мислите, с този текст дали е поставен достатъчно конкретен проблем, за достатъчно конкретно вероизповедание, ако щете – и по адрес на достатъчно конкретни хора? В същото време, надявам се, не бихте възразил той да бъде третиран и изобщо – като въпрос, засягащ именно „представите на религиозните хора за ‘доказателството’ като интелектуална процедура”? А след Вашите мисли – и като повод за разсъждения на тема: наясно ли са религиозните хора по отношение на доказателствата за обектите на техните вярвания, след като един казва едно, а друг – друго? Надявам се, ще се съгласите, че изясняването на подобен конкретен въпрос е от изключителна важност (поради което и съм го поставял от твърде отдавна). След евентуалното му изясняване (или поне уточнение на Вашата и моята позиция) ние можем да открием следващи интересни аспекти за един пълноценен разговор.

Трето.

Отваряте дума за определен клас хора, „които имат силите да поставят религията на предметното стъкло”, като обозначавате това ни повече, ни по-малко като „грешка”. Господин Георгиев, ако се вгледате внимателно в историята на човешкото знание, ще забележите, че то се е осъществявало през вековете именно благодарение на поставянето на все повече и повече обекти на „предметното изследователско стъкло”. При това – на фона на най-яростната съпротива на едни или други религиозни институции.

Аз ли да Ви давам примери за това?

Аз ли да Ви припомням, да речем, трагично завършилия живот на Андреас Везалий, бащата на съвременната анатомия, който загърбвайки страха от всевластния (изписван с главни букви) Свети Престол си е позволявал да извършва анатомични изследвания на починали хора, заплащайки на различни гробари да му предоставят телата на наскоро погребани мъртъвци. Надявам се, Вие знаете, защо високото религиозно началство е било против тези изследвания (сиреч, против работата върху „предметното стъкло”)? Защото и дума не можело да става да бъде „рязано тялото божие”, каквото представлявал дори и бездиханния труп на един или друг починал човек. Ако се беше останало при въпросната забрана (за работа върху „предметното стъкло”), къде мислите щеше да бъде сега медицината?

А другите науки?

Вие бихте могъл да ми отвърнете, че Ви насочвам към отдавна отминали времена, че сега картината е друга. Донякъде (и за щастие!) това е така. Но у редица днешни църковници далеч не е загубен рефлексът (или просто споменът) за онова време, когато именно те са определяли кое е наука и кое не. Точно както Вие се опитвате да сторите това с един фрагмент от Вашия кратък текст. И за да не звучи гласът Ви някак самотно, ще Ви предложа следния цитат:

„През седемдесетте години се занимавах предимно с изучаването на черните дупки, но през 1981 година, когато взех участие в конференцията по космология, организирана от йезуитите във Ватикана, интересът ми към въпросите за произхода и съдбата на Вселената отново се събуди. Католическата църква бе допуснала голяма грешка с Галилей, когато се опита да отрече закона върху научна основа, заявявайки, че Слънцето се върти около земята. Сега, векове по-късно, тя бе решила да покани специалисти, за да ги съветва по космология. В края на конференцията всички участници бяхме приети от папата. Той ни каза, че няма нищо лошо в това да изучаваме еволюцията на Вселената след Големия взрив, но не бива да изследваме самия Голям взрив, защото това е моментът на Сътворението, а следователно е работа на Бога. Зарадвах се, че папата не знаеше темата на току що изнесения от мен доклад на конференцията – вероятността пространство-времето (...) да няма граници, което означава, че не би имало начало, нито пък момент на Сътворението. Нямах желание да споделя съдбата на Галилей...”

Това са думи на един от най-високопоставените в световната научна йерархия съвременни физици, Стивън Хокинг. И вие можете да ги откриете на страници 105-106 от неговата книга „Кратка история на времето / От големия взрив до черните дупки” (Университетско издателство „Свети Климент Охридски”, София, 1999).

Долавяте ли средновековния мисловен модел: „Аз, Vicarius Filii Dei – Заместника на Божия Син – Ви казвам, че с еди-какво-си не трябва да се занимавате! Еди-какво-си не можете да поставяте на ‘предметното стъкло’!”

(Какво бе казал Ян Хус? „O tempora, o...”)

Между другото, Вие, господин Георгиев, откъде черпите ориентири при вземането на решения по въпроса: кое може и кое не може да се поставя върху „предметното стъкло”?

Четвърто.

Изказал сте определени мисли по отношение на атеизма. Тъй като допускам, че няма да се решите да четете всичко, което вече съм написал в този сайт, специално за Вас, тук и сега ще кажа отново онова, което мисля по въпроса.

Самата дума „атеизъм” може да се третира по два различни начина, обусловени от различния смисъл, който може да бъде приписан на старата гръцка отрицателна частица „а-”. В един случай тя може да се третира като „не”, а в друг – като „без”.

От първия вариант се стига до доктрината „не-бог”, „не-на-бога” – известна с лозунга си: „НЯМА БОГ!” Много бих дал, господин Георгиев, да приемете моето най-категорично уверение, че никога не съм изговарял тази фраза, а доколкото се познавам – и никога няма да я изговоря. (При това, като говоря за „говорене”, включвам и „мислене”.) От такава позиция аз определено не съм атеист. А в добавка ще споделя и онзи популярен аргумент, по силата на който атеизмът (но именно в този си вид) не е нищо друго, освет огледален образ на религията, носещ всички нейни фундаментални порочни характеристики.

Ако обаче отрицателната частица „а” се третира като „без”, тогава резултатът видимо се променя. Достига се до умонастроение, което казва: „Доколкото не могат да се предложат никакви надеждни доказателства за съществуването или несъществуването на някакъв бог (или богове), то самата идея за нещо подобно би следвало да се свали от пиедестала на науката (нека тук разбираме – на смислените занимания при решаването на някакви проблеми) и да се предостави (идеята) на всевъзможните религиозни или арт-манипулатори, за да занимават публиката с нея”. В добавка, споделящият подобен мироглед все едно казва: „Аз обявявам, че не знам нищо по въпроса, поради което търся начини да уредя живота си БЕЗ БОГ”.

Ако Вие решите, че имате право да обозначавате такава постановка като „атеизъм”, то аз не бих имал нищо против във Вашите очи да играя ролята на „атеист”.

Доколкото обаче разсъжденията Ви за атеизма са продължили с твърдението, че той се поражда „от неосведоменост и повърхностно мислене”, позволете ми да приема това Ви становище единствено като проява на една мисловна щампа, която сама представлява проекция на определена „неосведоменост и повърхностно мислене”. Колкото до останалата част от мисълта Ви („нашето” или в случая „моето” „нежелание Бог да Е” мой „Създател и Промислител”), считам, че правя голяма добрина на Вашия бог като заявявам, че не знам как стоят нещата при него, защото като се вглеждам внимателно в така нареченото негово „творение”, не мога да не констатирам, че то е просто изделие на самодеец, който при това във всеки един момент не е знаел какво прави. Отчитам обаче, че евентуални размишления по този въпрос могат (и следва) да бъдат оформени като напълно отделна тема. Моля Ви обаче, ако ще предприемаме подобна стъпка, още отсега да вземете предвид, че вече сте положил основите на един парадокс – казвате, че за божието творение е непосилно да изследва самото божество, но в такъв случай ще трябва да обясните, какво се съдържа в планините от книги написани от творението за божеството, част от които и Вие вероятно сте изучавал прилежно по време на Вашето обучение? Впрочем, ако собствената Ви мисъл е вярна, то Вие знаете ли (и можете ли изобщо да знаете) нещо за Вашия бог?

Пето.

Не мога да не приветствам с всичкия възможен ентусиазъм, на който съм способен, споделеното от Вас откровение за принципното изискване да могат да се напускат едни аксиоми, за да се приемат други – всичко това, в името на търсенето на истината. Но най-категорично бих изразил несъгласието си със смисъла, който влагате в това (иначе правилно) съждение. А той (смисълът) е следният: „Вие (на които говоря) трябва да напуснете вашия аксиоматичен свят, за да дойдете в моя, където ще откриете истината!”

Господин Георгиев, за съжаление, самият акт на преход от една аксиоматика към друга не гарантира постигането на истината. Преходът може да увеличи шансовете, ако в нововъзприетата аксиоматична система много повече проблеми намират своето решение и много по-малко въпроси остават без отговор. За съжаление обаче, аксиоматичната система, която предлагате Вие, води в точно обратната посока. И ако Вие действително сте готов да водим разговор по същество, вероятно рано или късно ще стигнем до далеч не малко доказателства за думите ми.

Накрая, в духа на Вашата собствена препоръка по отношение на смяната на аксиоматичния модел, искам да Ви попитам: „А Вие склонен ли сте да смените Вашата система от аксиоми?”

Ваш, Илия Кожухаров

Едва отделих време да прочета написаното. Положението е ясно :"Докторът каза, че всичко може да се яде..." . Причастните форми на "л" при учтивата форма само Ви дели от съвършенството. Дерзайте ...

Уважаеми господин Г.

Варенето на "боза" започва именно тогава, когато някой няма време (или сили) да чете, но има желание да отсъжда. До същото се достига и в още един случай – когато се чете, но не се разбира (последното – еднозначно с "гледам", но "не виждам"). Надявам се, досещате се, кое ми дава основание за тази алюзия – репликата Ви за "доктора". Абсурдно е някой да Ви казва, че "не всичко може да се яде", а Вие да чувате обратното. Това става най-често с хора, обременени от учения, привикнали ги да понасят търпеливо парадокса. (Защото са ги форматирали така, че да не го забелязват.)

Между другото, бележката Ви от граматическо естество е великолепен пример за подхлъзване по язвителни вметвания, явяващи се толкова по-неуместни, колкото повече са плод на нервност, идваща да замести едни нужни трезви отговори на конкретни въпроси – да речем, като този за необходимостта (или отсъствието на необходимост) от доказателства в религиите. А в чисто филологичен план, ще Ви кажа, че експерти са споделяли с мен полезността от по-широката употреба на причастни форми на "л" (или "ла") при учтивата форма.

Но... ако сега Ви напиша: "Добре дошли, господин Георгиев", Вие ще се заемете ли да отговорите на въпросите, които Ви поставих? Или ще констатирате (примерно), че отварящите кавички трябва да се изписват долу, за да се различават от затварящите?